Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
"Кадри няма!" Това изречение все по-често и настоятелно се чува от бизнеса в България. Именно липсата на квалифициран персонал е и най-големият проблем пред фирмите в страната, което спъва тяхното развитие. Проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) сред 110 фирми показа, че за 91% от работодателите най-големият проблем е липсата на подготвени служители. Преди 2 години този проблем беше на трето-четвърто място, а сега е основното затруднение на бизнеса. Истината е, че кадри на пазара на труда има, но те просто не са при нас.
След приемането на страната ни в ЕС отпаднаха и редица визови ограничения за българите. Днес е по-лесно от всякога един квалифициран служител, владеещ чужд език, да потърси и намери професионална реализация извън пределите на страната. Имаме сайтове с обяви за работни позиции от цял свят. Интервюта се провеждат по интернет чрез Skype или други програми. Това поставя българските работодатели пред сериозно изпитание, защото ако до вчера са се конкурирали с фирми на българския пазар, то днес вече конкуренцията за квалифицирани кадри излиза извън пределите на страната. Ето защо условията, които те предлагат, трябва да бъдат съобразени с тези и в другите страни.
Тук е мястото да отбележим и че покупателната стойност на средните доходи в столицата е много близка и дори на моменти изпреварва средната за ЕС. Но извън София нещата изобщо не стоят по този начин. Освен че заплащането на труда и условията трябва да бъдат конкурентни като покупателна способност на това, което биха получавали квалифицираните кадри в другите страни от ЕС, то българският работодател се сблъсква и с друг проблем. Това са условията за живот, които създава самата държава. Тук включваме качеството на редица услуги като образование, здравеопазване, изградена инфраструктура, престъпност и т.н. Всичко това оказва сериозно влияние върху качеството на живот на един човек и би могло да бъде мотив той да напусне страната и, разбира се, местния пазар на труда. качеството в образованието ни спада с всяка изминала година и страната ни заема едни от челните места по функционално неграмотни деца. към това трябва да прибавим ежегодните скандали с опити за премахване на съществени части от историята или литературата. Лошите условия на труд на учителите пък правят професията непривлекателна. Влиянието на тези фактори може в известна степен да се избегне със замяната на държавните училища и болнични заведения с частни. Това обаче означава, че заплащането на работниците в страната трябва да бъде дори над това, което те биха получавали в други страни, за да може да компенсира повишените разходи за частни услуги.
Всъщност сценарият със скок на трудовите възнаграждения вече бе проигран в периода 2004 г. - 2008 г. Очакванията, че България ще се присъедини към страните членки в ЕС на 1 януари 2007 г. и така ще има достъп до единния пазар на Съюза, насочи много инвестиции към страната. Редица чуждестранни фирми откриха свои офиси и изнесоха част от бизнеса си тук. Тогава, според данни на НСИ, средната работна заплата за страната бе 308,8 лв., а през 2008 година тя достига до 548 лева. В края на първото тримесечие на 2018 г. пък средната работна заплата е 1 077 лв.. Наблюдавайки процесите в икономиката ни, можем да кажем, че фазата на бързия растеж вече е започнала и ако компаниите не реагират веднага, е възможно някои дори и да не успеят да настигнат лидерите.
Та през онези вече не толкова близки години чуждите фирми с лекота събраха квалифицираните специалисти в българската икономика, възползвайки се от големите дисбаланси в трудовото възнаграждение. Така фирмите, които не успяха да се адаптират към новата реалност на пазара на труда, останаха без кадри, качеството на тяхната продукция и работа спадна, а икономическата криза прекрати агонията на редица от тях. Процесът е на път да се повтори.