Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Българо-руският форум „Медицина и фармация – 2018“ стартира в БТПП
В БТПП се провежда Българо-руският форум „Медицина и фармация – 2018“ . В него взимат участие председателят на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика, заместник-министрите на здравеопазването и икономиката, секретарят по социални политики и здравеопазване на Президента на Република България, представители на посолството и търговското представителство на Руската Федерация в България, ръководителите на търговско-промишлените палати на България и Руската Федерация.
Новите възможности за сътрудничество между България и Русия в областта на медицината и фармацията се обсъждат от над 80 представители на български и руски институции, професионални и търговски асоциации, и компании от двете страни.
България е перспективна страна за целия регион. Укрепването на здравето е един от най-важните сектори. Радвам се, че днес в БТПП има представители на бизнеса и от Македония, Гърция. Това заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов по време на откриването на форума. Неговото приветствие може да видите във видеото ТУК.
В рамките на пленарната сесия, отношение по икономическите и инвестиционните аспекти на здравните политики вземат Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването, Българската асоциация на търговците на медицински изделия, Българският фармацевтичен съюз, Българската агенция по инвестиции и Българската търговско-промишлена палата, а също Търговското представителство на РФ в България и Асоциацията на руските фармацевтични производители.
Събитието продължава с кръгла маса под надслов "Здравни политики - икономика и инвестиции в здравеопазването в контекста на българо-руските отношения", която ще се модерира от д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването през периода 2013 - 2014 г. и д-р Виктор Дмитриев, генерален директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители. Дискусиите се фокусират върху възможностите за взаимни вложения в здравеопазването и перспективите пред развитието на българо-руските взаимоотношения в здравната политика.
„Санаторно-курортното лечение - оздравителен туризъм и рехабилитация“ е темата на втората кръгла маса. Ще бъдат представени водещи медицински центрове в българските курорти. Особено внимание ще бъде отделено и на рехабилитацията след професионални и спортни трамви. Участниците на форума ще обсъдят и възможностите за логистична и административна поддръжка в изграждането на болници за възстановяващо лечение и рехабилитация с руски инвестиции. От руска страна ще бъде представено и Санаторно-курортното лечение на Северен Кавказ. Модератори са Плумелина Мичева, изпълнителен директор на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД и Лариса Карташова, президент на Пятигорска търговско-промишлена палата.
Събитието се организира по инициатива на Търговско-промишлената палата на Руската федерация съвместно с Българо-руската търговско-промишлена палата.
Програма на Българо-руския форум „Медицина и фармация – 2018“
През последните години една от водещите групи стоки в износа за Русия са лекарствата, които заемат между 15 и 30% дял, по данните за двустранната търговия през първото тримесечие на 2018 г. Износът на медикаменти е нараснал с 31,5%. Това стана ясно от приветствие на министъра на икономиката Емил Караниколов до участниците в българо-руския бизнес форум „Медицина и фармация – 2018“.
Данните за търговията между двете държави през 2017 свидетелстват за увеличаване на икономическата активност. Според данните на българската статистика двустрастнния стокообмен има 6,7% дял от общия външнотърговски обмен на република България и съставлява 4,300 млрд. щ.д., като бележи ръст от 41,6%. Износът се е увелечил с 87% процента, а вносът с 34%. Износът достига 810 млн. и относителен дял 2,7%, вносът достига 3,5 млрд. щ.д. и относителен дял от 10%. Стана ясно още от привествието на министър Караниколов.
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков приветства участниците във форума и изрази надежда бизнесът да намери начин да предоставя както на българските, така и на руските пациентите възможност да се лекуват в двете страни и да имат достъп до иновациите, апаратурата и ноу-хауто, които се развиват там и у нас.
„Здравето е наднационална субстанция. Имаме огромен потенциал в съвместните научни разработки. Взаимните доставки на медицински продукти и технологии са приоритет“, заяви по време на форума Виктор Дмитриев, генерален директор на Руската асоциация на фармацевтичните производители. По думите и двете страни имат един общ враг и това са фалшификатите на пазара на лекарствата. „Борбата с тях не е работа само на една трана, защото тя има глобален характер и затова са необходими съвместни усилия за справянето с нея“, подчерта още Виктор Дмитриев. По време на форума той отправи покана към българските студенти по фармация да вземат участие в специализираната олимпиада по фармация, която ще се проведе в Нижнийновгород
„България може да бъде важен регионален център на инвестиционни проекти в областта на медицината и фармацията“, заяви д-р Таня Андреева, председател на Център за социални и здравни политики и модератор на кръглата маса на тема „Здравни политики - икономика и инвестиции в здравеопазването в контекста на българо-руските отношения“.
По време на форума от руска страна бе отправена покана към българските производители да открият свои производства и в Русия.
Форумът премина при изключително голям интерес от страна на български и руски компании специализирани в областта на медицинските технологии и оборудване, фармацията и санаторно-оздравителния туризъм, и рехабилитация. Участниците имаха възможност да представят своите постижения и да обменят опит и идеи за бъдещо партньорство.
Българските производители да открият производство и в Русия. В следващите години страната ни ще върви към намаляване на експорта на лекарства. Това каза Иван Зарубин от търговското представителство на Руската Федерация в България на българо-руския бизнес форум „Медицина и фармация 2018“, който се провежда в Българската търговско-промишлена палата в София, предаде репортер на БГНЕС.
„Причина да започнем да произвеждаме медикаменти в руската страна и да намалим експорта и вноса на медикаменти от и за чужбина са наложените ни санкции. Към момента ние не сме доволни от българския внос в Русия, защото много високотехнологични лекарства липсват на пазара ни, но се надявам да може да променим това, след разговорите, които вчера проведохме със зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков и днешната кръгла маса“, каза Зарубин.
„Ние сме под санкции и не може всичко да изнесем, здравеопазването ни обаче върви нагоре. Имаме 10% ръст по всички показатели. Ние търгуваме 3.5 млрд. долара годишно в двете посоки към България и от там към Русия. Въпреки това, с 10% нараства и отрицателното търговско салдо на Русия и това запазва предизвикателствата, стоящи през последните години пред двустранните икономически отношения“, заяви организаторът на форума в София и вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация Владимир Падалко.
Той каза, че и двете страни имат много добро партньорство от десетилетия, но би било добре то да се разшири и задълбочи. В поздравителен адрес до участниците във форума посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров подчерта, че фармацевтиката преживява промени в Русия и страната им е готова да приеме опита на България, която има добър опит в разработките на лекарства и добави, че се надява тази област на икономиката да стане първенец в нашите двустранни икономически отношения.
„Надявам се двата бизнеса да намерят начин да предоставят както на нашите, така и на руските пациентите възможност да се лекуват в двете страни и да имат достъп до иновациите, апаратурата и ноу-хауто, които се развиват там и у нас“, каза зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков.
„Свободата на търговията ще ни даде възможност да обменяме стоки и услуги и възможности за отдих и укрепване на здравето. България не е голям пазар, но е перспективна страна за региона. Тя има какво да предложи. Фармацевтичният сектор се представя добре в експорта. Оценките на анализаторите сочат, че те имат възможност за по-голямо развитие. Освен това предпоставките за търговия с Русия са много – не съществуват езикови бариери, не са необходими предварителни договорки“, подчерта председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Той акцентира и на факта, че трябва да се обърне внимание не само на фармацевтиката, но и на възстановителния и курортен сектор. По време на форума беше засегната и темата с фалшифицирането на лекарствата. Всички страни се обединиха около тезата, че е необходима строга регулация в това отношение. Обърна се внимание и на възможностите да се улесни процедурата по признаването на руските дипломи на лекарите у нас.
„Повечето неща в учебните програми ни свързват, отколкото разделят. Добра идея е да се прави и обмяна на опит между специалистите. Отново имаме шанс за продължение на развитието на тези отношения по отношение на здравеопазването – медицина, наука и фармация“, коментира д-р Таня Андреева, председател на Център за социални и здравни политики и министър на здравеопазването от 2013 до 2014 г.
В подкрепа на думите й изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции
Русия може да доставя инсулин на България
През 2009 г. в Русия беше приета Стратегията „Фарма 2020“, която имаше за цел да възроди фармацевтичната индустрия в страната, защото след разпадането на СССР ние понесохме големи загуби и фактически се лишихме от собствено производство. Това заяви пред БГНЕС Виктор Дмитриев, генерален директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители.
Той отбеляза, че за момента Русия все още е зависима от чужди лекарствени субстанции, но производството на готови лекарства е на световно равнище.
„Обемът на лекарствения пазар в Русия днес надхвърля 20 милиарда долара. Този пазар е по-голям от автомобилния. Една трета от него са държавни пари. Това са средства, които отиват за борба с диабета, онкологичните заболявания, туберкулоза, ХИВ“, каза Дмитриев.
Той посочи, че в тяхната асоциация над 50% от членовете са транснационални компании, които са изградили заводи на територията на Русия. „Чуждестранните инвеститори са вложили над 2 милиарда евро в строителството на нови заводски мощности в Русия. Днес имаме цели нови клъстъри“, каза Дмитриев.
В момента Русия напълно сама задоволява нуждите си от инсулин и дори е износител. „Вчера /12 юни 2018 г./ по време на срещите ми в българското министерство на здравеопазването обсъдихме въпроса за доставката на инсулин в България“, разкри Виктор Дмитриев.
Той посочи, че в света има три компании лидери по производството на инсулин. Това са „Ели Лили“, „Санофи“ и „Ново нордикс“. Два от тези лидера са построили заводи в Русия: „Ново нордикс“ в Калужка област и „Санофи“ в Орловска област. „Това е първата руска компания, която започна да изнася инсулин за ЕС“, допълни Дмитриев. Освен тях има и две руски компании, които произвеждат инсулин за самата Русия.
РФ направи сериозен пробив на пазара на биотехнологични препарати. „Днес Русия е единствената страна в света, където са регистрирани толкова голям брой биоаналози. Вече разполагаме с уникален опит за прилагането на тези препарати“, каза Дмитриев.
Стратегията 2020 се състои от три етапа: 1. заместване на вносните генерични лекарства с такива собствено производство; 2. създаването на нови производства; 3. навлизането в Русия на научно-изследователски центрове, занимаващи се с развойна дейност в областта на фармацията, които работят по международните стандарти.
В момента редица руски заводи разполагат с много по-добра производствена база, отколкото техните побратими в Европа. Причината е, че те са построени през последните години и имат уникално съвременно оборудване.
„В момента в Русия обмисляме нова Стратегия „Фарма 2030“. В нея планираме две направления: 1. производство на иновационни лекарства; 2. разширяване на експорта. Това включва не само традиционните ни пазари в ОНД, но експанзия на американския и европейския пазари. Вече сме навлезли на Югоизточна Азия и се опитваме да пробием в Латинска Америка“, каза генералният директор на Асоциацията на руските фармацевтични производители.
„На първо място за нас са интересни научните разработки. Ако имаме съвместен руско-български проект, готови сме да отстъпим на българската страна европейския пазар, а ние ще поемем налагането на лекарството на източните пазари – Азия и ОНД“, обясни Дмитриев.
Той отбеляза със съжаление, че днес няма български инвеститори на руския фармацевтичен пазар. Според него това е свързано с факта, че двете страни произвеждат приблизително еднакви препарати – генерични.
Българският износ за Русия бележи ръст
В поздравителния си адрес към участниците в здравния форум, министърът на икономиката Емил Караниколов отчете, че ръстът на БВП е 3.6% като през първото тримесечие на тази година той е 3.5% на годишна база. През 2017 г. е отчетена инфлация от 2.1% , като и през април 2018 се запазват същите нива. Уточни, че безработицата в края на миналата година в страната е 7.1 %, а през април т.г. тя е 6.4%, добави още той и даде данни за стокообменът между двете страни.
„Данните за търговията между двете държави през изминалата 2017 г. показват увеличение на икономическата активност. Според българската статистика двустранният стокообмен има 6.7% дял от общия външнотърговски стокообмен на България и съставлява 4.3 млрд. щ. долара, като бележи ръст от 41.6%, при което износът се е увеличил с 87%, а вносът с 34.1%. Износът достигна 810 млн. щ.д. и относителен дял от 2.7%, а вносът достигна стойност от 3.5 млрд. щ.д. и относителен дял от 10.3%“, казва в писмото си Караниколов.
Той добавя, че през последните години една от водещите стоки в износа с Русия са лекарствата и подчертава, че през първото тримесечие на 2018 г. износът е нараснал с 31.56%.
В рамките на форума бяха подписани протоколи за намерения и споразумения за сътрудничество като от руска страна изразиха надежда до края на годината да се начертаят конкретни мерки за повишаване на сътрудничеството между двете страни. /БГНЕС
Българо-руски бизнес форум "Медицина и фармация 2018" се провежда в Българската търговско-промишлена палата в София.
Българските фирми да открият производство и в Русия, прикани Иван Зарубин от търговското представителство на Руската федерация в България на българо-руския бизнес форум "Медицина и фармация 2018", който се провежда в БТПП. Той обясни, че Москва е намалила вноса и износа на лекарства заради наложените ни санкции. Към момента не сме доволни от българския внос в Русия, защото много високотехнологични лекарства липсват на пазара ни, но се надявам да може да променим това след разговорите, които проведохме със зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков и настоящата кръгла маса, каза Зарубин.
Двете страни имат много добро партньорство от десетилетия, но би било добре то да се разшири и задълбочи, добави вицепрезидентът на Търговско-промишлената палата на Руската федерация Владимир Падалко.
Над 50% от членовете на Асоциацията на руските фармацевтични производители са транснационални компании, които са изградили заводи на територията на Русия, обясни генералният директор на организацията Виктор Дмитриев. Той обясни, че обемът на лекарствения пазар в Русия днес надхвърля 20 млрд. долара, което е повече и от автомобилния.
Българският износ за Русия бележи ръст, стана ясно от поздравителния адрес на българския министър на икономиката Емил Караниколов. Той отчете, че ръстът на БВП е 3,6%, като през първото тримесечие на т.г. той е 3,5% на годишна база. В рамките на форума бяха подписани протоколи за намерения и споразумения за сътрудничество. Руснаците изразиха надежда до края на годината да се начертаят конкретни мерки за повишаване на сътрудничеството между двете страни.