КРЪГЛА МАСА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЗАЕТОСТТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

24chasa.bg: Зам.-министър Лазаров: 87 хиляди са хората с увреждания, които работят

Позитивни тенденции за заетостта на хората с увреждания отчете заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров днес по време на кръглата маса "Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда - предизвикателства и решения", която се провежда под патронажа на президента Румен Радев в резиденция "Бояна" в София, предаде БТА.

Лазаров посочи, че почти 87 хиляди са хората с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда, което по думите му е много добър резултат в сравнение с предходните години.

Той отбеляза, че един от инструментите, използван ефективно от държавата, е свързан с активната политика на пазара на труда, която подкрепя хората с увреждания за преход от състояние на неактивност към активно участие, както и с подкрепа на бизнеса за наемане на хора с увреждания.

Заместник-министърът информира, че следващата седмица Националният съвет за насърчаване на заетостта ще има заседание за преразпределение на средства от едни мерки и програми към други, и акцентът е подкрепа на заетостта на хората с увреждания. Той посочи като друг фокус достъпността на средата.

Адриана Стоименова, заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, посочи, че няма човек с увреждане, който да иска да стои вкъщи, а всеки има своите мечти да учи, да се реализира, да има социална среда.

Има сериозна стигма, че хората с увреждания не могат, но това, че един човек е в инвалидна количка, не означава, че не може да бъде счетоводител например, отбеляза тя. Стоименова даде като положителни примери създаването на докторантски програми за хора с увреждания, специализираните предприятия, фирмите, които наемат хора с увреждания. Според нея институциите трябва да се обърнат към хората с увреждания, да се дава възможност те да могат да работят, да се квалифицират, да се преквалифицират. Трябва да говорим за сериозни политики и сериозни квоти, така че хората с увреждания от икономически неактивни да бъдат твърдо икономически активни, подчерта тя.

Георги Георгиев от Националния алианс за социална отговорност отбеляза необходимостта от диалог и устойчиво партньорство с работодателите и техните организации. Трябва да потърсим подкрепа за работодателите за създаване на условия за преодоляване на бариерите, съпътстващи хората с увреждания, и да си поставим задача за изграждане на ефективна система за формиране на умения у хората с увреждания, така че да бъдат равностойни и конкурентоспособни на пазара на труда, посочи той. Според него в условията на дигитализация шансовете за успех са значителни. Георгиев предложи диалог за промяна на нормативната уредба, като се премине от задължителни текстове към работодателите към подкрепящи, тоест стимули за разкриване на работни места, въвеждане на данъчни и други облекчения.

Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, обърна внимание върху родителите на хората с увреждания и посочи, че те са в същата изолация и не се разглеждат като икономически потенциал. Тази група е изостанала и се е затворила в своето нелеко битие, а е един потенциал за нашата икономика, каза тя. Според нея това, което пречи, е липсата на адекватни социални услуги.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, заяви, че не бива да се разчита само на примерите за корпоративна социална отговорност, а са необходими системни решения. Следва да се създадат стимули за търсене на работа на хората с увреждания, и стимули за наемане от страна на бизнеса, смята Велев.

За ефективен и конкурентен бизнес е необходима квалифицирана и мотивирана работна ръка, подчерта той и отбеляза нарастващия дефицит на работна ръка. Според него имаме замразена реформа на медицинската експертиза и е необходима и промяна в пенсионно-осигурителния модел. Трябва да има обективна оценка на работоспособността на хората с увреждания за постигане на такова трудово натоварване, което ще бъде икономически ефективно и няма да води до по-нататъшно увреждане, коментира още той.

Освен на измами, сме свидетели на недобра система, сумират се механично уврежданията, за да се събере 70 процента в решението за ТЕЛК, защото ТЕЛК отваря възможност за над 30 привилегии, посочи още Велев.

Очакванията ни са за промени в нормативната уредба, където ясно да се разграничат хората с тежки увреждания и осигуряване на ресурс за интегрирането им в трудовия и обществения живот, коментира той Според него е необходима и продължаваща подкрепа на работодателите, които наемат хора с тежки увреждания, а сега тя е еднократна.

Велев смята също, че трябва да се опрости процедурата за освобождаване и пренасочване на хора с увреждания, които не могат да осъществяват трудова дейност в предприятията.

Георги Илиев, председател на Българската асоциация "Труд, здраве и безопасност", БТПП, допълни, че закрилата при уволнение не работи в интерес на хората с увреждания. Причината за съкращаване най-вече е свързана с това как се представя човекът на работното си място или с икономически причини, а не с увреждането, и тази защита би спряла работодателят да назначи такова лице на работа, смята той. Според него трябва да се търси не толкова закрила, колкото стимули.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, информира, че в УНСС се обучават около 100 студенти с увреждания, с над 70 процента инвалидност. Той отбеляза сред стъпките на университета проекти, финансирани от Фонда за социално подпомагане, с които над 40 младежи с увреждания са били реализирани на трудовия пазар, стажове по проекта "Студентски практики" и други. Проф. Статев обърна внимание и на достъпността на околната среда.

Линк

News.bg: Работодателите настояха отново за реформа на ТЕЛК

Велев обясни, че у нас все още водещо е компенсирането на загубата на работоспособност, а не предлагането на стимули за намиране на работа и стимули за търсене на работа на хора с увреждания. Така се сумират механично уврежданията и до 15 заболявания се сумират за да се събере неработоспособност.

"ТЕЛК е универсален документ, който отваря врати за 30 привилегии и преференции и са мощен стимул за измами", обясни Велев. "Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия", каза още той. По думите му нищо не се прави и за реформа на медицинската експертиза.

Очаква се в края на тази седмица на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания отново да бъде разгледан проект на наредба за медицинската експертиза. "С този проект нещата не се подобряват, а се влошават. Няма идеи за рехабилитация на хората с увреждания", констатира Велев.

Така у нас не се обсъждат нормативни промени за хората с тежки увреждания да участват и те на пазара на труда.

"Хората от ТЕЛК са с мислене, което не съответства на промените и на тях им се дава трибуна да обясняват как всичко е наред. Не, не е наред!", констатира Велев и изтъкна, че България е единствената държава от бившите социалистически страни, която не е реформирала нито медицинската експертиза, нито предоставянето на услуги.

По думите му е необходима промяна на пенсионно осигурителния модел, защото у нас се дават стимули за домогване на 50% инвалидност.

Той настоя за персонализиране на отговорността на лицата, извършващи експертизата, тъй като сега при нас сега това е размито в една колективна безотговорност. Относно рехабилитацията, Велев констатира, че всъщност санаториумите не са място за увеселение на здрави хора.

От АИКБ настояват експертизата да отчита резултатите от рехабилитацията и да определя дееспособността на работещия с увреждания спрямо тази на здраво лице, да даде точни указания за трудоустрояване и вграждане - продължителност и натоварване.

Той коментира, че в 38 икономически дейности процентът на наетите хора с увреждания е 10%, докато в държавната администрация, този процент е едва 2%. Димитър Бранков - заместник-председател на БСК коментира, че бързите решения няма да ни доведат до добрия край. Бранков визира готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на международната класификация на СЗО за вида на уврежданията като изтъкна, че преводът е направен преди години и отлежава в чекмеджетата на чиновниците от Министерство на здравеопазването.

Други проблем, който Бранков изтъкна, е социалната икономика. Преди 30 години в предприятията и кооперациите на хората с увреждания работеха над 30 хиляди души, сега - 1 300 души, констатира Бранков.

Георги Георгиев изтъкна по време на кръглата маса, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при около 50 работодатели. Той настоя да се търси партньорство с работодателите и техните организации. По думите му е нужно за наемането на работа водещо да е умението, а не увреждането.

Георгиев настоя за въвеждане на стимули за разкриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и защита от уволнение на хората с увреждания. Той настоя и за интеграционни добави за работещите и учащите.

Линк

Moreto.net: Работодатели настояват за реформа на ТЕЛК

Процентът на хора с инвалидни пенсии у нас е много по-висок от средния за ЕС и в това се състои разминаването, което трябва да ни накара да се замислим. Това каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на кръгла маса на тема: "Хората с увреждания като ресурс на първичния пазар на труда - предизвикателства и решения".

Велев обясни, че у нас все още водещо е компенсирането на загубата на работоспособност, а не предлагането на стимули за намиране на работа и стимули за търсене на работа на хора с увреждания. Така се сумират механично уврежданията и до 15 заболявания се сумират за да се събере неработоспособност.

Очаква се в края на тази седмица на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания отново да бъде разгледан проект на наредба за медицинската експертиза. "С този проект нещата не се подобряват, а се влошават. Няма идеи за рехабилитация на хората с увреждания", констатира Велев.

Така у нас не се обсъждат нормативни промени за хората с тежки увреждания да участват и те на пазара на труда.

От АИКБ настояват експертизата да отчита резултатите от рехабилитацията и да определя дееспособността на работещия с увреждания спрямо тази на здраво лице, да даде точни указания за трудоустрояване и вграждане - продължителност и натоварване.

На кръглата маса обявиха, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при около 50 работодатели. Настояват да се търси партньорство с работодателите и техните организации. Нужно е за наемането на работа водещо да е умението, а не увреждането.

Искат и въвеждане на стимули за разкриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и защита от уволнение на хората с увреждания.

Линк

Haskovo.net: Работодателите настояха отново за реформа на ТЕЛК

Така у нас не се обсъждат нормативни промени за хората с тежки увреждания да участват и те на пазара на труда.

Той коментира, че в 38 икономически дейности процентът на наетите хора с увреждания е 10%, докато в държавната администрация, този процент е едва 2%.

Димитър Бранков - заместник-председател на БСК коментира, че бързите решения няма да ни доведат до добрия край. Бранков визира готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на международната класификация на СЗО за вида на уврежданията като изтъкна, че преводът е направен преди години и отлежава в чекмеджетата на чиновниците от Министерство на здравеопазването.

Линк

Kanal3.bg: Работодателите категорични: Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия

Процентът им е много по-висок от средния за ЕС, каза Васил Велев

По думите му, все още у нас е водещо компенсирането на загубата на работоспособност, а не предлагането на стимули за намиране на работа и стимули за търсене на работа на хора с увреждания. Така се сумирали механично уврежданията - до 15 заболявания, за да се събере неработоспособност, недоволства бизнесът.

"ТЕЛК е универсален документ, който отваря врати за 30 привилегии и преференции и са мощен стимул за измами", обясни Велев. "Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия", наблегна той. Велев разкритикува, че не се реформира медицинската експертиза, а хората с увреждания били с мислене, което не е съответстващо на промените. По думите му е необходима промяна на пенсионно осигурителния модел, защото у нас се дават стимули за домогване на 50% инвалидност.

Очаква се в края на тази седмица на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания отново да бъде разгледан проект на наредба за медицинската експертиза. "С този проект нещата не се подобряват, а се влошават. Няма идеи за рехабилитация на хората с увреждания", констатира Велев. Според него в България не се обсъжда по какъв начин такива хора да се включат в пазара на труда и не се дискутират законови промени в тази посока.

Той настоя за персонализиране на отговорността на лицата, извършващи експертизата, тъй като сега при нас сега това е размито в една колективна безотговорност. Относно рехабилитацията, Велев констатира, че санаториумите не са място за увеселение на здрави хора.

От АИКБ настояват експертизата да отчита резултатите от рехабилитацията и да определя дееспособността на работещия с увреждания спрямо тази на здраво лице, да даде точни указания за трудоустрояване и вграждане - продължителност и натоварване.

Той коментира, че в 38 икономически дейности процентът на наетите хора с увреждания е 10%, докато в държавната администрация, този процент е едва 2%. Димитър Бранков - заместник-председател на БСК коментира, че бързите решения няма да ни доведат до добрия край. Бранков визира готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на международната класификация на СЗО за вида на уврежданията като изтъкна, че преводът е направен преди години и отлежава в чекмеджетата на чиновниците от Министерство на здравеопазването.

Други проблем, който Бранков изтъкна, е социалната икономика. Преди 30 години в предприятията и кооперациите на хората с увреждания работеха над 30 хиляди души, сега - 1 300 души, констатира Бранков.

Георги Георгиев изтъкна по време на кръглата маса, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при около 50 работодатели. Той настоя да се търси партньорство с работодателите и техните организации. По думите му е нужно за наемането на работа водещо да е умението, а не увреждането.

Георгиев поиска въвеждане на стимули за разкриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и защита от уволнение на хората с увреждания. Той настоя и за интеграционни добави за работещите и учащите.

Линк

Bulgaria-news.bg: КРЪГЛА МАСА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЗАЕТОСТТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Във фокуса на дискусията ще попадне анализ на законодателството, подкрепящо процеса за интеграция на хората с увреждания

Днес от 10.00 часа, в зала „Триадица“ на резиденция „Бояна“, под патронажа на държавния глава Румен Радев, ще се проведе кръгла маса на тема: „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда – предизвикателства и решения“. Държавният глава се ангажира с инициативата за организиране на форума след срещата си с представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в края на миналата година.

В дискусията ще участват всички заинтересовани страни – представители на организациите на и за хора с увреждания, на работодателските организации, на Министерството на труда и социалната политика и на Националното сдружение на общините в Република България. В рамките на форума ще бъдат обсъдени добрите практики и затрудненията, които срещат хората в неравностойно положение и работодателите при осигуряването на заетост. По време на конференцията ще бъдат представени възможностите за професионално обучение и квалификация, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Във фокуса на дискусията ще попадне анализ на законодателството, подкрепящо процеса за интеграция на хората с увреждания на пазара на труда.

БГНЕС

Линк