Бизнесът бойкотира министъра за минималните осигуровки

Zemia-news.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

За трета поредна година големите работодателски организации — АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г. В писмо, разпространено вчера, членовете на АОБРблагодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019. Според работодателските организации практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Те твърдят, че така се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Като друг аргумент в писмото се изтъква, че такава практика не съществува в държавите членки на ЕС. Членовете на АОБР казват още, че заплащането на труда и актуализирането на минималните възнаграждения следва да се определят чрез колективни трудови договори, без да се разпростират върху цялата икономика. АОБР напомня, че приетата през април 2018 г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%). Според утвърдената процедура предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

Линк

Утро, 18.07.2018, стр. 5: Работодателите отново бойкотират преговорите за осигурителни прагове

За трета поредна година работодателските организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи за 2019 г.
Според работодателските организации практиката за определяне на минимални осигурителни прагове показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица, изтъкват работодателските организации.
Такава практика не съществува в страните членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия. Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции следва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.
Минималните осигурителни доходи са хранилка за администрацията, нямаме свободна бизнес среда, регулациите вместо да намаляват се увеличават, коментира председателят на Русенска стопанска камара Красимир Ениманев.

Линк

Economic.bg: Бизнесът бойкотира преговорите за минимален осигурителен доход за трета поредна година

Според работодателите практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд

За трета поредна година национално представителните работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

В писмо, разпространено днес, членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Според работодателските организации, практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица.

Не на последно място, такава практика не съществува в държавите членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.

Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции следва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през м. април т.г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на МРЗ и на компенсацията на един зает с 6.6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%). Съгласно утвърдената процедура, предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

Линк

Investor.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

АОБР призова браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за МОД през 2019 г.

Според работодателските организации практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд.

Те твърдят, че така се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица.

Като друг аргумент в писмото се изтъква, че такава практика не съществува в държавите членки на ЕС.

Членовете на АОБР казват още, че заплащането на труда и актуализирането на минималните възнаграждения следва да се определят чрез колективни трудови договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

АОБР напомня, че приетата през април 2018 г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Според утвърдената процедура предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

Линк

News.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

"Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица", изтъкват работодателските организации.

Те твърдят, че такава практика не съществува в страните членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Линк

Novini.dir.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

АОБР призова браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за МОД през 2019 г.

още»

Линк

Haskovo.net: Работодателите отново бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

Източник: news.bg

Линк

Banker.bg: Бизнесът бойкотира преговорите за МОД за трета поредна година

В писмо, разпространено днес (16 юли) членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Не на последно място, такава практика не съществува в държавите членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия, припомнят от работодателското сдружение.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през април т.г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на МРЗ и на компенсацията на един зает с 6.6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Съгласно утвърдената процедура, предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

Линк

Trud.bg: Бойкотират преговорите за прага на осигуровките

Работодателските организации обявиха бойкот на преговорите за минимални осигурителни доходи.

Браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г. призоваха за трета поредна година национално представителните работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР). В писмо до браншовите организации членовете на АОБР им благодарят за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжности трябва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

АОБР напомня, че приетата през април тази година правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата с 9,8% до 560 лв. и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Линк

Dnesplus.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

За трета поредна година работодателските организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

Според работодателските организации практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд.

"Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица", изтъкват работодателските организации.

Те твърдят, че такава практика не съществува в страните членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.

Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции следва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%). /news.bg

Линк

Skandal.bg: Бизнесът бойкотира преговорите за минимален осигурителен доход за трета поредна година

Линк

Moreto.net: Работодатели бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

За трета поредна година работодателските организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

Според работодателските организации практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд.

"Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица", изтъкват работодателските организации.

Те твърдят, че такава практика не съществува в страните членки на ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.

Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжностни позиции следва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.

В допълнение, АОБР напомня, че приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Линк

Iconomist.bg: Работодателите отново бойкотирот преговорите за определяне на минимални работни заплати

Според тях тази практика не съществува в развитите държави, а самата регулация увеличава сивия сектор

За трета поредна година големите работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

В писмо от днес, членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Като друг аргумент в писмото се изтъква, че такава практика не съществува в държавите членки на ЕС.

Линк

Infostock.bg: Бизнесът отново обяви бойкот на преговорите за минималните осигурителни доходи

За трета поредна година работодателските организации призоваха за бойкот на преговорите за минималните осигурителни доходи (МОД). В писмо, изпратено до браншовите организации, от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) призовават да отпадне административното определяне на доходите, защото това увеличава сивата икономика.

Линк

Novini.dir.bg: Бизнесът отново обяви бойкот на преговорите за минималните осигурителни доходи

още»

Линк

Nbox.bg: Работодателите бойкотираха преговорите за минималния осигурителен доход

Линк

Baricada.org: Работодателите ще бойкотират преговорите за минимални осигурителни прагове

Праговете бяха въведени преди 15 години с цел да накарат некоректните работодатели да осигуряват служителите си на нивото на реалното им заплащане. Продължаващият бойкот обаче е на път изцяло да ликвидира ефекта от тази мярка за изсветляване на икономиката

За трета поредна година бизнесът няма да участва в преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) за различните сектори и длъжности, които бяха въведени през 2003 г. с цел да се намали делът на сивата икономика. Това стана ясно от разпространено писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представителни организации на бизнеса.

Писмото, което е подписано от председателите им Васил Велев, Кирил Домусчиев, Радосвет Радев и Цветан Симеонов, призовават отделните браншови организации да бойкотират преговорите за определяне на актуални МОД с аргументите, че праговете „се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия” и увеличават сивия сектор.

В замисъла си целта на праговете е точно обратната – да са близо до нивото на реалните заплати по сектори и длъжности, така че да подсигурят, че некоректните работодатели, които осигуряват служителите си за по-ниска заплата, доплащайки разликата в плик, не са укрили задължения към здравната и пенсионната система или тези за обезщетение на работници при безработица, болест, бременност, трудова злополука и т.н.

От 2015 г. укриването на осигуровки по този начин бе криминализирано, но все още няма информация работодател да е получил ефективна присъда за такова престъпление. Работодателските организации още тогава се обявиха против тези текстове в Кодекса за социално осигуряване и наказателния кодекс, като настояват, че те нарушават Конституцията. Според тях арестуването на работодател за укрити осигуровки нарушава фундаменталното право на труд на ощетените работници.

Декларираната цел на минималните прагове е да намали щетите за осигурителните системи от действията на некоректните работодатели и изглежда държавата смята, че те действително допринасят за това. Миналата година финансовият министър Владислав Горанов обясни, че ги смята за „полезен инструмент в държава, в която се твърди, че размерът на сивата икономика е висок”.

По същите съображения социалното министерство миналата година реши да повиши праговете административно, за да компенсира щетите от бойкота на работодателите. Увеличението с едва 3.9% обаче доведе дотам, че праговете при над половината длъжности са на нивото на минималната работна заплата, което практически ги обезсмисля. Например, служителите в един от най-добре платените сектори – печатна и издателска дейност, производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика – дори и заемащите ръководни длъжности, могат да бъдат осигурявани на минималната заплата, въпреки че реалните заплати в сектора са значително по-високи. Това поне обяснява защо медиите не са особено чувствителни към този проблем – трудно е да критикуват другите за злоупотреби, които се случват и на собственото ти работно място.

Сред възраженията на работодателите срещу праговете е посочено, че те „намаляват нетното възнаграждение на наетите лица” в „отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние” и за хора от уязвими групи. Това твърдение е вярно в част от случаите, когато работодатели плащат реални заплати, които са под нивото на определените минимални прагове и се налага да дадат по-голям дял от сумата за осигуровки.

На практика обаче не е известно да има такива случаи, тъй като браншовите организации досега договарят прагове, които са на нивото на най-ниските заплати в съответните сектори. Праговете не се определят по региони, така че всички се равняват по тези с най-ниско заплащане. Това води до ситуацията, в която НАП откри, че в София функционират поне 1900 фирми, където по-голямата част от персонала се осигурява на минимална заплата, далеч под средното заплащане за областта.

През миналата година някои браншови организации започнаха преговори със синдикатите за определяне на МОД, а Съюзът на птицевъдите дори подписа споразумение, но по-късно оттегли решението си, след като работодателските организации призоваха за бойкот. От споразумението се вижда, че за ръководителите в сектора е бил договорен праг от 1200 лв. при заплати по-високи с близо 500 лв., така че да не бъдат засегнати предприятията, които плащат значително по-ниски заплати от средните за бранша. За „производители в селското стопанство” е определен праг от 580 лв. при около 700 лв. заплата за тази дейност по отчет на Съюза на птицевъдите, но след оттеглянето на подписа, този праг се е върнал на нивото на минималната заплата, отваряйки възможност за укриване на реалните доходи.

Линк

24chasa.bg: Бизнесът бойкотира министъра за минималните осигуровки

При липса на преговори държавата ги определя административно

Работодателските организации отказват да участват за трета поредна година в договарянето с държавата и синдикатите на минималните осигурителни прагове за 2019 г. и настояват за отмяната на този механизъм. Става дума за сумите, под които не може да се правят месечните осигуровки за пенсия, здраве и безработица. Те бяха въведени през 2003 г. като мярка за борба със сивата икономика.

Според работодателите определянето на минимален осигурителен доход по длъжности и браншове е остаряла практика, несъобразена с икономическото състояние на отделните сектори.

“Налице е и забавяне на обсъжданията между социалните партньори и държавата по този въпрос. Същевременно приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата и на компенсацията на един зает с 6,6% при двойно по-нисък ръст на производителността на труда от 3,2%”, пишат председателите на 4-те работодателски организации - Радосвет Радев (БСК), Васил Велев (АИКБ), Кирил Домусчиев (КРИБ) и Цветан Симеонов (БТПП).

Преди месец социалният министър Бисер Петков обясни, че е възможно да отпаднат минималните осигурителни доходи. Условието бе по-добро регламентирано колективно трудово договаряне на секторно ниво. Но в дискусиите за процентното съотношение на минималната заплата към средната възникнали въпроси коя минимална работна заплата да се разглежда - тази с клас прослужено време или без него.

От КНСБ пък предложиха да се договорят 4 начални минимални заплати. Първата за неквалифицирани производители, втората - квалифицирани, в 3-ата ще са техници и специалисти, а в последната - най-високо квалифицираните специалисти.

Линк

Kanal6.bg: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

Като друг аргумент в писмото се изтъква, че такава практика не съществува в държавите членки на ЕС.

Линк

1kam1.com: Работодателски организации бойкотират преговорите за МОД

За трета поредна година национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г.

В писмо, членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Източник: АОБР

Линк

Земя, 17.07.2018, стр. 5: Работодателите пак бойкотират преговорите за минималните осигурителни доходи

За трета поредна година големите работодателски организации -АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), призовават браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г. В писмо, разпространено вчера, членовете на АОБР благодарят на браншовите организации за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019. Според работодателските организации практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Те твърдят, че така се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Като друг аргумент в писмото се изтъква, че такава практика не съществува в държавите - членки на ЕС.
Членовете на АОБР казват още, че заплащането на труда и актуализирането на минималните възнаграждения следва да се определят чрез колективни трудови договори, без да се разпростират върху цялата икономика. АОБР напомня, че приетата през април 2018 г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната работна заплата и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).
Според утвърдената процедура предстои министърът на труда и социалната политика да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности.

Линк

Дума 17.07.2018 г., с. 4: Работодателите пак бойкотират преговорите за минимални осигуровки

За трета поредна година четирите национално представителни работодателски организации няма да участват в преговорите за повишаване на минималните осигурителни доходи (МОД) по браншове и професии за 2019 г. Това става ясно от писмо на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Както и предни години, работодателските организации твърдят, че определянето на МОД увеличава сивия сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като намалява нетното възнаграждение на наетите. По думите им в ЕС няма такава практика.
Членовете на Асоциация на организациите на българските работодатели твърдят, че заплащането на труда и актуализирането на минималните възнаграждения следва да се определят чрез колективни трудови договори на фирмено и браншово ниво. От АОБР смятат, че след кризата от 2009 г. административно определяните прагове се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия. Те припомнят, че приетата през април 2018 г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата и на компенсацията на един зает с 6,6% при двойно нарастване производителността на труда 3,2%.
ДУМА припомня, че само преди седмица от КНСБ доказаха, че производителността у нас е почти същата като в страни от ЕС, но заплатите са много по-ниски. Например в Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро, у нас българският работник в индустрията произвежда 11 400 евро, а взима 5700 евро, но печалбата у нас е над 11%, а в Германия е 7%, коментира Любен Томев от синдиката. От КНСБ се категорични, че ръстът на заплатите у нас трябва да се обвърже с производителността на труда, и да се бъдат изработени ясни критерии за това.

Линк

Труд, 17.07..2018, стр. 16: Бойкотират преговорите за прага на осигуровките

Вдигат минималната заплата с 9,8% при 3,2% ръст на производителността

Браншовите организации да не участват в предстоящите преговори за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД) за 2019 г. призоваха за трета поредна година национално представителните работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обединени в Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР). В писмо до браншовите организации членовете на АОБР им благодарят за досегашната подкрепа и изразяват увереност, че и през настоящата година ще заявят категоричен отказ от участие в преговорите за МОД-2019.

Процедурата предвижда министърът на труда да обяви график за преговорите и след техния край да оповести нивата на МОД за деветте групи професии и длъжности в 85 икономически дейности. Според работодателските организации обаче, практиката за определяне на МОД показва безсилие на контролната система да се справи с недекларирания труд. Нещо повече, по този начин се увеличава сивият сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като се намалява нетното възнаграждение на наетите лица. Не на последно място, такава практика не съществува в държавите от ЕС и България многократно е критикувана по този въпрос от страна на Европейската комисия.
Членовете на АОБР са убедени, че условията и заплащането на труда, както и актуализирането на минималните възнаграждения за съответните длъжности трябва да се определят чрез колективни трудови договори и да са валидни за съответните страни по тези договори, без да се разпростират върху цялата икономика.
АОБР напомня, че приетата през април тази година правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата с 9,8% до 560 лв. и на компенсацията на един зает с 6,6%, при двойно по-нисък ръст на производителността на труда (3,2%).

Линк

24 Часа, 17.07.2018, стр. 4: Бизнесът бойкотира министъра за минималните осигуровки

При липса на преговори държавата ги определя административно

Когато преговори липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Бойкотът на бизнеса миналата година принуди държавата административно да увеличи минималните прагове за 2018 г. с 3,9%.
Според работодателите определянето на минимален осигурителен доход по длъжности и браншове е остаряла практика, несъобразена с икономическото състояние на отделните сектори.
„Налице е и забавяне на обсъжданията между социалните партньори и държавата по този въпрос. Същевременно приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата и на компенсацията на един зает с
6,6% при двойно по-нисък ръст на производителността на труда от 32-%'\ пишат председателите на 4-те работодателски организации - Радосвет Радев (БСК), Васил Велев (АИКБ), Кирил Домусчиев (КРИБ) и Цветан Симеонов (БТПП).
Преди месец социалният министър Бисер Петков обясни, че е възможно да отпаднат минималните осигурителни доходи. Условието бе по-добро регламентирано колективно трудово договаряне на секторно ниво. Но в дискусиите за процентното съотношение на минималната заплата към средната възникнали въпроси коя минимална работна заплата да се разглежда - тази с клас прослужено време или без него.
От КНСБ пък предложиха да се договорят 4 начални минимални заплати.
Първата за неквалифицирани производители, втората - квалифицирани, в 3-ата ще са техници и специалисти, а в последната - най-високо квалифицираните специалисти.

Линк