Праговете за осигуровки разбуниха бизнеса и синдикатите

Ще се увеличат ли и с колко догодина минималните осигурителни доходи за икономическите дейности, за които работодатели и синдикати не постигнаха споразумение? Това е въпросът, на който трябва да отговори тристранният съвет, след като социалният министър Тотю Младенов отказа служебно да разпростре договореното увеличение в 50 икономически дейности - средно 7% - и върху останалите 35.

Проблемът е в споровете между бизнеса и синдикатите за минималните осигурителни доходи (известни още като прагове - бел. авт.). Те се договарят за основните икономически дейности и никой работодател няма право да осигурява хората си на по-ниски суми от тях.

Работодателите вече обявиха, че са против административното налагане на праговете и държат там, където няма споразумения, те да останат на нивото си от тази година, т.е. ръстът им да е нулев. От Българската търговско-промишлена палата дори настояват в подобни случаи праговете да бъдат намалени за по-малките фирми, които имат финансови затруднения.

Синдикатите обаче са на мнение, че е неуместно тристранката да умува с колко да се качат минималните доходи за осигуровки в дейностите, за които работодатели и работещите не са се разбрали, след като правилата са ясни. И те гласят, че социалният министър служебно ги определя със средния процент на договореното увеличение. А в работната група за определянето им участват представители и на бизнеса, и на синдикатите, и на правителството. От КНСБ предупредиха, че ако ръстът на недоговорените прагове остане нула, това означава, че средното повишение за всички няма да е 7%, а вероятно около 4%.

Бизнесът също не отстъпва, дори напротив. На последното заседание на работната група браншовата камара по туризъм оттегли подписа си под документа за 14,6% ръст в хотелиерството, ресторантьорството и операторската дейност. Причините - средното натоварване на хотелите било под 30%, а разходите за данъци, такси, еленергия и консумативи ставали все по-големи.

Линк