Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Всеки втори бежанец минава транзитно през страната ни. Това стана ясно от данните, които бяха обявени по време на международна-та конференция „Интеграция на мигрантите на пазара на труда". 1100 мигранти са потърсили убежище у нас от началото на годината, като 692-ма след това са поискали прекратяване на производството за получаване на хуманитарен статут, обясни Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. 348 са тези, които са получили хуманитарен статут
53 на сто от всички, които са потърсили убежище у нас през 2018 г., са били мъже, 11 % - жени, а 36 на сто били деца. Само 12% от капацитета на бежанските центрове били запълнени. При капацитет от 5000 души в момента там има само 633-
ма. Бежанците, който преминавали през страната ни, били предимно от Сирия, Ирак и Афганистан. Симеонов припомни още, че през 2013 г. убежище са потърсили 7000 бежанци, през 2014 г. -11 000,2015-а -19000,2016-а-20000 . По думите му това показвало, че България не е крайната дестинация за голяма част от тези, които търсят закрила. Мигрантите са склонни да се заселват на места, където вече има големи обособени мигрантски общности. През 2016 г., когато е била и най-голямата бежанска вълна у нас, страната ни е успяла да осигури заетостта на около 50 души, посочи Симеонов. „Основните групи на мигрантите са от местата
с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация", обясни още той. 93% от лицата, които са потърсили закрила през август 2018 г., са били със средно или с по-ниско образование. Това от своя страна водело до допълнителни разходи на страната ни за повишаване на тяхната заетост и включването им в активния трудов и социален живот. Според агенцията за бежанците и агенцията по заетостта това, което им пречи да се реализират на пазара на труда, е езиковата бариера и липсата на документи, с които могат да докажат образование, каза Симеонов. Освен това нямали мотивация да търсят работа.
http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTI3LzE4Ny8yLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czozOiIxNjMiO2k6MTtzOjI6IjQ0IjtpOjI7czozOiIzMTYiO2k6MztzOjM6IjU4MSI7fQ==
http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTI3LzE4Ny8zLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czoxOiIwIjtpOjE7czoyOiI0MSI7aToyO3M6MzoiMTYzIjtpOjM7czozOiIzNTEiO30=
Демографският план ще бъде предложен на правителството до края на годината, каза Пламен Димитров
В следващите 3 до 5 години от Украйна и от Молдова да бъдат привлечени 150 хиляди работници от българската диаспора. Това е целта на разработвана от КНСБ и работодателски организации демографска програма. Така ще се запълни недостигът на работна ръка и ще се оживят западащи села, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БНР.
Те нямат статут на граждани на България, това е част от програмата – да им дадем такъв статут по бързата процедура. Това ще реши системния проблем на пазара на труда, тъй като 150 хиляди всъщност работни места в България остават незаети. Българи са – с българско самосъзнание, говорещи български и с български корен. Ангажиментът на местните власти е да се направи карта на изоставените селски къщи, да ги предоставим там, където всъщност е наоколо работното място, където бизнесът е картографирал, каза шефът на КНСБ.
Демографският план ще бъде предложен на правителството до края на годината, каза Пламен Димитров.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов отбеляза, че за България са нужни висококвалифицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно.
По изчисления на КНСБ, планираното 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетния сектор от догодина вече е недостатъчно, на фона на прогнозираното поскъпване на живота през идните месеци.
„Ние смятаме, че тези, които са под средната работна заплата, даже 1000 лева, във всички сектори трябва да получат между 15 и 20 процента увеличение вече. Да, цената на газа няма пряко влияние върху много стоки и услуги, има косвено влияние, но тя стимулира, калкулира и бута нагоре всички цени, за съжаление по-бързо, отколкото би ни се искало“, каза Пламен Димитров.
Основна е езиковата интеграция на мигрантите на първо място, след което и професионалната им квалификация. Това отбеляза Цветан ' Симеонов, председател на БТПП, на конференция по въпроса. Палатата може да съдейства чрез своята разгърната регионална структура (28 регионални палати), с центрове за професионално обучение в няколко области и преводачески услуги.
Само 50 бежанци у нас са се интегрирали на пазара на труда през 2016 г. Към август 2018 г. имаме 652 случаи с прекратено производство за получаване на хуманитарен статут у нас. Имаме едва 12% запълване на капацитета на бежанските центрове. Тези данни показват, че целта на мигрантите и бежанците не е България, заявиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) по време на международна конференция за интеграция на мигрантите на пазара на труда. У нас имаме 1064 лица по данни на нашата Агенция за бежанците, които са потърсили закрила. От тях 53% са мъже и 11% жени, с преобладаващо ниско образование. Ние като Конфедерация започнахме с конкретни мерки първоначално с дарения, предоставяне на хуманитарна помощ на бежанците в Турция, опитахме се да формулираме политики заедно с работодателите, с кметовете по места, обясни президентът на КНСБ.