БТПП: Налагането на квоти за наемане на лица с трайни увреждания е неефективно

Bgvestnik.co.uk: БТПП против квотите за наемане на лица с увреждания

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят необходимостта от нов Закон за хората с увреждания, но предлагат пет свои идеи за законопроекта.

Това става ясно от позиция на Палатата, публикувана на тяхната страница.

Предложенията на работодателската организация са следните:

Да се изключат от квотното задължение (за назначаване на хора с увреждания – б.р.) по чл. 41 от законопроекта предприятията с по-малко от 50 служители/работници.

Квотното задължение по чл. 41 от законопроекта да се включи в задължението на работодателя по чл. 315 от Кодекса на труда.

Квотното задължение на работодателя по чл. 41 да е в зависимост от вида икономическа дейност – както в чл. 315 от Кодекса на труда.

Работодателят да се освободи от задължението за назначаване на лица с трайни увреждания, респективно – от отговорност за глоба, в случай, че Агенцията не насочи в 3-месечен срок такова лице.

Да се регламентират по-гъвкави разпоредби за временно назначаване на лица с трайни увреждания, чрез Агенциите за временна заетост.

Припомняме, въпросният чл. 41 задължава работодателите да назначават работници с увреждания по квотен принцип.

Задължението за работодатели с 26 до 50 работници и служители – 1 лице с трайно увреждане. Във фирма с 51 до 99 служители – 2 души с трайни увреждания. За по-големите предприятия квотата е 2% от средносписъчния състав на компанията. Тези квоти са извън ангажиментите на работодателите по чл. 315 от Кодекса на труда да заделят за трудоустроени хора от 4 до 10 % от работните си места.

От БТПП са резервирани към следните текстове, описващи задълженията на работодателите да пригодят определените работни места за хората с увреждания. Едното предложение е да уведомят Агенцията по заетостта за определените от тях работни места, подходящи работни места за хора с трайни увреждания. Другото им задължение, към което изпитват резерви, е заплащане на ежемесечна компенсационна такса в размер на 30 % от минималната работна заплата за страната. Таксата започва да се начислява от четвъртия месец след уведомлението на Агенцията по заетостта за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Според работодателите предложението в 41 чл. е непоследователно в сравнение с действащата нормативна уредба.

Според чл. 315 от Кодекса на труда задълженията на работодателите сега са по-леки. Те са предимно за по-големите предприятия и касае 4-10% от работните места за трудоустроени работници.

Сегашният законопроект предлага по-тежки задължения за бизнеса без да се съобразяват с икономическата дейност и броя на заетите места, репликират от БТПП и дават конкретни примери – противоречи на пазарните принципи задължението на заплащането на компенсационна такса след третия месец, в който няма назначен човек с увреждане.

Ако работодателят сам не е открил подходящи лица с трайни увреждания, или ако такива не са били насочени към него от Агенцията по заетостта, то местата в списъка за лица с трайни увреждания биха могли да са заети от здрави лица, а не да се държат незаети, аргументират се от Търговско-промишлената палата.

Според тях е предложена неефективна публична структура, включваща множество органи с някои дублиращи се функции, при което ефикасността неминуемо се понижава, а отговорността – се размива.

Въпреки обявените цели на промените на Закона да гарантира ефикасност, ефикасността се размива в частта относно очакваните разходи за създаваните нови органи и структури, предупреждават от БТПП.

Линк

News.bg: БТПП против квотите за наемане на лица с увреждания

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят необходимостта от нов Закон за хората с увреждания, но предлагат пет свои идеи за законопроекта. Това става ясно от позиция на Палатата, публикувана на тяхната страница.

Предложенията на работодателската организация са следните:

Да се изключат от квотното задължение (за назначаване на хора с увреждания - б.р.) по чл. 41 от законопроекта предприятията с по-малко от 50 служители/работници.
Квотното задължение по чл. 41 от законопроекта да се включи в задължението на работодателя по чл. 315 от Кодекса на труда.
Квотното задължение на работодателя по чл. 41 да е в зависимост от вида икономическа дейност - както в чл. 315 от Кодекса на труда.
Работодателят да се освободи от задължението за назначаване на лица с трайни увреждания, респективно - от отговорност за глоба, в случай, че Агенцията не насочи в 3-месечен срок такова лице.
Да се регламентират по-гъвкави разпоредби за временно назначаване на лица с трайни увреждания, чрез Агенциите за временна заетост.

Припомняме, въпросният чл. 41 задължава работодателите да назначават работници с увреждания по квотен принцип. Задължението за работодатели с 26 до 50 работници и служители - 1 лице с трайно увреждане. Във фирма с 51 до 99 служители - 2 души с трайни увреждания. За по-големите предприятия квотата е 2% от средносписъчния състав на компанията. Тези квоти са извън ангажиментите на работодателите по чл. 315 от Кодекса на труда да заделят за трудоустроени хора от 4 до 10 % от работните си места.

Според работодателите предложението в 41 чл. е непоследователно в сравнение с действащата нормативна уредба.

Сегашният законопроект предлага по-тежки задължения за бизнеса без да се съобразяват с икономическата дейност и броя на заетите места, репликират от БТПП и дават конкретни примери - противоречи на пазарните принципи задължението на заплащането на компенсационна такса след третия месец, в който няма назначен човек с увреждане.

Линк

Mypr.bg: БТПП: Налагането на квоти за наемане на лица с трайни увреждания е неефективно

БТПП подкрепя необходимостта от нов Закон за хората с увреждания, който да гарантира разностранен, ефективен и ефикасен - в сравнение с действащия закон – механизъм за подкрепа на хората с увреждания.

В Проекта на Закон за хората с увреждания от особено значение за работодателите са текстовете на чл. 41 и др. от законопроекта, които предвиждат:

конкретни ангажименти за работодатели с повече от 26 работници и служители да наемат определен брой лица с трайни увреждания (1 лице – от работодатели с 26 до 50 работници/служители; 2 лица – от работодатели с 51 до 99 работници/служители и 2 % от средносписъчния състав – за работодатели със 100 и повече работници/служители), като тези квоти са извън ангажиментите на работодателите по чл. 315 от Кодекса на труда да заделят за трудоустроени хора от 4 до 10 % от работните си места (в зависимост от икономическата дейност на работодателя);
задължения на работодателите да пригодят определените работни места за нуждите на лицето с увреждания;
задължения за посочените работодатели да уведомяват Агенцията по заетостта за определените от тях работни места, подходящи работни места за хора с трайни увреждания;
задължения на работодателите да заплащат ежемесечна компенсационна такса в размер на 30 % от минималната работна заплата за страната, считано от четвъртия месец след уведомлението на Агенцията по заетостта за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Членовете на БТПП имат следните резерви към цитираните по-горе предложения:

а) Предложеното в чл. 41 от законопроекта решение е непоследователно в сравнение с действащата нормативна уредба:

Чл. 315 от Кодекса на труда визира по-леки задължения, тъй като те се отнасят само за по-големи предприятия относно работни места за трудоустроени работници/служители, в проценти от 4 до 10 – в зависимост от икономическата дейност. Чл. 41 от законопроекта предлага по-тежки задължения – за наемане на лица с трайно увреждане и ангажира с това задължение много на брой по-малки предприятия, като за предприятията с персонал над 26 работника/служителя квотата е близо 4% от щатния състав - независимо от икономическата дейност и независимо от броя на заетите места.

б) Неприемливо е и е в противоречи на пазарните принципи задължението на работодателите да заплащат определената компенсационна такса след третия месец от уведомлението на Агенцията по заетостта, ако след този срок не назначат определения брой лица с трайни увреждания.

в) Предвид изложеното в предходните б.б. „а“ и „б“ БТПП предлага:

Да се изключат от квотното задължение по чл. 41 от законопроекта предприятията с по-малко от 50 служители/работници.
Квотното задължение по чл. 41 от законопроекта да се включи в задължението на работодателя по чл. 315 от Кодекса на труда.
Квотното задължение на работодателя по чл. 41 да е в зависимост от вида икономическа дейност – както в чл. 315 от Кодекса на труда.
Работодателят да се освободи от задължението за назначаване на лица с трайни увреждания, респ. – от отговорност за глоба, в случай, че Агенцията не насочи в 3-мес. срок такова лице.
Да се регламентират по-флексабилни разпоредби за временно назначаване на лица с трайни увреждания, чрез Агенциите за временна заетост.

БТПП счита, че е предложена неефективна публична структура, включваща множество органи с някои дублиращи се функции, при което ефикасността неминуемо се понижава, а отговорността – се размива. БТПП има резерви относно:

Ефикасността на предлаганите мерки в частта относно очакваните разходи за създаваните нови органи (в общия смисъл на тази дума) и ефекта/резултата от тяхната работа;
своевременната ефективност на законопроекта, предвид липсващите все още промени в подзаконовата нормативна уредба, предвидени в законопроекта.

Пълният текст на Становището на БТПП ТУК

Линк