Тръмп хвали България за газовите проекти

Банкер, 28.09.2018 г., стр. 22, 28: Тръмп хвали България за газовите проекти

Инициативата 'Три морета", която имаше третото си издание в румънската столица Букурещ преди седмица, сблъсква различни интереси в страните, разположени в района между Балтийско, Черно и Средиземно море. САЩ имат намерение да внасят втечнен газ, Русия строи газопроводи, а Китай иска да използва страните от Централна и Източна Европа като мост за навлизане в Европа.
Малко е странно, но е и факт, че страните от Западна Европа не обичат, но и се страхуват от малките държави от ЦИЕ, които напират за равноправно сътрудничество в европейското икономическо пространство. От Брюксел още не са се произнесли официално за инициативата, а според коментар на в. "Адевърул" неофициално се чуват и гласове, които определят "Три морета" като сепаратистки проект. Затова не е чудно, че има държави, които обръщат повече внимание на този регион от Стария континент. По-голям интерес към проектите, които участниците в инициативата обсъждаха през годините, показват далечни страни като САЩ, но пък Китай търси възможности за сближаване на 'Три морета" с проекта "Един пояс, един път". И не бива да се забравят интересите (и връзките) на Русия с тези страни.
Всичко се заражда в края на 2015 г., когато Хърватска представя проекта "Адриатик - Балтика - Черно море", посветен на развитието на газоразпределителните и газотранспортните мощности в страните от региона между трите морета : Хърватска, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Полша. Идеята на хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, обозначена като 'Триморие", е да се отслаби зависимостта на Европа от руския газ. Проектът,' който получи и названието "Инициатива на трите морета", логично срещна най-голяма подкрепа в Полша. Така страната получи възможност да възроди и своя проект "Междуморие", който през 20те години на миналия век прокарва полският политик Юзеф Пилсудски в опит да обедини на антируска основа и под полско лидерство държавите между Балтика и Черно море.
Според някои експерти инициативата "Три морета" произхожда по-скоро от Държавния департамент на САЩ. А сега страната, особено при президенството на Доналд Тръмп, продължава да разглежда природния газ като геополитическо оръжие, а инициативата за "Триморието" - като алтернативата на "Северен поток - 2". Все в подкрепа на тази идея откъм Балканите пък Старият континент е "атакуван" от Южния газов коридор, идеята за който е да потече природен газ от азерското находище "Шах-Дениз" през Грузия и Турция към Европа. Заедно с това САЩ не се отказват и от идеята си за строителството на терминали за американски втечнен газ в Хърватска и в Гърция. В момента в Полша вече има съоръжения, в които се получава суровина отвъд Океана. През миналата година президентът Доналд Тръмп представи програма с мерки за облекчаване на търговията с втечнен газ със страните от Централна и Източна Европа.
Според в. "Адевърул" отлично се вписват в тази схема предложените от Румъния инфраструктурни проекти - магистралната мрежа "Виа Карпатика", която трябва да свърже литовското пристанище Клайпеда с гръцкия морски порт Солун, и проекта за транспорт на втечнен газ (LNG), включващ вече действащия LNG терминал в полското балтийско пристанище Швиноуйшче, и още един, който предстои да бъде построен догодина на хърватския остров Крък.
Показателен е и фактът, че американският президент потвърди подкрепата на Вашингтон за форума 'Три морета", "който има за цел да засили свързаността между държавите от Източна Европа и да подобри отношенията между региона и САЩ и Европейския съюз". Тръмп писа до румънския президент Клаус Йоханис преди лидерите на 12-членната инициатива да се съберат, отбелязвайки, че тя може да разшири инфраструктурата, бизнес връзките, да доведе до подсилване на енергийната сигурност и намаляване на търговските пречки. "САЩ остават горди партньори в тези усилия... в този стратегически важен регион", пише американският президент.
Инициативата "Три морета", както вече бе казано, е за сътрудничество между страните членки на ЕС, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Австрия е единственият й член, който не е от бившия комунистически блок. Първата среща се проведе през 2016 година. Тръмп участва на втората среща във Варшава през 2017-а.
В момента се търсят все повече икономическите измерения на тази инициатива като формат за регионално сътрудничество. На двудневната среща на върха в Букурещ бяха обсъдени около 40 проекта. Създаването на специален инвестиционен фонд на стойност 100 млн. евро като конкретен инструмент за генериране на съфинансиране за приоритетни проекти беше договорено от президентите на 12-те страни. Идеята е в него да се акумулират средства за общи регионални проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите. Политическите разговори бяха съпътствани и от бизнес форум, на който банкери и бизнесмени обсъждаха възможностите за регионална свързаност в страните от региона. Без нея не можем да се надяваме да се заличат огромните разлики, които все още съществуват между Източна и Западна Европа. Преодоляването им ще доведе до сближаване и устойчивост на Съюза. Но, за да се случи това, от особена важност е кохезията да обхване всички региони на общността. Участниците в Букурещ се договориха и за създаването на мрежа за сътрудничество между търговско-промишлените палати на 12-те страни. Според Цветан Симеонов, председател на БТПП, инициативата "Три морета" е уникална стъпка към развитието на отношенията "северюг". Той сподели, че това ще доведе и до по-добро сътрудничество на Европейския съюз с Африка и арабските страни.
В рамките на инициативата България търсеше партньорство по три проекта: тунела под Петрохан, рехабилитацията на жп връзката Русе - Варна и разширяването на газохранилището в Чирен. Разбира се, бъдещето на инициативата зависи много от това, дали ще успеем да излезем от сферата на политическото говорене и да минем към конкретни действия, отбеляза президентът Румен Радев. Според него около реализацията на взетите решения има още много въпросителни: относно структурата на самата инициатива, механизмите за приоритизация на предложените проекти, по критериите за тяхната оценка, как по-ефективно да се популяризират приоритетните проекти в рамките на Европейския съюз, и най-вече - финансирането. Към момента инициативата не разполага с паричен фонд. Интерес сред участниците във форума е предизвикала възможността за решение на този проблем чрез участие на бизнеса в проектите на база публично-частно партньорство.
Отделни регионални проекти обаче изглеждат най-лесно осъществими в рамките на инициативата. Румъния например предложи изграждане на "Rail 2 Sea" - жп линия с дължина 3663 км от полското пристанище Гданск до румънския морски порт Констанца. А този проект може да намери своето продължение и към нашата страна. През октомври миналата година в Кавала бе подписан Меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка "Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-ВарнаРусе". По-късно същия месец лидерите на България, Гърция, Румъния и Сърбия обсъдиха разширяването на мултимодалния транспортен коридор. Проектът е от стратегическо значение за целия регион. Той регламентира подготовката и съвместното му управление за изграждането на скоростен железопътен коридор, свързващ пристанищата на Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе.
Евгений Натов

http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTI4LzYwLzIyLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czoyOiIzMSI7aToxO3M6MjoiMzgiO2k6MjtzOjM6IjQzOSI7aTozO3M6MzoiMzA0Ijt9

http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTI4LzYwLzI4LmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czoyOiIzMCI7aToxO3M6MzoiNDMzIjtpOjI7czozOiI0MzkiO2k6MztzOjM6IjIxMyI7fQ==

Линк

Banker.bg: Тръмп хвали България за газовите проекти

Инициативата "Три морета", която имаше третото си издание в румънската столица Букурещ преди седмица, сблъсква различни интереси в страните, разположени в района между Балтийско, Черно и Средиземно море. САЩ имат намерение да внасят втечнен газ, Русия строи газопроводи, а Китай иска да използва страните от Централна и Източна Европа като мост за навлизане в Европа.

Малко е странно, но е и факт, че страните от Западна Европа не обичат, но и се страхуват от малките държави от ЦИЕ, които напират за равноправно сътрудничество в европейското икономическо пространство. От Брюксел още не са се произнесли официално за инициативата, а според коментар на в. "Адевърул" неофициално се чуват и гласове, които определят "Три морета" като сепаратистки проект. Затова не е чудно, че има държави, които обръщат повече внимание на този регион от Стария континент. По-голям интерес към проектите, които участниците в инициативата обсъждаха през годините, показват далечни страни като САЩ, но пък Китай търси възможности за сближаване на "Три морета" с проекта "Един пояс, един път". И не бива да се забравят интересите (и връзките) на Русия с тези страни.

Всичко се заражда в края на 2015 г., когато Хърватска представя проекта "Адриатик - Балтика - Черно море", посветен на развитието на газоразпределителните и газотранспортните мощности в страните от региона между трите морета : Хърватска, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Полша. Идеята на хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, обозначена като "Триморие", е да се отслаби зависимостта на Европа от руския газ. Проектът, който получи и названието "Инициатива на трите морета", логично срещна най-голяма подкрепа в Полша. Така страната получи възможност да възроди и своя проект "Междуморие", който през 20-те години на миналия век прокарва полският политик Юзеф Пилсудски в опит да обедини на антируска основа и под полско лидерство държавите между Балтика и Черно море.

Според някои експерти инициативата "Три морета" произхожда по-скоро от Държавния департамент на САЩ. А сега страната, особено при президенството на Доналд Тръмп, продължава да разглежда природния газ като геополитическо оръжие, а инициативата за "Триморието" - като алтернативата на "Северен поток - 2". Все в подкрепа на тази идея откъм Балканите пък Старият континент е "атакуван" от Южния газов коридор, идеята за който е да потече природен газ от азерското находище "Шах-Дениз" през Грузия и Турция към Европа. Заедно с това САЩ не се отказват и от идеята си за строителството на терминали за американски втечнен газ в Хърватска и в Гърция. В момента в Полша вече има съоръжения, в които се получава суровина отвъд Океана. През миналата година президентът Доналд Тръмп представи програма с мерки за облекчаване на търговията с втечнен газ със страните от Централна и Източна Европа.

Според в. "Адевърул" отлично се вписват в тази схема предложените от Румъния инфраструктурни проекти - магистралната мрежа "Виа Карпатика", която трябва да свърже литовското пристанище Клайпеда с гръцкия морски порт Солун, и проекта за транспорт на втечнен газ (LNG), включващ вече действащия LNG терминал в полското балтийско пристанище Швиноуйшче, и още един, който предстои да бъде построен догодина на хърватския остров Крък.

Показателен е и фактът, че американският президент потвърди подкрепата на Вашингтон за форума "Три морета", "който има за цел да засили свързаността между държавите от Източна Европа и да подобри отношенията между региона и САЩ и Европейския съюз". Тръмп писа до румънския президент Клаус Йоханис преди лидерите на 12-членната инициатива да се съберат, отбелязвайки, че тя може да разшири инфраструктурата, бизнес връзките, да доведе до подсилване на енергийната сигурност и намаляване на търговските пречки. "САЩ остават горди партньори в тези усилия... в този стратегически важен регион", пише американският президент.

Инициативата "Три морета", както вече бе казано, е за сътрудничество между страните членки на ЕС, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Австрия е единственият й член, който не е от бившия комунистически блок. Първата среща се проведе през 2016 година. Тръмп участва на втората среща във Варшава през 2017-а.

В момента се търсят все повече икономическите измерения на тази инициатива като формат за регионално сътрудничество. На двудневната среща на върха в Букурещ бяха обсъдени около 40 проекта. Създаването на специален инвестиционен фонд на стойност 100 млн. евро като конкретен инструмент за генериране на съфинансиране за приоритетни проекти беше договорено от президентите на 12-те страни. Идеята е в него да се акумулират средства за общи регионални проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите. Политическите разговори бяха съпътствани и от бизнес форум, на който банкери и бизнесмени обсъждаха възможностите за регионална свързаност в страните от региона. Без нея не можем да се надяваме да се заличат огромните разлики, които все още съществуват между Източна и Западна Европа. Преодоляването им ще доведе до сближаване и устойчивост на Съюза. Но, за да се случи това, от особена важност е кохезията да обхване всички региони на общността. Участниците в Букурещ се договориха и за създаването на мрежа за сътрудничество между търговско-промишлените палати на 12-те страни. Според Цветан Симеонов, председател на БТПП, инициативата "Три морета" е уникална стъпка към развитието на отношенията "север- юг". Той сподели, че това ще доведе и до по-добро сътрудничество на Европейския съюз с Африка и арабските страни.

В рамките на инициативата България търсеше партньорство по три проекта: тунела под Петрохан, рехабилитацията на жп връзката Русе - Варна и разширяването на газохранилището в Чирен. Разбира се, бъдещето на инициативата зависи много от това, дали ще успеем да излезем от сферата на политическото говорене и да минем към конкретни действия, отбеляза президентът Румен Радев. Според него около реализацията на взетите решения има още много въпросителни: относно структурата на самата инициатива, механизмите за приоритизация на предложените проекти, по критериите за тяхната оценка, как по-ефективно да се популяризират приоритетните проекти в рамките на Европейския съюз, и най-вече - финансирането. Към момента инициативата не разполага с паричен фонд. Интерес сред участниците във форума е предизвикала възможността за решение на този проблем чрез участие на бизнеса в проектите на база публично-частно партньорство.

Отделни регионални проекти обаче изглеждат най-лесно осъществими в рамките на инициативата. Румъния например предложи изграждане на "Rail 2 Sea" - жп линия с дължина 3663 км от полското пристанище Гданск до румънския морски порт Констанца. А този проект може да намери своето продължение и към нашата страна. През октомври миналата година в Кавала бе подписан Меморандум за разбирателство между България и Гърция за развитието на железопътната връзка "Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе". По-късно същия месец лидерите на България, Гърция, Румъния и Сърбия обсъдиха разширяването на мултимодалния транспортен коридор. Проектът е от стратегическо значение за целия регион. Той регламентира подготовката и съвместното му управление за изграждането на скоростен железопътен коридор, свързващ пристанищата на Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе.

Линк