1 100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Clinica.bg: МИГРАНТИТЕ НИ БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ

Maсово мигрантите у нас са без образование и квалификация. Това поставя пред сериозно изпитание интеграцията им на трудовия пазар. Това обобщиха синдикатите и експерти на форум на КНСБ посветен на темата.

За периода януари – август у нас са регистрирани 1064 лица от десет държави, които са потърсили закрила, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, позовавайки се на данни от Държавната агенция за бежанците. Чужденците са от Сирия, Ирак, Афганистан и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% -жени и 36% -деца на възраст до 14 години. „Преобладаващата част от тях са неграмотни. Без никакво образование са 21%, а с начално-26%", посочи Димитров.

През езиково обучение и последваща работа у нас са преминали едва 50 души, отчете от своя страна Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТТП), позовавайки се отново на данни от Агенцията за бежанци. В момента

проблемът с мигрантите у нас не стои толкова остро.

Крайната им цел не е България, добави той. В центровете на Държавната агенция за бежанците са настанени 633 души при капацитет 5 200. Тоест имаме около 12% запълване на заетостта, отчете той. 180 чужденци са настанени на външни адреси и живят на квартира. "Изключително неприятно за онези, които ще се занимават с интеграцията на бежанците е, че те са с много ниска квалификация или без никаква. Не видях нито един бежанец с висше образование", коментира още Цветан Симеонов.

Тревожно е обаче, че гражданите не са отворени

към мигрантите в ежедневието си, обясни Пламен Димитров. Според него проблемът в Източна Европа има и друго измерение. „Източна Европа все още не се третира като равноправен партньор в ЕС, защото мобилността не се гарантира", добави той и изтъкна, че една от причините за Брекзит е именно наводняването на пазара в Обединентото кралство с работници от този региони. С преодоляването на последиците от икономическата криза през последните години, България все повече се превръща в място за живеене и реализация на граждани от трети държави, каза от своя страна Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика. "Добре управляваната миграция може да допринесе за икономически растеж в държавите, както и за благосъстоянието на самите работници", обясни той.

Линк

Bnr.bg: Международна конференция за интеграция на мигрантите на пазара на труда в КНСБ

В КНСБ ще се проведе международна конференция за интеграция на мигрантите на пазара на труда.

Дискусията е организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ.

Форумът ще бъде открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, заместник социалния министър Лазар Лазаров, председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов и конфедералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лина Кар.

Ще бъде представен българският опит по интеграция на мигрантите, сравнен с този на страни като Турция, Италия, Гърция, както и на други, засегнати от бежанския поток.

През последната година повече от 150 души са започнали работа в различни сектори на икономиката, обясни пред "Хоризонт" експертът от КНСБ Атанаска Тодорова. По думите ѝ, има новосъздадени от български граждани компании, които се състоят изцяло от граждани на държави извън ЕС.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Линк

Mypr.bg: Международна конференция „Интеграцията на мигрантите на пазара на труда – многостранен подход“

Председателят на БТПП Цветан Симеонов

В изказването си на Международната конференция „Интеграцията на мигрантите на пазара на труда – многостранен подход“, КНСБ, 26.09.2018 г.,

Цветан Симеонов постави акцент върху възможностите за съдействие, които Българската търговско-промишлена палата може да окаже за интегриране на мигрантите на пазара на труда. Палатата разполага с разгърната регионална структура ( 28 регионални палати), с центрове за професионално обучение в няколко области и преводачески услуги. Председателят на Палатата подчерта, че особено важно е и сътрудничество с Асоциацията на Европейските търговско-промишлени палати ( ЕВРОПАЛАТИ), както и опитът на германските палати в тази област, като счита че основна е езиковата интеграция на мигрантите на първо място, след което и професионалната им квалификация.

Основни данни за мигрантите:

Пикът на търсещите международна закрила у нас беше през 2013-2016 година, когато търсещите такава са 7 хил., 11 хил., 19 хил. и 20 хил. души.
От началото на годината до 31.08.2018 г. в България 1100 души са потърсили закрила, на 217 е предоставен статут на бежанец, 348 души са получили хуманитарен статут.
Към август 2018 г. статистиката показва 692 случая на прекратено производство. Това дава основание да се заключи, че България не е крайна дестинация за голяма част от търсещите закрила в страната. Мигрантите са склонни да се заселват на места, където вече има големи обособени мигрантски общности.
Към 31.08.2018 г. настанени лица в центровете на Държавната агенция за бежанците са 633 души, при капацитет 5 190 – т.е. 12% запълване (настанени на външен адрес са 182 души). Основната част от лицата, търсещи закрила в България, са от страни в Близкия изток с военно-политически конфликти, като Сирия, Ирак и Афганистан.
Образователната структура на потърсилите международна закрила показва преобладаващ и дял на лицата с ниски образователни степени – 93% от лицата потърсили закрила през август 2018 г. са със средно или по-ниско образование. Неблагоприятната образователна структура на подалите молби за закрила предполага допълнителни усилия/разходи за повишаване на тяхната пригодност за заетост и включването им в активния трудов и социален живот на страната.
У нас по-скоро са единични случаите, в които имаме заетост при бежанците – по информация, която имаме към октомври 2016 година това са около 50 човека. Според агенцията по бежанците и агенцията по заетостта това, което най-много пречи на хората да се реализират на пазара на труда, са езиковата бариера, липсата на документи, с които могат да докажат образованието и квалификацията си, и слабата мотивация да търсят работа.
Миграцията не е само числа, важно е и колко добре се интегрират хората, а за това са нужни съгласувани действия на всички заинтересовани страни.
Интеграцията на мигрантите е едно от основните предизвикателства, с които ЕС ще трябва да се справи чрез общи координирани усилия - на работодателите, синдикатите, образователните институции и всички останали заинтересовани страни на местно и централно ниво.
Ако се интегрират успешно, имигрантите ще участват в приемащата държава и икономически. В същото време интегрирането на мигрантите и бежанците поставя големи предизвикателства. Това са много разнообразни групи от хора и общности. Мигрантите са мъже и жени, млади и стари, от различни културни среди и с различни причини за мигриране като както и различните нива на умения и професионален опит. Освен това размерът и съставът на мигрантските общности варира значително.
Заетостта е основен аспект на интеграционния процес. Това е не само от жизненоважно значение за икономическата интеграция, но има и последици за по-широката социална интеграция, намирането на подходящо жилище и изучаване на езика на приемащата държава. Средно в страните от ОИСР безработицата сред мигрантите е с 4 процентни пункта по-висока от тази при родените в съответните страни.

БТПП припомня, че Държавната агенция за бежанците и Палатата обменят информация във връзка с трудовата реализация на получилите международна закрила в България.

Линк

24chasa.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 година

1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари до август 2018 г., предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53 на сто от тях са мъже, 11 на сто са жени и 36 на сто са деца, предимно неграмотни, без никакво образование. Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция "Интеграция на мигрантите на пазара на труда", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.

Димитров е посочил, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС. Лидерът на КНСБ е изразил убеждение, че темата за мигрантите изглежда по различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.

Според Пламен Димитров, цитиран в съобщението, за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците.

Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов е коментирал, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Симеонов е припомнил, че за 2013 г. убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, е посочил Симеонов и е добавил, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места. Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, е добавил той. Мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016 г.

Симеонов е допълнил, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно.

Линк

Actualno.com: Само 50 бежанци у нас се интегрирали на пазара на труда през 2016 г.

В България проблемът с бежанците не стои толкова остро в момента. Към август 2018 г. статистиката показва че имаме 652 случая на прекратено производство за получаване на хуманитарен статут. Това ясно показва че целта на бежанците не е България. Това заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов по време на международна конференция за интеграция на мигрантите на пазара на труда, която се провежда в централата на КНСБ.

Само 50 бежанци у нас се интегрирали на пазара на труда през 2016 г. 26.09.2018 11:00 836 0 Снимка: БГНЕС inShare    В България проблемът с бежанците не стои толкова остро в момента. Към август 2018 г. статистиката показва че имаме 652 случая на прекратено производство за получаване на хуманитарен статут. Това ясно показва че целта на бежанците не е България. Това заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов по време на международна конференция за интеграция на мигрантите на пазара на труда, която се провежда в централата на КНСБ. -0:00 Имаме 12% запълване на капацитета на бежанските центрове. Основните групи са от местата с военнополитически конфликти - това са Сирия, Ирак и Афганистан, поясни Симеонов в своето изложение. Цветан Симеонов "Заетостта, която сме успели да осигурим в България за бежанци, е около 50 човека, като това са данни за 2016 г. Ние считаме че този проблем първоначално за нас беше възможност успоредно с процеса на интеграция да осигурим снижаване на напрежението на пазара не труда у нас", каза още Цветан Симеонов. Темата за интеграцията на мигрантите и бежанците на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Сигурен съм, че всеки си дава сметка как изглежда тази тема в очите на отделните държави и народи, които се опитват да намерят работещата формула - как, запазвайки хуманността, да могат в края на краищата да намерят баланса на местните пазари на труда с нарастващата крайна реторика на крайно десни и националисти, които, за съжаление, печелят все повече умовете и сърцата на европейците, коментира Димитров.
По думите му това, което става в Италия, Австрия и Швеция, не може да не буди тревога в сърцата и главите на демократично мислещите граждани на ЕС. Темата от тази гледна точка има огромно социално и политическо значение. Мисля, че правилният тон, който се опитват да зададат европейските социални партньори, всички формули, опитваме да насърчим, за да се намери балансът за нуждата от закрила, която трябва да бъде гарантирана, за хората, търсещи убежище. Ние, които се мъчим да намерим добрия тон, в момента губим позиции, посочи Пламен Димитров. Европа е разделена и все по разделяща се и в това число в нашите синдикални среди. Няма как някоя партия в отделна държава членка да спечели мнозинство без за нея да са гласували работници. Очевидно е, че в много държави работниците гласуват за крайните популисти. Нищо невъзможно не може да се случи, каза Димитров. У нас имаме 1064 лица по данни на нашата Агенция за бежанците, които са потърсили закрила. О тях 53% са мъже и 11% жени - с преобладаващо с ниско образование. Ние като Конфедерация започнахме с конкретни мерки първоначално с дарения, предоставяне на хуманитарна помощ на бежанците в Турция, опитахме се да формулираме политики, заедно с работодателите, с кметовете по места, обясни президентът на КНСБ.

Контекстът и погледът на бежанците в Европа има и друго измерение. Източноевропеецът не се третира като равноправен гражданин. Много добре знаем, че една от причините за Brexit беше и това - мобилните работници от Източна Европа. Този аспект не трябва да се забравя, той стои в главата на обикновения българин, подчерта още в своето изложение Пламен Димитров. Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров през последните години с преодоляването на последиците от икономическата криза страната ни се превръща все повече в място на труд и живеене на лица от трети държави. Развитието на миграционните процеси превръща интегрирането на мигрантите в един от основните въпроси на българската политика. Интеграцията на граждани от трети държави в българското общество е също много важна част от българската интеграционна политика, затова ние разполагаме с основен стратегически ангажимент, поясни Лазаров.

По думите му повече от 10 000 граждани на трети държави участват на пазара на труда у нас с промяна на правилата за трудовата миграция и трудовата мобилност. Междувременно Лина Кар, конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, обърна внимание на хуманитарните аспекти на кризата с бежанците, като постави акцент и върху смъртността на мигранти в Средиземно море, предприели рисковани пътувания към бреговете на Европа.

Линк

Bnews.bg: Само 50 бежанци са се интегрирали у нас

"Заетостта, която сме успели да осигурим в България за бежанци, е около 50 човека, като това са данни за 2016 г. Ние считаме че този проблем първоначално за нас беше възможност успоредно с процеса на интеграция да осигурим снижаване на напрежението на пазара не труда у нас", каза още Цветан Симеонов. Темата за интеграцията на мигрантите и бежанците на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС, заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Сигурен съм, че всеки си дава сметка как изглежда тази тема в очите на отделните държави и народи, които се опитват да намерят работещата формула - как, запазвайки хуманността, да могат в края на краищата да намерят баланса на местните пазари на труда с нарастващата крайна реторика на крайно десни и националисти, които, за съжаление, печелят все повече умовете и сърцата на европейците, коментира Димитров.

По думите му това, което става в Италия, Австрия и Швеция, не може да не буди тревога в сърцата и главите на демократично мислещите граждани на ЕС. Темата от тази гледна точка има огромно социално и политическо значение. Мисля, че правилният тон, който се опитват да зададат европейските социални партньори, всички формули, опитваме да насърчим, за да се намери балансът за нуждата от закрила, която трябва да бъде гарантирана, за хората, търсещи убежище.

Ние, които се мъчим да намерим добрия тон, в момента губим позиции, посочи Пламен Димитров.Европа е разделена и все по разделяща се и в това число в нашите синдикални среди. Няма как някоя партия в отделна държава членка да спечели мнозинство без за нея да са гласували работници. Очевидно е, че в много държави работниците гласуват за крайните популисти. Нищо невъзможно не може да се случи, каза Димитров. У нас имаме 1064 лица по данни на нашата Агенция за бежанците, които са потърсили закрила. От тях 53% са мъже и 11% жени - с преобладаващо с ниско образование. Ние като Конфедерация започнахме с конкретни мерки първоначално с дарения, предоставяне на хуманитарна помощ на бежанците в Турция, опитахме се да формулираме политики, заедно с работодателите, с кметовете по места, обясни президентът на КНСБ.

Линк

News.bnt.bg: Интеграцията на мигранти на пазара на труда

Как и дали трябва да бъдат интегрирани бежанците и икономическите мигранти на пазара на труда у нас. Това обсъдиха експерти на международна пресконференция, организирана от КНСБ и Европейската конфедерация на профсъюзите. Според някои от участниците, липсата на работна ръка не може да бъде запълнена от мигранти, защото това не е правилното решение на проблема.

01:06

01:43

Според експертите, бежанците и икономическите мигранти, които идват в България, са много ниско квалифицирани. За да бъдат интегрирани, ще са нужни езиково и професионално обучение, както и задълбочени интервюта с тях, за да бъдат установени намеренията им.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: "Изключително трудна е тяхната интеграция, това е едно, второ , те не искат, да не си правим илюзии. Много от и бежанците, и от икономическите мигранти, минаха и заминаха през България."

Бежанците у нас за тази година са 633 по данни на Държавната агенция за бежанците. 53 % от тях са мъже, 11% жени, а останалите деца. Законодателството предоставя възможност на всеки, който има желание да намери работа според квалификациите си. Каква е реалността?

Цветан Симеонов, председател на БТПП: "Заетостта, която сме успели в България да осигурим е за около 50 човека."

Според президента на КНСБ Пламен Димитров, интеграцията на мигрантите за пазара на труда няма да разреши проблема с недостига на работна ръка. Затова, синдикалната организация подготвя детайлен план за привличане на българите от Молдова и Украйна у нас.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: "Говоря за българи, с българско самосъзнание, говорещи български, с български корени. 100 000 хора и граждани с българско самосъзнание са далеч по-важни и ценни, от колкото всякакви други мигранти."

Проектът на КНСБ ще бъде официално представен след месец.

Линк

E-novinar.com: НОВИНИТЕ ЗА ПЕРИОД: 1 ЧАС | 2 ЧАСA | 1 ДЕН | 3 ДНИ | ВСИЧКИ РЕКЛАМА НАЙ-ЧЕТЕНИ МОИТЕ НОВИНИ ДНЕС Обявиха причината за смъртта на Шарл... (114) Отпускат 150 млн. лева за хората с... (112) 2/3 от българите категорични: Още 12... (110) Над 70

Линк

Club.bg: Само 50 бежанци у нас се интегрирали на пазара на труда през 2016 г.

виж още

Линк

Duma.bg: 1100 мигранти потърсили убежище у нас от началото на 2018 г.

От януари до август 2018 г. мигрантите, потърсили убежище в България, са 1100. Те са предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца. Основният дял от хората са неграмотни и нямат никакво образование. От всички, търсещи убежище у нас, на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство.
Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция за "Интеграция на мигрантите на пазара на труда". Синдикалистът изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по различен начин в отделните държави и организации, които се опитват да намерят решение за търсещите убежище.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мигрантите в момента не стои толкова остро. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5000 места.
Според Симеонов на България са нужни висококвалифицирани специалисти, но постигането на подобна цел при мигрантите би било много трудно.

Линк

Дума 27.09.2018 г., с. 4: 1100 мигранти потърсили убежище у нас от началото на 2018 г.

Линк

24chasa.bg: Почти нямало мигранти, които търсят работа у нас

Единични са случаите у нас, в които има заетост при бежанците - към октомври 2016 г. това са само 50 човека.

Това стана ясно от изказване на председателя на търговско-промишлената палата Цветан Симеонов на международна конференция за интеграцията на мигрантите на пазара на труда.

Езиковата бариера, липсата на документи, с които могат да докажат образованието и квалификацията си, и слабата мотивация да търсят работа са основните пречки пред мигрантите в България да се реализират на нашия пазар на труда, сочат агенцията по бежанците и агенцията по заетостта.

Освен това образователната структура на потърсилите международна закрила е неблагоприятна - от началото на годината до края на август общо 1100 души са потърсили закрила у нас, като 93% от тях са със средно или по-ниско образование. Това налага допълнителни усилия и разходи за повишаване на компетентността им и включването в активния трудов живот.

Линк

24 часа, 27.09.2018, стр. 10: Почти нямало мигранти, които търсят работа у нас

Единични са случаите у нас, в които има заетост при бежанците - към октомври 2016 г. това са само 50 човека.
Това стана ясно от изказване на председателя на търговско-промишлената палата Цветан Симеонов на международна конференция за интеграцията на мигрантите на пазара на труда.
Езиковата бариера, липсата на документи, с които могат да докажат образованието и квалификацията си, и слабата мотивация да търсят работа са основните пречки пред мигрантите в България да се реализират на нашия пазар на труда, сочат агенцията по бежанците и агенцията по заетостта.
Освен това образователната структура на потърсилите международна закрила е неблагоприятна - от началото на годината до края на август общо 1100 души са потърсили закрила у нас, като 93% от тях са със средно или по-ниско образование. Това налага допълнителни усилия и разходи за повишаване на компетентността им и включването в активния трудов живот.

Линк

Paragraph22.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 година

Линк

Investor.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 година

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци, става ясно от изказване на лидера на КНСБ Пламен Димитров

1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари до август 2018 г., предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. От тях 53 на сто са мъже, 11 на сто са жени и 36 на сто са деца, като по-голяма част от тях са без никакво образование.

Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция „Интеграция на мигрантите на пазара на труда", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ, циитран от БТА.

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. В същоот време 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.

Димитров посочи, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС. Той също така изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, природни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.

Димитров е изтъкнал, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейският съюз трябва отдавна да намерят решения, които до момента липсват.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Симеонов е припомнил, че за 2013 г. убежище са потърсили 7000 бежанци, за 2014 - 11 000 души, 2015 - 19 000 души, 2016 - 20 000 души. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, е смята Симеонов, който допълни, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5000 места. Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти.

Линк

Economy.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари 2018

Мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016

1100 мигранти са потърсили убежище у нас от януари до август 2018, предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца, предимно неграмотни, без никакво образование. Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция "Интеграция на мигрантите на пазара на труда", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ.

Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мигрантите в момента не стои толкова остро. Симеонов припомни, че за 2013 убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места.

Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, обясни шефът на БТПП и допълни, че мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016.

От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. За да се случи това обаче, всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др. Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници.

Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров. Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, обяви зам.-министърът.

Линк

Banker.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Линк

Frognews.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция "Интеграция на мигрантите на пазара на труда", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите и КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

Линк

News.bg: 1 100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция за "Интеграция на мигрантите на пазара на труда".

Димитров обясни, че за него е удоволствие да приветства форума, организиран от партньорите по проекта и добави, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС.

Синдикалистът изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по-различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.

Дали правим всичко както трябва, дали не се опитваме със стари подходи да намерим нови решения, можем ли да променим тенденцията, спрямо отношението към мигрантите, запита лидерът на КНСБ. По думите му това, което си мислим, че трябва да направим, очевидно не стига.

Димитров изтъкна, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейския съюз трябвало отдавна да намерят решения, които до момента липсват.

Синдикалистът изрази подкрепа към подписаното Европейското партньорство за интеграция, но претенциите му са към Европейския съюз и Европейската комисия.

От КНСБ обясняват, че за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците.

От синдикалната организация смятат, че ЕК трябва да се стреми да работи със социално-икономическите партньори в предоставяне на обучение и работа на мигрантите, предоставяни от работодателите и други организации, подкрепа на работодателите, наемащи мигранти, да подкрепя личния фонд "Убежище, миграция, интеграция", да насърчава предприемачеството сред мигрантите и да осигурява видимост на европейско равнище за дейностите, извършвани от работодателите в подкрепа интеграцията на мигрантите и др.

Симеонов припомни, че за 2013 г. убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000.

Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места.

От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. Всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др.

Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно. Той изрази надежда нови сериозни тежки събития да не се разразяват и подобни вълни да няма занапред.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че позицията на правителството по темата за мигрантите е особено важна, защото МТСП формулира държавната политика в областта на трудовата миграция и интеграцията на пазара на труда, за граждани, които пребивават на територията на страната.

В последните години България се е превърнала в място за живеене и труд за граждани на трети държави, припомни той и допълни, че те трябва да се привлекат и интегрират на пазара на труда в българското общество.

Добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници. България разполага с Национална стратегия за мигрантите, чиято основна цел е гражданите на трети държави да се интегрират успешно в българското общество, както и използване на техния потенциал, отбеляза Лазаров.

Той призова да се работи за циркулярността на миграцията, за насърчаване интеграционната политика, за по-конкретни детайлни решения в областта на законната миграция, подобряване на административния капацитет за формулиране и прилагане на държавната политика в областта на миграцията, събиране и анализиране на статистическата информация от компетентните институции, подобряване информираността на обществото и др.

Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров.

Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, похвали се Лазаров.

Ако се намери начин да бъдат интегрирани мигрантите, бихме могли да достигнем до едно конструиращо общество, което да бъде в интерес на всички, каза в заключение той.

Линк

Bta.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 година

Линк

Standartnews.com: 1100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Линк

Dnesplus.bg: 1 100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

От януари до август 2018 г. мигрантите, потърсили убежище в България, са 1 100 лица, предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца, предимно неграмотни, без никакво образование.

Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция за "Интеграция на мигрантите на пазара на труда".

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.

Димитров обясни, че за него е удоволствие да приветства форума, организиран от партньорите по проекта и добави, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС.

Синдикалистът изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по-различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.

Дали правим всичко както трябва, дали не се опитваме със стари подходи да намерим нови решения, можем ли да променим тенденцията, спрямо отношението към мигрантите, запита лидерът на КНСБ. По думите му това, което си мислим, че трябва да направим, очевидно не стига.

Димитров изтъкна, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейския съюз трябвало отдавна да намерят решения, които до момента липсват.

Синдикалистът изрази подкрепа към подписаното Европейското партньорство за интеграция, но претенциите му са към Европейския съюз и Европейската комисия.

От КНСБ обясняват, че за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците.

От синдикалната организация смятат, че ЕК трябва да се стреми да работи със социално-икономическите партньори в предоставяне на обучение и работа на мигрантите, предоставяни от работодателите и други организации, подкрепа на работодателите, наемащи мигранти, да подкрепя личния фонд "Убежище, миграция, интеграция", да насърчава предприемачеството сред мигрантите и да осигурява видимост на европейско равнище за дейностите, извършвани от работодателите в подкрепа интеграцията на мигрантите и др.

Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мингрантите в момента не стои толкова остро.

Симеонов припомни, че за 2013 г. убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000.

Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места.

Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, обясни шефът на БТПП и допълни, че мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016 г.

От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. Всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др.

Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно. Той изрази надежда нови сериозни тежки събития да не се разразяват и подобни вълни да няма занапред.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че позицията на правителството по темата за мигрантите е особено важна, защото МТСП формулира държавната политика в областта на трудовата миграция и интеграцията на пазара на труда, за граждани, които пребивават на територията на страната.

В последните години България се е превърнала в място за живеене и труд за граждани на трети държави, припомни той и допълни, че те трябва да се привлекат и интегрират на пазара на труда в българското общество.

Добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници. България разполага с Национална стратегия за мигрантите, чиято основна цел е гражданите на трети държави да се интегрират успешно в българското общество, както и използване на техния потенциал, отбеляза Лазаров.

Той призова да се работи за циркулярността на миграцията, за насърчаване интеграционната политика, за по-конкретни детайлни решения в областта на законната миграция, подобряване на административния капацитет за формулиране и прилагане на държавната политика в областта на миграцията, събиране и анализиране на статистическата информация от компетентните институции, подобряване информираността на обществото и др.

Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров.

Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, похвали се Лазаров.

Ако се намери начин да бъдат интегрирани мигрантите, бихме могли да достигнем до едно конструиращо общество, което да бъде в интерес на всички, каза в заключение той. /news.bg

Линк

Glas.bg: 1100 мигранти са потърсили убежище в България от началото на 2018 година

От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.Димитров е посочил, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС. Лидерът на КНСБ е изразил убеждение, че темата за мигрантите изглежда по различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.

Димитров е изтъкнал, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейският съюз трябвало отдавна да намерят решения, които до момента липсват.Според Пламен Димитров, цитиран в съобщението, за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците.

Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, е посочил Симеонов и е добавил, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места. Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, е добавил той. Мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016 г.Симеонов е допълнил, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно.

Линк

Blitz.bg: От началото на годината над хиляди мигранти искали нещо от България

От януари до август 2018 г. мигрантите, потърсили убежище в България, са 1 100 лица, предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца, предимно неграмотни, без никакво образование. Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция за "Интеграция на мигрантите на пазара на труда". От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут. Димитров обясни, че за него е удоволствие да приветства форума, организиран от партньорите по проекта и добави, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС. Синдикалистът изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по-различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда. Дали правим всичко както трябва, дали не се опитваме със стари подходи да намерим нови решения, можем ли да променим тенденцията, спрямо отношението към мигрантите, запита лидерът на КНСБ. По думите му това, което си мислим, че трябва да направим, очевидно не стига. Димитров изтъкна, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейския съюз трябвало отдавна да намерят решения, които до момента липсват. Пламен Димитров: "Европа е тежко разделена и все по-разделяща се." Синдикалистът изрази подкрепа към подписаното Европейското партньорство за интеграция, но претенциите му са към Европейския съюз и Европейската комисия. От КНСБ обясняват, че за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците. От синдикалната организация смятат, че ЕК трябва да се стреми да работи със социално-икономическите партньори в предоставяне на обучение и работа на мигрантите, предоставяни от работодателите и други организации, подкрепа на работодателите, наемащи мигранти, да подкрепя личния фонд "Убежище, миграция, интеграция", да насърчава предприемачеството сред мигрантите и да осигурява видимост на европейско равнище за дейностите, извършвани от работодателите в подкрепа интеграцията на мигрантите и др. Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мингрантите в момента не стои толкова остро. Симеонов припомни, че за 2013 г. убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000. Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места. Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, обясни шефът на БТПП и допълни, че мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016 г. От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. Всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др. Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно. Той изрази надежда нови сериозни тежки събития да не се разразяват и подобни вълни да няма занапред. Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че позицията на правителството по темата за мигрантите е особено важна, защото МТСП формулира държавната политика в областта на трудовата миграция и интеграцията на пазара на труда, за граждани, които пребивават на територията на страната. В последните години България се е превърнала в място за живеене и труд за граждани на трети държави, припомни той и допълни, че те трябва да се привлекат и интегрират на пазара на труда в българското общество. Добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници. България разполага с Национална стратегия за мигрантите, чиято основна цел е гражданите на трети държави да се интегрират успешно в българското общество, както и използване на техния потенциал, отбеляза Лазаров. Той призова да се работи за циркулярността на миграцията, за насърчаване интеграционната политика, за по-конкретни детайлни решения в областта на законната миграция, подобряване на административния капацитет за формулиране и прилагане на държавната политика в областта на миграцията, събиране и анализиране на статистическата информация от компетентните институции, подобряване информираността на обществото и др. Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров. Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, похвали се Лазаров. Ако се намери начин да бъдат интегрирани мигрантите, бихме могли да достигнем до едно конструиращо общество, което да бъде в интерес на всички, каза в заключение той.

Линк

Moreto.net: 1 100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Линк

Pan.bg: 1 100 мигранти потърсили убежище в България от началото на 2018 г.

Линк