Всеки десети слива отпуската с болничен

Монитор, 20.09.2018, стр. 1, 2, 3: Чиновници и служители в колцентрове боледуват най-дълго

Дългите болнични стопили 217,7 млн. лв. от хазната за шест месеца. Това сочат данните на НОИ за първото полугодие на 2018 г. Общият брой на обезщетенията бил 1157 903. Чиновници, служители в колцентрове, горски стопанства и ВиК дружества са сред най-дълго боледувалите според статистиката. За един болничен лист може да са дадени няколко компенсации, обясняват експертите. Те били изплатени за 7173 567 дни, което означава, че средно на ден родните работници са получавали по 30 лв. Сумата за тези, които са боледували поне месец, набъбва до 638 лв. Болничните се равняват на 80% от дохода, на който се осигуряват служителите. Сметките показват, че средната заплата, която получават боледуващите, е 797лв._
Това означава, че тези, които не са били в състояние да изпълняват служебните си задължения заради общо заболяване, получават по-високи заплати. Справка в Националния статистически институт показва, че такива са възнагражденията на чиновниците, служителите в колцентрове, горските стопанства и ВиК сектора, строителите и хотелиерите. Само 3 години по-рано тези, които са отсъствали от работа заради болест, са били с по-ниски месечни възнаграждения спрямо настоящата година. Средният им осигурителен доход е бил със 115 лв. по-нисък. Служителите, които се осигуряват над тавана, пък нямат сметка да ползват болнични. При месечна заплата от 5000 лв. например работникът ще има право на обезщетение, което е в размер на 80% от максималния осигурителен доход, който е 2600 лв. Това означава, че ако той боледува месец, стандартът му на живот драстично ще спадне. Бюджетът му ще се стесни и от 5000 лв. ще падне на 2080 лв., т.е. месечните му
загуби ще бъдат в размер на 2920лв.
Данните показват още, че държавата е отделила с около 20.6 млн. лв. по-малко за първите шест месеца на 2018 г. спрямо същия период на миналата година. Краят на 2017 г. беляза рекорден брой болнични, изплатени от НОИ и работодателите - над половин милиард лева. През 2010 г., когато бизнесът започна да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била далеч по-малка. Дългите
боледувалия са коствали на държавата около 288 млн. лв. С тази мярка се целеше намаляване на разходите на осигурителния институт. Тя даде резултат, но за кратко. От 2013 г. насам разходите само растат. Миналата година правителството е заделило със
72% повече
когато всичко се поемаше от осигурителния институт. Най-болни според статистиката се оказват жителите на икономически добре развитите региони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на факта, че именно там броят на осигурените лица е най-голям. Същевременно хората в регионите с голяма безработица не си позволяват да отсъстват от работа заради болест. Малък е броят на изплатените обезщетения във Видин, Силистра и Добрич.
***
Бизнесът в Германия дава цяла заплата за 6-седмичен болничен
В Германия по закон през първите 6 седмици от болничния заплатата се изплаща 100% от работодателя, освен ако не фигурира изрична клауза в договора, показва проучване на организацията,.Лекари без граница". Ако той бъде продължен след 6-ата седмица, плащането се поема от здравната каса, нос намален процент. Процентът се определя от това дали пациентът има договор с държавната или с частна каса. Обезщетението варира между 70 на сто от нетното възнаграждение до 90 на сто от брутното. Ако обаче служителят се разболее през първите 4 седмици от постъпването си на работа, работодателят не му дължи нищо, а обезщетението се поема от здравната каса. В Испания през първите 3 дни работникът не получава нищо. Полагат му се по 60% от възнаграждението му от 3-тия до 14-ия ден. След 14-ия ден нататък получава по 75%. Това е според законодателството, но във всеки трудов сектор са валидни т. нар. браншови спогодби, където този въпрос е разрешен различно. В рекламния сектор например има определен брой дни, които ти се полагат, и на практика първите три дни не се удържат от работодателя. От 3-тия до 14-я ден обезщетението в размер на 60% се поема работодателя, а по-нататък - от социалноосигурителната система.
***
Всеки десети слива отпуската с болничен
Всеки десети служител слива отпуската с болничен. Това каза за „Монитор" Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговскопромишлена палата (БТПП). Освен загуба на работна сила порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи или към модернизация на производството, или към повишаване квалификацията на персонала. Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията, било от изключителна важност. Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на
БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки. Освен това практиката ако националните празници са в средата на седмицата да се сливат с почивните дни също продължавала. Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците. В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров. През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби.

http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTIwLzE4Ny8xLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czoyOiI5MSI7aToxO3M6MzoiMTk3IjtpOjI7czozOiIzNzgiO2k6MztzOjM6IjMwMCI7fQ==

http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTIwLzE4Ny8yLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czozOiIxNzYiO2k6MTtzOjI6IjQ1IjtpOjI7czozOiIzMjEiO2k6MztzOjM6IjQyOCI7fQ==

http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTgwOTIwLzE4Ny8zLmpwZw==&data=YTo0OntpOjA7czoxOiI4IjtpOjE7czoyOiI0OCI7aToyO3M6MzoiMTY4IjtpOjM7czozOiI2NDQiO30=

Линк

Profit.bg: Всеки десети слива отпуската с болничен

Всеки десети служител слива отпуската с болничен. Това каза за вестник „Монитор“ Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията било от изключителна важност.

Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки.

Освен това практиката, ако националните празници са в средата на седмицата, да се сливат с почивните дни, също продължавала. Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците.

В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров. През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби.

Линк

Insmarket.bg: Всеки десети слива отпуската с болничен

Чиновници и служители в колцентрове боледуват най-дълго

Всеки десети служител слива отпуската с болничен. Това каза за "Монитор" Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговско-промишлена палата(БТПП ).
Освен загуба на работна сила, порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи или към модернизация на производството, или към повишаване квалификацията на персонала. Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията било от изключителна важност. Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки.
Освен това практиката ако националните празници са в средата на седмицата да се сливат с почивните дни също продължавала. Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците. В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров. През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби.

Линк

Actualno.com: Някои фирми предвиждат финансов стимул за служителите си с ученици

Бизнесът e съпричастен към служителите си с деца-ученици. Такъв извод правят от Българската търговско-промишлена палата. Това показват резултати от анкета на bTV по повод първия учебен ден. На въпрос - ще подкрепите ли финансово ваши работници, които имат ученици през тази година, мнозинството отговарят, че не предвиждат такава помощ. Но 27% от фирмите все пак са предвидили за родителите на ученици или пари, или други подаръци.

От тези, които предвиждат някакъв вид финансов бонус заради началото на учебната година - най-голям процент смятат да дадат до 50 лева за ученик (60%). 10% от фирмите, които предвиждат "подарък" за родителите ще дадат над 100 лева. Между 50 и 100 лева ще дадат 30% от компаниите, които въобще обмислят подарък. 26% от фирмите, участвали в анкетата, предлагат гъвкаво работно време за служителите с деца. Сред тях най-честа практика е да се предостави възможност за започване на работа по-рано и съответно по-ранен край на работния ден. Също така, служители с деца-ученици могат да излязат при необходимост по време на работа, а работодателите се отзовават положително и на заявленията за отпуск, казват още от БТПП. Но по-малко от 5% от служителите с деца са поискали отпуск за първия учебен ден в 61% от фирмите, участвали в анкетата.

Линк

New.sliven.net: Всеки десети служител слива отпуската с болничен

Освен загуба на работна сила, порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи или към модернизация на производството, или към повишаване квалификацията на персонала. Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията било от изключителна важност. Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки.

Освен това практиката ако националните празници са в средата на седмицата да се сливат с почивните дни също продължавала. Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците. В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров. През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби.

Линк

Petel.bg: Всеки десети българин прави шашми с болнични

Линк

Blitz.bg: Всеки десети българин прави шашми с болнични

Всеки десети служител слива отпуската с болничен. Това каза за „Монитор“ Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговско-промишлена палата (БТПП ). Освен загуба на работна сила, порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи или към модернизация на производството, или към повишаване квалификацията на персонала. Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията било от изключителна важност. Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки. Освен това практиката ако националните празници са в средата на седмицата да се сливат с почивните дни също продължавала. Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците. В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров. През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби. TАГОВЕ:

Линк

Konkurent.bg: Всеки десети слива отпуската с болничен

при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки.

Линк

Оborishte.bg: Всеки десети слива отпуската с болничен

Всеки десети служител слива отпуската с болничен. Това заяви за „Монитор“ Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговско-промишлена палата(БТПП ).

Освен загуба на работна сила, порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи или към модернизация на производството, или към повишаване квалификацията на персонала.

Според Левичаров придобиването на нови компетенции, свързани с дигитализацията било от изключителна важност. Затова бизнесът настоява за премахване на задълженията на работодателите да плащат първите 3 дни при временна неработоспособност. Проучването на БТПП показва още, че при 8% от фирмите временната неработоспособност водела до пропускане на поръчки.

Освен това практиката ако националните празници са в средата на седмицата да се сливат с почивните дни също продължавала.

Злоупотребите с болнични принудили някои компании да наемат служител, който да отговаря за временната неработоспособност на работниците. В задълженията им влизало той да проверява дали лицето в действителност е под домашно лечение, обяснява Левичаров.

През летните месеци пък служители си взимали средно между 5 и 10 дни отпуска, като най-голям наплив имало през август. При 44% от фирмите почивката не е довела до загуби.

Линк