Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Водещите организации в ИКТ индустрията – Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА) и ИКТ Клъстер изразиха сериозно безпокойство във връзка с обявените намерения за повишаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв.
Ето какво казват те в отворено писмо, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов, министъра на финансите Владислав Горанов, председателя на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание Менда Стоянова, председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев, изпълнителния председател на Българската стопанска камара Радосвет Радев, председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и медиите.
“Изразяваме своята загриженост, че една такава промяна ще има осезаемо негативен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната, както и върху този сектор с висока добавена стойност и възможността му за растеж.
В основата на този растеж е капацитетът ни да създадем стратегическа индустрия, базирана на стратегически талант, който е глобално конвертируем и за чието създаване, задържане и обратно привличане в страната работим активно. Като социално отговорна индустрия и добри данъкоплатци, подкрепяме осигуряването на по-добри условия за достойни старини, но не с цената на този погрешен модел и не с цената на противопоставяне на отделни групи хора в нашето общество.
Ако една група получава повече, защото произвежда повече, а от там носи повече приходи в хазната, не е разумно да се демотивира, а обратното – да се стремим към повишаване на броя, мотивацията и производителността на този генератор на високи приходи. Това е и пътят да се осигури траен източник на ресурс, който да се преразпределя, включително и към пенсионерите.
Решението да се увеличи прага на пенсиите, поднесено едновременно с повишаването на максималния осигурителен доход, би могло да се възприеме като противопоставяне на отделни групи хора и да засили острото усещане за несправедливост, да подкопае доверието в институциите и да застраши функционирането на държавността на системно равнище.
Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години, но и разработвайки и внедрявайки ИКТ продукти и услуги в българските предприятия се повишава конкурентоспособността им.
Отчитайки, че това намерение ще обхване близо 148 000 лица, от които една трета са заети в нашата индустрия, следва ясно да се осъзнае, че това ще засегне както служителите, така и работодателите.
Бихме искали да обърнем внимание, че съществува реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид съществуващия дефицит на кадри, не би могъл да бъде компенсиран по никакъв начин. Естествено, след отлива на специалисти ще ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например свободните икономически зони край Скопие и Ниш.
Икономическият резултат от това правителствено решение ще бъде строго отрицателен – вместо да се акумулират повече средства, постъпленията ще намалеят, при това не само еднократно, а кумулативно, тъй като ще продължат да спадат и през следващите години.
Друго негативно следствие на увеличаването на осигурителните вноски (особено в комбинация с обсъжданото увеличаване на вноските по задължителното здравно осигуряване) ще бъде редуцирането, а дори и прекратяването на инвестициите от страна на компаниите в допълнително обучение и нови кадри в бизнеса, за развитие и мотивация на персонала, както и намаляване на капацитета на фирмите да отделят средства, ресурси и време за участие в социално отговорни кампании.
Противоречивите действия на правителството водят до непредвидимост на средата, което се отразява както на българските компании, така и на привличането на потенциални чуждестранни инвеститори. Опасяваме се, че краткото предизвестие на тези промени ще доведе до напрежение и нарушаване на плановете за развитие.
На мнение сме, че толкова чувствителна тема следва да се комуникира и с бизнеса, който е пряко засегнат. Едно прибързано и непрозрачно решение буди съмнения дали е направена прецизна оценка на въздействието върху бизнес средата.
Промяната неизбежно ще рефлектира и върху цените на ИКТ продуктите и услугите, което ще се отрази на конкурентоспособността на българската икономика на най-базисно равнище.
Както и досега, оставаме в готовност за конструктивен диалог.”
Водещите организации в ИКТ индустрията – Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА) и ИКТ Клъстер изразиха сериозно безпокойство във връзка с обявените намерения за повишаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв.
Ето какво казват те в отворено писмо, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов, министъра на финансите Владислав Горанов, председателя на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание Менда Стоянова, председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев, председателя на Българската търговско-промишлена палата Радосвет Радев (БТПП), председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и медиите.
“Изразяваме своята загриженост, че една такава промяна ще има осезаемо негативен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната, както и върху този сектор с висока добавена стойност и възможността му за растеж.
В основата на този растеж е капацитетът ни да създадем стратегическа индустрия, базирана на стратегически талант, който е глобално конвертируем и за чието създаване, задържане и обратно привличане в страната работим активно. Като социално отговорна индустрия и добри данъкоплатци, подкрепяме осигуряването на по-добри условия за достойни старини, но не с цената на този погрешен модел и не с цената на противопоставяне на отделни групи хора в нашето общество.
Ако една група получава повече, защото произвежда повече, а от там носи повече приходи в хазната, не е разумно да се демотивира, а обратното – да се стремим към повишаване на броя, мотивацията и производителността на този генератор на високи приходи. Това е и пътят да се осигури траен източник на ресурс, който да се преразпределя, включително и към пенсионерите.
Решението да се увеличи прага на пенсиите, поднесено едновременно с повишаването на максималния осигурителен доход, би могло да се възприеме като противопоставяне на отделни групи хора и да засили острото усещане за несправедливост, да подкопае доверието в институциите и да застраши функционирането на държавността на системно равнище.
Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години, но и разработвайки и внедрявайки ИКТ продукти и услуги в българските предприятия се повишава конкурентоспособността им.
Отчитайки, че това намерение ще обхване близо 148 000 лица, от които една трета са заети в нашата индустрия, следва ясно да се осъзнае, че това ще засегне както служителите, така и работодателите.
Бихме искали да обърнем внимание, че съществува реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид съществуващия дефицит на кадри, не би могъл да бъде компенсиран по никакъв начин. Естествено, след отлива на специалисти ще ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например свободните икономически зони край Скопие и Ниш.
Икономическият резултат от това правителствено решение ще бъде строго отрицателен – вместо да се акумулират повече средства, постъпленията ще намалеят, при това не само еднократно, а кумулативно, тъй като ще продължат да спадат и през следващите години.
Друго негативно следствие на увеличаването на осигурителните вноски (особено в комбинация с обсъжданото увеличаване на вноските по задължителното здравно осигуряване) ще бъде редуцирането, а дори и прекратяването на инвестициите от страна на компаниите в допълнително обучение и нови кадри в бизнеса, за развитие и мотивация на персонала, както и намаляване на капацитета на фирмите да отделят средства, ресурси и време за участие в социално отговорни кампании.
Противоречивите действия на правителството водят до непредвидимост на средата, което се отразява както на българските компании, така и на привличането на потенциални чуждестранни инвеститори. Опасяваме се, че краткото предизвестие на тези промени ще доведе до напрежение и нарушаване на плановете за развитие.
На мнение сме, че толкова чувствителна тема следва да се комуникира и с бизнеса, който е пряко засегнат. Едно прибързано и непрозрачно решение буди съмнения дали е направена прецизна оценка на въздействието върху бизнес средата.
Промяната неизбежно ще рефлектира и върху цените на ИКТ продуктите и услугите, което ще се отрази на конкурентоспособността на българската икономика на най-базисно равнище.
Както и досега, оставаме в готовност за конструктивен диалог.”
На 1200 лв. да се увеличи таванът на пенсиите през 2019 г. се договориха синдикатите и правителството през миналата седмица. На срещата в МС присъстваха финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Валери Симеонов. От бизнеса обаче не приветстват радушно подобни намерения.
„Във връзка с оповестените намерения
за отказ от отпадане на тавана за новите пенсии от началото на 2019 г. и за рязко повишаване на т. нар. максимален осигурителен доход от 2600 на 3000 лв., АОБР декларира категоричното си несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи, с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване", се казва в тяхно писмо до властта.
Според работодателските организации заявените
намерения за промени в основни параметри на пенсионно осигурителната система са „приети очевидно в условията на преобладаващи популистки нагласи преди провеждането на изборите за ЕП и за органи за местно управление, под синдикален натиск, без необходимата оценка на въздействие, без обществени и експертни консултации, вкл. с организациите на пенсионерите и други заинтересовани страни".
Освен това промените влизат в противоречие с
огласените предизборни обещания и управленската програма за отказ от увеличаване на данъчните и осигурителни задължения, отбелязват от АОБР.
Бизнесът настоява за незабавна среща с участието на премиера, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и управителя на Националния осигурителен институт.
„Добре е въпросите, които касаят социалната сфера
първо да се обсъждат в тристранен формат - в присъствието и на бизнеса, след което да се огласяват публично", посъветва Цветан Симеонов, председател на Българската търговско промишлена палата. От своя страна министърът на финансите Владислав Горанов увери, че дебатът тепърва предстои във формат надзорен съвет на НОИ, малката комисия на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), голямата комисия на НСТС.
Във връзка с оповестените намерения за отказ да отпадне таванът за новите пенсии от началото на 2019 г. и за рязко повишаване на т. нар. максимален осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоява за незабавна среща с премиера, министрите на финансите, на труда и управителя на НОИ.
Те призовават Съвета на управляващата коалиция да обсъди всички негативни последици и да заяви отказ от прокарване на съответните решения в хода на приемане на държавния бюджет и бюджета на ДОО, предаде БТА.
Това се казва в разпространена позиция на Радосвет Радев, изпълнителен председател на БСК и председател на АОБР за 2018 г., по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
В нея работодателите декларират несъгласие с „провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване“.
Заявените намерения за промени в основни параметри на пенсионно осигурителната система са приети очевидно в условията на преобладаващи популистки нагласи преди провеждането на изборите за ЕП и за органи за местно управление, под синдикален натиск, без необходимата оценка на въздействие, без обществени и експертни консултации, вкл. с организациите на пенсионерите и други заинтересовани страни, се казва още в позицията. Според работодателските организации не са отчетени основни принципи на разходопокривната система на пенсионното осигуряване, вкл. различията в практиката на държавите-членки на ЕС и водещите пазарни икономики.
Оповестените намерения влизат в драстично противоречие с огласените предизборни обещания и управленската програма на управляващата коалиция за отказ от увеличаване на данъчните и осигурителни задължения, запазване на условията за инвестиции и бизнес, както и със средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021, пишат от АОБР.
Четирите работодателски организации излязоха с остра реакция срещу срещата между синдикатите и кабинета миналата седмица, на която бе решено таванът за новите пенсии да не пада, а да бъде увеличен от 910 на 1200 лв. Тогава бе договорено още максималният осигурителен доход да се вдигне от 2600 на 3000 лева..
"Декларираме категоричното си несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи, с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване", се казва в позицията на Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която членуват АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП. Работодателите искат спешна среща с премиера, министъра на финансите, социалния министър и управителя на НОИ.
Увеличаването на максималния осигурителен доход ще насърчи сивата икономика сред високоплатените професии и ще доведе до отлив на висококвалифицирани кадри, коментира пред бТВ вчера председателят на АИКБ Васил Велев.
Работодателските организации изразиха остро несъгласие с идеята максималният осигурителен доход да бъде увеличен рязко от сегашните 2600 лв. до 3000 лв. догодина. Промяната се предлага без необходимата оценка на въздействието и без експертни консултации. Това се посочва в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която участват Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Промяната беше договорена на среща между правителството и синдикатите миналата седмица, като на практика гласът на бизнеса беше игнориран. След тази среща стана ясно още, че таванът за пенсиите през 2019 г. няма да отпадне, но ще бъде повишен до 1200 лв.
Негативната позиция на работодателите беше изразена и по време на провелото се в понеделник заседание на тристранния съвет (НСТС). В отговор финансовият министър Владислав Горанов увери работодателите, че "дебатът предстои".
По време на заседанието бяха обсъдени данъчните изменения за следващата година, предложени от Министерството на финансите. Пакетът от мерки като цяло получи подкрепата на синдикати и работодатели, макар и с предложения за леки промени.
Договорки без участието на бизнеса
За намеренията осигурителният таван да бъде вдигнат рязко догодина се разбра от текст на споразумение, подписано между правителството и синдикатите след тяхна среща.
"Декларираме категоричното си несъгласие с провеждането на сепаративни срещи със синдикалисти, зад гърба на национално представителните организации на работодателите и други компетентни органи с правомощия да провеждат политиките в областта на държавното обществено осигуряване", се посочва в писмо на АОБР до премиера, финансовия и социалния министър. Според работодателите идеите за промяна са приети в "условията на преобладаващи популистки нагласи преди провеждането на изборите за ЕП и за органи за местно управление, под синдикален натиск, без необходимата оценка на въздействие, без обществени и експертни консултации".
Увеличението на максималния праг на 3000 лв. на практика означава, че хората с високи доходи ще дължат по-големи осигуровки. В момента плащанията за пенсия и здраве са на база 2600 лв. на месец, като над тази сума се дължи само данък общ доход. Промяната засяга и бизнеса, тъй като осигуровките в момента се делят в съотношение 60:40 между работодател и нает.
Несъгласие за налагане на допълнителна осигурителна тежест за бизнеса и служителите изразиха не само работодателите. "Отново в добра година и при постигната рекордна заетост държавата ще обложи допълнително трудещите се", коментира в свой анализ Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него, вместо да се вдига максималният осигурителен доход, могат просто да се премахнат всички минимални прагове.
От партията "Демократична България" пък отбелязват, че увеличението "удря по най-продуктивните българи", като предлагат да бъде въведен автоматичен механизъм за индексация на прага, при който осигурителният таван е 2.1 пъти средната работна заплата, подобно на Германия.
Данъчните промени - с малки забележки
Предложеният от финансовото ведомство пакет от данъчни промени премина през заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество с единодушна подкрепа. Въпреки това има няколко предложения за леки промени и допълнения както от синдикати, така и от работодатели.
Едно от тях идва от страната на бизнеса и е във връзка с предложените изменения в Закона за счетоводството. Според работодателите предложените прагове, при които фирмите са длъжни да правят одит в момента, са твърде ниски в сравнение с изискваните в европейски директиви. В момента задължителен одит трябва да извършват фирми с балансова стойност на активите от поне 2 млн. лв. и нетни приходи от продажби минимум 4 млн. лв. Предложението на бизнеса е праговете да се повишат до съответно 4 и 8 млн. лв.
Дебат предизвика и предложението за въвеждане на екоелемент при облагането на автомобилите. Тук позициите на двата синдиката се разминаха. Според КТ "Подкрепа" променените коефициенти във формулата за изчисляване на данъка за старите автомобили ще доведат до повече разходи за нискодоходните групи от населението. От КНСБ обаче заявиха, че считат посоката, в която се върви, за вярна.