Работодателите остават против квотите за хора с увреждания

Expert.bg: Работодателите против квотите за хора с увреждания, Манолова: Да се измисли друг вариант

Бизнесът и работодателите са категорично против т. нар. квоти за хора с увреждания, които трябва да се наемат във фирмите. Това стана ясно по време на Нционалния съвет за тристранно сътрудничество. Социалните партньори заедно с ресорния министър Бисер Петков разгледаха в детайли проектозакона за Закона за хората с увреждания, предаде БГНЕС.

Васил Велев от АИКБ заяви, че има поне девет причини да се въздържат да не подкрепят този законопроект. Като най-неприемливо решение според Велев са квотите. Той посочи като пример, че предприятие с 50 души трябва да има 4% служители хора с увреждания. При по-големите предприятия трябва да са 2%. Според изчисления на АИКБ промените ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лева и няма да се решат проблемите на хората.

Димитър Бранков от БСК също смята, че квотите не са решение на проблемите. Също така не е добре избистрена и идеята да се прави индивидуална оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че фирмите ще плащат санкция до 10000 лева, ако не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са малките предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона създава условия за корупция.

Главният секретар на БТПП Васил Тодоров предложи вместо да се набляга на санкциите- да се помисли за повече стимули за фирмите да наемат хора с увреждания.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов също заяви, че не е привърженик на квотния принцип и очаква по-добро предложение, но към момента такова не е предложено.

„Погледнете на хората с увреждания като възможност“.По този начин омбудсманът Мая Манолова се обърна към бизнеса и работодателите по време на Тристранния съвет.

По данни на Манолова в България има 700 000 души, които са решения от ТЕЛК, което е около 10% от населението. Според омбудсмана, потенциалът на тези хора може да е полезен на фирмите. Като пример тя посочи неин сътрудник, който е 100% незрящ, но квалификацията му е помогнала при изготвянето на текстовете от разглеждания законопроект.

Манолова е съгласна да приеме критиките да не се въвеждат квоти за наемане на хора с увреждания, но предлага на Тристранката да измисли друг вариант, който да поощрява работодателите.

Общественият защитник обърна внимание и на критиките, че ще се раздуе щатът на администрацията, който ще е ангажиран с проблемите на хората с увреждания. Манолова отбеляза, че от 2021 година ще има нов орган, но числеността на държавните служители няма да се увеличава, а ще се преобразува с нови функции Агенцията за хората с увреждания. Предвижда се и нов орган за мониторинг, който обаче няма да увеличи разходите за издръжка, тъй като се нуждае от бюджет. В този орган ще влязат експерти от сега действащи структури, сред които Комисията за защита от дискриминация и екипът на омбудсмана. Манолова дори предложи нейните хора и тя самата да не влиза в новия орган, за да не се появяват спекулации. „И без да влизам в този нов орган, ще продължа да защитавам хората с увреждания“, категорична е Манолова.

Expert.bg

Линк

News.bg: Работодателите остават против квотите за хора с увреждания

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди законопроекта на Закона за хората с увреждания.

От съвета стана ясно, че законопроектът на Закона за хората с увреждания не се приема от синдикатите и работодателските организации по въпроса за квотите за хората с увреждания, заяви вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

Той обясни, че в него са открити редица сериозни пропуски. Законът бил направен под натиск, стана ясно още от думите на Симеонов.

"Законопроектът е заченат в грях", оцени вицепремиерът.

Васил Велев от АИКБ обяви, че не подкрепя законопроекта на Закона за хората с увреждания. Той посочи девет причини, но избори само две от тях. Първата е, че статутът на телковите решения не са променя, а той е пропит от корупция.

Втората причина е, че социалното приобщаване на хората с увреждания е грешно формулирано.

От АИКБ се обявиха и против квотите за наемане на лица с увреждания, защото според тях не това е начинът за разрешаване на проблема.

"Чрез законопроекта някой проблеми ще се решат, като например нечий рейтинг или протест", посочи Велев. Той добави, че ще се изхарчат едни 150 милиона лева, без да се решат проблемите.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обясни, че хората с увреждания са дееспособни и те били представяни от друго лице (настойник). Според него квотите нямало да доведат до нищо добро.

Манолов оцени законопроекта за хората с увреждания като "написан закон в среда на истерии, съмнителна компетентност и борба за пари."

Експертът от КНСБ Асия Гонева обясни, че синдикалната организация подкрепя законопроекта за хората с увреждания. От синдикалната организация заявиха, че най-после ще се излезе от правомощията на социалното министерство. По думите им имало други министерства и ведомства, които също носят отговорност за проблема на хората с увреждания.

"Предприятията трябва да имат отговорност към хората с увреждания, защото те не са друго общество, а са част от нашето общество", призова Ася Гонева.

Тя призова правителството да каже поне една добра дума за комисията, разработила проектозакона за хората с увреждания. Гонева уточни, че КНСБ ще внесат своята позиция по законопроекта на 28 октомври.

Българската стопанска камара също се обяви против законопроекта поради три причини. Те не се удовлетворени от структурата на органите, посочени в закона. Втората причина е, че от стопанската камара не виждат прилагане на международните актове за хората с увреждания. Последният фактор, който представиха от БСК е, че квотите за хората с увреждания идват в допълнение и ако се изпълни 14% заетост, то 7 човека от 50 души ще бъдат с увреждания.

От БСК негодуват, че при неизпълнение на квотите за назначаване на хора с увреждания, глобата от 10 000 лева, би засегнала близо 35 000 предприятия с 50 души.

Представителите от Българко търговско промишлената палата (БТПП) посочиха, че държавата прехвърля социалните функции върху работодателите, което било неприемливо и нередно. Те настояват да се знае какви стимули биха били предвидени за квотите и там да бъде насочен акцентът.

БТПП призова самите хора с увреждания да се насочат повече върху образованието, за да бъдат по-привлекателни за работодателите.

От КРИБ също се обявиха против законопроекта с аргумент, че той не дава ясни концепции и гаранции. Те подкрепиха идеята хората с увреждания да бъдат образовани, за да бъдат привлекателни за работодателите.

Омбудсманът Мая Манолова изрази несъгласието си с работодателите, че индивидуалната оценка на хората с увреждания била зависима от телковите решения. Според нея със законопроекта за хората с увреждания нямало как да бъде извършена цялостна реформа, но би могло да се помогне за нея.

Националният защитник посочи, че не е съгласна с мотивите на работодателските организации за квотите, защото хората с увреждания не са в тежест на обществото.

Според Манолова те имат права и потенциал, както всички останали. Тя припомни, че в България има близо 700 000 души (10%) с телкови решения и това не означавало, че трябва да бъдат изключени от пазара на труда.

Реформата в телка трябвало да продължи, съгласи се Манолова, добавяйки, че на хората с увреждания трябвало да се погледне по друг начин от обществото. Тя обясни, че квотите имали пожелателен характер, а не задължителен.

Валери Симеонов обеща, че забележките по законопроекта ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание. Когато обаче ще се случи, той не назова. Социалният министър Бисер Петков изрази удовлетворението си, че законопроектът е разгледан по време на НСТС и изтъкна достойнствата му.

Утре се очаква законопроекта да влезе в Министерски съвет.

"Целта е законопроектът да бъде приет в рамките на настоящата година, а обезпечаването с паричен ресурс е предвиден за следващата година", поясни Петков.

Предвидени са две национални програми - едната да подпомага работодателите, а другата да финансира проекти за по достъпна жилищна среда и лична мобилност.

Ася Гонева поясни, че в КНСБ не споделят и не подкрепят твърдението, че трябвало обезателно да се приеме Законът за личната помощ.

КНСБ имала официална позиция по въпросната тема, която нямало да се промени. Личната помощ като термин трябвало да влезе във финансовата подкрепа.

Мария Григорова, от КТ "Подкрепа" оцени законопроекта за хората с увреждания като неутрален. Според нея остават нерешени редица проблеми като достъпната среда, заетостта на хората с увреждания и всички алтернативни мерки, които не били особено ясни.

"Квотите трябва да станат работещи, защото в момента те са неработещи",обясни Григорова. Тя уточни, че от КТ "Подкрепя" ще следят законопроектамежду първо и второ четене, както и да не отпадне отмяната на защитата за хора с увреждания.

Линк

Actualno.com: Бизнесът скочи срещу идеята за въвеждане на квоти за хора с увреждания във фирмите

Бизнесът и работодателите са категорично против т. нар. 'квоти за хора с увреждания', които трябва да се наемат във фирмите. Това стана ясно по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Социалните партньори заедно с ресорния министър Бисер Петков разгледаха в детайли проектозакона за Закона за хората с увреждания, предаде БГНЕС. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) заяви, че има поне девет причини АИКБ да се въздържи да не подкрепят този законопроект. Като най-неприемливо решение според Велев са квотите. Той посочи като пример, че предприятие с 50 души трябва да има 4% служители хора с увреждания. При по-големите предприятия трябва да са 2%. Според изчисления на АИКБ промените ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лева и няма да се решат проблемите на хората. Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК) също смята, че квотите не са решение на проблемите. Също така според него не е добре избистрена и идеята да се прави индивидуална оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че фирмите ще плащат санкция до 10 000 лева, ако не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са малките предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона създава условия за корупция. Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров предложи вместо да се набляга на санкциите, да се помисли за повече стимули за фирмите да наемат хора с увреждания.

Стана ясно, че синдикатите също не са привърженици на квотния принцип и очакват по-добро предложение. От КНСБ и КТ “Подкрепа“ подчертаха, че основният проблем за хората с увреждания остава липсата на изградена социална среда. Социалният министър Бисер Петков обаче изрично заяви, че няма да се премахва защитата за хора с увреждания в Трудовия кодекс. От 2021 година пък щяло да има нова Агенция за хората с увреждания, който да замени съществуващата, като ще има и звено специално що се отнася до индивидуалните оценки за потребностите на хора с увреждания. Според омбудсмана Мая Манолова в България има 700 000 души, които са с решения от ТЕЛК, а това прави около 10% от населението. Манолова счита, че потенциалът на тези хора може да е полезен на фирмите. Като пример тя посочи неин сътрудник, който е 100% незрящ, но квалификацията му е помогнала при изготвянето на текстовете от разглеждания законопроект.
Манолова е съгласна да приеме критиките да не се въвеждат квоти за наемане на хора с увреждания, но предлагана Тристранката да измисли друг вариант, който да поощрява работодателите. Проектозаконът за хората с увреждания беше частично приет в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Текстовете обаче все още имат редица пропуски, които ще се изчистват в Народното събрание, заяви още на пресконференция вицепремиерът Валери Симеонов след проведеното заседание на социалните партньори.

Линк

Dnesplus.bg: Работодателите остават против квотите за хора с увреждания

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди законопроекта на Закона за хората с увреждания.

От съвета стана ясно, че законопроектът на Закона за хората с увреждания не се приема от синдикатите и работодателските организации по въпроса за квотите за хората с увреждания, заяви вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

Той обясни, че в него са открити редица сериозни пропуски. Законът бил направен под натиск, стана ясно още от думите на Симеонов.

"Законопроектът е заченат в грях", оцени вицепремиерът.

Васил Велев от АИКБ обяви, че не подкрепя законопроекта на Закона за хората с увреждания. Той посочи девет причини, но избори само две от тях. Първата е, че статутът на телковите решения не са променя, а той е пропит от корупция.

Втората причина е, че социалното приобщаване на хората с увреждания е грешно формулирано.

От АИКБ се обявиха и против квотите за наемане на лица с увреждания, защото според тях не това е начинът за разрешаване на проблема.

"Чрез законопроекта някой проблеми ще се решат, като например нечий рейтинг или протест", посочи Велев. Той добави, че ще се изхарчат едни 150 милиона лева, без да се решат проблемите.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обясни, че хората с увреждания са дееспособни и те били представяни от друго лице (настойник). Според него квотите нямало да доведат до нищо добро.

Манолов оцени законопроекта за хората с увреждания като "написан закон в среда на истерии, съмнителна компетентност и борба за пари."

Експертът от КНСБ Асия Гонева обясни, че синдикалната организация подкрепя законопроекта за хората с увреждания. От синдикалната организация заявиха, че най-после ще се излезе от правомощията на социалното министерство. По думите им имало други министерства и ведомства, които също носят отговорност за проблема на хората с увреждания.

"Предприятията трябва да имат отговорност към хората с увреждания, защото те не са друго общество, а са част от нашето общество", призова Ася Гонева.

Тя призова правителството да каже поне една добра дума за комисията, разработила проектозакона за хората с увреждания. Гонева уточни, че КНСБ ще внесат своята позиция по законопроекта на 28 октомври.

Българската стопанска камара също се обяви против законопроекта поради три причини. Те не се удовлетворени от структурата на органите, посочени в закона. Втората причина е, че от стопанската камара не виждат прилагане на международните актове за хората с увреждания. Последният фактор, който представиха от БСК е, че квотите за хората с увреждания идват в допълнение и ако се изпълни 14% заетост, то 7 човека от 50 души ще бъдат с увреждания.

От БСК негодуват, че при неизпълнение на квотите за назначаване на хора с увреждания, глобата от 10 000 лева, би засегнала близо 35 000 предприятия с 50 души.

Представителите от Българко търговско промишлената палата (БТПП) посочиха, че държавата прехвърля социалните функции върху работодателите, което било неприемливо и нередно. Те настояват да се знае какви стимули биха били предвидени за квотите и там да бъде насочен акцентът.

БТПП призова самите хора с увреждания да се насочат повече върху образованието, за да бъдат по-привлекателни за работодателите.

От КРИБ също се обявиха против законопроекта, защото той не давал ясни концепции и гаранции. Те подкрепиха идеята хората с увреждания да бъдат образовани, за да бъдат привлекателни за работодателите.

Линк

Moreto.net: Работодателите остават против квотите за хора с увреждания

Линк

Capital.bg: Новият закон за хората с увреждания: Квотите за бизнеса остават, макар и по-малки

Проектът получи само частична подкрепа от тристранката, но ще бъде гласуван от Министерския съвет в сряда

Изискването работодателите да наемат определен брой хора с увреждания остава, но ще важи за компании с над 49 служители. Това стана ясно при обсъждането на проекта на Закон за хората с увреждания от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Текстовете получиха частична подкрепа - само от КНСБ, но в сряда проектът ще бъде разгледан и от Министерския съвет. Целта е управляващите да спазят сроковете по придвижването му, които обещаха на майките от палатковия лагер и на 19 ноември той да е в парламента. В законопроекта се регламентира и основното им искане - да има някакъв вид индивидуална оценка от каква точно помощ се нуждаят. Освен това ще има лична помощ, която обаче ще бъде уредена в Закон за личната помощ.

"Този закон, вместо да решава проблеми, създава проблеми", коментира вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС. Той визира натиска и кратките срокове, при които се изработва проектът и които предполагат пропуски в текстовете.

Според Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал пък този проект ще "реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания".

Новата квотна система

В първоначалния вариант законопроектът предвиждаше квоти за наемането на определен брой хора с увреждания и санкции за компаниите, които не ги изпълняват. Изискванията засягаха всички фирми с персонал над 20 души. Сега текстовете предвиждат всеки работодател, който има от 50 до 99 служители да назначи двама с трайно увреждане, а ако служителите са 100 или над 100 - 2% от средносписъчния им състав. Глобата, ако това изискване не се спази обаче, остава. Тя ще е в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с увреждане. За 2019 г. минималното заплащане ще се повиши до 560 лв., т.е. месечната компенсационна вноска за работодателите за едно незаето място ще е 168 лв. Ако не плати "вноската", фирма ще бъде глобена с между 1000 и 5000 лв., а при повторно нарушение таванът достига до 10 хил. лв.

Всички санкции ще се събират от Главна инспекция по труда (ГИТ), а новосъздадена Агенция за хората с увреждания, която вече ще е към Министерския съвет, ще разпределя парите.

Трябва да се отбележи, че работодатели могат да се освободят от квотните задължения, ако бизнесът има "специфични фактори с производствен характер", който прави наемането на хора с увреждания невъзможно, или липсват кандидати от Бюрата по труда с подходящи умения за работното място. Решението за изключенията ще се взима изцяло от ГИТ. Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков отбелязва, че в текстовете не става ясно как ГИТ ще определят изключенията, което отваря вратичка за корупция.

Парите от глобите ще влизат в две национални програми - за заетост и за мобилност и достъпна среда. Допълнително финансиране за тях ще се осигурява от държавния и общинските бюджети и европейски програми.

Подкрепа с едно на ум

По време на тристранката представителите на бизнеса се обявиха твърдо против предложението за въвеждане на квоти, тъй като това на практика означава налагането на нов данък върху фирмите в страната. Според тях правилният подход включва стимули - насочени както към хората с увреждания, за да си търсят работа, така и към предприятията, за да ги наемат.

Българската търговско-промишлена палата отбелязва, че държавата не трябва да прехвърля социалните си функции върху работодателите, ако те от своя страна си плащат коректно данъците.

Президентът на синдикалната организация КТ "Подкрепа" Димитър Манолев също заяви, че ме е привърженик на квотите, но според него няма по-добра идея. Като цяло позицията на синдиката е неутрална на този етап, което означава, че на практика не подкрепят проекта.

От КНСБ са твърдо "за" текстовете основно заради работата, която министерството на труда е свършило за краткия срок, макар и проектът да "не е идеален".

Линк