Карловчанинът Иван Грозев е един от първите успешни бизнесмени на следосвобожденска България

• сп. Икономист, 09.11.2018, стр. 49: Поборник, кмет, строител, банкер | Карловчанинът Иван Грозев е един от първите успешни бизнесмени на следосвобожденска България

  
  

  Карлово е дал на България Васил Левски, но и един от хората, на които той много се е доверявал и който е сред първите предприемачи на новоосвободена България.
  Иван Грозев се ражда през 1847 г. в големия карловски род Гешови. Баща му е търговец от Калофер, а малкият Иван е изключително ученолюбив и трудолюбив. Това трогва вуйчо му Иван Д. Гешов и той го праща да учи на свои разноски в Търговското училище във Виена. После Иван учи и във Военната школа в Белград, което пък директно го отпраща към Втората българска легия. Следва емиграция във Влашко и отказ поради лошото му здраве да участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Грозев обаче е най-полезен в комитетската дейност и тъкмо той написва първите правила за революционните комитети на Левски, наричани тогава Карловския закон. Левски изключително ценял по-младия с 10 години от него, но високообразован и всеотдаен Грозев. Предполага се, че младият мъж е бил член на карловския революционен комитет.
  Най-интересното е, че той развива бизнес, докато движи комитетски дела, дори деловите пътувания и контакти служат за прикритие на революционната дейност. Включва се в изграждането на участъци от ж п линията на барон Хирш - Цариград Белово и Търново - Ямбол. Построява и вълненотекстилна фабрика в родния си град, която по време на Руско-турската освободителна война е разрушена. Високообразованите и заможни българи са тъкмо онези, пред които широко са отворени вратите за всички ръководни постове в новоосвободената държава. Четири години Иван Грозев е кмет на Карлово, 4 г. председател на Пловдивския окръжен съд, експерт в Министерството на търговията и земеделието, народен представител и кмет на София през 1894 - 1895 г. Става председател на комисията за изработване на Паметника на Апостола в столицата и довежда до успешен край проточилото се изграждане.
  Държавата обаче предлага не само високи държавни постове за високообразованите хора от богати родове, но и множество обществени поръчки и концесии. През 1884 г. Грозев наема държавната каменовъглена мина Мошино в Пернишко и я експлоатира 8 г. През 1885 г. създава Българско строително дружество, с което печели търга за първата българска железница след Освобождението - Цариброд София - Вакарел, чрез завършването на която през 1888 г. пътят към Европа, който тогава е минавал през Русе по железницата на барон Хирш, се скъсява значително. Възложено му е да построи и ремонтна работилница за локомотиви и вагони. Председател е на дружеството за строителството на Варненското пристанище, както и на осигурително дружество „Балкан". Като столичен кмет работи по водопровода на София и подготвя първите концесии - за електрификацията на града и за прокарването на трамвайни линии. Приключва бизнес кариерата си като акционер и шеф в Износно-вносната банка. Участва в създаването на средното търговско училище в София, чиито наследници днес са Търговско-банковата и Финансово-стопанската гимназия. Умира на 69 г., през 1916-а. Баща е на три дъщери и двама синове.
  Иван Грозев е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара, чийто наследник днес е Българската търговско-промишлена палата. БТПП откупи рушащата се стогодишна Грозева къща в Карлово, на метри от Паметника на Левски, и превърна част от нея в музей на изтъкнатия карловчанин. 

  
  Линк