На тристранката: Четири организации подкрепиха Закона за социалните услуги, една - против

Investor.bg: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

Четири национално представителни организации подкрепиха законопроекта

Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, Българската търговско-промишлена палата и Съюз за стопанска инициатива. КТ "Подкрепа" и Асоциацията на индустриалния капитал в България се въздържаха да го подкрепят. Против беше Българската стопанска камара.

Бисер Петков припомни основните цели на законопроекта, сред които улесняването на достъпа до социални услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се постига чрез националната карта на социалните услуги, което ще осигури по-добро покритие. Законопроектът създава и ред за специализираните социални услуги, които се ползват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, допълни министърът.

Друга цел на законопроекта е да се гарантира качеството на услугите и подкрепата за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът припомни, че със законопроекта се предвижда и създаването на агенция за качеството на социалните услуги, което се прави с цел разграничаване на функциите по планиране и финансиране на социалните услуги от функциите по техния контрол. Бисер Петков отново припомни, че агенцията ще е в рамките на щатната численост на социалното министерство.

От КНСБ имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е "една социална услуга", а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги. Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към МТСП да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което според него ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.

Линк

Dariknews.bg: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към МТСП да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което, по думите му, ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.

Линк

E-novinar.com: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги. Две се въздържаха от подкрепа, а един от социалните партньори беше против.

Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ "Подкрепа" и АИКБ се въздържаха да го подкрепят. Против беше БСК.

Виж оригиналната статия в dariknews.bg

Линк

Informo.bg: Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи законопроекта за социалните услуги

Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги. Две се въздържаха от подкрепа, а един от социалните партньори беше против. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза за Стопанска инициатива (ССИ). Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържаха да го подкрепят. Против беше Българската стопанска камара.

Бисер Петков припомни основните цели на законопроекта, сред които улесняването на достъпа до социални услуги за нуждаещите се, като по думите му това се постига чрез националната карта на социалните услуги, което ще осигури по-добро покритие. „Законопроектът създава и ред за специализираните социални услуги, които се ползват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги“, допълни министърът.

Друга цел на законопроекта е да се гарантира качеството на услугите и подкрепата за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът припомни, че със законопроекта се предвижда и създаването на агенция за качеството на социалните услуги, което се прави с цел разграничаване на функциите по планиране и финансиране на социалните услуги от функциите по техния контрол. Бисер Петков отново припомни, че агенцията ще е в рамките на щатната численост на Министерството на труда и социалната политика.

Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатът подкрепя законопроекта и дава висока оценка на работата на социалното министерство, която по думите ѝ продължава вече почти две години и не е възникнала поради „скандиранията на протестиращите“. От синдиката имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е „една социална услуга“, а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги.

Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от 1 януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към Министерството на труда и социалната политика да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.

Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което по думите му ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.

Линк

Chernomore.bg: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

Четири национално представителни организации го подкрепиха

Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги, съобщи Дарик. Две се въздържаха от подкрепа, а един от социалните партньори беше против.

Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ). КТ "Подкрепа" и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържаха да го подкрепят. Против беше Българската стопанска камара.

Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатът подкрепя законопроекта и дава висока оценка на работата на социалното министерство, която, по думите й, продължава вече почти две години, и не е възникнала поради "скандиранията на протестиращите". От синдиката имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е "една социална услуга", а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги.

Линк

Mediapool.bg: С резерви тристранката пусна Закона за социалните услуги към МС и парламента

Законът за социалните услуги мина във вторник през Националния съвет за тристранно сътрудничество и след резерви и съпротива от страна на някои работодателски организации и синдикати, в крайна сметка продължава пътя си към Министерския съвет и парламента. Законът е част от пакета социални закони, за приемането на които протестиращите майки на деца с увреждания настояват, заедно със Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ.

Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, БТПП и Съюза за стопанска инициатива. КТ "Подкрепа" и АИКБ се въздържаха да го подкрепят, а от БСК бяха “против“.

Според зам.-председателя на БСК Димитър Бранков законопроектът дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което според него ще доведе до демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него разсрочването на реформата в социалните услуги до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.

"Целта на законопроекта е да се осигурят нови услуги за хората, които се нуждаят от тях. Това става чрез регламентиране на национална карта на социалните услуги, която да осигури по-добро покритие в цялата страна и регламентиране на общодостъпни социални услуги. Втората основна цел е подобряване на качеството на социалните услуги", заяви социалният министър Бисер Петков, който ръководи заседанието на тристранката поради неявяването на председателстващия я вицепремиера в оставка Валери Симеонов.

Законопроектът за социалните услуги предвижда държавата да гарантира минимален пакет от социални услуги, заложени в национална карта на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет.

С проекта се въвежда разделение на социалните услуги на общодостъпни и специализирани.

Ще има общодостъпни безплатни услуги, които са насочени за всички, а не само към хора от уязвимите групи .

Безплатните услуги са свързани предимно с информиране, консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждане на деца, ранна интервенция за увреждане, помощ в кризисна ситуация.

Проектът предвижда и създаването на Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика. Тя ще отговаря за лицензирането на доставчици за социални услуги, контрол върху качеството на услугите, ще оказва методическа помощ при разработването на стандартите, ще има възможност да налага имуществени санкции.

КНСБ подкрепя законопроекта, но смята, че този за личната помощ, който беше изготвен от омбудсмана Мая Манолова по искане на протестиращите майки, прави другите два законопроекта непълноценни.

"По наша оценка правителството даде много повече кредит на доверие и много повече внимание към тези, които протестираха, без да имат достатъчно професионална квалификация. Сблъсъкът между тези три законопроекта може да се окаже достатъчно сериозен, така че агенциите на Министерството на труда и социалната политика ще имат доста сериозен проблем. Дано да сме лош пророк", предупреди Ася Гонева от КНСБ.

Линк

Insmarket.bg: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

БСК се обяви срещу законопроекта

Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги. Две се въздържаха от подкрепа, а един от социалните партньори беше против. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законопроектът беше подкрепен от КНСБ, КРИБ, БТПП и ССИ. КТ "Подкрепа" и АИКБ се въздържаха да го подкрепят. Против беше БСК, предаде Дарик. Бисер Петков припомни основните цели на законопроекта, сред които улесняването на достъпа до социални услуги за нуждаещите се, като, по думите му, това се постига чрез националната карта на социалните услуги, което ще осигури по-добро покритие. Законопроектът създава и ред за специализираните социални услуги, които се ползват от хора в риск. Ще има и общодостъпни услуги, допълни министърът.
Друга цел на законопроекта е да се гарантира качеството на услугите и подкрепата за потребителите, както и да има гъвкави форми за публично-частно партньорство. Министърът припомни, че със законопроекта се предвижда и създаването на агенция за качеството на социалните услуги, което се прави с цел разграничаване на функциите по планиране и финансиране на социалните услуги от функциите по техния контрол. Бисер Петков отново припомни, че агенцията ще е в рамките на щатната численост на МТСП.
Ася Гонева от КНСБ посочи, че синдикатът подкрепя законопроекта и дава висока оценка на работата на социалното министерство, която, по думите й, продължава вече почти две години, и не е възникнала поради "скандиранията на протестиращите". От синдиката имат критика по отношение на съществуването на законопроекта за личната помощ, тъй като според тях личната помощ не е "една социална услуга", а обем от пари, личен бюджет, който се дава на хората с увреждания, за да плащат сами избраните от тях социални услуги.
Според КНСБ личната помощ е можело да се уреди в закона за социалните услуги. Ася Гонева посочи, че можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към МТСП да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков разкритикува законопроекта, като посочи, че се дефинира твърде широк кръг ползватели на социални услуги, което, по думите му, ще доведе до риск от демотивиране на големи социални групи и изключването им от пазара на труда. Според него и разсрочването на реформата до 2035 г. няма аналог, тъй като това е твърде дълга рамка за промени, които биха могли да се случат в много по-кратки срокове.

Линк

Черно море. 21.11.2018, стр. 5: Законът за социалните услуги мина през Тристранния съвет

Линк

Монитор, 21.11.2018 г., стр. 6: На тристранката: Четири организации подкрепиха Закона за социалните услуги, една - против

Четири национално представителни организации подкрепиха Закона за социалните услуги. КНСБ, КРИБ, Българската търговско-промишлена палата и Съюзът за стопанска инициатива са „за" законопроекта. КТ „Подкрепа" и АИКБ се въздържаха, а против беше Българската стопанска камара. Това стана ясно на поредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера.
След заседанието социалният министър Бисер Петков подчерта, че законопроектът улеснява достъпа до социални услуги чрез националната карта, която ще изготвят общините и така ще се постигне по-доброто им покритие. Възможностите за гъвкаво публично-частно партньорство пък ще гарантира качеството на услугите.
От КНСБ подкрепят законопроекта, но критикуват третия проект „Лична помощ", която представлявала самоопределени пари, с които хората с увреждания ще могат да плащат за услугите. „Можем да се окажем в ситуация от първи януари 2019 г. трите закона за хората с увреждания да имат сериозен сблъсък помежду си и агенциите към социалното министерство да не могат да изпълняват функциите си поради това, че правителството е дало повече кредит на доверие към протестиращите, които нямат достатъчна професионална квалификация", заяви Ася Гонева от КНСБ. Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара, пък мотивира отказа от подкрепа на законопроекта с това, че част от хората, които ще ползват социални услуги, на практика ще бъдат изключени от пазара на труда. Според него също така реформата ще се проточи твърде дълго - до 2035 г.

Линк