Назад

Бизнесът иска единно часово време в ЕС


  • Agrotv.bg: АГРОТЕМА: ВСИЧКИ ИСКАТ ВРЕМЕТО ДА НЕ СЕ СМЕНЯ, НО НЕ МОГАТ ДА РЕШАТ ЗИМНО ИЛИ ЛЯТНО


    Часовото време не трябва да се сменя – около това се обединиха всички участници в обществена дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков. Европейската комисия предлага през 2019 г. да се премахне сезонната смяна, като на държавите членки се дава възможност да решат кое часово време да прилагат като постоянно - лятното или стандартното - зимно. В дискусията се включиха представители на Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и неправителствени организации от сферата на земеделието. Представители на животновъдния сектор по-скоро искат да остане зимното часово време, докато от растениевъдството предпочитат лятното.
     

    Линк

  • Blitz.bg: Каква ще е позицията на България за смяната на часовото време - това, което искат хората и бизнеса или спусната от ЕС


    Решението да се отмени смяната на часовото време едва ли ще се осъществи преди 2021 г. Прогнозата дойде миналата седмица от Австрия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС. На този фон дебатите у нас за избор на лятно или зимно часово време продължават. Представители на различни браншови организации настояват за нова национална анкета по темата. Въпреки че крайният срок България да обяви националната си позиция за смяна на часовото време наближава, такава все още няма. Според проучванията, и бизнесът, и медицината са категорични, че часовото време не трябва да се сменя. Консенсус обаче няма по въпроса на какво време да се остане - лятно или зимно. По време на дебатите днес стана ясно, че проучването, направено от МС в края на октомври, не може да бъде представително. В него лек превес взе лятното часово време. От неправителствени организации поискаха ново национално проучване с по-добра кампания. Според евродепутата Момчил Неков зимното часово време е по-подходящо. Причината - 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а близо половината компании работят с клиенти от централноевропейски държави. По този начин бизнесът ще бъде конкуретноспособен. „Това означава, че ако те изберат зимно, а ние лятното разликата ще стане два часа. Ако вземем един нормален, стандартен работен ден това означава, че сутрин ще имаме два часа разлика с тях и вечерта два часа, което влияе върху транспортните услуги, комуникациите, въздушния сектор“, заяви той. Проучване на Българската стопанска камара показва, че лек превес сред бизнеса има зимното часово време. Близо 20% от анкетираните са заявили, че не могат да преценят кой ще е най-полезният вариант за тях. Лятното време пък обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Решаващ според експерти трябва да бъде да бъде гласът на хората. „Хората са този ценен ресурс, от който зависи доброто функциониране на икономиката. Eдин в не добра кондиция човек не може да бъде производителен. По-активни са хората в светлата част на деня. Не трябва да се пропуска също, че ние сме туристическа държава. Това е един важен сектор в икономиката ни“, заяви пък Ани Алашка, говорител на БСК. Проучванията на ЕК до момента предупреждават, че некоординираните промени на часовото време в държавите членки ще имат негативни последици върху пазара. Затова едно от предложенията е да се синхронизират позициите със съседните страни. „Би било полезно максимално да намалим времевите разлики между отделните държави, включително тези, които сме най-близо на Балканския полуостров“, поясни още Алашка. „Най-целесъобразно би било ако стандартното време се въведе в рамките на целия ЕС“, каза пък Беата Папазова, представител на Българската търговско-промишлена палата. „Нашата позиция като лекари би трябвало да е твърдо да отпадне смяната на часово време. Към кое време трябва да останем това не можем да кажем, защото нямаме научни данни кое е по-добре за здравето“, уточни Д-р Петър Чипев, специалист по съня. Позицията на България трябва да бъде обявена в Брюксел най-късно до април 2019 г.

    Линк

  • Dnevnik.bg: За нова национална анкета за смяната на времето настояха участници в дискусия


    Резултатите от проведеното в България проучване по въпроса за смяната на часовото време не могат да са представителни, защото само 17 хил. българи са взели участие, много хора са искали, но проблем е бил начинът на провеждане на анкетата, формата е била есеистична, не е имало разяснения към самата анкета. Това заяви българският евродепутат Момчил Неков (БСП/С&Д) по време на обществена дискусия по въпроса, в рамките на която защити тезата, че България би изгубила конкурентоспособност, ако избере лятното часово време.
    По-рано тази година Еврокомисията заяви, че иска всяко правителство в ЕС да реши до април в коя часова зона ще остане страната му за постоянно и дали през октомври 2019 г. ще запази лятното часово време, или ще премине на постоянно зимно часово време. Няколко държави членки обаче изразиха резерви към плана. Миналата седмица Австрия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, заяви, че решението да се отмени смяната на часовото време едва ли ще се осъществи до 2021 г.
    Комисията предложи страните членки да се откажат от преминаването от зимно към лятно часово време след онлайн анкета в целия ЕС, според която 84 процента от включилите се подкрепят идеята. За такава промяна обаче държавите и Европейският парламент ще трябва да одобрят окончателна реформа. След това страните членки ще решат за себе си дали да останат на лятно, или да запазят зимното часово време през цялата година.
    Неков, който е съдокладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент за директивата за смяната на времето, подчерта, че има два основни въпроса - дали да се премахне смяната на времето и кое време да се избере. Според специалисти и лекари през есента смяната влияе, така че сме непродуктивни месец-месец и половина, отбеляза евродепутатът. Според него зимното часово време е по-подходящо, защото 70% от търговията на България е в ЕС и 50% от нея е със страни с централноевропейско време. Така, ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа и работният ден в България започва в 9 часа, а в другите европейски страни в 11 часа българско време, страната ще загуби конкурентоспособност. От гледна точка на производителност е по-добре хората по-рано да се адаптират към работния ден, допълни Неков.
    Той предлага срокът за взимане на решение да се удължи до 2020 г., за да има време да се обсъди кое е по-подходящо, да се синхорнизират позициите със съседните страни, дори и с държави, които са кандидатки, да има време за провеждане на голямо обществено обсъждане на това какви ще са последиците за различните сектори. Той отбеляза, че в земеделието няма обща позиция между различните сектори, и подчерта, че на първо място трябва да се види здравето, после преференциите на работниците.
    Трябва да изходим дали става въпрос само автономно като държава да решим какво избираме, или да се съобразим с единия пазар, за да няма аномалии между различни държави членки, дори които са по една вертикала, подчерта още евродепутатът.
     
     
    Здравните аспекти
     
    Петър Чипев, член на управителния съвет на българското дружество по сомнология и представител на Фондация "Инспиро", занимаваща се с медицина на съня и респираторна медицина, отбеляза, че сънят е най-потърпевш от смяната на времето.
    Той уточни, че няма български данни за влиянието на смяната на времето върху здравето, но има западноевропейски и американски, според които тя вероятно има вредни ефекти върху здравето, най-вече заради натрупването на дефицит на сън, защото се отнема или добавя един час към графика на хората. "Организмът си има вътрешен часовник, който се настройва от слънцето и навиците ни. Нашият часовник се настройва и с този на китката и на телефона и когато направим промяна във външния, вътрешният не може да се настрои бързо, често му отнема седмици и дори месец", посочи Чипев. По думите му това може да доведе до недоспиване и може да повиши риска от пътнотранспортни произшествия, може да обърка хронобиологията на всеки орган, повишава риска от инфаркт и депресии при хора, които са предразположени.
    Нашата позиция като лекари би трябвало да е твърдо да отпадне смяната на времето, а към кое време трябва да останем като лекари не можем да кажем, защото нямаме научни данни кое от двете е по-добро за здравето, Ако мога да спекулирам, смятам, че е по-важно по-рано да се съмва, за да можем по-рано да се вработим, и това би подобрило продуктивността ни през деня, каза още Чипев.
     
     
    Гледната точка на бизнеса
     
    Ангела Алашка, директор връзки с обществеността Българска стопанска камара, отбеляза, че Камарата е направила анкета сред членовете си, според която категорично всички са за прекратяване на смяната на времето, около 1% са се въздържали. Има лек превес на предпочитащите зимното часово време, като разликата е около 2 до 3 процента. Има около 20%, които се колебаят да фиксират своето предпочитание.
    Личното на Алашка е, че този въпрос към кое време да се фиксираме "няма толкова ясно икономически измерение. Изборът на национално ниво трябва да отчита личните предпочитания на хората, защото те за ценният ресурс, от който зависи доброто функциониране на икономиката".
    Тя също смята, че би било добре да се направи качествено проучване и споделя мнението, че вече проведеното е било "просто отчитане на номера". Според нея трябва да има разяснителна кампания, да се покаже как би изглеждала светлата и тъмната част на денонощието при двата варианта, да се оценява фактът, че повече светлина дава повече позитивно настроение и хората са по-активни в светлата част на деня. Алашка настоя да не се пропуска, че България е туристическа държава, и тук леко според нея се накланят везните към лятото часово време. Тя все пак подчерта, че трябва да се преценят твърде много фактори.
    Беата Папазова, съветник по европейските въпроси в Българската търговско-промишлена палата, каза, че отдавна е отпаднала икономическата причина за смяна на времето и сега смяната поражда само негативни ефекти върху здравето и труда на хората. "Моето мнение и това на членовете на търговската палата е, че смяната на времето трябва да бъде прекратена. Личното ми мнение е, че най-добре би било да се върнем към стандартното време... Вярно е, че през лятото е добре денят да продължи по-дълго, но към 9 часа в офисите ще бъде тъмно през зимата, ако оставим лятото часово време. Най-целесъобразно би било, ако стандартното време се въведе в целия ЕС. Малко хаотично е всяка страна да избира една или друга възможност. Технически това може да се случи", каза Папазова.
    Тя подкрепя искането на някои държави, които настояват за удължаване на времето за решение до 2021 г., и също се присъедини към становището, че е необходимо да се проведе едно истинско национално проучване, тъй като с 17 хил. участници в допитването не е представителна извадка.
    Виолина Накова, главен секретар на Съюза за стопанска инициатива, коментира: "Смущава ни възможността всяка държава да взима сама за себе си решение, това би довело до объркване в стопанския живот и в комуникацията. Еврокомисията трябва да намери подхода, в който да се излезе с обща позиция."
    Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика", също подкрепи прекратяването на смяната на времето. По думите й от гледна точка на икономическия ефект лятното е това, което обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Тя обясни, че в розопроизводството и производството на етерични масла има специфика на брането, което се извършва рано сутрин, но това е особеност, която касае и други сектори, включително тютюна и някои от плодовете и зеленчуците. Самото преработване след това на този набран цвят се извършва до около 5-6 часа до края на деня и това изисква светлина. Андреева смята, че една по-продължителна светла част на деня би имала по-голям икономически ефект.
    Иван Станков, изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, обаче коментира, че докато за растениевъдите надделява мнението за лятото часово време, животновъдите обаче предпочитат да се отиде към зимното време. Той също настоя за единно мнение в ЕС.
    От Асоциацията на индустриалния капитал в България биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в областта на туризма, земеделието и строителството. Преминаването към различно време е станало заради пестене на електроенергия, но по изчисления на Асоциацията ползите са около 4 млн. лева годишно, а загубите са около 400 млн. лева.

    Линк

  • Tvevropa: Евродепутатът Момчил Неков инициира открита обществена дискусия за смяната на часовото време


    Евродепутатът Момчил Неков инициира открита обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС. Целта е да се обсъди предложението за преустановяване на сезонните промени на часовото време.

    Ще бъдат представени основните аспекти на предложението за изменение и социалният ефект от тях върху различни групи граждани и сектори.

    В събитието са поканени да участват представители на Министерство на енергетиката, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, работодателски организации, неправителствени организации от сферата на земеделието, лекари, психолози, представители от научните среди и синдикати.

    На 12 септември тази година ЕК предложи Директива, с която да се отмени смяната на времето. Според текстовете й тя трябва да влезе в сила на 1 април 2019 г. Преди дни Съветът на ЕС предложи нов срок – 31 март 2021 г. Евродепутатите поискаха задълбочена оценка на смяната между зимно и лятно часово време, а различни комисии от ЕП ще се произнесат по въпроса със специални доклади. Обществената дискусия инициирана от евродепутата Момчил Неков ще се проведе от 09:30 ч. в Дома на Европа в столицата.


    Линк

  • Informo.bg: Момчил Неков инициира открита обществена дискусия за смяната на часовото време


    Евродепутатът Момчил Неков инициира открита обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС. Целта е да се обсъди предложението за преустановяване на сезонните промени на часовото време. Ще бъдат представени основните аспекти на предложението за изменение и социалният ефект от тях върху различни групи граждани и сектори. В събитието са поканени да участват представители на Министерство на енергетиката, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, работодателски организации, неправителствени организации от сферата на земеделието, лекари, психолози, представители от научните среди и синдикати.

    На 12 септември тази година ЕК предложи Директива, с която да се отмени смяната на времето. Според текстовете й тя трябва да влезе в сила на 1 април 2019 г. Преди дни Съветът на ЕС предложи нов срок – 31 март 2021 г. Евродепутатите поискаха задълбочена оценка на смяната между зимно и лятно часово време, а различни комисии от ЕП ще се произнесат по въпроса със специални доклади. Обществената дискусия инициирана от евродепутата Момчил Неков ще се проведе от 09:30 ч. в Дома на Европа в столицата.


    Линк

  • News.bg: Решение за часовото време на ниво Балкани, иска Неков


    Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Австрия предлага това да се случи през 2021 година.

    Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година, заяви той на инициирана от него обществена дискусия по темата и законодателството на ЕС.

    Целта на дискусията е да се обсъдят националните позиции, тъй като на европейско равнище 84% от европейците смятат, че трябва да се прекрати смяната на времето.

    Кое време - зимното или лятното - да изберем и дали трябва да се спира преместването на стрелките са основните въпроси във фокуса на днешната дискусия.

    "Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо", обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.

    "Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността", подчерта евродепутатът.

    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.

    По думите на Неков е препоръчително страните от Балканите да синхронизират решенията си. Той прикани българските власти да координират взетите решения със съседните ни страни.

    Целта на решението на ЕК по Директивата е синхрон на времето, а всяка държава членка трябва да определи самостоятелно позицията си според нагласите. Процесът трябва да бъде ускоренза да има решение на европейско равнище до март 2019, стана ясно по време на дискусията.

    На днешната среща присъстваха представители на Министерство на енергетиката, Българската търговско-промишлена палата, работодателски организации, лекари, психолози, представители на индустрията, членове на БСК и синдикати.


    Линк

  • Investor.bg: Смяната на часовото време да отпадне през 2020 г., предлага евродепутат


    Необходимо е повече време за обсъждане, както и калкулация за за печалбите и загубите
    Часовото време не трябва да се сменя - това беше общото мнение на участниците в обществена дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков днес в Дома на Европа в София. В нея се включиха представители на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в Българияи неправителствени организации от сферата на земеделието, предава БТА.
     
    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното. Резултатите от допитване на комисията показаха, че 84% от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне. 
     
     
     
    Според Момчил Неков е по-добре смяната на часовото време да отпадне през 2020 г., за да има възможност за повече обсъждане на темата. Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза той. Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите, и да има обща позиция по темата.
     
    От БТПП заявиха подкрепа за избирането на зимното часово време и посочиха, че най-целесъобразно би било, ако стандартното, тоест т.нар. зимно време, се въведе в рамките на целия ЕС. Изглежда малко хаотично всяка една страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от БТПП. Според тях е необходимо да се проведе национално проучване.
     
    От Асоциацията на индустриалния капитал в България биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството. Преминаването към различни времена е станало заради пестене на електроенергия, но по наши изчисления ползите са около 4 млн. лева годишно, а загубите са около 400 милиона лева, отбелязаха от асоциацията. Според тях изборът на време трябва да се определи с единен подход за територията на целия ЕС.
     
    От Съюза за стопанска инициатива също посочиха, че ги смущава възможността всяка държава от ЕС да взема решение за избора на часово време и изразиха мнение, че това би довело до объркване и в стопанския живот, и в комуникацията. ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса, коментираха от Съюза.
     
    От асоциацията по етерични масла смятат, че от гледна точка на икономическия ефект лятното часово време обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, посочиха от асоциацията и отбелязаха, че това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.
     
    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Линк

  • Fakti.bg: Часовото време не трябва да се сменя


    Еврдепутатът Момчил Неков вярва, че е нужно по-обстойно обсъждане на темата

    Часовото време не трябва да се сменя - това беше общото мнение на участниците в обществена дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков днес в Дома на Европа в София.

    В нея се включиха представители на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), работодателски и неправителствени организации от сферата на земеделието.

    Неков вярва, че е по-добре смяната на часовото време да отпадне през 2020 г., за да има възможност за повече обсъждане на темата. Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза той.

    От БТПП заявиха подкрепа за избирането на зимното часово време и посочиха, че най-целесъобразно би било, ако стандартното, тоест т.нар. зимно време, се въведе в рамките на целия ЕС. От Асоциацията на индустриалния капитал в България биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството. Преминаването към различни времена е станало заради пестене на електроенергия, но по наши изчисления ползите са около 4 милиона годишно, а загубите са около 400 милиона лева, отбелязаха от Асоциацията. Според тях изборът на време трябва да се определи с единен подход за територията на целия ЕС.

    От Съюза за стопанска инициатива също посочиха, че ги смущава възможността всяка държава от ЕС да взема решение за избора на часово време и изразиха мнение, че това би довело до объркване и в стопанския живот, и в комуникацията. ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса, коментираха от Съюза.

    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността,защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното.

    Резултатите от допитване на комисията показаха, че 84 на сто от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне.


    Линк

  • Mediapool.bg: Бизнесът разделен в избора на лятно или зимно часово време


    Бизнес, земеделски и неправителствени организации се обединиха около това, че не трябва да има смяна на часовото време, но останаха разделени в предпочитанията кои от сегашните две да се запази – лятното или зимното. Това стана ясно по време на обществена дискусия, организирана в София от евродепутата Момчил Неков.

    Пред септември Европейската комисия предложи още от 2019 г. да спре преместването на стрелките на часовника през пролетта и през есента, след като  гражданите на Евросъюза изразиха това желание в допитване. Всяка държава членка обаче сама трябва да реши кое от двете времена ще остави и в последните месеци все по-често се чуват коментари, че трябват допълнителни анализи за ефекта.

    Австрия като сегашен председател на Евросъюза предложи да се изчака до 2021 г. и да се прецени как ще се отрази това върху въздушния трафик, както и граничните региони на различни държави, чиито граждани работят в съседни страни.

    Момчил Неков също изрази мнение, че трябва повече време за обсъждане на темата, но според него смяната на часовото време трябва да отпадне през 2020 г.,

    Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза той. Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите, и да има обща позиция по темата.

     

    Оказа се, че според интересите на различните браншове са различни предпочитанията за избора на часовото време, което да остане постоянно.

    От Българската търговско-промишлена палата смятат, че трябва астрономическото време, което е т.нар. зимно, да остане и да важи за целия Европейския съюз. Изглежда малко хаотично всяка една страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментира организацията.

    Съюзът за стопанска инициатива също е смутен от възможността всяка държава от ЕС да взема решение за избора на часово време- Според организацията това би довело до объркване и в стопанския живот, и в комуникацията. ЕС. Отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да се намери подход, в който да се излезе с общо решение по въпроса, коментираха от съюза.

    В подкрепа на зимното време се обявиха от националната овцевъдна и козевъдна асоциация, според която сегашната промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс. Нейните членове също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    На обратното мнение за избора на постоянно време са от Асоциацията на индустриалния капитал в България- Според тях лятното време би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството. Преминаването към различни времена е станало заради пестене на електроенергия, но по наши изчисления ползите са около 4 милиона годишно, а загубите са около 400 милиона лева, отбелязаха от асоциацията. И според нейните членове тях изборът на време трябва да се определи с единен подход за територията на целия ЕС.
    За лятното време са и от Асоциацията по етерични масла, тъй като било по-адекватно за селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, смята асоциацията, според която това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.


    Линк

  • Dnes-bg.org: Движение „ДНЕС“: Зимното часово време е най-подходящо за България. Да спрем нездравословното местене на стрелките!


    Евродепутатът Момчил Неков организира открита обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС на 10 декември.
     
    Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, Момчил Неков осъществява широко обществено обсъждане по темата.
     
    Целта на обществената дискусия е да се обсъди предложението за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО. Бяха представени основните аспекти на предложението за изменението и социалният ефект от тях върху различни групи граждани и сектори.
     
    В дискусията взеха участие представители на парламента, Министерство на енергетиката, БСК, БТПП, работодателски организации, неправителствени организации от сферата на земеделието, учени, лекари, психолози.
     
     
     
    Да отпадне смяната на времето през 2020 г:
     
    „Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г.“, заяви Момчил Неков. Той уточни, че предложението на Европейската комисия е за 2019 г., а 2021 г. е предложението на Австрия.
     
    „Важното е каква ще бъде българската позиция, за да излезем с ясен мандат, който да защитавам в Европейския парламент“, допълни Неков.
     
    84 % от европейците, отговорили на въпроса за смяната на времето, смятат, че тя трябва да се прекрати. Има два въпроса, дали да прекратим смяната и кое време да изберем – лятното или стандартното зимно“, каза Неков.
     
    „Две са и основните плоскости на дискусия – отражението върху човешкото здраве и конкурентоспособността на България“, добави Неков. По думите му, ако се избере едно от двете, то ще важи за всички сезони.
     
    „От гледна точка на самата продуктивност на хората специалисти и лекари казват, че през есента смяната влияе върху продуктивността две-три седмици и две–три седмици пролетта. Това означава, че сме непродуктивни месец, месец и половина“, обясни евродепутатът.
     
     
     
    Най-подходящото за България:
     
    „Зимното часово време е най-подходящо за България“, според Неков. Неговото виждане е, че стандартното време – зимното, е по-подходящо от гледна точка, че 70 % от търговията на България е в рамките на ЕС. По думите му 50 % от тази търговия е със страни с централно европейско време.
     
    Неков уточни, че ако разликата в часовото време става два часа, ще загубим конкурентоспособност.Той коментира, че хората са нетрудоспособни и непродуктивни две-три седмици. „Това означава, че бизнесът губи и се отразява върху човешкото здраве някъде месец и половина“, каза Неков.
     
    Евродепутатът обясни, че всяка държава членка решава към кое време да се присъедини. По думите му това трябва да се случва на регионален принцип.
     
    „Приканвам българските власти да синхронизират тази позиция със съседните на нас държави“,допълни още той.
     
    Неков коментира, че стремежът на Европейската комисия е процесът по отпадане на времето да стане в този й мандат.
     
     
     
    Гласуването в България:
     
    От тези 84% европейци, които, смятат, че трябва да се прекрати смяната на времето, най-активна е била Германия. България се нарежда може би след средата в това проучване. В България също беше проведено такова проучване края на септември. „Смятам, че резултатите не могат да бъдат представителни, тъй като взеха участие само около 17 хил. българи поради тежката бюрокрация. Много искаха да гласуват, но формата, която беше зададена беше есеистична. Въобще не беше подходящо да пишеш в свободен текст. Нямаше разяснение към самата анкета. Това нещо трябваше да бъде направено предварително, за да може, когато гласуваш, да го правиш информирано“, допълни Момчил Неков.
     
     
     
    Мненията:
     
    На дискусията за смяната на времето стигнахме до становище, че не трябва да се въртят стрелките, каза за финал евродепутатът Момчил Неков. По думите му трябва да се направи проучване с плюсове и минуси от лятното или зимното часово време.
     
     
     
    От страна на бизнеса Беата Папазова от Българската търговско-промишлена палата изрази становище, че може би преди години е било обосновано да се сменя времето. „Докато сега поражда само негативни ефекти върху здравето и трудоспособността на хората. Моето лично мнение и мнението на БТПП, независимо, че ние не сме правили официално проучване, е че смяната на времето трябва да бъде прекратена. Затова приветстваме европейската директива.
     
    Най-добре би било да се върнем към стандартното време“, каза тя. По думите ѝ не е правилно да се нарича зимно време, тъй като когато е било създадено се отчита балансът между тъмния и светлия период на деня.
     
     
     
    От Асоциацията на индустриалния капитал в България изразиха становище, че са против смяната на времето и че биха избрали лятното часово време.
     
    От Съюза за стопанска инициатива заявиха, че не са правили проучване, но ги смущава възможността всяка държава на ЕС сама да вземе решение, тъй като би довело до объркване. 
     
    От Българската стопанска камара посочиха, че се въздържат да дадат предпочитание към лятното или зимното часово време. Според камарата въпросът дали трябва да отпадне времето не стои, тъй като той се отразява негативно. 
     
    Асоциацията за български етерични масла, парфюмерия и козметика коментираха, че не трябва да има смяна на времето. 
     
    В дискусията взеха участие и представители на земеделието. Димо Димов от Сдружение за биологично пчеларство коментира, че за пчелите няма никакво значение часовото време. „В един малък сектор като пчеларството, това е по-скоро маловажен проблем. Бих подкрепил 2020 г. като последна година за смяна“, допълни още той. Според него най-големият период настъпва при смяна на времето. 
     
    Проф. Иван Станков, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация обясни, че единно е мнението, че трябва да се спре промяната на часа. „Не чух по-различно мнение относно лятно или зимно, както го определяме, време", посочи той. От думите му стана ясно, че растениевъдите и животновъдите са на противоположни мнения.
     
    Специалистите в лицето на Д-р Петър Чипев, член на УС на Българското дружество по солмнология посочи, че сънят е най-потърпевш от смяната на времето.
     
    „Нямаме български данни за влиянието на часовото време върху здравето. Има вече немалко западноевропейски и американски проучвания, които показват, че всъщност тази смяна има вредни ефекти върху здравето“, заяви още той. 
     
    На дискусията бе представено и становище от доц. Маргарита Бакрачева от СУ „Св. Климент Охридски“. Според нея смяната на времето и на сезоните оказват влияние основно на физиологично ниво във връзка с промяната на количеството произвеждани хормони и това косвено се отразява на положителните емоции и щастието.
     

    Линк

  • Frognews.bg: Момчил Неков: Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г.


    Нужно е ново национално обществено проучване във връзка със смяната на часовото време. Зад това мнение се обединиха участниците в откритата обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС .
    „Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата.“, заяви Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС.
    „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС, а и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция.“, допълни Неков.
    "Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо", обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.
    "Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността", подчерта евродепутатът.
    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.
    В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари.
    Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година.
    Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.
    Участниците в срещата бяха категорични, че трябва да се спре със смяната на времето и това да стане през 2020 г., тъй като 2019 г. е твърде рано, а 2021 г. е късно.
    Общо беше и мнението, че е необходимо да се направи ново национално проучване за смяната на часовото времето, като е нужна и широка обществено-информационна кампания за ефектите от преминаване към зимно или лятно часово време.
    Д-р Петър Чипев, член на УС на Българското дружество по сомнология, заяви че смяната на времето влияе върху недоспиването, а то от своя страна е фактор за повишаване на депресиите, ПТП-тата и инфарктите.
    Представителите на бизнес организациите и асоциации от земеделието бяха разнопосочни в мненията си кое време е по-подходящо стандартното /зимно/ или лятното, но всички бяха единодушни, че е необходимо да се направят секторни анализи, за да се види каква е добавената стойност и за хората и за бизнеса при избор на едното или другото време.

    Линк

  • Blitz.bg: Момчил Неков: Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г.


    Нужно е ново национално обществено проучване във връзка със смяната на часовото време. Зад това мнение се обединиха участниците в откритата обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС 
     
    Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата, заяви Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС.   „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС, а и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция.“, допълни Неков.   "Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо", обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.   "Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността", подчерта евродепутатът.
     
    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.   В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари.   Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година.   Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.   Участниците в срещата бяха категорични, че трябва да се спре със смяната на времето и това да стане през 2020 г., тъй като 2019 г. е твърде рано, а 2021 г. е късно.   Общо беше и мнението, че е необходимо да се направи ново национално проучване за смяната на часовото времето, като е нужна и широка обществено-информационна кампания за ефектите от преминаване към зимно или лятно часово време.   Д-р Петър Чипев, член на УС на Българското дружество по сомнология, заяви че смяната на времето влияе върху недоспиването, а то от своя страна е фактор за повишаване на депресиите, ПТП-тата и инфарктите.   Представителите на бизнес организациите и асоциации от земеделието бяха разнопосочни в мненията си кое време е по-подходящо стандартното /зимно/ или лятното, но всички бяха единодушни, че е необходимо да се направят секторни анализи, за да се види каква е добавената стойност и за хората и за бизнеса при избор на едното или другото време.

    Линк

  • Nova.bg: Бизнесът иска единно часово време в Евросъюза


    Часовото време да не се променя преди да се пресметнат ползите и загубите, предлагат работодатели

    Часовото време не трябва да се сменя - около това мнение се обединиха работодателски организации от различни сектори на дискусия в София, организирана от евродапутата Момчил Неков. Самият Неков смята, че промяната на часовото време трябва да отпадне през 2020 г., за да има възможност за повече обсъждания по темата, съобщи БТА.Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза евродепутатът. Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите, и да има обща позиция по темата.

    От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят зимното часово, като според бизнеса то трябва да бъде въведено в целия Европейски съюз.  Изглежда малко хаотично всяка страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от палатата.

    От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството.

    Смяната на времето с един час напред и назад през пролетта и лятото е въведено с цел спестяване на електроенергия през 70-те години. По изчисления на АИКБ ползите са за около 4 млн. лева годишно, а загубите са около 400 млн. лева. Тази бизнес организация също смята, че в рамките на ЕС трябва да бъде въведено единно часово време.

    ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса, смятат от Съюза за стопанска инициатива.

    От асоциацията по етерични масла смятат, че от гледна точка на икономическия ефект лятното часово време обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, посочиха от асоциацията и отбелязаха, че това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.

    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното. Резултатите от допитване на комисията показаха, че 84 на сто от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне.

     


    Линк

  • 24chasa.bg: Момчил Неков: Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г.


    Нужно е ново национално обществено проучване във връзка със смяната на часовото време. Зад това мнение се обединиха участниците в откритата обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС

    „Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата.“, заяви Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС, съобщиха от пресцентъра на евродепутата.

    „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС, а и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция.“, допълни Неков.

     

    "Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо", обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.

    "Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността", подчерта евродепутатът.

    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.

    В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари.

    Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година.

    Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.

    Участниците в срещата бяха категорични, че трябва да се спре със смяната на времето и това да стане през 2020 г., тъй като 2019 г. е твърде рано, а 2021 г. е късно.

    Общо беше и мнението, че е необходимо да се направи ново национално проучване за смяната на часовото времето, като е нужна и широка обществено-информационна кампания за ефектите от преминаване към зимно или лятно часово време.

    Д-р Петър Чипев, член на УС на Българското дружество по сомнология, заяви че смяната на времето влияе върху недоспиването, а то от своя страна е фактор за повишаване на депресиите, ПТП-тата и инфарктите.

    Представителите на бизнес организациите и асоциации от земеделието бяха разнопосочни в мненията си кое време е по-подходящо стандартното /зимно/ или лятното, но всички бяха единодушни, че е необходимо да се направят секторни анализи, за да се види каква е добавената стойност и за хората и за бизнеса при избор на едното или другото време.


    Линк

  • 24 часа, 11.12.2018, стр.4: Овцевъди искат зимно време, розоберачи - лятно


    Стандартното, или т.нар. зимно часово време трябва да се въведе като постоянно в рамките на целия ЕС. За това се обявиха представителите на Българската търговско-промишлена палата на дискусия, организирана вчера в дома на Европа в
    София от левия евродепутат Момчил Неков.
    От асоциацията по етерични масла смятат, че лятното обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Дадоха пример с брането на розов цвят, което става много рано сутрин. Националната овцевъдна и козевъдна асоциация обаче е по-скоро за зимното заради условните рефлекси на животните. От Асоциацията на индустриалния капитал в България биха избрали лятното заради ползите за туризма, земеделието и строителството. Загубите от местенето на стрелките били 400 млн. лв. годишно.
    84% от европейците искат то да спре, показа проведеният референдум. Всяка членка на ЕС трябва да посочи до април 2019 г. лятно или зимно ще прилага. Бизнесът е категоричен, че е най-добре съюзът да приеме единен подход. Трябват още дискусии и точни калкулации и промяната да стане от 2020 г., смята пък Неков.


    Линк

  • Монитор, 11.12.2018, стр. 4: Бизнесът иска единно часово време в ЕСЕдинно часово време да се въведе в целия ЕС, след като бъде решено дали часовниците да бъдат настроени за постоянно към лятното или зимното. За това настояват работодателски организации, с


    Единно часово време да се въведе в целия ЕС, след като бъде решено дали часовниците да бъдат настроени за постоянно към лятното или зимното. За това настояват работодателски организации, стана ясно на конференция, посветена на темата. Според бизнеса загубите от смяната на часа два пъти в годината са далеч повече от ползите.
    От БТПП подкрепят зимното часово време, като то трябвало да бъде въведено в целия ЕС. Изглежда малко хаотично всяка страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от организацията. От АИКБ пък предпочитат лятното часово време, което щяло да донесе ползи в сферите на туризма, земеделието и строителството, съобщи БТА. Евродепутатът Момчил Неков, който е съдокладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП относно директивата за смяната на времето, обяви от своя страна, че смяната на часа трябва да отпадне през 2020 година, за да има възможност за повече обсъждания, калкулация на ползите и загубите при двата варианта и синхронизиране на часовите зони. Според самия Неков по-добрият вариант е да остане зимното време, тъй като 70% от търговията на България била в рамките на ЕС, а половината от нея са страни с централно европейско време.


    Линк

  • Nakratko.bg: Бизнесът иска единно часово време в Евросъюза


    Часовото време не трябва да се сменя - около това мнение се обединиха работодателски организации от различни сектори на дискусия в София, организирана от евродапутата Момчил Неков. Самият Неков смята, че промяната на часовото време трябва да отпадне през 2020 г., за да има възможност за повече обсъждания по темата, съобщи БТА.

    Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза евродепутатът. Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите, и да има обща позиция по темата.

    От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят зимното часово, като според бизнеса то трябва да бъде въведено в целия Европейски съюз.  Изглежда малко хаотично всяка страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от палатата.

    От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството.

    Смяната на времето с един час напред и назад през пролетта и лятото е въведено с цел спестяване на електроенергия през 70-те години. По изчисления на АИКБ ползите са за около 4 млн. лева годишно, а загубите са около 400 млн. лева. Тази бизнес организация също смята, че в рамките на ЕС трябва да бъде въведено единно часово време.

    ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса, смятат от Съюза за стопанска инициатива.

    От асоциацията по етерични масла смятат, че от гледна точка на икономическия ефект лятното часово време обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, посочиха от асоциацията и отбелязаха, че това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.

    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното. Резултатите от допитване на комисията показаха, че 84 на сто от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне.


    Линк

  • Banker.bg: Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г., смята наш депутат


    Нужно е ново национално обществено проучване във връзка със смяната на часовото време. Зад това мнение се обединиха участниците в откритата обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС
    „Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата.“, заяви Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС.
    „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС, а и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция.“, допълни Неков.
    "Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо", обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.
    "Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността", подчерта евродепутатът.
    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.
    В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари.
    Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година.
    Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.
    Участниците в срещата бяха категорични, че трябва да се спре със смяната на времето и това да стане през 2020 г., тъй като 2019 г. е твърде рано, а 2021 г. е късно.

    Линк

  • Dnes.bg: Спираме да въртим стрелките на часовника! Но от коя година?


    Момчил Неков организира дискусия кое време да остане у нас
     

    Часовото време не трябва да се сменя. Около тази теза се обединиха участниците в обществена дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков в Дома на Европа в София. В нея се включиха представители на БТПП, работодателски и неправителствени организации от сферата на земеделието.

    Според Момчил Неков е най-добре смяната на часовото време да отпадне през 2020 г., а не още догодина, за да има възможност за повече обсъждане на темата.

    "Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони", отбеляза той.

    Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите и да има обща позиция по темата. Все пак той изрази мнение, че за България би било по-подходящо да остане зимното часово време.

    "Моето виждане е, че стандартното време – зимното, е по-подходящо от гледна точка, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС", каза Неков. По думите му 50 на сто от тази търговия е със страни с централно европейско време и уточни, че ако разликата в часовото време става два часа, ще загубим конкурентоспособност.

    От БТПП заявиха подкрепа за избирането на зимното часово време и посочиха, че най-целесъобразно би било, ако зимното време се въведе в рамките на целия ЕС. Изглежда малко хаотично всяка една страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от БТПП. Според тях е необходимо да се проведе национално проучване.

    От Асоциацията на индустриалния капитал в България пък биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството.

    Преминаването към различни времена е станало заради пестене на електроенергия, но по наши изчисления ползите са около 4 милиона годишно, а загубите са около 400 милиона лева, отбелязаха от Асоциацията. Според тях изборът на време трябва да се определи с единен подход за територията на целия ЕС.

    От Съюза за стопанска инициатива също посочиха, че ги смущава възможността всяка държава от ЕС да взема решение за избора на часово време и изразиха мнение, че това би довело до объркване и в стопанския живот и в комуникацията. ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса.

    От асоциацията по етерични масла посочиха, че от гледна точка на икономическия ефект лятното часово време обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, посочиха от асоциацията и отбелязаха, че това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.

    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното.

    От страна на Австрия обаче има предложение да се даде повече време за дискусии и смяната на времето да отпадне от 2021 година.


    Линк

  • Novinata.bg: Момчил Неков: Най-разумно е да отпадне смяната на времето през 2020 г.


     

    Нужно е ново национално обществено проучване във връзка със смяната на часовото време.

     „Като съдокладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата“, заяви евродепутатът от групата на S&D Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС.
    „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция“, допълни Неков. „Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо“, обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност. „Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността“, подчерта евродепутатът. Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.
    В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари. Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година. Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решението за прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.

    Post navigatio


    Линк

  • Politikata.net: МОМЧИЛ НЕКОВ: НАЙ-РАЗУМНО Е ДА ОТПАДНЕ СМЯНАТА НА ВРЕМЕТО ПРЕЗ 2020 Г.


    Като съ-докладчик по становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент относно директивата за смяната на времето, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане по темата, заяви Момчил Неков при откриване на обществена дискусия за смяната на часовото време и законодателството на ЕС.
    „Правим тази среща, защото това засяга всеки едни гражданин от ЕС, а и да се посочат ефектите от преминаването към зимно или лятно часово. Държавите членки ще трябва да изберат към кое часово време желаят да приемат, а страната ни е добре да има единна позиция.“, допълни Неков.
    „Моето виждане е, че стандартното време, тоест зимното, е по-подходящо“, обясни Неков. Той се обоснова с факта, че 70% от търговията на България е в рамките на ЕС, а половината от нея е с централно европейско време. Това означава, че ако разликата между централните европейски държави и България стане два часа, страната ни ще загуби конкурентоспособност.
    „Ще има два часа разминаване, което влияе на конкурентоспособността“, подчерта евродепутатът.
    Според него смяната на стрелките есента и пролетта има отражение върху човешкото здраве и продуктивността, от което също губи бизнесът.
    В дискусията взеха участие представители на бизнеса, БСК, БТПП, работодателски организации, представители на земеделски браншови асоциации и лекари.
    Предложението на ЕК е промяната при часовото време да влезе в сила през 2019 година, а Съвета предлага това да се случи през 2021 година.
    Евродепутатът Момчил Неков смята за разумно решение прекратяването на практиката за смяна на времето да влезе в сила през 2020 година.
    Участниците в срещата бяха категорични, че трябва да се спре със смяната на времето и това да стане през 2020 г., тъй като 2019 г. е твърде рано, а 2021 г. е късно.
    Общо беше и мнението, че е необходимо да се направи ново национално проучване за смяната на часовото времето, като е нужна и широка обществено-информационна кампания за ефектите от преминаване към зимно или лятно часово време.
    Д-р Петър Чипев, член на УС на Българското дружество по сомнология, заяви че смяната на времето влияе върху недоспиването, а то от своя страна е фактор за повишаване на депресиите, ПТП-тата и инфарктите.
    Представителите на бизнес организациите и асоциации от земеделието бяха разнопосочни в мненията си кое време е по-подходящо стандартното /зимно/ или лятното, но всички бяха единодушни, че е необходимо да се направят секторни анализи, за да се види каква е добавената стойност и за хората и за бизнеса при избор на едното или другото време.

     


    Линк

  • Skandal.bg: Бизнесът иска единно часово време


    Часовото време не трябва да се сменя - около това мнение се обединиха работодателски организации от различни сектори на дискусия в София, организирана от евродапутата Момчил Неков. Самият Неков смята, че промяната на часовото време трябва да отпадне през 2020 г., за да има възможност за повече обсъждания по темата, съобщи БТА.

    Трябва да се направи калкулация как се отразява и какви са печалбите и загубите съответно при лятно и зимно часово време, а и на европейско равнище да може максимално да се синхронизират часовите зони, отбеляза евродепутатът. Неков смята, че трябва да се направи по-голямо обществено обсъждане, за да се разгледат плюсовете и минусите, и да има обща позиция по темата.

    От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепят зимното часово, като според бизнеса то трябва да бъде въведено в целия Европейски съюз.  Изглежда малко хаотично всяка страна да решава на национално ниво и да избира една или друга възможност, коментираха от палатата.

    От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) биха избрали лятното часово време, защото това би донесло ползи в сферата на туризма, земеделието и строителството.

    Смяната на времето с един час напред и назад през пролетта и лятото е въведено с цел спестяване на електроенергия през 70-те години. По изчисления на АИКБ ползите са за около 4 млн. лева годишно, а загубите са около 400 млн. лева. Тази бизнес организация също смята, че в рамките на ЕС трябва да бъде въведено единно часово време.

    ЕС, отчитайки мнението на всяка държава членка, би трябвало да намери подхода, в който да се излезе с общо решение по въпроса, смятат от Съюза за стопанска инициатива.

    От асоциацията по етерични масла смятат, че от гледна точка на икономическия ефект лятното часово време обслужва по-адекватно селското стопанство и земеделието. Те обясниха, че в розопроизводството и производството на етерични например има специфика при брането на розовия цвят, защото то трябва да се прави много рано. Една по-продължителна светла част на деня би имала категорично по-голям икономически ефект, посочиха от асоциацията и отбелязаха, че това касае и други сектори на земеделието, а и туризма.

    От националната овцевъдна и козевъдна асоциация са по-скоро за зимното часово време. Всяка промяна се отразява крайно негативно на продуктивността, защото животните имат изграден условен рефлекс, отбелязаха от организацията. Те също смятат, че в ЕС трябва да има и единно мнение дали да бъде избрано лятно или зимно часово време.

    Европейската комисия предлага през 2019 г. в ЕС да се премахне сезонната смяна на часовото време, като на държавите членки се даде възможност да решат кое часово време желаят да прилагат като постоянно - лятното или зимното. Всяка държава трябва до април 2019 г. да съобщи кое часово време иска да прилага като постоянно - лятното или зимното. Резултатите от допитване на комисията показаха, че 84 на сто от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне.


    Линк

Назад