Работодателите искат замразяване на минималната заплата за 15 икономически дейности

Старозагорски новини, 20.12.2018, стр. 7: Синдикати и работодатели в сблъсък за минималната заплата и нощния труд

Работодателските организации и синдикати се спречкаха по доклада на социалния министър Бисер Петков за 560 лв. минимална работна заплата за догодина по време на последната Тристранка за изтичащата 2018 г.
Очаквано, работодателските организации се обявиха против вдигането на минималната заплата с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС, предаде Канал 3. Сблъсъкът се разигра постфактум, тъй като държавният бюджет за 2019 г. вече е приет от Народното събрание.
"Не виждам основание да се атакува сега действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата", отбеляза Любен Томев от КНСБ.
Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" в свой с- ил припомни, че този / абат се води от 25 г. В НСТС. "Какво правим в момента - не се разбираме, правителството решава, обобщи синдикалният лидер. Не . може да стане по вашему, защото тогава ще се движим надолу, надолу, надолу", опонира на бизнеса Манолов. Синдикалистът изтъкна, че е смешно работодателите да алармират, че Еврокомисията щяла да ни размаха пръст, че сме вдигали минималната заплата с 12 на сто. Средната работна заплата в Германия е 4000 евро, дали ЕК на тях ще се скара, чуди се Димитър Манолов. И припомни, че в германската търговска верига, която е стъпила и у нас, ако пазаруваш за 60 евро в магазина там и тук, не е съизмеримо с дохода на българина спрямо германеца.
Над 400 млн. ще струва на бизнеса вдигането на минималната заплата на 560 лв. догодина, изчислиха от БТПП. И призоваха да се изработи механизъм за определянето й, който да се базира на реални икономически критерии, а не на политически послания.
Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички длъжности, тя трябва да се договаря по икономически дейности, както се случва в половината работеща Европа, недоволства Васил Велев на АИКБ. Той предложи за заетите в 15 от 88 общо икономически дейности да се отложи увеличаването, тъй като там и сега средноосигурителният доход при тях е около бъдещата минимална работна заплата.
Тристранката обсъди и увеличаването на заплащането на нощния», труд, както искат синдикатите. В момента заплащането е 25 стотинки на час. От БСК заявиха, че са съгласни да се повиши цената на нощния труд, но пък Димитър Бранков изтъкна, че в някои сектори, като в енергетиката, например, заплащането е 2,80 лв.
Финансовият натиск ще се случи само в тези сектори, където това нещо не се е случило, реагира Димитър Манолов и предложи там, където заплащането на нощния труд е адекватно, няма да бъде коригирано с наредбата.

Линк

Konkurent.bg: Скокът на минималната заплата струва 284 млн. лв. на бизнеса

Скокът на минималното възнаграждение обаче няма как да бъде отменен, тъй като е заложен в бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина. „Поставени сме пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социалните партньори“, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Затова от бизнеса настояват за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение.

„България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви и мързеливи“, допълни Велев. Той предложи новата сума на минималното възнаграждение за 15 икономически дейности да влезе в сила чак от 1 януари 2020 г. Става дума за дейности като хотелиерство и ресторантьорство, товарен автомобилен транспорт, пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, медико-социални грижи с настаняване.

Спорно се оказа и предложението на КТ „Подкрепа“ за увеличаване с 0,5% на ставката за час нощен труд или от 0,25 лв. да стане 2,80 лв. „От началото на следващата година работна група ще обсъжда промени в Кодекса на труда“, коментира по този повод социалният министър Бисер Петков.

Линк

Kanal3.bg: Синдикати и работодатели в сблъсък за минималната заплата и нощния труд

Спорът се състоя по време на последната Тристранка за 2018 г.

Всеки от своята камбанария коментира доклада на социалния министър Бисер Петков за 560 лв. минимална работна заплата за догодина по време на последната Тристранка за изтичащата 2018 г. Тя е и първата, която се води от новата вицепремиерка Марияна Николова.

Очаквано, работодателските организации се обявиха против вдигането на минималната заплата с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС. Сблъсъкът се разигра постфактум, тъй като държавният бюджет за 2019 г. вече е приет от Народното събрание.

Не виждам основание да се атакува сега действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата, каза Любен Томев от КНСБ.

Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" в свой стил припомни, че този дебат се води от 25 г. в НСТС. "Какво правим в момента - не се разбираме, правителството решава!", обобщи синдикалният лидер. "Не може да стане по вашему, защото тогава ще се движим надолу, надолу, надолу", опонира на бизнеса Манолов. Синдикалистът изтъкна, че е смешно работодателите да алармират, че Еврокомисията щяла да ни размаха пръст, понеже сме вдигали минималната заплата с 12 на сто. Средната работна заплата в Германия е 4000 евро, дали ЕК на тях ще се скара, чуди се Манолов. И припомни, че в германска търговска верига, която е стъпила и у нас, ако пазаруваш за 60 евро в магазина там и тук, не е съизмеримо с дохода на българина спрямо германеца.

От КНСБ също си послужиха със сравнение на хала на нашенеца с този обаче на румънеца, за да оборят недоволството на работодателите. Там БВП е с 29% по-висок от нашия, но с над 50 на сто ни води заплатата в Румъния, където минималната е 446 евро и ще се вдига още тази година, обясни Любен Томев. Над 400 млн. ще струва на бизнеса вдигането на минималната заплата на 560 лв. догодина, изчислиха от БТПП. И призоваха да се изработи механизъм за определянето й, който да се базира на реални икономически критерии, а не на политически послания.

Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички длъжности, тя трябва да се договаря по икономически дейности, както се случва в половината работеща Европа, недоволства Васил Велев на АИКБ. Той предложи за заетите в 15 от 88 общо икономически дейности да се отложи увеличаването, тъй като там и сега средноосигурителният доход при тях е около бъдещата минимална работна заплата.

Тристранката обсъжда и увеличаването на заплащането на нощния труд, както искат синдикатите. Тяхното предложение е с наредба той да бъде повишен на 0,5% от минималната работна заплата или 2,80 лв. В момента заплащането е 25 стотинки на час.

Синдикатите са категорични, че нощният труд е вреден за здравето и трябва да бъде ограничен. Те не приеха, че извънредни обстоятелства налагат да има непрекъсваем процес навсякъде в хранително-вкусовата промишленост, нито пък шивачки да работят по 48 часа без прекъсване.

От БСК заявиха, че са съгласни да се повиши цената на нощния труд, но също така Димитър Бранков изтъкна, че в някои сектори, като в енергетиката, например, заплащането и сега е 2,80 лв. В строителството нощният труд струвал 1,70 лв., а в "Софийска вода" - 30 стотинки, стана ясно по време на дискусията.

Финансовият натиск ще се случи само в тези сектори, където това нещо не се е случило, реагира Димитър Манолов и предложи там, където заплащането на нощния труд е адекватно, да не бъде коригирано с наредбата.

Българският лекарски съюз също категорично се обяви за повишение на заплащането на нощния труд и изтъкна, че е недопустимо, освен че е реден за здравето, да струва под билетчето за градския транспорт.

"Вие раздадохте какво ли не на кого ли не, само не и на хората, които работят!", изригна Димитър Манолов към социалния министър, след като той обеща въпросът със заплащането на нощния труд да продължи да се обсъжда догодина.

Линк

Struma.com: Бизнесът иска замразяване на минималната заплата, отлага ръста с 50 лева

От Асоциацията настояват за неприлагане на това увеличение в дейности, като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, както и за заплатите на свещениците, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната.

Всички работодателски организации се обявиха против предложеното от правителството увеличение на минималната работна заплата. Сред аргументите на бизнеса са липсата на механизъм за определянето й и административното налагане на нови размери чрез средносрочната бюджетна прогноза.

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) припомниха своето предложение минималната заплата да се договаря по икономически дейности за всяка година. Тъй като това няма да бъде възможно за 2019-а, да влезе в сила от 2020 г., а за догодина да се приеме компромисно решение за 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата да остане 510 лева, а да не се увеличава. Обяснението на Васил Велев от Асоциацията е, че в тези дейности, като например пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и религиозните дейности свързани с българската православна църква, е че средният осигурителен доход е равен на минималната работна заплата към момента.

Затова е нужно отлагане на увеличението тъй като няма логика средното заплащане на труда да е толкова близо до минималното.

Велев посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата достига до 80% от средната работна заплата. Той обяви, че работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.

От Българската търговско-промишлена палата посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева.

Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.

Линк

Epicenter.bg: Синдикати и работодатели в сблъсък за минималната заплата и нощния труд

Работодателските организации се обявиха против вдигането на минималната заплата с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС

Очаквано, работодателските организации се обявиха против вдигането на минималната заплата с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС, предаде Канал 3. Сблъсъкът се разигра постфактум, тъй като държавният бюджет за 2019 г. вече е приет от Народното събрание.

Не виждам основание да се атакува сега действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата, каза Любен Томев от КНСБ.

Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" в свой стил припомни, че този дебат се води от 25 г. в НСТС.Какво правим в момента - не се разбираме, правителството решава, обобщи синдикалният лидер. Не може да стане по вашему, защото тогава ще се движим надолу, надолу, надолу, опонира на бизнеса Манолов.

Синдикалистът изтъкна, че е смешно работодателите да алармират, че Еврокомисията щяла да ни размаха пръст, че сме вдигали минималната заплата с 12 на сто. Средната работна заплата в Германия е 4000 евро, дали ЕК на тях ще се скара, чуди се Димитър Манолов. И припомни, че в германската търговска верига, която е стъпила и у нас, ако пазаруваш за 60 евро в магазина там и тук, не е съизмеримо с дохода на българина спрямо германеца.

От КНСБ също си послужиха със сравнение на хала на нашенеца с този обаче на румънеца. Там БВП е с 29% по-висок от нашия, но с над 50 на сто ни води заплатата в Румъния, където минималната е 446 евро и ще се вдига още тази година, обясни Любен Томев.

Над 400 млн. ще струва на бизнеса вдигането на минималната заплата на 560 лв. догодина, изчислиха от БТПП. И призоваха да се изработи механизъм за определянето й, който да се базира на реални икономически критерии, а не на политически послания.

Тристранката обсъжда и увеличаването на заплащането на нощния труд, както искат синдикатите. В момента заплащането е 25 стотинки на час. Синдикатите заявиха още, че той е вреден за здравето и трябва да бъде ограничен. От БСК заявиха, че са съгласни да се повиши цената на нощния труд, но също така Димитър Бранков изтъкна, че в някои сектори, като в енергетиката, например, заплащането е 2,80 лв.

Финансовият натиск ще се случи само в тези сектори, където това нещо не се е случило, реагира Димитър Манолов и предложи там, където заплащането на нощния труд е адекватно, няма да бъде коригирано с наредбата. На първия път да бъде повишен размерът, а след година да се определя чрез обвързване с минималната работна заплата.

Линк

Webcafe.bg: Работодателите се обявиха срещу повишаването на минималните заплати

Работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева. Националният съвет за тристранно сътрудничество разглежда проект на постановление на Министерския съвет, с който минималната работна заплата от 1 януари догодина става 560 лева.

Бизнесът настоява за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания. Според работодателите трябва да се приеме ясен механизъм за повишаването на МРЗ, както е заложено в ратифицираната конвенция 131 на Международната организация на труда.

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) припомниха своето предложение минималната заплата да се договаря по икономически дейности за всяка година.

Тъй като това няма да бъде възможно за 2019-а, да влезе в сила от 2020 г., а за догодина да се приеме компромисно решение за 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата да остане 510 лева, а да не се увеличава.

Оттам смятат, че за сфери на дейности като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и за заплатите на свещениците, не трябва да се повишават сега, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева. Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.

Линк

Trud.bg: 400 млн. лв. за вдигане на минималната заплата

Поне 560 лв. на месец да взимаме през 2019 г., предлага кабинетът

Правят промени в Кодекса на труда

Повишението на минималната заплата от 510 лв. на 560 лв. ще струва на бизнеса 400 млн. лв. Това обясниха работодатели по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бизнесът отново разкритикува предложеното от кабинета увеличение на минималната заплата с 9% от следващата година, което обаче се подкрепя от двете синдикални организации КНСБ и КТ “Подкрепа”. “Минималната заплата не може да бъде еднаква за всички длъжности, тя трябва да се договаря по икономически дейности, както се случва в половината работеща Европа”, коментира Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Работодателите отново обявиха искането си за промяна на наболелите проблеми на бизнеса – отпадане на добавката “клас прослужено време”, отпадане на задължението за плащане на първите три дни болнични от страна на работодателя и въвеждане на нов механизъм за определяне на минималната заплата.

Нощният труд да се заплаща по 2,80 лв. за час, предложиха синдикатите от КТ “Подкрепа”. Предложението им е заплащането на час труд през нощта да стане 0,5% от минималната заплата. Така при минимална заплата oт 560 лв., ставката за час нощен труд би станала 2,80 лв. Сегашната минимална стойност от 0,25 лв. на час не е променяна от 2007 г.

След продължителен дебат между бизнеса и синдикатите по тази тема, социалният министър Бисер Петков предложи да се направи работна група, която от началото на 2019 г. да подготви промени в Кодекса на труда.

Линк

Abcnews.bg: Синдикати и работодатели в сблъсък за минималната заплата и нощния труд

Линк

Monitor.bg: Скокът на минималната заплата струва 284 млн. лв. на бизнеса

Линк

Дума 19.12.2018 г., с. 2: Нощният труд остава 25 стотинки

Един час нощен труд да се плаща 2,80 лв., което е 0,5% от минималната заплата. Това предложение на синдикатите обсъдиха социалните партньори на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От 11 години и до момента за час нощен труд се плащат 25 ст.
Синдикатите са категорични, че нощният труд е вреден за здравето и трябва да бъде ограничен.
От БСК се съгласиха с предложението, но Димитър Бранков от организацията изтъкна, че и в момента в енергетиката час нощен труд е 2,80 лв., в строителството 1,70 лв., в "Софийска вода" 30 ст. Българският лекарски съюз също е категоричен, че трябва да се повиши цената на нощния труд и не може той да струва по-малко от билета за градски транспорт.
"Вие раздадохте какво ли не на кого ли не, само не и на хората, които работят!", разгневи се президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, след като социалният министър Бисер Петков обеща въпросът да продължи да се обсъжда догодина. Това ядоса Манолов и той напусна заседанието.
КНСБ са зад колегите си и предлагат цената на нощния труд да варира от 78 стотинки до 1 лев.
Минималната заплата догодина става 560 лв., обяви министър Петков. Очаквано, работодателските организации се обявиха против с аргумента, че в България тя растяла с най-бързи темпове, а синдикатите защитиха обратната теза - че тя е с най-ниски размери в ЕС. Над 400 млн. ще струва на бизнеса вдигането на минималната заплата на 560 лв. догодина, изчислиха от БТПП. Димитър Манолов изтъкна, че е смешно работодателите да алармират, че ЕК щяла да ни размаха пръст, понеже сме вдигали минималната заплата с 12%. БВП в Румъния е с 29% повисок от нашия, но с над 50%) са по-високи заплатите, като минималната е 446 евро, обясни Любен Томев от КНСБ.

Линк

Монитор, 19.12.2018, стр. 9: Скокът на минималната заплата струва 284 млн. лв. на бизнеса

284 млн. лв. ще струва на бизнеса увеличението на минималната заплата от 510 на 560 лв. от 1 януари догодина. Това каза Васил Тодоров от Българската-търговско промишлена палата на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него всички работодателски организации се обявиха против увеличението на заплатата, която по данни на НСИ получават 473 хил. българи. Скокът на минималното възнаграждение обаче няма как да бъде отменен, тъй като е заложен в бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина.
„Поставени сме пред свършен факт чрез средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без съгласуване със социалните партньори", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Затова от бизнеса настояват за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение.
Спорно се оказа и предложението на КТ „Подкрепа" за увеличаване с 0,5% на ставката за час нощен труд или от 0,25 лв. да стане 2,80 лв.
„От началото на следващата година работна група ще обсъжда промени в Кодекса на труда", коментира по този повод социалният министър Бисер Петков.
Договорите за наем на земя до три десетилетия _
Купуваме си нива, 7 години не я застрояваме

Линк

News.bg: Работодателите обединени срещу повишаване на МРЗ

Членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъдиха проект на постановление на Министерския съвет за размера на минималната работна заплата за страната от 2019 година.
На заседанието бе разисквано и въвеждането на нов вид социална месечна помощ за деца сираци, както и предложение на КТ "Подкрепа" за актуализиране на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение.

От АИКБ не подкрепят проекта на постановление за увеличение на минималната работна заплата. От работодателската асоциация не взеха отношение за повишава цената на нощния труд. Според предварителен анализ на Асоциацията 15 сектора няма да понесат увеличението на минималната работна заплата.

От Българската стопанска камара (БСК) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ) посочиха, че не подкрепят проекта на постановление за социалните помощи. Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков изтъкна, че предложеният нов размер на минималната работна заплата (МРЗ) от 2019 г. държи всички работодатели в неведение какви са изходните показатели и на каква методология се определя ръстът на МРЗ.

БСК и ССИ не подкрепят увеличението на минималната работна заплата и не взеха отношение по увеличение цената на нощния труд.

Експертите от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) са на мнение, че трябва да са налице реални икономически критерии за увеличениеминималната работна заплата, а не политически обещания. От БТПП не подкрепят увеличението на минималната работна заплата за следващата година.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обявиха, че няма механизъм, по който да се разработи увеличението на минималната работна заплата. От КРИБ не подкрепят законопроекта за увеличение на минималната работна заплата.

Ася Гонева от КНСБ подчерта, че от синдикалната организация не възразяват срещу проекта на постановление за социалните помощи. Според нея социалното подпомагане има нужда от реформи и преразглеждане. Гонева смята, че трябва да се въведе подоходен тест, с който да се установи дали семействата имат нужда от социална помощ или не.

От КНСБ подкрепят проекта за увеличение на минималната работна заплата и цената на нощния труд. Според синдикалната организация увеличението на минималната работна заплата ще има стимулиращ ефект върху работния процес и доходите на хората. Те не виждат защо трябва да се атакува предложеното увеличение.

Новият вид социална месечна помощ за деца сираци, с един или двама починали родители се подкрепя от БТПП, КРИБ, ССИ и КНСБ, но не се подкрепя от АИКБ, БСК и КТ "Подкрепа".

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че от Асоциацията не възразяват срещу подзаконовите актове за социалните помощи. Те обаче имат две бележки. Едната е свързана с технически възражения, а другата с това, че се поставя под съмнения толерантността даването на социалните помощи. От АИКБ не подкрепят проекта на постановление за социалните помощи.

Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" изтъкна, че и от неговата синдикална организация подкрепят напълно законопроекта. Манолов не е съгласен с аргументите на КНСБ и посочи, че около 700 000 български деца не получават семейни надбавки заради подоходния тест. От КТ "Подкрепа" одобряват увеличението на минималната работна заплата и увеличението на цената на нощния труд.

КТ "Подкрепа" искат и мерки за ограничаване на нощния труд. "Ако нощният труд стане прекалено скъп, тогава някои от нашите хора, ще искат да полагат такъв труд. Трябва да бъде намерен разумният баланс за ограничаване на нощния труд", поиска Манолов.

От Българския лекарски съюз (БЛС) обявиха, че трябва да поскъпне цената на нощния труд. Работещите нощна смяна в сферата на здравеопазването са подложени на условия, които натоварват организма и това може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, изразиха притеснението си от БЛС. Лекарския съюз поиска да се разсъждава трезво и да се подкрепи увеличението на цената на нощния труд.

От Министерство на вътрешните работи (МВР) настояват цената на нощния труд за един час да бъде 2.80 лв.

Предвиденото увеличение на минималната работна заплата от следващата година се подкрепя от двете синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа", докато работодателските организации не подкрепят увеличението на минималната работна заплата, обясни вицепремиерът Мариана Николова.

Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощния труд в размер на 0.5 на сто от основната работна заплата не се подкрепя от работодателските организации, подчерта Николова.

Социалният министър Бисер Петков уточни, че децата, които получават персонални пенсии от Държавното обществено осигуряване, ще могат да продължат да ги получават. Когато заявяват желанието си за получаване на новата месечна помощ по реда на Закона за семейните помощи за деца, персоналните пенсии ще бъдат прекратени. Затова е създаден механизъм за обмен на информация между Националния осигурителен институт и Агенцията за социално подпомагане, изтъкна той.

Относно проекта на постановление за определяне на нов размер на МРЗ за 2019 г. предложението е месечният размер да бъде 560 лв. или 3.37 стотинки минимална почасова работна заплата за следващата година, обясни социалният министър.

Нарастването на минималната работна заплата е 9.8% спрямо минималната работна заплата за настоящата година. С този ръст на тя ще се осигури по-добро заплащане и по-добра мотивация на най-ниско платените работници, обобщи Петков

По предложението за увеличаване цената на нощния труд, още от следващата година се очаква да бъдат създадени работни групи, с участието на социалните партньори, в които да се дебатират всички въпроси, свързани с трудовото законодателство и с колективното трудово договаряне, стана ясно от думите му.

Линк

Econ.bg: Работодателите искат замразяване на минималната заплата за 15 икономически дейности

Това са дейности, като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, както и за заплатите на свещениците, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната

Затова е нужно отлагане на увеличението тъй като няма логика средното заплащане на труда да е толкова близо до минималното. Велев посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата достига до 80% от средната работна заплата. Той обяви, че работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.

Линк

Insmarket.bg: Работодателите искат замразяване на минималната заплата за 15 икономически дейности

Замразяване на минималната работна заплата за 15 икономически дейности през 2019 г. предложиха от Асоциацията на индустриалния капитал по време на заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество. Предложението е свързано с обсъждането на заложеното в бюджета за догодина увеличение на минималното възнаграждение от 510 на 560 лева, припомня Дарик. От Асоциацията настояват за неприлагане на това увеличение в дейности, като туризма, охранителния бизнес, производството на хляб и на дрехи, както и за заплатите на свещениците, тъй като в тези дейности средната заплата е равна на минималната.
Всички работодателски организации се обявиха против предложеното от правителството увеличение на минималната работна заплата. Сред аргументите на бизнеса са липсата на механизъм за определянето й и административното налагане на нови размери чрез средносрочната бюджетна прогноза.
От Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) припомниха своето предложение минималната заплата да се договаря по икономически дейности за всяка година. Тъй като това няма да бъде възможно за 2019-а, да влезе в сила от 2020 г., а за догодина да се приеме компромисно решение за 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата да остане 510 лева, а да не се увеличава. Обяснението на Васил Велев от Асоциацията е, че в тези дейности, като например пчеларство, хлебарство, хуманното здравеопазване в частта на медицинските сестри, акушерите и рехабилитаторите, както и религиозните дейности свързани с българската православна църква, е че средният осигурителен доход е равен на минималната работна заплата към момента.
Затова е нужно отлагане на увеличението тъй като няма логика средното заплащане на труда да е толкова близо до минималното. Велев посочи още, че в някои области у нас минималната работна заплата достига до 80% от средната работна заплата. Той обяви, че работодателите не желаят хората да получават минимални заплати.
От Българската търговско-промишлена палата посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева.
Синдикатите от своя страна защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.

Линк

Dnes-bg.org: Работодателите не искат повишаването на минималните заплати. И догодина нощният труд остава – 0,25 ст. на час.

Нищо хубаво за обикновения българин не се реши на последната Тристранка за годината. Работодателите показаха, че не са склонни на никакви компромиси бъркащи в джоба им, от синдикатите вдигнаха традиционната пушилка, а социалният министър Бисер Петков реши да се спаси от наболели въпроси, като създаде поредната работна група.

Напълно очаквано работодателите се обявиха против административното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лева през 2019 г.

Бизнесът настоява за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че предложеният ръст с 50 лева на минималното възнаграждение от 1 януари догодина ще струва на бизнеса 284 млн. лева. Синдикатите от своя страна „уж“ защитиха предложението увеличение и припомниха, че покупателната способност на българите изостава спрямо тази на европейците.

473 хиляди души получават към второто тримесечие на тази година минимална заплата, а догодина най-вероятно ще са повече.

В същото време стана ясно, че държавата няма да предприеме мерки за увеличаване на добавката за нощен труд от 2019 г. година. КТ "Подкрепа" имаше предложение тази добавка да се обвърже с размера на минималната заплата и през 2019-а да бъде 2,80 лева на час, вместо сегашните 0,25 лева на час. За да излезе от полoжение министър Бисер Пектов се ангажира да създаде работна група която да дебатира по въпроса.

Линк

Viaranews.com: Скокът на минималната заплата струва 284 млн. лв. на бизнеса

284 млн. лв. ще струва на бизнеса увеличението на минималната заплата от 510 на 560 лв. от 1 януари догодина. Това каза Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него всички работодателски организации се обявиха против увеличението на заплатата, която по данни на НСИ получават 473 хил. българи.

„България стърчи значително над средноевропейското равнище по показателя съотношение на минималната към средната заплата. В някои области всички получават едно и също – квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви и мързеливи“, допълни Велев. Той предложи новата сума на минималното възнаграждение за 15 икономически дейности да влезе в сила чак от 1 януари 2020 г. Става дума за дейности като хотелиерство и ресторантьорство, товарен автомобилен транспорт, пчеларство, добив на глина и каолин, производство на хляб и тестени изделия, медико-социални грижи с настаняване.

Спорно се оказа и предложението на КТ „Подкрепа“ за увеличаване с 0,5% на ставката за час нощен труд, или от 0,25 лв. да стане 2,80 лв. „От началото на следващата година работна група ще обсъжда промени в Кодекса на труда“, коментира по този повод социалният министър Бисер Петков.

Линк