Цветан Симеонов: Синдикатите да са с равен принос за вноските

• Monitor.bg: Цветан Симеонов: Синдикатите да са с равен принос на вноските

  
  
  Ако държавата плаща за служителите си, натискът в бюджета няма да е толкова голям, казва пред "Монитор" председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП).
   
  - Г-н Симеонов, работодатели искат да се въведе румънският модел - поделяне на осигуровките в съотношение 50/50 вместо сегашните 60/40 . Направихте ли изчисления какво печели и губи бизнесът?
   
  - И синдикати, и работодатели участват в управлението на равни начала. А пък, който дава повече пари, би трябвало неговият глас да има повече тежест. И ние не сме против това синдикатите да имат равнопоставен глас с нас, но да имат и равен принос във вноските. Държавата ни укорява, че много големи средства се вкарват от бюджета, но същевременно е създала по-благоприятни условия за себе си като работодател - не внася осигурителни вноски на работниците и служителите, които са в държавния сектор. И ако биха ги внасяли, първо може да се окаже, че натискът върху бюджета не е толкова голям. При тези равни условия, внасяйки тези осигуровките за работещите в бюджетната сфера, вноската от бюджета за изравняване на необходимите средства може да не е толкова голяма. Отначало съотношението беше 30 на 70 в тежест на работодателя, която беше въведена преди повече от десет години, но беше въведено като временна мярка за година-две. И с огромни усилия го намалихме на 60 на 40, но тази тенденция трябваше да продължи до изравняването на вноските.
   
   
  - Няма ли да плащате по-висока данъчна тежест общо върху целия разход за труд?
   
  - Шумът в известна степен е малко излишен, защото ние говорим за това: в разписания документ, наречен трудов договор, да има данни така, както се изисква в други сфери, да кажем за горивата да се види кое е акциз, да се види, че не е толкова голяма печалбата на фирмите в сектора на продажба на горива. По същия начин искаме да се види, че е доста по-голяма тежестта върху работодателя, отколкото му се струва на всеки работник, като си види заплатата. Но когато се прибавят, ако не греша, около 28% лични осигурителни вноски, в самия трудов договор работодателят е много наясно колко ще му струва този работник. Но нека и работникът види, че не е само заплатата, която той получава, освободена вече от всички тежести, а и вноските, които работодателят внася за негова полза, защото са за неговата пенсия и за неговото здравно осигуряване.
   
   
  - Ако в трудовия договор е записана нетната заплата, реално погледнато работникът или служителят може да бъде осигуряван на минималната и няма да го знае?
   
  - Не, не става дума за заобикаляне на закона. Става дума за по-широко съдържание на трудовия договор, което да отразява всички вноски, които се правят. Говорим и за вноските, които и работникът след това ще трябва да си направи от своята собствена заплата. Да има една брутна сума, която отдолу или отгоре на договора ще стои и да се знае и от работника, че освен чистата заплата, която ще получи, има и много други вноски, които държавата е наложила основно на работодателя.
   
   
  - В кои държави работодателите вече не плащат първите три дни болничен?
   
  - Това сравнение е некоректно. В много сектори държавата не си дава сметка, че събрала веднъж данъците, разпределила тези данъци по бюджетни пера, носи ангажимента да дава една добра услуга на данъкоплатците. В този смисъл ще направя един паралел. Когато ние плащаме данъците си и част от тях отиват чрез министерството на образованието за образование, ние очакваме продукта, който излиза – един завършил среден техник – да може да се справи със съответната професия. Очакваме един инженер да може да се справи с машините във фабриката. А не да се изисква от работодателя да осигурява практика.
   
  По същия начин, когато работодателят осигурява своите работници не само за пенсия, но ги осигурява и за временна неработоспособност, плащайки тези средства, означава, че от първия ден, когато човек се разболее, няма никаква логика веднъж да си осигурил работника за болест и нетрудоспособност и втори път отново да плащаш за първите дни болничен.
   
  Още по-страшното и неприятното в случая е, че съществуват държавни органи, които могат и даже са оторизирани да контролират дали правилно или не са издадени болнични листове. Обикновеният работодател не е в състояние да поддържа лекар, който да извършва след това втора допълнителна проверка дали основателно е издаден болничният лист или не. В определени периоди от годината много хора си взимат болнични, за да си слагат зимнина, в някои места има някои, които взимат болнични и отиват на почивка. При условия, че нормалният работодател не е в състояние да оказва нито контрол
  
  Линк
  
  

• Монитор, 24.01.2019, стр. 11: Цветан Симеонов: Синдикатите да са с равен принос за вноските

  
  

  Ако държавата плаща за служителите си, натискът в бюджета няма да е толкова голям

  - Г-н Симеонов, работодатели искат да се въведе румънският модел - поделяне на осигуровките в съотношение 50/50 вместо сегашните 60/40 . Направихте ли изчисления какво печели и губи бизнесът?
  - И синдикати, и работодатели участват в управлението на равни начала. А пък, който дава повече пари, би трябвало неговият глас да има повече тежест. И ние не сме против това синдикатите да имат равнопоставен глас с нас, но да имат и равен принос във вноските. Държавата ни укорява, че много големи средства се вкарват от бюджета, но същевременно е създала по-благоприятни условия за себе си като работодател не внася осигурителни вноски на работниците и служителите, които са в държавния сектор. И ако биха ги внасяли, първо може да се окаже, че натискът върху бюджета не е толкова голям. При тези равни условия, внасяйки тези осигуровките за работещите в бюджетната ссрера, вноската от бюджета за изравняване на необходимите средства може да не е толкова голяма. Отначало съотношението беше 30 на 70 в тежест на работодателя, която беше въведена преди повече от десет години, но беше въведено като временна мярка за година-две. И с огромни усилия го намалихме на 60 на 40, но тази тенденция трябваше да продължи до изравняването на вноските.
  - Няма ли да плащате по-висока данъчна тежест общо върху целия разход за труд?
  - Шумът в известна степен е малко излишен, защото ние говорим за това: в разписания документ, наречен трудов договор, да има данни така, както се изисква в други ссрери, да кажем за горивата да се види кое е акциз, да се види, че не е толкова голяма печалбата на фирмите в сектора на продажба на горива. По същия начин искаме да се види, че е доста по-голяма тежестта върху работодателя, отколкото му се струва на всеки работник, като си види заплатата. Но когато се прибавят, ако не греша, около 28% лични осигурителни вноски, в самия трудов договор работодателят е много наясно колко ще му струва този работник. Но нека и работникът види, че не е само заплатата, която той получава, освободена вече от всички тежести, а и вноските, които работодателят внася за негова полза, защото са за неговата пенсия и за неговото здравно осигуряване.
  - Ако в трудовия договор е записана нетната заплата, реално погледнато работникът или служителят може да бъде осигуряван на минималната и няма да го знае?
  - Не, не става дума за заобикаляне на закона. Става дума за по-широко съдържание на трудовия договор, което да отразява всички вноски, които се правят. Говорим и за вноските, които и работникът след това ще трябва да си направи от своята собствена заплата. Да има една брутна сума, която отдолу или отгоре на договора ще стои и да се знае и от работника, че освен чистата заплата, която ще получи, има и много други вноски, които държавата е наложила основно на работодателя.
  - В кои държави работодателите вече не плащат първите три дни болничен?
  - Това сравнение е некоректно. В много сектори държавата не си дава сметка, че събрала веднъж данъците, разпределила тези данъци по бюджетни пера, носи ангажимента да дава една добра услуга на данъкоплатците. В този смисъл ще направя един паралел. Когато ние плащаме данъците си и част от тях отиват чрез министерството на образованието за образование, ние очакваме продукта, който излиза - един завършил среден техник - да може да се справи със съответната професия. Очакваме един инженер да може да се справи с машините във фабриката. А не да се изисква от работодателя да осигурява практика.
  По същия начин, когато работодателят осигурява своите работници не само за пенсия, но ги осигурява и за временна неработоспособност, плащайки тези средства, означава, че от първия ден, когато човек се разболее, няма никаква логика веднъж да си осигурил работника за болест и нетрудоспособност и втори път отново да плащаш за първите дни болничен.
  Още по-страшното и неприятното в случая е, че съществуват държавни органи, които могат и даже са оторизирани да контролират дали правилно или не са издадени болнични листове. Обикновеният работодател не е в състояние да поддържа лекар, който да извършва след това втора допълнителна проверка дали основателно е издаден болничният лист или не. В определени периоди от годината много хора си взимат болнични, за да си слагат зимнина, в някои места има някои, които взимат болнични и отиват на почивка. При условия, че нормалният работодател не е в състояние да оказва нито контрол.

   
   
  
  Линк