настоява за оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД. Прилагането на концепцията ще засегне и ощети близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на масовата приватизация.
В изготвената концепция е предвидено въвеждане в определен срок на задължително прехвърляне на безналичните акции в подсметки на Централния депозитар към инвестиционни посредници, на които вече ще заплащат занапред всички дължими такси. Подобно предложение не само, че ще задълбочи проблема с т.нар. обездвижени акции, но в дългосрочен план изобщо ще отблъсне допълнително дребните инвеститори от инвестиции на българския капиталов пазар.
Още по-неприемливо е че ако собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще бъдат без неговото съгласие, внесени в специално създаден инвестиционен фонд, срещу дялове от фонд. След изтичане на нов срок и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат „национализирани“ (т.е. принудително ще бъде отнета собствеността върху тях) и внесени в Сребърния фонд, за който държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата.
Според АОБР, ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил, който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва.
Няма нормативен акт на европейското или българското право, нито практика, която да предполага и още по-малко да налага подобно нововъведение като предлаганата концепция. Напротив, тя е в остро противоречие не само с Конституцията на РБ, правото на ЕС, международните договори и стандарти, по които България е страна, но и с основополагащите принципи на съвременната демократична държава!
Организациите – членове в АОБР споделят разбирането, че съществуват проблеми с наследяването на акциите, с управлението на акциите от емигриралите българи и от българите,
които живеят в области без нито един лицензиран инвестиционен посредник. Но ненационализацията е решението на тези проблеми. С предлаганата Концепция не се решава нито един проблем. Напротив, ще се създадат нови проблеми и за близо трите милиона акционери, и за стотици предприятия, което ще рефлектира особено негативно върху инвестиционния климат и облика на България по света.
АОБР припомня, че представената концепция не се разглежда за пръв път. Предходна такава вече беше отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от страна на заинтересованите страни.
Според организациите – членове на АОБР, ако авторите на концепцията наистина желаят активно управление на „спящите“ акции, то далеч по-смислено е да се предвидят мерки и възможности за дистанционно управление на тези малки пакети акции, разработването на ефективни механизми за изплащане на дивиденти, намаляване и дори премахване на таксите за управление, прехвърляне и най-вече за наследяване.
Предвид гореизложеното, АОБР изразява несъгласието си с представената Концепция и настоява за нейното оттегляне от вносителите.Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която се включват Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ),
настоява за оттегляне на Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД. Прилагането на концепцията ще засегне и ощети близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на масовата приватизация.
В изготвената концепция е предвидено въвеждане в определен срок на задължително прехвърляне на безналичните акции в подсметки на Централния депозитар към инвестиционни посредници, на които вече ще заплащат занапред всички дължими такси. Подобно предложение не само, че ще задълбочи проблема с т.нар. обездвижени акции, но в дългосрочен план изобщо ще отблъсне допълнително дребните инвеститори от инвестиции на българския капиталов пазар.
Още по-неприемливо е че ако собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще бъдат без неговото съгласие, внесени в специално създаден инвестиционен фонд, срещу дялове от фонд. След изтичане на нов срок и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат „национализирани“ (т.е. принудително ще бъде отнета собствеността върху тях) и внесени в Сребърния фонд, за който държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата.
Според АОБР, ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на „спящи“ акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил, който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва.
Няма нормативен акт на европейското или българското право, нито практика, която да предполага и още по-малко да налага подобно нововъведение като предлаганата концепция. Напротив, тя е в остро противоречие не само с Конституцията на РБ, правото на ЕС, международните договори и стандарти, по които България е страна, но и с основополагащите принципи на съвременната демократична държава!
Организациите – членове в АОБР споделят разбирането, че съществуват проблеми с наследяването на акциите, с управлението на акциите от емигриралите българи и от българите,
които живеят в области без нито един лицензиран инвестиционен посредник. Но ненационализацията е решението на тези проблеми. С предлаганата Концепция не се решава нито един проблем. Напротив, ще се създадат нови проблеми и за близо трите милиона акционери, и за стотици предприятия, което ще рефлектира особено негативно върху инвестиционния климат и облика на България по света.
АОБР припомня, че представената концепция не се разглежда за пръв път. Предходна такава вече беше отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от страна на заинтересованите страни.
Според организациите – членове на АОБР, ако авторите на концепцията наистина желаят активно управление на „спящите“ акции, то далеч по-смислено е да се предвидят мерки и възможности за дистанционно управление на тези малки пакети акции, разработването на ефективни механизми за изплащане на дивиденти, намаляване и дори премахване на таксите за управление, прехвърляне и най-вече за наследяване.
Предвид гореизложеното, АОБР изразява несъгласието си с представената Концепция и настоява за нейното оттегляне от вносителите.