Промяна на касови апарати и софтуер

Clinica.bg: 4% ОТ БИЗНЕСА С АДАПТИРАНИ КАСОВИ АПАРАТИ

Споровете между финансовото министерство и бизнеса за касовите апарати не стихват. Вчера от БСК заявиха, че удължаването на срока за големите компании не е достатъчна стъпка . От БТПП пък вече са готови с резултатите от експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й. Ето какви са изводите, според проучването.

Около 64% от анкетираните съобщават, че няма да успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца. Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

Още по-трудно изпълнимо се очертава

искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31.05.2019 година. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване. Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с нормативните изисквания в указания срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер – част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява съответните промени и преработка.

Много от фирмите се замислят изобщо

дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление. В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази" данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния

достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно. Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

Според членове на БТПП Наредба Н-18 налага

драстични и скъпи промени, приложими по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не например за производствени предприятия или за търговци на едро, където се създават документи от едно място, а се принтират и събират със стоки на друго място.

Като пречка фирмите отбелязват, че не са предвидени случаите с авансови плащания или сложни сделки, които са различни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета изобщо предвид сложността и многообразието на ЕРП системите, които се ползват от фирмите. Липсва яснота как да се процедира, когато са налице сложни сделки (например аванси, абонаменти, плащане на части, смесени плащания и др.) и само част от плащанията по тях са в брой.

Пречки и затормозяващи фирмите са

и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой. В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба

няма в нито една държава от ЕС. Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност. Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

Dnesplus.bg: Фирмите искат удължаване на срока за касовите апарати

БТПП представи експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й.

Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

Акценти от проучването:

На въпроса дали ще успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март, около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца.

Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март.

Още по-трудно изпълнимо се очертава искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31 май. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с нормативните изисквания в указания срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер - част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява съответните промени и преработка.

Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в "квази" данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите - когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

Според членове на БТПП Наредба Н-18 налага драстични и скъпи промени, приложими по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не например за производствени предприятия или за търговци на едро, където се създават документи от едно място, а се принтират и събират със стоки на друго място.

Като пречка фирмите отбелязват, че не са предвидени случаите с авансови плащания или сложни сделки, които са различни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета изобщо предвид сложността и многообразието на ЕРП системите, които се ползват от фирмите. Липсва яснота как да се процедира, когато са налице сложни сделки (например аванси, абонаменти, плащане на части, смесени плащания и др.) и само част от плащанията по тях са в брой.

Пречки и затормозяващи фирмите са и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой.

В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС. Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност.

Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

News.bg: Фирмите искат удължаване на срока за касовите апарати

БТПП представи експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й.

Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

Акценти от проучването:

На въпроса дали ще успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март, около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца.

Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март.

Още по-трудно изпълнимо се очертава искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31 май. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

Източник: БТПП

Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в "квази" данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите - когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Източник: БТПП

Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

Източник: БТПП

Пречки и затормозяващи фирмите са и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой.

Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

Monitor.bg: Бизнесът иска удължаване на срока за касовите апарати

Две трети от фирмите няма да успеят да спазят новите изисквания за касовите апарати и искат удължаване на срока с шест месеца. Това показва експресна онлайн анкета сред членовете на БТПП относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й.

Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца. Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

Още по-трудно изпълнимо се очертава искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31.05.2019 година. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС. Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност. Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

Banker.bg: Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в "квази" данък

Българската търговско-промишлена палата проведе експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й. Допитването бе извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми, уточняват от бизнес организацията.

Акценти от проучването:

На въпроса дали ще успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март т.г., около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца. Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Линк

Investor.bg: Фирми се опасяват от изтичане на търговска информация с новите касови апарати

Много фирми се замислят дали да не се откажат от плащанията в брой

На въпрос дали ще модифицират фискалните си устройства до края на март т. г. около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и искат още 3 месеца. Едва 4% вече са адаптирали касовите си апарати, а 17% са в процес на промяна и очакват да приключат до 31 март.

Що се отнася до свързването на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31 май, само 15% ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с изискванията в срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения.

При 24% причините се свързват отново до самия софтуер – част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява промени и преработка. Много фирми се замислят дали да не се откажат от плащания в брой и да работят само по банков път.

Фирмите сигнализират още, че е нужно и време за обучение на служителите. Според компаниите времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко.

Бизнесът отбелязва, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но сега се създава допълнителна тежест легалния бизнес. Неиздаването на фискални бонове ще продължи сред работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за белия сектор, казват предприемачите.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки, лични данни на клиенти физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП.

Според работодателската организация фирмите ще бъдат натоварени със значителна финансова тежест.

Като пречка собствениците на бизнес отбелязват, че не са предвидени случаите със сложни сделки (аванси, абонаменти, плащане на части, смесени плащания).

Пречки за фирмите са и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера, когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой.

В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС.

Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година.

Линк

Novinite.bg: Бизнесът иска удължаване на срока за касовите апарати

Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Линк

Blitz.bg: Фирмите искат отсрочка за новите касови апарати

null

Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с нормативните изисквания в указания срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер - част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява съответните промени и преработка.

Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в "квази" данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите - когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

null

Според членове на БТПП Наредба Н-18 налага драстични и скъпи промени, приложими по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не например за производствени предприятия или за търговци на едро, където се създават документи от едно място, а се принтират и събират със стоки на друго място.

Като пречка фирмите отбелязват, че не са предвидени случаите с авансови плащания или сложни сделки, които са различни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета изобщо предвид сложността и многообразието на ЕРП системите, които се ползват от фирмите. Липсва яснота как да се процедира, когато са налице сложни сделки (например аванси, абонаменти, плащане на части, смесени плащания и др.) и само част от плащанията по тях са в брой.

Пречки и затормозяващи фирмите са и следните регулации: невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; изискването за деклариране на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за фирмите е и интерпретирането на плащанията чрез системата на PayPal (само чрез акаунт, без карти) като плащания в брой.

В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС. Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност.

Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

Insmarket.bg: 64% от фирмите няма да успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март

Едва 4% вече са адаптирали касовите си апарати

64% от фирмите няма да успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март т.г. и искат удължаване на срока с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца.Това сочи експресна онлайн анкета на БТПП сред членовете на палатата по повод новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й. Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година.

Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Линк

Economy.bg: Много фирми обмислят да се откажат от плащания в брой заради новите касови апарати

Сред пречките пред бизнеса са и невъзможността да се коригира фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; декларирането на новите версии на софтуера, сочи анкета на БТПП

Заради подмяната на касовите апарати и софтуер компаниите се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) чрез неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. Това показва експресна онлайн анкета на БТПП сред членовете й относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й.

На въпрос дали ще успеят да модифицират фискалните си устройства до края на март т.г., около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и предлагат увеличаване му с 3 месеца. Едва 4% от участващите в проучването са отбелязали, че вече са адаптирали касовите си апарати, а останалите 17% са в процес на промяна и считат, че ще могат да приключат до 31 март т.г.

Още по-трудно изпълнимо се очертава искането за свързване на софтуера за управление на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31.05.2019. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в срок. 78% искат удължаване с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не ползват такъв софтуер и не са засегнати от това изискване.

Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път.

Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Постоянно се предлагат и внедряват все повече нормативни актове, които затормозяват бизнеса и повишават разходите за дейност. Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за мерките срещу изпирането на пари, съпроводен с правилник и обучения, вдигане на максималният осигурителен праг над 15% и др. регулации с неясни изисквания, за които ефектът е спорен, но тежестта за бизнеса си остава сигурна.

Линк

Marica.bg: Фирмите искат отсрочка за новите касови апарати

null

Линк

Politikata.net: ФИРМИТЕ ИСКАТ ОТСРОЧКА ЗА НОВИТЕ КАСОВИ АПАРАТИ

null

Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с нормативните изисквания в указания срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер – част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява съответните промени и преработка.

Много от фирмите се замислят изобщо дали да не се откажат да приемат плащания в брой, с което ще затруднят много клиентите си и да работят само по банков път. Фирмите сигнализират още, че след като бъде променен софтуерът, е нужно и време за обучение на служителите. Членове на Палатата посочват, че времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко, при положение че все още се одобряват фискални устройства, на които трябва да бъдат разработени функции за управление.

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази“ данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Съвсем не е за подценяване и значителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически смяната на софтуера и касовите апарати не е толкова лесен и безболезнен процес. Веднъж компаниите са изхарчили средства /и то никак не малко/ за създаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на дейността. Инвестиционни разходи не се правят от днес за утре, те се планират. Фирмите отбелязват, че хилядите левове инвестиции, които са похарчени за касови апарати и доработка на търговски софтуер, могат да се вложат в далеч по-смислени дейности.

null

Линк

Земя, 21.02.2019, стр. 5: Фирми се опасяват от изтичане на търговска информация с новите касови апарати

Заради подмяната на касовите апарати компаниите се опасяват от изтичане на търговска информация. Това показва експресна онлайн анкета на БТПП за новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й. На въпрос дали ще модифицират фискалните си устройства до края на март т. г. около 64% от анкетираните съобщават, че няма да се справят и искат удължаване с 6 месеца. Около 15% също няма да успеят с този срок и искат още 3 месеца. Едва 4% вече са адаптирали касовите си апарати, а 17% са в процес на промяна и очакват да приключат до 31 март.
Комплексни са причините, поради които фирмите да не могат да се справят с изискванията в срок: около половината съобщават, че доставчиците на апаратура и софтуер се бавят, 35% ползват софтуер, който е унифициран за всички магазини и ще е нужно повече време за промяна, 22% изпитват финансови затруднения. При 24% причините се свързват отново до самия софтуер - част от тях чакат одобрение от НАП, при други той не позволява промени и преработка. Много фирми се замислят дали да не се откажат от плащания в брой и да работят само по банков път. фирмите сигнализират още, че е нужно и време за обучение на служителите. Според компаниите времето за преработка на софтуерите е безкрайно малко. Бизнесът отбелязва, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но сега се създава допълнителна тежест за легалния бизнес. Не-издаването на фискални бонове ще продължи сред работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в "ква-зи" данък и тежест за белия сектор, казват предприемачите.
Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (цос-тавни цени, търговски намаления, отстъпки, лични данни на клиенти физически лица) от неоторизирано и не-персонифицирано влизане от служители на НАП.Според работодателската организация фирмите ще бъдат натоварени със значителна финансова тежест.
В анкетата фирмите подчертават, че подобна наредба няма в нито една държава от ЕС. Допитването е извършено в периода 16-18 февруари 2019 година.

Линк

Mypr.bg: Промяна на касови апарати и софтуер

БТПП проведе експресна онлайн анкета сред членовете си относно новите изисквания към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за прилагането й. Допитването бе извършено в периода 16-18 февруари 2019 година, а мотиви за него бяха постъпили сигнали от фирми.

Акценти от проучването:

В анкетата бизнесът изразява редица опасения, критики и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че подкрепят НАП да ограничи сивата икономика, но с Наредба Н-18 само се създава допълнителна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като практика от работещите в сянка фирми. Периодичната подмяна на касовите апарати се превърна в „квази" данък и тежест за фирмите в белия сектор на икономиката.

Компаниите не подкрепят дистанционния достъп и се опасяват от изтичане на търговска информация (доставни цени, търговски намаления, отстъпки по конкретни клиенти и др., включително и лични данни за някои от случаите – когато клиенти напр. са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от служители на НАП. При работещите в момента правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя винаги се предоставя от бизнеса. Представяне на такъв достъп на контролните органи е абсолютно излишно, даже опасно.

Линк