Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет.

• Бизнесът хареса бюджета, но не и вдигането на заплатите

  
  

  Догодина средното възнаграждение в страната скача със 100 лв. до 1400 лв., обеща финансовият министър

  Работодателските организации и синдикатите подкрепиха в сряда проектобюджета за следващата година, който бе разгледан на заседание на тристранната комисия. Очаквано бизнесът отправи критики към планираното увеличение на бюджетните заплати с 10% и вдигането на най-ниското месечно възнаграждение с 50 лв. - от 560 на 610 лв. догодина и с още 40 лв. през 2021 г. За поредна година работодателите поискаха държавата да престане да определя административно минималната заплата и настояха тя да се договаря със синдикатите по икономически дейности, а минималните осигурителни прагове да отпаднат.

  Държавата да намали числеността на заетите в бюджетната сфера и оттам да дойдат резервите за увеличенията на възнагражденията им, предложиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Освободените чиновници пък щели да бъдат добре дошли в частния сектор. "Населението в страната намалява, но не и заетите на бюджетна издръжка. От вдигането на заплатите им несправедливо са ощетени хората в реалната икономика. Така се изсмуква ресурс от частния сектор, който създава брутния вътрешен продукт, и той се дава в бюджетната сфера", коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

  От БСК предупредиха, че вдигането за поредна година на разходите за персонал в бюджетната сфера още повече ще изостри дефицита на работна ръка в реалния сектор. Подобна теза изразиха и от КРИБ и БТПП.

  Финансовият министър Владислав Горанов обаче чистосърдечно призна: "Последователно се стремим да притискаме бизнеса към увеличение на доходите". Пред журналисти той поясни, че това е начинът хората в трудоспособна възраст да останат в страната, а младите да се завръщат у нас - не само за да работят в по-добре платените чуждестранни компании. "Ниските възнаграждения вече не са на мода в България", заяви Горанов. Според него анонсираното увеличение на средната работна заплата в страната до 1400 - 1500 лв. в края на мандата на това правителство през 2021 г. е "постижима и възможна цел".

   

  От БТПП обаче смятат, че не са разгледани всички възможности за редуциране на неефективните разходи. "Например вместо очакваните пари от концесията на летище София да отидат в Сребърния фонд, те ще бъдат налети в БДЖ - изключително нереформиран сектор", посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП. "Вдигането на минималната заплата до 610 лв. на практика ще увеличи догодина минималните осигурителни доходи в реалния сектор средно с 5.4%", каза още той.

  Бизнесът е недоволен, че и догодина ще трябва да плаща първите три дни от болничните.

   

  Работодателите обаче похвалиха Горанов, че предлага балансиран бюджет (без дефицит или излишък), че не се предвиждат промени в данъците, а делът на средствата, които ще бъдат изземани от граждани и фирми и разпределяни чрез бюджета, остава нисък в следващите две години - 35-36%.

  Синдикатите пък са на точно противоположната позиция. Те отново пледираха да се въведе необлагаем минимум за доходите около минималната заплата. "Данъчната система у нас е изкривена, тя натоварва най-вече нискодоходните работещи граждани, включително и социално слабите, чрез ДДС. За да има повече приходи в бюджета, трябва да се облагат повече високодоходните групи и бизнесът", заяви Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". От КНСБ смятат, че бюджетът трябва да се планира с, макар и минимален дефицит, с който да се покрият повече социални разходи.
  И бизнес, и синдикати поискаха да се завиши квотата за ваучери на храна, която от три години е 320 млн. лв. годишно, както и месечният лимит от 60 лв.

   

  БУФЕРИ
  Липсата на бюджетен дефицит е най-големият буфер в бюджета за догодина срещу евентуална рецесия. Така финансовият министър Владислав Горанов отговори на критиките на някои икономисти, че бюджетът е прекалено оптимистичен и няма план Б в случай на икономическа криза. Той обясни, че с нулев дефицит страната разполага с фискално пространство от 3 процентни пункта, колкото е критичният таван за бюджетен дефицит в ЕС, за да посрещне най-лошия сценарий. "Все още обаче не смятаме, че трябва да развързваме кесията", каза Горанов. Друг буфер е ниският държавен дълг, който в следващите две години се очаква да е около 20 - 18% от БВП. От думите на финансовия министър стана ясно, че планираното поемане на нов държавен дълг от 2.2 млрд. лв. през следващите две години, с които трябва да се плащат падежи по стари заеми, също е буфер срещу икономически сътресения.

  
  Линк
  
  

• Синдикатите: Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет

  
  

  Синдикатите: Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет
  31.10.2019г. 08:39ч.
   

  Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет. Това е коментарът на синдикатите на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

  "Отчитаме правото на правителството дали да променя данъчната политика или не, същевременно няма как да не повдигнем отново въпроса за базови промени", посочи Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", цитирана от БТА. По думите ѝ това се отнася до отмяната на данъка върху минималната работна заплата.

  Повече данъци върху доходите

  "Както се вижда и от новия бюджет, най-сериозният растеж на приходите ще дойде от данъка върху доходите на физическите лица и ДДС, което за пореден път показва, че данъчната система е доста изкривена, че натоварва работещите български граждани, включително социално слабите, които плащат данък през ДДС", пресметна Ваня Григорова. Като недостатък в най-важния финансов закон на държавата тя определи липсата на "никакви стъпки за минимизиране на недекларирания труд".

  "Социалната политика е замразена – детски добавки, майчинство, обезщетения за безработица, заяви още Григорова. Тя припомни, че едва половината от българските деца получават детски надбавки, а по данни на социалното министерство само 8% от децата, които учат, получават детски надбавки.

   

  Според Григорова това е не защото правителството мрази децата, а защото трябва да има повече приходи. "Но за да има повече приходи, трябва да се обложат високодоходните групи и бизнеса, смята Григорова. "Това е причината, поради която ние настояваме за увеличение на данъците на тази група, а не защото пък ние мразим богатите", допълни синдикалистът.

  Тя напомни, че ще има повече средства за учителите и държавната администрация, но риторично запита защо не се увеличават "парите за социалните работници, които от няколко месеца чакат отговор от МТСП за увеличаване на техните доходи, които са много близки до минималната работна заплата".

  Малък ръст за МРЗ

  "Бюджет 2020 е една идея по-консервативен от бюджета за 2019", каза Любослав Костов от КНСБ. От конфедерацията се отнасят положително към покачването на минималната работна заплата, но смятат, че увеличение от 50 лева не е достатъчен. "Настояваме за конкретни политики за намаляване на неравенствата, необходимо е минималната работна заплата да достигне поне 50% от средната, в момента тя е 43 - 43 на сто", уточни Костов.

  Работодателите

  Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя разчетите за Бюджет 2020. Като недостатък Васил Велев отчете липсата на политики за демографско развитие, увеличение на капиталовите разходи в образованието за ремонти и нови общежития, за спортни зали и стипендии за специалности с очакван недостиг на пазара на труда.

   

  Цветан Симеонов от БТПП отбеляза, че добра тенденция е да не се променят корпоративните данъци. Като добра мярка той посочи минималната работна заплата да се определя на ниво сектори. Симеонов критикува липсата на мерки за редуциране на неефективните държавни разходи, като предложи министерствата да не извършват разходи в нереформирани сектори. За пример той даде железниците, които очакват без реформи да получат пари от концесията на Летище "София".

   

  Димитър Бранков от БСК обяви подкрепата на камарата за Бюджет 2020, но изключи от нея заложения ръст на минималната заплата.

   

  В становището на стопанската камара се предлагат промени в разчетите на бюджета за 2020 г., които се отнасят до заявените намерения на правителството за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване към ERM II и еврозоната.

  От БСК настояват да се направят разчети, подкрепени с прогноза за таваните на ръст на цените и на дългосрочните лихвени проценти, сравнени с прогнозните целеви стойности по съответните Маастрихтски критерии за периода 2020-2022 г.

  В тази връзка, постигането на съответствие с посочените критерии след евентуално скорошно присъединяване към ERM II и своевременно присъединяване към еврозоната е пряко обвързано преди всичко със следването на разумна фискална, доходна и ценова политика, наличие на адекватни фискални буфери и ефективно противодействие на евентуални външни и вътрешни шокове, пише в становището на БСК, подписано от председателя на БСК Радослав Радев.

   

  В него се напомня за многобройните външни и вътрешни политически и икономически рискове с потенциален негативен ефект върху ръста на икономиката, заетостта, потреблението и инвестициите, както и продължаваща неяснота пред макроикономическите перспективи пред икономиката на ЕС, ефекти от политиката на санкции, водената глобална митническа война, последиците от Brexit. Към тях от камарата добавят забавени реформи в ключови сфери като регулаторна среда, прозрачност, ефективност и ефикасност на публичните разходи, вкл. на общинско ниво, фискална децентрализация, социално осигуряване, здравеопазване, както и заложените ниски темпове на растеж до 2030 г.

  Прогноза за ЕRM II и Банковия съюз

  До края на април следващата година ще бъдат финализирани процесите за влизане на България ERM II и Банковия съюз, прогнозира министърът на финансите

   

  "До края на април следващата година ще бъдат финализирани процесите за влизане на България в ERM II и Банковия съюз, прогнозира министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БТА. – Ако всичко се развива така, както е в главите на хората, които сме ангажирани в този процес, до моя рожден ден трябва всичко да е приключило."

  Финансовият министър съобщи, че до края на октомври, каквото е законовото изискване, проектът на Закон за държавния бюджет за 2020 г. ще бъде входиран в Народното събрание, независимо от местните избори и опита фискалната рамка да бъде заложник на политически дебат. Утре законопроектът ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет, заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване и на НЗОК

   

  На въпрос, защо не се е съобразил с искането на социалния министър Бисер Петков за увеличение на подоходните критерии за детските добавки и как това ще се отрази на семействата, които ги получават, Владислав Горанов заяви, че "дебатът за демографската политика не трябва да се свежда до даването на пари, защото "концептуално нито едно дете не трябва да бъде раждано заради икономически стимули".

  "В ситуация, в която заетостта е на максимално високо ниво, в която безработицата е на максимално ниско ниво, мерките, свързани с демографската политика, трябва да са прецизно фокусирани, защото предоставянето на социални помощи за отглеждане на дете без преценка за качеството на живот, който се предлага от неговото семейство, съчетано с необходимостта от мерки, свързани с даването на равен шанс на всички деца за достъп до образование, изискват много по-сериозен дебат от това просто да раздаваме едни пари на семейства, някои от които не са достатъчно добросъвестни дори да осигурят достъп на децата си до образователната система", коментира той.