Работодателите скочиха на кабинета заради увеличаването на минималната заплата на 610 лева

• АОБР напомня, че Европейската комисия многократно е отправила специфични препоръки към България да въведе методология за определянето на минималната заплата.

  Правителството нарушава европейските препоръки и правилата на МОТ Повишаването на минималната работна заплата само по себе си не е проблем, а че се прави непрозрачно, обяснява бизнесът Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) не подкрепя правителственото предложение от 1 януари 2020 г. минималната работна заплата (МРЗ) да се повиши от сегашните 560 лв. на 610 лв.

  Противопоставянето обаче не е заради самото повишаване на сумата, а заради факта, че то отново се прави непрозрачно, без ясна методология как се определя точно тази сума. Според публикуваното днес становище на Асоциацията, която обединява четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ – заложеното увеличение на МРЗ е просто изпълнение на предварителни правителствени обещания, без механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне.

  АОБР напомня, че Европейската комисия многократно е отправила специфични препоръки към България да въведе методология за определянето на минималната заплата. Освен европейските препоръки, България също така нарушава вече ратифицираната Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ).

   „Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица“, гласи още становището на АОБР.

  Според Асоциацията предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за следващата година не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на тази година Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция – Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).

  По данните на Националния статистически институт (НСИ), през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София – област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково). В тази връзка, работодателските организации са представяли неколкократно свои проучвания и корелационни анализи на връзката между съотношението на минималната и средната работна заплата, както и равнището на безработица по административни области.

  В тези проучвания и анализи е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, майките, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно). В представената частична предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния.“

  Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. Тук следва да се отбележи, че в Доклад за ЕК за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, COM(2019)150 final e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС.

  Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението.

  Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави.

  Не е създаден и Национален съвет по производителността. Изложените обстоятелства подчертават отново необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването в съответствие с обявените намерения до м. април на следващата година на Р. България към ERM II и спазване на т. нар. Маастрихтски критерии за ускорено присъединяване към еврозоната.

  Това очевидно налага провеждане на по-предпазлива политика по доходите и прецизиране на подхода при изготвяне на Закона за ДБ за 2020 г., вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, и запазване на сегашното равнище на МРЗ в рамките на около 41-42% към СРЗ (средното съотношение в 21 ДЧ на ЕС, определящи национална МРЗ).

  
  Линк