Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
Процесът по присъединяването на страната ни към еврозоната е най-важният за България в следващите години.
Това е исторически момент за развитието на държавата и с него можем да изпреварим Чехия, Полша и Унгария по редица показатели.
Това заяви управляващият партньор на Ескпат Капитал Никола Янков при откриването на конференцията „Позитивите от членството на България в Еврозоната“, на която присъстваха представители от последните 8 български правителства.
Управляващият партньор и изпълнителен директор на Експат Капитал Николай Василев оформи три основни позитива от членството на страната ни в еврозоната.
На първо място, според него, това ще доведе до повече инвестиции, търговия и туризъм, както и повишен кредитен рейтинг, по-ниски лихви и инфлация.
Вторият най-голям позитив ще е банковият и финансов надзор, което ще доведе до по-сигурна банкова система с възможости за рефинансиране от страна на ЕЦБ; по-добра свързаност на капиталовите пазари и на всички финансови институции към европейските.
„Българските банки и сега са в добро състояние, но ще са още по-добре и гражданите ще спят по-спокойно, защото ще имаме само една валута.
Третият голям плюс за България ще е международният имидж, престиж и авторитет.
След влизането ни в еврозоната доходите у нас ще се повишат и хората ще заботеят", каза още Василев.
Експертите на Експат Капитал не виждат негативи от присъединяването ни към еврозоната, както и от т.нар. „гръцки сценарий“.
Изследвахме нивата на инфлация в период от 20 години преди и след присъединяването на страните членки.
Това, което наблюдаваме, са периоди на високи нива на инфлация преди и на ниски след присъединяването към еврозоната. Това важи с особена сила за Гърция и Италия, посочват експертите.
Какво се случи в Австрия след приемането на еврото?
Отговорът на този въпрос даде Улрике Щраке, която е търговски съветник в Посолството на Австрия в България
„Европа има един глас и трябва да има единна валута. Когато сме заедно, това ще помогне да сме по-силни“, каза тя.
Според нея в първите месеци след приемането на еврото хората наистина са се притеснявали от по-високи цени, но такива са били наблюдавани на единични продукти в супермаркетите, както и в хотелиерския бизнес.
Нашият шилинг беше със свободен курс, докато вие имате фиксиран курс на лева спрямо еврото, т.е. няма опасност да се скрива разликата в новата валута, добави тя.
От гледна точка на потребителите – след приемането на еврото те могат да сравняват цените на същите стоки в другите държави, а инфлацията през следващите години дори намалява, тъй като има по-голяма конкуренция на пазара.
„Очаквах, че тук цените на повечето стоки са ниски, но това не е така. Конкуренцията, след влизането на страната ви в еврозоната, ще е по-голяма, което трябва допълнително да свали цените", заяви Щраке.
Икономистът и доцент по икономика в СУ Красен Станчев каза, че повечето тревоги на гражданите не са основателни, но следва да бъдат обяснени. Станчев допълни, че освен всички посочени като позитиви за страната ни, той „има повече вяра в политиците извън страната, отколкото на политиците в страната“.
Калин Методиев, председател на Българската CFA асоциация, посочи, че влизането на България в еврозоната ще се отрази благоприятно на кредитния рейтинг и това ще доведе до падане на лихвените ставки. От това ще спечелят всички, а бизнесът ще освободи ресурс, който ще може да предложи на служителите си.
Според Цветан Симеонов, председател на БТПП, валутният борд трябва да се запази до влизането в еврозоната, защото той е пример за успешното му прилагане в целия свят.
За първи път от десетилетие насам България има реален шанс за присъединяване към валутния механизъм ERM II, а след това към еврозоната. Около това мнение се обединиха представители на работодателските организации, частния сектор, правителството, икономисти и чуждестранни експерти. Според тях има само позитиви от членството на страната ни във валутния съюз, а скептиците до момента не са дали ясни аргументи против приемането на еврото.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов заяви, че напрежението и страховете в хората по темата от последния месец и половина са изкуствено създадени. На финансов форум, посветен на потенциалното ни членство в еврозоната, Симеонов изтъкна, че действията на правителството и БНБ се нуждаят от още защита. Той подчерта също, че България е добър пример за успехите на системата валутен борд, а приемането на еврото е нейния естествен край.
"Бизнесът е за запазването на валутния борд и фиксирания курс лев-евро до влизането на България. Еврозоната е бъдещето", заяви Симеонов, което е и обща позиция на всички работодателски организации в страната. От думите му стана ясно, че те ще допринасят за по-бързото присъединяване на страната ни към валутния съюз.
Според представителите на частния сектор един от големите позитиви за бизнеса е, че след приемането на еврото ще падне огромно административно бреме по превалутиране. Те отчитат, че разходите за обръщането на левове в евро са около 300 млн. лв. годишно. С отпадането на тези разходи щяло да например ще се освободи ресурс за увеличение на заплатите. Друг позитив от членството в еврозоната е повишаването на кредитния рейтинг и намаляването на лихвите по кредитите.
Икономистът Красен Станчев изтъкна, че консенсус за приемането на европейската валута има сред бизнеса, банките, както и сред всички политически партии в сегашния парламент. По думите му това означава, че стъпка по стъпка правителството и БНБ трябва да вървят по плана си. Той подчерта, че тревогите за самостоятелната политика на БНБ са неоснователни, защото периодът 1995-1997 г., в който централната банка е била най-независима, е бил белязан от сътресения в банковия сектор и държавата. Все пак Станчев уточни, че страната ни трябва да внимава към какъв съюз се присъединява, защото много от страните в еврозоната нямат фискална дисциплина. Риск според него е и разводът между ЕС и Великобритания.
Бившият вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев на свой ред разви тезата, че има два най-добри момента за присъединяването на България към еврозоната - "сега и преди 10 години". Според него най-големите позитиви от членството са, че страната ни ще е част от ядрото на ЕС и няма бъде поставена в групата на държави като Северна Македония и Албания.