Според БТПП българските стоки мога да бъдат подкрепени чрез програми, отварящи пътя им за електронните магазини и платформи за търговия

• Според БТПП българските стоки могат да бъдат подкрепени чрез програми, отварящи пътя им за електронните магазини и платформи за търговия

  
  
  София, 9 април /Екатерина Тотева, БТА/
   
          Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ не препоръчва да се правят изменения и административно вмешателство в търговските отношения, които ще доведат до промени в един добре действащ модел, изграден между производителите на хранителни стоки и търговците по повод на проекта на Постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини. Това е записано в становище на ръководството на БТПП, адресирано до премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, ресорните министри, разпространено от пресцентъра на БТПП. Ако държавата иска да подкрепи българските стоки – най-правилния път е откриването и реализирането на програми, отварящи пътя им за електронните магазини и платформи за търговия, смятат от палата.
        От БТПП изразяват подкрепа за законодателни инициативи, които ще съдействат за подобряване на условия за бизнес, особено в сегашната ситуация, като изразяват опасенията си, че с проекта на постановление вместо да се стимулира българското производство, то ще стане по-неконкурентоспособно, като ще се ограничи избора и на практика ще се блокират определени производители да продават продуктите си на търговските вериги въпреки, че са по конкурентноспособни и с по-добро съотношение цени-качество. 
        От БТТП изтъкват, че в проекта на постановление на търговските вериги, продаващи храни, се налага по административен ред да обособят места за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин или до 200 км. от областния център. Според БТПП тези изисквания са в категорично противоречие с основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС.
      Стратегическа политическа грешка ще бъде провеждането на мерки, които очевидно съдържат протекционистки уклон. От палата изтъкват също и възможността това да стане повод други страни да наложат ответни мерки на българските стоки, като напомнят, че в последните години експортът е основния двигател на ръста на българската икономика.
       Според БТПП предложеното постановление ще наложи по административен път  редица промени в работата на търговските вериги и техните доставки. Ще се наложи промяна на вече изградени отлично работещи именно в полза на потребителите, модели за управление на доставките, които могат да увеличат разходите, а след тях и цените.
       Обособяването на места за български храни – минимум 50 на сто от общата площ, ще доведе до сериозни затруднения за веригите, смятат още от БТПП и напомнят, че те вече имат обособени щендери с продукти по БДС, по стандарта "Стара планина“ и други, които са с гарантиран български произход. Предложените изменения ще доведат до изцяло преструктуриране на магазините и размествания на щендерите, което ще затрудни потребителите, смята още от Палата. От работодателската организация смята, че се създава се впечатлението, че се цели вкарването на български стоки, които да се продават без да са спазени стриктните правила на търговските вериги за сертификация, защото тази процедура отнема време (около 6 месеца), което във всички случаи надхвърля предполагаемия период на извънредното положение и обезсмисля това административно налагане на нови правила.
          Друг аргумент на БТПП е, че голяма част от търговските вериги оперират чрез централен склад и по този начин разстоянието от 200 км. ще наруши така действащия модел на компанията и се дава пример, че с направеното ограничение производители от Варна няма да могат да продават в София, която генерира 40 на сто от БВП на страната и е основен пазар. 
        От БТПП се опасяват и от възможността от поява на по-кратки или по-продължителни дефицити и увеличение на цените на продуктите за крайните потребители и изтъкват, че липсва оценка на въздействието към постановлението и как направените промени ще повлияят върху добре изградени търговски практики, каквито има в България.
  
  Линк