Как икономиката може да излезе от кризата след пандемията?

Емил Попов е основател и управляващ съдружник на консултантска група Kreston BulMar. Има задълбочени познания по финанси, счетоводство, данъци, право и корпоративно управление. Лицензиран оценител на търговски предприятия и интелектуална собственост. Зад гърба си има стотици професионални публикации и обучения по счетоводство, данъци, финанси, мениджмънт и лидерство. В над 20-годишната си професионална кариера има натрупан изключителен опит в решаване на сложни бизнес казуси, преструктурирания, сливания и придобивания на компании с различни размери и от различни индустрии. От 2014 е член на Управителния съвет на Българската търговско промишлена палата

Вероятно вече никой няма съмнение, че икономическата криза, в която навлиза глобалната икономика заради мерките срещу пандемията от COVID-19, ще е много по-тежа от финансовата криза през 2008 г. Това поставя много въпроси пред световните лидери и икономисти как да не се допуска икономическа криза при следваща пандемия.

След пандемията с COVID-19 вероятността от внезапна поява на подобна зараза е вече много реална, при това дори да се случва много често (всяка година или през година) и дори едновременно с няколко вируса. Тази реалност ще пречи на спокойното и дългосрочно планиране и инвестиции както от страна на хората, така и от страна на компаниите – защото несигурността, че една пандемия може да срине доходите и бизнеса им, ще ги прави много, много предпазливи.

Такава предпазливост от дългосрочни инвестиции ще забавя развитието и растежа на икономиката, ще забавя развитието на обществените отношения, ще забавя повишаването на доходите и стандарта на хората и е много вероятно да срива обществения ред и ценности и да поражда социални проблеми.

Затова е нужно да има глобален, предварително регламентиран план за действие, дори при поява на опасност за нова пандемия – как да се действа така, че да не се допусне икономическа криза и спад на заетостта, доходите и потреблението не само в държавата, в която е възникнала, но и по света като цяло.

ИКОНОМИКАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВЯ НА ПАУЗА, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ НЕЙНИЯТ СРИВ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

За да се преодолее несигурността в доходите и инвестициите от разрушителния икономически ефект на мерките за справяне с една пандемия (или природен катаклизъм), трябва да се приложат работещи решения, при които периодите на драстични ограничения за ударно овладяване на заразата (един, два или дори три месеца) да поставят икономиката на пауза, а не да я разрушават, както в настоящия случай с COVID-19. Тоест след преминаване на драстичните ограничения за овладяване на заразата, икономиката, заетостта и потреблението трябва да продължат от там, докъдето са спрели, а не от там, докъдето са се сринали в резултат на ограничителните мерки.

Колкото едно такова решение да изглежда трудно или невъзможно, на мен ми изглежда постижимо и възможно. За да продължиш един процес, който се налага да спреш от там, докъдето си стигнал, трябва да приложиш някакъв подход за мигновен стоп и пауза на процеса в продължение на нужното време, за да направиш нещо коренно различно, след което стартираш отново и продължаваш процеса от там, докъдето си стигнал.

Горе-долу така изглеждат нещата, когато вкъщи гледаш филм на DVD плейър или по Netflix и трябва да отидеш до тоалетната – поставяш филма на пауза, отиваш до тоалетна и когато пуснеш филма отново, той продължава от там, докъдето е спрял, а не от там, докъдето е стигнал, докато си бил в тоалетната (както беше в ерата преди видеокасетофоните) и единственото нещо, което си загубил, е времето, което си използвал да отидеш до тоалетна.

В ерата преди видеокасетофоните и Netflix, ако ти се доходи до тоалетна, докато гледаш филм, трябваше да избираш между алтернативите или да пропуснеш вероятно най-интересната част от филма, или да поставиш на изпитание здравето си, като задържаш нещо отровно, което трябва да изхвърлиш от организма си. Настоящата ситуация с икономиката не е по-различна от времето преди видеокасетофона и Netflix. Сега ние трябваше да избираме между алтернативите: или хората да умират, за да запазим икономиката, или да запазим живота на хората и да сринем икономиката. Естествено, че животът и здравето на хората са по-важни, но според мен можем да постигнем и двете неща едновременно – и хората да са живи и здрав, и икономиката да не пострада.

Идеалното решение в тази ситуация беше да поставим икономиката на пауза, докато решим проблема със здравето и живота на хората, след което да я стартираме от там, докъдето е спряла. Така единственото нещо, което щяхме да „загубим“, щеше да е само времето, което е нужно, за да съхраним здравето и живота на хората.

Ако след времето, нужно да се осигури здравето и живота на хората при пандемия, икономиката може да продължи от там, докъдето е спряла, никой човек или бизнес на земята нито ще се вълнува или притеснява колко често ще ни връхлита пандемия, нито колко време ще е нужно, за да се справим с нея. Това няма да спира хората и предприемачите да мечтаят и да правят смели планове и инвестиции за бъдещето.

След пауза в икономиката, за справяне с пандемията, нищо няма да е загубено и всичко ще си продължи, както си е било допреди това – всички работещи преди паузата, след нея ще се връщат на работа със същите заплати, със същия стандарт на живот и със същите навици за потребление, а икономиката и обществените отношения ще продължават да се развиват със същите темпове, както преди паузата.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВИ ИКОНОМИКАТА НА ПАУЗА

По-долу излагам принципа как би могла икономиката да се постави на пауза, като, разбира се, той трябва много да се доразвие, с оглед на всички специфики на световната и националните икономики.

За да поставиш икономиката на пауза по време на мерки за справяне с пандемия, решението изисква абсолютно, а не частично спиране на икономиката – разбира се, с неизбежните, но краен брой изключения.

Абсолютно спиране на икономиката означава в точно определен момент, когато започват мерките за справяне с пандемията, всички предприятия да спрат да работят, всички служители да излязат в държавна отпуска и от този момент никой бизнес да няма право да освобождава служители, да не дължи плащане на своите работници, доставчици, кредитори и бюджета – до деня, в който бъде обявено, че пандемията е преодоляна и икономиката започва да функционира отново. По време на паузата спират всички срокове и договорни отношения, освен тези, които ще поддържат функционирането на жизненоважните институции, индустрии и бизнеси.

В момента, в който икономиката стартира отново, никой бизнес няма да е загубил персонал и пари и ще продължи да се разплаща със своите служители, доставчици, кредитори и бюджета, все едно икономиката не е спирала. Разбира се, почти всички бизнеси ще са имали някакви минимални разходи за поддръжка на инфраструктурата си по време на паузата, но за тези разходи законово ще се уреди да се платят разсрочено във времето, без да ги затрудняват.

Аналогично за хората – по време на държавната отпуска всички техни разходи за наеми, ток, газ, вода, телефон, интернет, телевизия, заеми, данъци и други подобни стават недължими, докато отпуската им не приключи. След приключването на пандемията, натрупаните по време на отпуската разходи законово ще се разсрочат на равни вноски, до 12 или 24 месеца, върху текущите сметки.

Веднага идва големият въпрос как ще се изхранват хората за периода на мерките за справяне с пандемията, след като никой няма да им плаща заплати. Както вече казах по-горе, всички служители ще излязат в държавна отпуска и държавата ще им плаща еднаква достатъчна сума, за да си купуват храна и лекарства – защото, докато са вкъщи, от друго нямат нужда.

ЦЕНАТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ПРИ ПОСТАВЯНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ПАУЗА

Разбира се, първият въпрос, който изниква при прилагане на този модел, е може ли държавният бюджет да издържи на разхода за държавна отпуска на всички работещи, както и на пропуснатите приходи за данъци и осигуровки.

Някой ще каже – как ще издържи бюджетът на всяка една държава? Ето базовата сметка за България, която ще направя съвсем груба и лесна, за да може всеки да я сметне наум. България има 7 млн. души население, от които генерално 3 млн. са заетите, 2 млн. са пенсионерите, 1 млн. са децата и учащите се и 1 млн. са хората, които не работят, като, разбира се, част от тези неработещи всъщност са в чужбина и работят там. С други думи, 3 млн. работят и издържат 2 млн. пенсионери, 1 млн. деца и учащи и част от 1 млн. неработещи. Вероятно за голяма част от развитите държави, пропорциите са сходни.

Ако държавата изплаща на човек, пуснат в държавна отпуска, средно по 380 лв. месечно, колкото е средната пенсия в България (а щом пенсионерите се справят с такава сума, значи всеки ще може), това означава че за 3 млн. заети и 2 млн. пенсионери, или общо 5 млн. души, държавата ще похарчи 1,9 млрд. за един месец държавна отпуска за карантина и ще пропусне да събере данъци за около 1,5 млрд. лв. и осигуровки за около 0,6 млрд. лв., което прави общо разход и пропуснат приход за бюджета в размер на около 4,0 млрд. лв. месечно.

Забележки:

Пропуснатите данъчни приходи и осигуровки изчислявам, като приемам, че в месеца на държавна отпуска за карантина те ще бъдат 1/12 от годишните данъчни приходи и че все пак потреблението ще внесе в бюджета поне около 0,5 млрд. лв. ДДС и акцизи и поне около 0,3 млрд. лв. осигуровки за необходимо работещите хора по време на карантината.

Всички допускания са много генерални, с всичките си условности, но приближението до генералните цифри е достатъчно за целите на този принципен анализ.

Държавната отпуска за карантина ще има много по-силен ефект, отколкото мерките да се затворят само заведения, ресторанти, търговски центрове и призивите за спазване на социална дистанция – защото всичко ще бъде затворено, всички ще си стоят по домовете, а всеки, който нарушава карантината, ще бъде строго санкциониран, защото няма работа навън. При следваща карантина доставките на храна и лекарства могат да бъдат много добре организирани, в т.ч. и дезинфекцирани, до вратата на всеки дом в цялата страна, така че никой да няма нужда да излиза и да се подлага на риска да се зарази от човек в магазина или от опаковките на продуктите, които купува.

Ако карантината продължи 1 (един) месец, държавата ще изразходи и пропусне бюджетни приходи за 4,0 млрд. лв. Ако продължи месец и половина, сумата ще нарасне до 6,0 млрд. лв., а ако продължи 2 (два) месеца, сумата ще достигне 8,0 млрд. лв.

Дори в най-лошия сценарий от два месеца карантина, това ще струва на бюджета 8,0 млрд. лв. На първо четене, това е по-малко от предвидените около 5 млрд. лв., които държавата се готви да използва от резерва, плюс допълнителния държавен дълг от 7,8 млрд. лв., за да се покрие дефицитът и да се възстанови заетостта, доходите и икономиката след пандемичния край на кризата. Към тази цена трябва да се добавят и специалните финансови инструменти и мерки, които БНБ и банковата система планират за още 9 млрд. лв., плюс загубите и отписаните вземания и кредити в следващите няколко години, които ще са пряк ефект от последвалата икономическа криза и които пряко ще се отразят на прихода на бюджета в същия този период.

Когато икономиката продължи от там, докъдето е спряла, това означава, че веднага след пускането ѝ тя ще продължи да генерира данъци в същия размер, каквито е генерирала преди нейното спиране, и вместо да са нужни средства за нейното възстановяване, тя ще започне да пълни бюджета със същите темпове, както отпреди да бъде поставена в пауза. Това означава, че похарчените пари за държавната отпуска и пропуснатите данъци и осигуровки, ще се възстановят много по-бързо, отколкото всички средства за възстановяване на икономиката, заетостта, доходите и потреблението.

След срива на икономиката много предприятия ще изпитват редица ликвидни и финансови затруднения, което ще изкушава техните собственици и мениджъри да прибягват до сенчести практики, защото кризисните условия след пандемията няма да им позволяват да си плащат всички данъци.

Сривът на икономиката, заетостта и доходите винаги води до спад в качеството на обществените услуги, ерозия на ценностите и увеличаване на престъпността, което има абстрактна, но изключително висока цена, която също трябва да бъде част от уравнението и е добре да не се плаща, ако може.

Щом бюджетът на България може да си позволи финансово подобна държавна отпуска, значи всяка друга държава би могла да го направи. Ако е нужно финансиране на бюджета на която и да било държава по света, може да има глобални финансови механизми и регламенти за финансова подкрепа и солидарност.

Цената, платена от бюджета за поставяне на икономиката на пауза, дори и да трябва да се финансира с дълг, след това много бързо ще бъде възстановена от работещата на същи обороти икономика, както отпреди паузата.

КАКВО ЩЕ РАБОТИ ПО ВРЕМЕ НА ПАУЗА НА ИКОНОМИКАТА

Разбира се, някои сфери и краен брой индустрии и бизнеси ще трябва да функционират, за да се поддържа функционирането на държавата и живота на хората. Това ще бъдат държавният апарат и институциите, които ще работят изцяло онлайн в случаите, в които наистина ще е нужно да правят нещо по време на държавна отпуска за карантина. Който работи, ще получава пълното си възнаграждение, а останалите – само възнаграждението за държавна отпуска.

Сферите и индустриите, които ще трябва да функционират по време на пандемия, са:

Здравеопазване – трябва да работи на 100+% и лекарите ще получават пълно възнаграждение и премии, а болниците – всичко необходимо, за да се справят с овладяването на пандемията;

Образование – трябва да работи на 100%, с дистанционна форма на обучение, и учителите ще получават пълно възнаграждение;

Ред и сигурност – трябва да работи на 100%, за да се осигурява строгото функциониране на карантината, а полицаите и армията ще получават пълно възнаграждение;

Енергетика – трябва да работи на 100%, където хората ще получават пълно възнаграждение, а финансирането на енергийните дружества ще се извършва чрез банковия сектор, в т.ч. с държавна гаранция, срещу бъдещите разсрочени вземания от всички потребители – например за 12 – 24 месеца върху текущите им сметки;

Комуникации – трябва да работят на 100%, където необходимо работещите ще получават пълно възнаграждение, а финансирането ще се извърши по същия начин, както в сектор енергетика;

Хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, както и веригите им за доставки, ще работят в значителна степен и ще се финансират от покупките на хората в държавен отпуск;

Товарен транспорт и логистика – трябва да работят до степен да задоволяват нуждите на работещите по време на пандемия индустрии и отделни бизнеси;

Финансовият сектор също ще трябва да работи до степента да финансира индустриите, които работят, а хората и бизнесът ще са освободени да плащат текущите си лихви и главници, за сметка на бъдещото им законово разсрочване (за лихвите) и отместване (за главниците). Със сигурност финансовият сектор ще бъде подложен на изпитание, от гледна точка на паричните потоци, но без съмнение ще се справи.

Разбира се, предприятия, които обслужват работещите индустрии, също ще трябва да работят в известна степен, но всички тези изключения са краен брой и могат да бъдат определени и законодателно дефинирани как да функционират по време на държавна ваканция за карантина.

ЗА ДА Е РАБОТЕЩ И ПРИЛОЖИМ МОДЕЛЪТ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА ОТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ЕДНАКВО И ЕДНОВРЕМЕННО

За да е работещ и приложим моделът на поставяне на икономиката в пауза, той трябва да е възприет от всички държави по света, защото, ако част от тях го прилагат, а част от тях не го прилагат, то тогава икономическата криза отново е неизбежна.

Тоест ако половината държави в Европа го приложат, в т.ч. Франция и Италия, но другата половина, в т.ч. Германия, Испания и Англия, не го приложат, то икономиките на вторите няма да започнат от там, докъдето са стигнали, а от там, докъдето са се свили. Това неминуемо ще доведе до свиване на икономиките и на първите, защото намалението в заетостта, доходите и потреблението във втората половина държави непременно ще се отрази в посока на намаление на заетостта, доходите и потреблението на първата половина държави.

Прилагането на модела за тази криза вече е невъзможно, защото всички държави взеха различни мерки, които, в края на краищата, необратимо ще доведат до срив в техните и в глобалната икономика. Прилагането на модела ще е възможно за бъдещи пандемии, но само ако предварително е регламентиран и всички са се съгласили с него.

Моделът е възможен, ако е възприет от всички държави по света, защото само така ще се гарантира незабавното възстановяване на потреблението, което ще продължи да поддържа заетостта, доходите и потреблението отпреди карантината и няма да промени дългосрочните планове на хората и бизнеса, а само ще ги постави на пауза за периода на пандемията.

Моделът е едно от възможните решения за световните лидери реално да убедят хората, че за в бъдеще подобна пандемия не може да се отрази по този начин на обществения и икономическия живот, както COVID-19. Това реално ще успокои хората и те ще могат смело да мечтаят и да правят дългосрочни планове и инвестиции, без да се притесняват, че една сезонна пандемия може да изпепели техните мечти и планове.

Моделът може да се прилага както за една държава, в която възниква епидемията, в регион от държави, в които епидемията се е разпространила, и в повечето държави по света, когато епидемията се е превърнала в пандемия.

Най-важното условие, за да работи моделът, е, че след като се приложи в една държава (първата заразена държава), след това трябва да се приложи и във всички останали държави, ако заразата или пандемията налагат мерки за карантина в тях.

Ако моделът не се приложи в първата заразена държава и тя е с размерите на Китай или САЩ, след това прилагането му от следващите заразени държави може да се окаже безсмислено или с малък ефект, защото сривът на толкова големи икономики неминуемо ще свие икономиките на държавите по целия свят.

СЛЕД ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ВСЛЕДСТВИЕ НА COVID-19, ЩЕ МОЖЕ ПО-ТОЧНО ДА СЕ ИЗЧИСЛИ ДАЛИ И КОЛКО ПО-ЕФЕКТИВЕН БИ БИЛ МОДЕЛЪТ

Моделът на този етап е много принципен и с минимални детайли, и в този смисъл не претендира да е завършена панацея за икономиката по време на извънредни мерки за овладяване на пандемия или друг подобен катаклизъм, но си заслужава да се направят повече анализи и изчисления и ако има работеща вариация на модела – той да се възприеме като възможен вариант за съхраняване на икономиката и обществото при пандемия или катаклизъм, който изисква карантиниране на обществото.

След приключване на икономическата криза, в резултат на пандемията от COVID-19, когато ще са точно изчислими разходите за възстановяване на икономиката, заетостта, доходите и потреблението, тогава ще може да се сравни с разходите и пропуснатите бюджетни приходи за поставяне на икономиката на пауза за времето на карантината.

След това тези разходи ще могат да се съпоставят с цената на модела за поставяне на икономиките в пауза и едва тогава да се направят изводите дали и в каква степен той е по-добър и по-ефективен за икономиката и обществото.

Развитието на модела до ниво приложимост ще изисква задълбочена разработка на много елементи и детайли, което ще е обект на безброй анализи, дискусии със заинтересовани страни, изчисления и т.н.

Линк