Проф. Поля Голева: Планът за ваксинация е нясен, включително юридически

Проф. д-р Поля Голева е професор в Института за държавата и правото - БАН, преподавател в ПУ "П. Хилендарски и в Нов български университет, арбитър в АС при БТПП и адвокат, с богат практически опит.

Автор е на стотици публикации и десетки монографии и издания касаещи различни аспекти на правото, сред които и такива посветени на лекарските грешки, непозволената увреда , правата на пациента и отговорността на лекаря.

Пред " Право и здраве" тя коментира планът за ваксинация срещи Ковид-19 в България, пропуските в него и последствията от това.

Проф. Голева, в края на миналата година беше приет българския план за ваксинация. Ваксините срещу Ковид-19 са очаквани, не може да се каже че са ни изненадали. Смятате ли, че България успя да създаде добра организация?

Не, организацията не е ефективна. Първо, тя се създаде много късно. Второ, организацията следваше да се съгласува с действащото ни законодателство – със Закона за здравето и Наредба Nr. 5 от 2005 г. за имунизациите в Република България, за да не противоречи на действащи нормативни актове, да не нарушава правата на гражданите и да се предвидят същински правни норма в плана за ваксинациите. Трето, създаваше се организация по-скоро на дума, а не на дела. Много се говореше за нежеланието на някои граждани да се имунизират, а не се отчете, че по-голямата част от населението иска да се имунизира. Струва ми се, че зад думите за антиваксърите се крие импотентността и некомпетентността на правителството да организира масовата имунизация. По този начин към липсващата организация на здравеопазването по време на пика на пандемията се прибави лошата организация на ваксинирането. Можеше да се извърши подготовката още през ноември и декември 2020 г., когато беше ясно, че ваксината идва, ЕК имаше план за финансирането на ваксините и другите държави освобождаваха големи спортни зали за имунизиране на по 10 000 човека на ден. Освен това наредбата за имунизациите определи ваксинацията срещу Ковид – 19 като препоръчителна, а според чл. 7, ал. 1 по начало тя се извършва срещу заплащане. Вярно, чл. 7, ал. 3 от същата наредба определи имунизацията по национални програми и планове като безплатна, но няма пречка да се даде възможност на желаещите да си я платят. С други думи, трябва да се създадат условия лицата, които желаят и имат финансови възможности, да си купят ваксината на определена цена.
Практиката, част от съответната пратка ваксина, да се запазва за втората доза ваксина, за вече ваксинираните, не е правилна и значително бави имунизационния процес.
При пратка от над 50 000 ваксини министърът на здравеопазването трябва да ангажира по-голям брой ваксиниращи лица и допълнителни помещения, да включи всички лечебни заведения независимо от собствеността им.

Кои са най-големите пропуски в плана за ваксинация срещу Ковид и неговата реализация и какви ще са последствията от това?

Планът няма ясна същност от юридическа гледна точка. Юристите умуват какво представлява той по своята правна същност. В плана не са прецизирани групите, на които е разделено населението и критерият за подреждането им. Критерият трябва да е единен и това е степента на риска. Тези, които са изложени на най-голям риск, би следвало първи да се имунизират. Не да се говори за лекари на първа линия, а да се съставят поименни списъци, кои са те. И в тях да се включат и пенсионираните лекари, работили в същото лечебно заведение. Показателен е фактът, кои точно лекари най-лесно се заразяват и кои не могат да работят другояче, освен в рискова среда. Не всички лекари и медицински специалисти, санитари и обслужващ персонал са еднакво изложени на повишен риск. Именно поименните списъци биха очертали тази картина. Изложените на най-голям риск са и най-опасни за околните. Според мене не по-малка опасност съществува и за таксиметрови шофьори, касиери и продавачи в супермаркети. Рискът за тях и за хората, които имат допир с тях, е не по-малък от лекарите за първа линия, още повече че те не са облечени в скафандри като тях и нямат достатъчно надеждни лични предпазни средства. Не трябва водещият критерий да бъде фалшиво лицемерие и загриженост за хората в социални домове. Що се отнася до учителите, голямата част от тях работят он лайн и не виждам защо те да са приоритетни спрямо продавачи, митничари и работещи с много хора. Изобщо подходът на правителството е груб, тромав и нелогичен.

Можем ли да говорим за нарушаване на правата на пациентите, които заради пропуски в организацията, няма да могат да се ваксинират навреме (или изобщо) и кой би следвало да носи отговорност за това?

Въпросът не е прост и отговорът му зависи от всеки конкретен случай. Гражданите имат право на достъпна и качествена здравна помощ и грижи и голяма част от тях не можаха да я получат по време на пандемията и починаха. Тук определено може да се търси гражданска отговорност от болниците, от Бърза помощ, от личните лекари за неоказване на медицинска помощ, в резултат на което пациентите са починали. За да се търси гражданска отговорност е необходимо да се докаже причината връзка между липсата на медицински грижи и смъртта на пациента. Затова всичко зависи от конкретния случай. При лоша организация на ваксинационния процес, ако човек почине заради това, че не е ваксиниран навреме или въобще не е ваксиниран, следва да се докаже причинната връзка, а това ще бъде много труден процес. Дали вещото лице – лекар би могло да докаже наличието на пряка и непосредствена адекватна причинна връзка, засега не бих могла да кажа, защото не съм компетентна. Въпрос на доказване и на добър адвокат. Не изключвам в бъдеще да има процеси и адвокатите да събират фактологически материал още от сега.

Как според Вас трябваше да протече организацията за имунизация срещу Ковид -19 и какво трябва да се направи в спешен порядък от тук нататък?

Трябва да се направят две неща в спешен порядък – да се купуват повече, много повече ваксини и да се увеличи броя на лицата, които ще ваксинират. Да се подготват зали, в които едновременно да се ваксинират много хора, да се увеличи времето на работа – не само в рамките на работното време, а денонощно, да се работи на смени, да се ваксинират хора и в почивните дни. Да има разпределение на работата и да се създаде конвейр на работата – един да подготви ваксинирания, друг да постави ваксината. Струва ми се, че сега нещата протичат бавно, мудно, много се туткат ваксиниращите. В момента трябва да се моболизират всички хора. Водим война със смъртта и трябва много повече усилия отколкото се полагат.

Линк