Министрите на ГЕРБ отрязаха бизнеса от студентската програма

Реалният бизнес остана извън програмата за държавна издръжка на студенти, която бе замислена именно с цел да облекчи дефицита на кадри в икономиката. По нея държавата поема таксите за обучение на младежи, които са готови да останат на работа при определен работодател поне 5 години след завършването си. МОН е предложило за участие в програмата 146 предприятия, от които 61 са болници и 33 са с държавно участие. От 419 000 регистрирани предприятия само 52 предприятия с частен капитал ще получат подкрепа. Това обяви в сигнал до медиите Българската търговско-промишлена палата.

"Предложението на бившия министър на образованието и науката Красимир Вълчев е безкритично припознато от служебното правителство. МОН показва за пореден път избирателен подход и неравноправно третиране", сигнализират обаче от БТПП. Оттам обясняват, че всички работодателски организации са направили допитване до своите членове и на база постъпили заявки и внимателна селекция са изпратили на Красимир Вълчев списък с предприятия, които желаят да наемат на работа студенти. Приети са обаче основно предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, а от предложени 36 предприятия от БТПП са одобрени само две.

"Това е още едно доказателство към очевидно основателните критики, че държавата в последните години неравноправно третира и избирателно подкрепя стопански субекти, и фокусира огромен публичен финансов ресурс към държавни структури, които за съжаление са крайно неефективни и със спорна полезност за икономиката и обществото", казват от БТПП.

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА

Наредбата не поставя големи ограничения за това кой може да попадне в списъка, като оставя решението за това в ръцете на различните министри. Според нея в списъка може да се включват работодатели, които са регистрирани на територията на България, имат среден списъчен брой на персонала в последните 2 г. над 20 души и са предложени от съответния министър, който следва да се обоснове за необходимостта от заплащане на разходите за обучение.

В доклада на Вълчев пише, че в МОН са постъпили предложения от министерства и работодатели за включване в списъка на над 200 работодатели. В списъка, който предлага той обаче, фигурират 146 работодатели, предложени от 7 министри. "Получените заявки от работодателските организации, с изключение на тази на АИКБ, не са включени в проекта на списъците, тъй като не са подкрепени от съответните ресорни министри, каквото е изискването на наредбата", пише в доклада. От него става ясно, че министърът на икономиката е подкрепил изцяло предложението за работодатели на АИКБ. Не става ясно обаче по какви причини останалите министерства не са одобрили предложените фирми от други работодателски организации.

От новия екип на МОН, начело с проф. Николай Денков до голяма степен повториха аргументите на Вълчев пред "Сега". Оттам посочват, че не са включили всички постъпили предложения, а само тези, които се отнасят до специалности или сектори, в които има недостиг от кадри. Данните за липса на квалифицирани специалисти са от рейтинга на висшите училища, от работодателски организации и от анализи на други министерства.

ФИНАНСИ

Включените в списъка работодатели предлагат общо 816 места. Студентите, чиито такси ще бъдат поети за следващата академична година, са 673. Броят места е по-голям от броя студенти с цел студентите да имат избор. За покриване на таксите за 2021/22 г. на въпросните студенти МОН планира 550 000 лв.

Линк