Новата синя карта на ЕС

Eдна дълго чакана реформа на пазара на труда е почти готова. След преговори, продължили повече от пет години, през месец май тази година Съветът на ЕС начело с португалското председателство и Европейският парламент най-накрая постигнаха съгласие за изменение на директивата от 2009 г. за синята карта. По време на пленарната сесия в Страсбург миналата седмица евродепутатите официално дадоха съгласието си за мащабни промени в общоевропейската схема за наемане на висококвалифицирани кадри от трети страни.

Променят се както изискванията за заплащането, така и срокът на картата, както и основната пречка - доказване на дипломи и че няма такива свободни служители в съюза. Намаляват се административните тежести и срокове при кандидатстване и издаване и се увеличат правата на работниците.

Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон не крие възторга си пред Европейския парламент след гласуването миналата седмица, обявявайки, че с направените промени "мигрантите ще получат работата, която са искали, а европейските компании ще си набавят уменията, които са им нужни".

Какво следва за картата

Гласуваните промени от Европейския парламент предвиждат да се осигурят по-гъвкави критерии за кандидатстване, намаляване на минимално заплащане до нивото на средната работна заплата (за разлика от 150% от тази заплата, както бе досега) и улесняване на професионалната им миграция вътре в ЕС.

Кандидатстването за синя карта вече ще може да се инициира както от работника, така и от бъдещия работодател и отпада най-проблемното досега условие - задължението на работодателя да докаже, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство. Това ще остане да важи само за онези работници, които не могат да удостоверят квалификация чрез документи, а само на база работен опит.

За някои сектори като ИКТ именно такъв опит ще се признава за достатъчен при липсващи дипломи и сертификати на работници от трети страни. За първи път от общоевропейската схема ще могат да се възползват и мигранти, търсещи убежище, ако все още не са поставени под международна закрила.

Гласувано бе още намаляване на задължителния период за сключване на договор от 12 на 6 месеца, както и съкращаване на периода за получаване на дългосрочно пребиване в ЕС от 5 на 3 години.

Синята карта ще е валидна минимум две години (или продължителността на договора плюс три месеца) и удължаването да бъде за поне още две. Периодът от кандидатстване до получаване на синята карта е ограничен до максимум 60 календарни дни, като в някои случаи може да бъде приложена експресна процедура до максимум 30 дни. Така например за признати работодатели ще бъдат прилагани опростени правила.

Новост е и осигурената възможност за упражняване на паралелна самостоятелна дейност от притежателите на синя карта, за да се стимулира иновативното предприемачество, предвидени са и лесни процедури за събиране със семейството и достъп до работа на съпрузите.

След формалното одобрение на тези текстове и от Съвета на ЕС и публикуването им в държавен вестник държавите членки ще разполагат с две години, за да адаптират националното си законодателство към тях.

Защо се налага промяната

Синята карта е родена през 2009 г., когато заради икономическата криза, както и заради проблемите в Близкия изток миграционните вълни към Европейския съюз започнаха осезаемо да се увеличават. Всеки четвърти от пристигащите мигранти в съюза е с висше образование, като за сравнение в САЩ е всеки трети.

Не отне много време, за да стане ясно, че резултатите не отговарят на очакванията. От 2009 г. досега общо в ЕС са издадени едва 36 806 карти - нищожен брой на фона на очакваните 83 млн. работни места за висококвалифицирани специалисти, които според ЕК ще бъдат създадени до 2025 г. В същото време 60% от ИТ компаниите заявяват, че не могат да намерят кадри с необходимите умения.

Причините за неуспеха на синята карта са високите критерии за кандидатстване и изисквания за заплащането им, тежката бюрокрация, трудности при професионалната мобилност на притежателите на синя карта и паралелни национални схеми за наемане на работници от трети страни.

Страните членки имаха свободата да изпълнят минимални критерии от синята карта и те самите да решават как точно да я експонират в националното си законодателство. Няколко държави - Ирландия и Дания, избраха изобщо да не възползват от нея.

Това се оказа нож с две остриета за някои: наложените впоследствие миграционни квоти, срещу които страни като Унгария протестираха, можеха да бъдат смекчени чрез привличане на добри специалисти. Германия, разбираемо, остана абсолютен лидер в използване на синята карта през годините, като през 2019 г. е издала близо 80% от всички сини карти в ЕС.

Колко синя е България

В същото време България, страна със сериозни демографски проблеми и нужда от висококвалифицирани кадри като лекари, ИКТ специалисти, инженери и др. основно в регионите извън София, проявява сравнително слаб интерес от синята карта. През 2012 издадените са 15, през 2016 г. - 115, а 2019 г. - 268 сини карти, според данните на Евростат.

Експресно проучване сред работодателите, проведено от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) този месец, посочи като проблеми именно бавната процедура и изискването за много документация, както и недостатъчно добре рекламираната възможност за работа със синя карта у нас.

Основна пречка е и незавършеният процес по присъединяване на България към шенгенското пространство, което спира тези лица да пътуват свободно в ЕС.

"Чрез тези предстоящи законодателни промени в българското законодателство ще се създаде възможност за по-достъпна работна сила (чрез премахване изискването за 150% от СРЗ) и по този начин ще се подобрят условия за запълване на липсите от висококвалифицирани кадри. Надяваме се тенденцията в следващите години да е с позитивен тренд в ръста на сините карти у нас, но това е свързано и с приемането на страната ни в шенгенското пространство", смятат от БТПП.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България по-гъвкавите критерии ще имат положителен ефект, но разширяването на правата на получилите синя карта да се движат в ЕС поставя България и останалите страни с по-нискоконкурентни икономики в неравностойна позиция. Това, казват те, прави промените "казан с мед и катран". "България трябва да работи и над свои инструменти за привличане на човешки ресурси и на квалифициран персонал. За съжаление това се саботира от заинтересувани страни, а страната губи ценно време", смятат от АИКБ.

България заедно с Чехия изразяват резерви срещу предложените първоначално подобрения от Европейската комисия през 2016 г. Според официалните документи на ЕС обосновката е липса на субсидиарност в тях, но в крайна сметка страната е дала своята подкрепа.

Линк