Една четвърт в строителството са без трудов договор

- Г-н Симеонов, как се отразява социалната реформа на бизнеса?

- Социална реформа е вече нарицателно, тъй като не са реформирани нито пенсионната система, нито здравната. Всичките недостатъци на тези системи продължават да се поемат от бизнеса, по непазарен и недемократичен начин. Например осигурителната тежест, по предложение на бизнеса, беше понижена с 2 процентни пункта, а после отново беше вдигната с 1.8 пункта. Което означава, че системата не може да се стабилизира. Беше обещано работодателите и работещите да си поделят осигурителната тежест 50/50, това го обеща държавата, но още не е станало. Говорихме държавните служители да внасят осигуровки от своите заплати - не стана. Нещо повече - част от личните пенсионни сметки бяха национализирани. Също така бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО) се набавя с повишаване на осигурителните прагове по административен път, без да се държи сметка за производителността на труда в различни сектори на икономиката. Ако се проследи административното увеличение на осигурителните прагове по години (12.60% за 2007 г., 24.97% за 2008 г., 26.60% за 2009 г., 2.20% за 2010 г., 5.60% за 2011 г. и заложеното от 7.00% за 2012 г.) става видно, че административното увеличение не е променило нищо в пенсионната система. По същия начин се процедира и с повишаването на минималната работна заплата - без съгласието на бизнеса, а и без единодушното одобрение на работещите според даните от наше проучване.

- Как тези административни действия се отразяват на бизнеса?

- Резултатите са очевидни - със съкращения, освобождаване на наети и преминаване на още фирми към сивия сектор.

- Какво от направените предложения през 2010 г. от БТПП бихте включили отново?

- Всяко увеличение на заплащането на труда да бъде обвързано с евентуално увеличение на неговата производителност. Всяко изкуствено нарастване на заплащането на труда, направено по административен ред, без отчитане на реалното състояние в отделните икономически сектори, противоречи на принципите на пазарната икономика и ще доведе до непосилно натоварване за фирмите от малкия и средния бизнес, а в много случаи и до фалити. Твърдо смятаме, че трябва да се отстоява принципът там, където няма и не е възможно да има споразумения между браншовите организации и синдикатите, да се уважат съществуващите трудови договори на ниво предприятие, които в по-голямата си част отразяват нивото от 2010 г.

- Как се отразява социалната реформа в строителството?

- Резултатите от проучването на БТПП за отсъствие на трудови договори по отрасли сочат, че в строителството и заради кризата 22.9% от заетите лица работят без трудов договор.

- Според БТПП какви промени трябва да претърпи Кодексът за социално осигуряване?

- Основният проблем в България не е в липсата на достатъчна законова регламентация, а в липсата на достатъчен контрол по спазване на законодателството и ефективен административен механизъм за прилагането му. БТПП предлага да се промени обвързването на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата (МРЗ), който в момента е 10-кратният размер на МРЗ. Многократно досега работодателските организации, в това число и БТПП, сигнализираха, че определеният от Министерския съвет размер не е мотивиран от промяна на приложимите към МРЗ икономически показатели. Максималният осигурителен доход следва да се определя ежегодно при предварително определени критерии и това ще бъде най-обективният, икономически обоснован подход. Тези показатели може да включват и величината МРЗ, ако тя продължи да бъде законов измерител. Изключително важно е, и ние от БТПП ще продължим да настояваме, да се изравни осигурителната вноска между работодател и работник/служител, както и да се изравнят осигурителните задължения на държавните служители с тези на останалите работници/служители. Това със сигурност ще защити представата за социална справедливост.

Линк