Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.
На 28 октомври се състоя откриващото събитие на проект BG05M2OP001-2.016-0018 „МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академичната екосистема“, финансиран от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. То се проведе онлайн в Google Meet.
Проф. Васил Маринов, заместник-ректор на Софийския университет, приветства участниците, а г-н Цветан Симеонов, председател на Управителния съвет на Българската Търговско-промишлена палата, откри събитието. Той изрази задоволството си от проекта, както и очакванията си от неговата реализация. Цветан Симеонов посочи, че Българската търговско-промишлена палата е изказвала многократно своите забележки и предложения във връзка с резултата от обучението на висшите кадри на България и очаква този проект да доведе до повишаване отговорността на работодателите по отношение на заявените вече претенции за определени професии в съответните области. „Вярно е, че обстановката е динамична, но е редно тогава, когато са дадени заявки, работодателите да бъдат отговорни и да осигурят както предложения за подобряване съдържанието на обучението, така и условия за практическо навлизане на студентите“, каза той и обърна внимание и на въпроса за участието на практици в преподаването на съответните дисциплини. Цветан Симеонов посочи още, че дистанционното обучение без съмнение допринесе за дигитализацията и изрази увереността си, че реализирането на проекта една от насоките за по-нататъшното дигитализиране. Той благодари на Министерството на образованието и науката и на Министерството на труда и социалната политика за подкрепата на проекта. „Разчитаме че студентите също ще чуят нашите намерения и ще подходят по най-добрия начин, за да могат да се реализират в най-добра светлина в своето кариерно развитие“, каза още председателят на Управителния съвет на Българската Търговско-промишлена палата и пожела успех на проекта.
Служебният министър на образованието и науката акад. проф. дхн Николай Денков заяви, че за него е изключително знаково и положително, че събитието бе открито от г-н Цветан Симеонов. По думите му това е правилно и така трябва да се действа оттук нататък, когато говорим за висшето образование, защото то има няколко цели, но една от тях е да се подготвят кадри за бизнеса, за администрацията на страната.
„В заявката за тези проекти за модернизация видях изключително важни елементи, които са описани в стратегията за развитието на висшето образование, в които се изразяват основни характеристики на съвременното висше образование на всяко едно ниво – европейско, световно“, подчерта министърът и допълни, че е много важно как ще се реализират тези идеи. По думите му, поетата посока е правилна и изрази подкрепата на образователното министерство.
Служебният заместник-министър на Министерството на икономиката Красимир Киряков заяви, че за него е чест да приветства форума, особено като възпитаник на Алма матер. Той посочи, че дигитализацията е тема, по която в цялото ни общество в момента има консенсус и всеки от нас е убеден в тенденциите за бъдещото развитие на обществото и каква голяма роля играе дигитализацията в този процес. „Определено, за да сме успешни в този път, трябва да има ясна, точна и добре премерена държавна политика за стимулиране на тези процеси“, каза г-н Киряков и заяви готовността на Министерството на икономиката да продължава да подкрепя инициативата.
Той посочи и някои предизвикателства, които са показателни на какъв етап на развитие сме в момента и какъв път предстои да изминем. Проучването на Европейската инвестиционна банка през 2019 г. показа, че българските предприятия са относително добре развити в областта на интернета на нещата, но изостават в автоматизацията, усъвършенстваната роботика, когнитивните технологии и виртуалната реалност. Един от определящите фактори за това изоставане в сравнение с всички други държави от ЕС е продължаващото от 2014 г. насам ниско равнище на придобиване на умения сред потребителите на интернет. България е на последно място по отношение на компонента „Човешки капитал на индекса за на навлизане на цифрови технологии в икономиката и обществото“. Тези констатации, както и други източници, разкриват съществени проблеми с наличните човешки ресурси, отбеляза г-н Киряков. 85% от нашите предприятия посочват, че наличието на квалифициран персонал представлява дългосрочна пречка за развитието на фирмите, каза още той. Г-н Киряков посочи различни статистически данни и допълни, че това показа колко са важни проекти и инициативи като настоящия.
По думите му пътят, който беше показан в последните 5-6 години, за сериозно взаимодействие между бизнеса и образователните институции, независимо в какъв етап, показват, че това е правилният път. Има вече действащи модели, в които бизнесът сериозно си партнира с учените и оттук нататък смятам, че всички тези предизвикателства, които изредих, постепенно ще бъдат решавани, каза в заключение г-н Киряков и пожела много успешен форум, ползотворни дискусии и цялостен успех на проекта.
Гълъб Донев, служебен заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, изпрати поздравителен адрес, в който приветства форума и изразява становището си, че без съмнение бъдещето ще разчита на хора с качествено образование и с дигитални умения. По думите му, все по-ярко се откроява и необходимостта от правилно професионално ориентиране, съобразено с личностните качества и интереси на всеки млад човек. Накрая той пожелава успех в задачата да се проправят бързи пътища за обучение и допълва, че споделянето на знания в дигитална среда е начин да се подготвим за бъдещето.
Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, разказа подробно за подготовката на проекта и процедурите, през които са минали университетите и партньорите. Той отбеляза, че проектът „МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академичната екосистема“ е най-добрият до момента и счита, че с това Софийският университет ясно заявява ангажимента си да бъде двигател на модернизацията на българското висше образование.
Накрая пожела успех и отправи апел към екипа на проекта, към организациите, които участват в неговото изпълнение и към всички бенефициенти да не гледат на управляващия орган само по отношение на неговите контролни функции, а като на партньор, да споделят предизвикателствата и заедно ще успеят да преодолеят всяко едно от тях.
Ръководителят на проекта проф. Елиза Стефанова представи накратко основното съдържание на проекта.
В широка партньорска мрежа от 9 университета, 3 национално представителни организации на бизнеса и над 20 асоциирани партньори от чужбина ще бъдат създадени 17 нови програми (четири на английски език) за обучение на студенти в областта на информационните технологии, биотехнологиите, физиката и педагогическите науки.
Представители на бизнеса и на университетите работят заедно за създаването на модерни програми по търсени специалности на пазара на труда. Често работодателите казват, че подготовката на завършилите висше образование не е достатъчна. Сега хората от практиката имат възможност да дадат своята обратна връзка за това какви компетентности трябва да притежават специалистите още преди да е стартирало обучението им във висшите училища.
За първи път се дава възможност по една и съща програма да се обучават студенти в различни висши училища, като се споделят и обменят преподаватели. Това са програми, основани на съвременни технологични решения в обучението, с внедрено дигитално съдържание, включително и за дистанционно обучение.
Очакваният резултат от изградената партньорска мрежа между бизнеса и образованието е модернизирано висше образование, преподаватели със самочувствие, че са обменили опит със свои колеги от други европейски университети, богат набор от дигитални ресурси и възможности за дистанционно обучение.
Създаването на партньорската мрежа и на бакалавърските и магистърските програмите се координира от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по проект“ МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академичната eкосистема”, финансиран от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Проектът ще се изпълнява от юли 2021 г. до декември 2023 г.