"Ние, работодателите, подготвяме много масиран протест. Когато свършат думите, като свършат аргументите, преминаваме на друг режим - военен", обяви зам.-шефът на БТПП Красимир Дачев.

• Красимир Дачев: Работодателите минаваме на военен режим, иначе загиваме прави

  
  

  Г-н Дачев, сега в какво положение се намира българският бизнес - имаме си газова рецесия, съчетана с високи цени на електрическата енергия. Докога може да не престава по този начин?

  Бизнесът се намира в ускорена декапитализация. Благодарение на всички тези съставни елементи, които вие изредихте, и явна съществуваща политическа неустановеност с блуждаене на равнище на Европейски съюз. Там се взимат крайни ограничения - ултралеви или ултрадесни. И от това страда промишлеността, изключително по-големият бизнес. През годините тази промишленост е изграждала търговски и човешки връзки. При всеки бизнес междуличностният фактор е доста значим. Особено на Балканския полуостров всички сфери на междуличностните връзки са преди всичко.
  
  А хората, които идват да ни ръководят, с лека ръка унищожават такива връзки, изграждани в годините. С лека ръка хората не разрешават действия, които са тип невидими връзки, изграждани десетки години. Това е и казусът на Европа - ръководи се от хора, които никой не ги е избирал. Като да вземем за пример Урсула фон дер Лайен, която е назначавана цялостен живот. Но тя в този момент е водач на Европа, тя коли и беси, въпреки че в никакъв случай в живота си не е построила един птичарник. Както се споделя, и къщичката за котката си тя върви да си я купува от магазина. Но нас тези хора ни образоват, дават ни ум кое по какъв начин да създадем.
  
  Същото е и при нашите родни саморасли политици. Тези хора нямат почтителност към основаното. Ние сме мощни в отрицанието - хубаво или неприятно да е основаното, ние въпреки всичко работим. Правим нещо, сътворяваме артикул, не бързайте с лека ръка да разрушавате, огледайте, направете един разбор първо. Запитайте се, като разрушите това, то какво ще го размени. И това е моята болежка. Аз съм минал 70-те години и от дълго време не могат да ме впечатлят нещо. Но ми е мъчително, че България е обект на един безконечен опит. Безспирен.
  
  Тази декапитализация докога може да продължи, за какво разрешаваме неналичието на политика и визия за предприятията?

  Какво значи да разрешаваме? Какво да създадем? Да излезем в гората и да вършим партизанско придвижване ли? Ние споделяме, това можем да създадем. В един разговор можем да го обсъдим. Но когато ти споделят, че ти си простоват, а ние сме интелигентни и знаем по какъв начин стават нещата, то разговор не може да стане. Има едно надменност и на нищо, което съществува в България, не се залага. Страната ни е стартъпи, нанотехнология... В последните 10 години на всички държавни управления съществуват сходни стратегии и хрумвания, а няма кой да направи сирене и кашкавал.
  
  Тоест действителният бизнес страда?

  Просто е мачкан и унижаван с едно неглижиране, което с нищо не е справедливо. Това значи едно индустриално и финансово късогледство. Но другояче са експерти по какъв начин да манипулират разнообразни стратегии, по какъв начин тази или онази милиардна стратегия да се даде на някого. Или пък частна конструкция да ръководи тази стратегия. Така страната абдикира от разпоредителната си функционалност.
  
  Аз съвсем не съм помирисвал такива пари от милиарди левове. В България имаме една извратена визия за дребна и огромна компания. В Европа огромната компания е тази, която прави над 100 млн. евро оборот и има над 400 души. В България огромна компания е тази с над 250 души личен състав и над 25 млн. евро оборот. Така междинните компании, които са в Европа и са ни аналози, то те могат да се възползват от поддръжката на разнообразни европейски стратегии. А ние у нас не може и да помиришем такива пари огромните компании. Това се споделя дискриминация.
  
  Но нашите, като са подписвали документите, не са го схванали, а идващите нямат воля да обяснят за казуса и диспропорциите. И нямат сърцатостта да кажат, че тук има неразбирателство и не може една компания в Европа, която има 350 млн. лв. оборот, да е междинна, а българската компания с 35 млн. лева оборот да се води огромна. Просто е несравнимо. Най-много се подвига виканица за средствата в селското стопанство. Но ние сме дискриминирани - някой ни е третирал като туземци. А ние се мъчим да вършим промишленост.
  
  Докога може да издържи бизнесът?

  Не можем повече. Ние сме на границата на издръжливостта. Няма по какъв начин. В справедлива неспособност сме да създадем нещо друго от това сега. При тази обстановка сме починали прави.
  
  А успявате ли да водите разговор с ръководещите? Те настояват, че ви оказват помощ и сега с поддръжката около високите цени на тока. Къде се чупи връзката?

  Тези подаяния, които ги хвърлят, това не е подкрепяне първо тъй като не е съответно. Когато цената, която ти е определил КЕВР, ти е 119 лева./мвтч, а ние купуваме ток за 419 лева./мвтч, а ни връщат 150 лева./мвтч. То от цифрите виждате, че отчасти се компенсират разноските. Такъв бизнес с частична отплата не се прави. Ние не знаем идващия месец дали ще имаме отплата, каква ще бъде тя и какъв брой ще ми бъде себестойността на продукцията - на печалба ли ще сме или на загуба. А печалбата в последно време стана имагинерна. Въпросът е какъв брой да понижим загубата.
  
  И цената на природния газ за месец май не е ясна.

  Това към този момент е част от общия пейзаж, от общата тъмна картинка. Така не се прави промишленост, по този начин не се пази националното произвеждане. Не се прави по този метод. Аз бях доста вдъхновен като идваха тези младежи на власт - споделям си това са интелигентни хора, няма да има компликации да се беседва с тях, знаят какво написа в дебелите книги по какъв начин се прави бизнес... Нищо такова няма. Нищо. Това са хора, които явно не вървят по улицата, техните показа за положително и неприятно са разнообразни от моите. Различават се и визиите ни за доста и малко, за етично и неетично. Езикът ни не е еднакъв.
  
  Но въпреки всичко взех решение, че аз съм друго потомство и по този начин е станало. Но виждам, че и сътрудниците не са щастливи от тези обстоятелства. Виждам, че няма поредност в дейностите. Виждам ултралеви дейности и секунда по-късно - ултрадесни. Някои са взаимноизключващи се, някои си и опонират. Просто няма поредност и дълготрайна визия, тъй като всичко, което е обвързвано с страната, би трябвало да има детайла " дългосрочност ". Държава не се ръководи през днешния ден наляво, на следващия ден - надясно, а след това встрани. Това се споделя " брауново придвижване " - няма ясна посока на придвижване. Ние губим посоката.
  
  А най-интересното е, че сякаш се махна член 1 от Конституцията на България, само че виждам с каква мощ се употребява този член в този момент: взима се някакво политическо решение от една партийна централа и всичко става в осъществяване на него. Ама не става по този начин - нали го махнахме този член 1? Там беше " всяка посока, успоредна с партийната, е вярната посока ". Тук в този момент " всяка посока, успоредна с решението на Коалиционния съвет, е вярната ".
  
  По мотив на днешната среща сред работодатели и държавно управление желаех да ви попитам: очаквате ли да намерите общи хрумвания за решение на натрупалите се проблеми? Имате ли позиция?

  Аз не разпореждам особени очаквания за срещата. Заради това и потеглих към фабриката в Свищов. Ние, работодателите, приготвяме доста масиран митинг. Когато свършат думите, като свършат причините, които ги казваш и пишеш, обясняваш и щом не се схващат, то прекосяваме на различен режим. На боен режим - в нашата обстановка е по този начин.
  
  Смятате ли, че зелените вложения могат да оказват помощ в тази сложна среда?

  Ние продължаваме да влагаме, тъй като дълготрайно сме уверени в зелената концепция. Но с тези дейности, с които в този момент ни връщат към мазута и въглищата... Нали се сещате, че както до момента беше анатемосван този, който се отклонява от зелената договорка, то в този момент внезапно този, който се отклонява от глобите или е срещу тях, стана анатемосваният. Независимо че тези наказания ни връщат в мръсотията, против която се борим към този момент петнадесет години.
  
  Затова споделям, че би трябвало да има някаква логичност. Нищо не става от през днешния ден за на следващия ден. А с смяна на политиката на страната или на групата от страни през няколко месеца или години, то по този начин просто човек губи посоката. Ефективността на процесите също се губи. И тъй като Европейски Съюз се ръководи по този метод, в този момент се оказва, че нашата общественост е отвън първите 10 страни със суперкомпютри в света. Няма в Европа подобен в Топ 10. С удивление нашите хора откриха, че сме след първите 10 най-бързи компютри в света. Хем се бием в гърдите, че сме софтуерни водачи.
  
  Причината за това е, че се работи на парче и в Европейски Съюз. А нашите републикански ръководители ни ръководят с някакво поклонение, обожествяване на всичко европейско. А не се взима националният интерес, който би трябвало да бъде над всичко. Това изясняват и хората, само че ръководещите не са до тях. Аз съм всеки ден при моите хора и знам какво е ситуацията. Ние сме раздрани сред това да спрем или да вдигнем малко заплатите, с цел да може да се оживява. Те това не го схващат.
  
  Вече никой ли не пази националните ползи?

  Не. А и по какъв начин ще ги пазят щом вие виждате сега по какъв начин бюджетът се цялостни единствено от парите на предприятията и на жителите им от джоба непосредствено. А не се цялостни от произвеждане. Не се цялостни от импорт на първични материали, материали и акцизи. Обикновено страната просперира, когато създава и изнася от това, което внася. Така се генерира спомагателния БВП, продава се на открито и с това се усилва националното благосъстояние. А тук в тази ситуация нищо не вършим.
  
  Ние личния си ток, който коства 100 лева./мвтч, го продаваме за 500 лева./мвтч. От тях 100 лева./мвтч взима Министерство на финансите и то е щастливо. Така хазната е претъпкана с пари. Но тези пари не са изкарани, те са изкуствени пари. Така в близко бъдеще ние ще бъде изтикани и няма да сме към този момент конкурентоспособни. Нашите съседи от запад - Сърбия, заплащат 270 $ за 1000 куб метра природен газ. В Гърция имат двегодишни контракти за 58 евро/мвтч за покупка на ток. Нашите съседи от север - Румъния, имат дълготрайни контракти на цена от 62 евро/мвтч.
  
  Ние за какво нямаме?

  Защото нямаме някой, който да се изправи и да вземе това решение. Системата на енергетиката и кръговете към нея са по-силни от всяко наше държавно управление. Това го приказвам към този момент най-малко пет години и никой до момента не може да ме опровергае. В момента нямаме дълготрайни контракти за доставка на електрическа енергия. И всички си измиват ръцете с това, че стопанската система е отворена, ние не може да вършим такива рестрикции. Значи другите могат, а ние не можем. Това е доста смешно.
  
  Как виждате вашето дружество на прага на есенно-зимния срок с настоящите високи цени?

  Вероятно ще затваряме. Сигурно и суровината ни ще спре, защото сме на исторически ниско равнище на доставените първични материали. Използваме единствено българска дървесина за нашето дружество. Традиционно стопираме по един-два месеца заради липса на дървесина и няма такава страна в света и Европейски Съюз, която да има лична суровина, развита лична промишленост, в която страната не влага, и страната ни да не осъществя този си капацитет. Това не се схваща.
  
  Според вас по какъв начин може да се решат тези въпроси?

  Тук, по балкански, има ползи. Зелените имат едни ползи, алените имат други ползи. Но никой не се вълнува от ползите на гората. И с помощта на този метод на мислене прирастът у нас понижава. Просто гората не се прочиства, не се подрязва навреме...А за бизнеса, като цяло, мога да кажа, че в случай че не се промени тази наклонност и тази обстановка, никакъв късмет няма българската стопанска система. Никакъв.
  
  Страх ме е, като стартират да банкрутират огромните предприятия, тъй като зад тях има десетки по-малки компании, които са подвластни. Давам ви и образец. " Свилоза " за двайсетте си години, в които към този момент е частно дружество, е вложило в района на Свищов над 1,5 милиарда лв.. Тук са контракти за първични материали, поправки, превоз. И към нас се хранят хиляди други дребни и междинни компании, които правят някакви действия. А без нас тези компании просто няма по какъв начин да оживеят. Тази наклонност ще се задълбочи.

  
  Линк
  
  

• "Ние, работодателите, подготвяме много масиран протест. Когато свършат думите, като свършат аргументите, преминаваме на друг режим - военен", обяви зам.-шефът на БТПП Красимир Дачев

  
  

  Ден след като кабинетът оцеля след драмата с оръжието за Украйна, почвата под краката му отново се разклати.

  Христо Иванов пое щафетата от Корнелия Нинова и обяви, че червени линии не чертае, но вдига червен флаг. Трябва да решим как бихме могли да бъдем полезни и какви са условията да продължим да бъдем част от коалицията, заяви съпредседателят на Демократична България.

  Мексиканска вълна от протести се чака идната седмица. На 10 май готвим блокада на държавата, обявиха превозвачите, след като в четвъртък премиерът Кирил Петков им посочи вратата. Щом не искат да ни изслушат, излизаме на улицата, казаха те.

  "Ние, работодателите, подготвяме много масиран протест. Когато свършат думите, като свършат аргументите, преминаваме на друг режим - военен", обяви в същото време зам.-шефът на БТПП Красимир Дачев.

  
  Линк