Икономисти Бюджет '2012 е бюджет на статуквото, а не на реформите

• Не си личат целите и политиките на правителството

  
  
   
  
  
  За програмно бюджетиране и реформи в ключовите обществено-икономически сфери се обявиха участниците в проведена в сряда в БСК кръгла маса за проектобюджета за 2012 г.
   
  На форума участваха икономическите експерти Георги Ангелов, Петър Ганев, Кирил Ананиев, Владимир Каролев, зам.-председателят на КНСБ Николай Ненков, главният секретар на БТПП Васил Тодоров. От страна на БСК в дискусията се включиха председателят на организацията Сашо Дончев, изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и зам.-председателите Димитър Бранков и Камен Колев.
   
  Участниците в дискусията смятат, че предложеният проект за бюджет не предвижда реформи и не създава условия за реформи, особено в публичната сфера.
   
  "Това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи", каза Божидар Данев.
   
  Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е "Как се харчи”. Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране.
   
  "От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече – появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението”, подчерта Ганев. Според него липсата на перо "приватизация” в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
   
  Георги Ангелов от Институт "Отворено общество” постави акцент върху влиянието на процесите в света и, в частност – в ЕС и в съседна Гърция, върху българската икономика. "Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план. Това е много важно от гледна точка на инвестиционния климат. Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система”, каза Ангелов.
   
  Според него, положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Въпросът на бизнес средата е пряко свързан с административния капацитет, с качеството на администрацията и съдебната система, с качеството на другите обществени системи – образование, здравеопазване, наука и т.н., където не виждаме сериозни структурни реформи”, подчерта Георги Ангелов. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията.
   
  Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство”, смята Георги Ангелов.
   
  "Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, вкл. за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи”, подчерта и икономическият съветник на президента Първанов Кирил Ананиев. Той също сподели мнението, че в условия на криза бюджетът трябва да е консервативен, но също така, трябва да има ясен план за конкретни политики, насочени към дългосрочно икономическо развитие.
   
  Според него, не трябва да се говори за "наливане на пари”, а за процес, съпроводен с необходимите реформи в съответните ключови сфери. Кирил Ананиев допълни, че е необходим преглед на публичните разходи, оценка на тяхната ефективност и на тази база да се определи кои от тях са неефективни и кои движат икономиката напред. "От обсега на държавното финансиране трябва да отпаднат дейности, които отмират, и да освободят финансов ресурс за перспективни дейности. Необходими са съответните индикатори и постигане на конкретни цели, като трябва да се знае срещу всеки разход каква полза е постигната”, смята Кирил Ананиев. Според него, други проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на г-н Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж.
   
  "Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж”, опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко "свещени” сектора. "Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?”, попита Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността.
   
  Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Той се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като Булгаргаз, НЕК, БДЖ и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти. Той призова да се определят приоритети къде да отиват парите от европейските фондове, като държавата се оттегли в максимална степен от изпълнението на проекти, за които частният бизнес има съответния капацитет.
   
  По повод планираното увеличение на минималната работна заплата Георги Ангелов отбеляза, че като част от общата финансова тежест за фирмите (нарастващи осигурителни вноски и минимални осигурителни прагове, административно разпростиране на КТД и др.) при ограничен фонд "работна заплата” ще доведе до съкращение на персонал и ще се отрази неблагоприятно на пазара на труда.
  
  Линк
  
  

• Икономисти: Бюджет 2012 е бюджет на статуквото, а не на реформите

  
  
   
  
  
  София /КРОСС/ От години дискусиите около бюджета на държавата се съсредоточават върху събираемостта и разходването на средствата, но това според мен е второстепенен въпрос. Ние, като граждани и данъкоплатци, бихме искали да видим какви цели има държавата, съответно - по какви политики и проекти възнамерява да работи и по какви критерии ще се измерва ефектът от изразходените по тези политики и проекти средства. С тези думи председателят на УС на БСК Сашо Дончев откри днешната (3 ноември 2011 г.) дискусия по Бюджет`2011 с участието икономическите експерти Георги Ангелов, Петър Ганев, Кирил Ананиев, Владимир Каролев, зам.-председателя на КНСБ Николай Ненков, и главния секретар на БТПП Васил Тодоров. От страна на БСК в дискусията се включиха още изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и зам.-председателите Димитър Бранков и Камен Колев. Целта на дискусията бе да се подпомогне процесът по приемане на Закона за бюджета на Р България за 2012 г., като бъдат набелязани евентуалните слабости и потърсени съответните решения.
  Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че предложеният проект за държавен бюджет за следващата година не предвижда реформи и не създава условия за реформи, особено в публичната сфера - административна реформа, електронно правителство, активна научна и иновационна политика, реформа в образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и пр. 
  Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, в условия на криза ролята на бюджета нараства, защото той се превръща в най-мощния инструмент за стабилизация на икономиката. „За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, вкл. за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия", каза Божидар Данев. Той отбеляза част от ключовите позиции на БСК за необходимостта от приближаване на структурата на бюджета до тази на бюджетите на развитите страни, за реформи в посочените по-горе ключови обществено-икономически сфери, за стимулиране на инвестиционното потребление, за „осветляване" на бюджетите на отделните ведомства.
  Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е „Как се харчи?". Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране. „От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече - появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението", подчерта Петър Ганев. Според него, липсата на перо „приватизация" в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предизвикателно предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
  Представителят на Институт „Отворено общество" Георги Ангелов постави акцент върху влиянието на процесите в света и, в частност - в ЕС и в съседна Гърция, върху българската икономика. „Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна-контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план. Това е много важно от гледна точка на инвестиционния климат. Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система", каза Ангелов. Според него, положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Въпросът на бизнес средата е пряко свързан с административния капацитет, с качеството на администрацията и съдебната система, с качеството на другите обществени системи - образование, здравеопазване, наука и т.н., където не виждаме сериозни структурни реформи", подчерта Георги Ангелов. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. „Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията. Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство", смята Георги Ангелов. Той припомни, че страните с най-консервативните бюджети първи излязоха от кризата, и спомена държави като Естония, Люксембург и Швеция като пример за печеливша бюджетна стратегия, която гради доверие у инвеститорите.
  „Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, вкл. за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи", подчерта и икономическият съветник на президента Първанов Кирил Ананиев. Той също сподели мнението, че в условия на криза бюджетът трябва да е консервативен, но също така, трябва да има ясен план за конкретни политики, насочени към дългосрочно икономическо развитие. „Важни са дългосрочните документи - Националната стратегическа референтна рамка, Националния план за развитие, Стратегията „България 2020", които поставят конкретни нива за ред показатели, в т.ч. за развойна дейност, наука, заетост, бедност, брой на висшистите, брой на напусналите средно образование и т.н. В Бюджет 2012 не е обърнато необходимото внимание на тези цели", категоричен бе г-н Ананиев. 
  Според него, не трябва да се говори за „наливане на пари", а за процес, съпроводен с необходимите реформи в съответните ключови сфери. Кирил Ананиев допълни, че е необходим преглед на публичните разходи, оценка на тяхната ефективност и на тази база да се определи кои от тях са неефективни и кои движат икономиката напред. „От обсега на държавното финансиране трябва да отпаднат дейности, които отмират, и да освободят финансов ресурс за перспективни дейности. Необходими са съответните индикатори и постигане на конкретни цели, като трябва да се знае срещу всеки разход каква полза е постигната", смята Кирил Ананиев. Според него, други проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на г-н Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж. 
  Според икономическия съветник на Президента, необходимо е да се предвидят съответни данъчни и бюджетни стимули за МСП, мерки за намаляване на задлъжнялостта, вкл. междуфирмената задлъжнялост. Положителна оценка даде г-н Ананиев за възстановения фискален резерв в размер на 4.5 млрд.лв. „Като цяло, нещата са в правилната посока, трябва да се подобри частта по отношение на реформите, целите и политиките", е общата оценка, дадена от Кирил Ананиев.
  Николай Ненков от КНСБ също се присъедини към общото мнение, че консерватизмът на бюджета е положително качество, в контекста на международната обстановка. Според него, обаче, големият въпрос е колко трябва да бъде консервативен бюджетът и къде трябва да се търси балансът. Зам.-председателят на КНСБ се обяви за повече средства за социалните системи, доходите, потреблението и пазара на труда, увеличение на минималната работна заплата, както и увеличение с по 10% на работните заплати и пенсиите. „С прекалена рестрикция няма да се случи нищо съществено", убеден е Николай Ненков. Той също изказа положително мнение за възстановяването на фискалния резерв, като подчерта, че трябва да се изясни кой е обективният санитарен минимум за резерва.
  Промяна в тона на синдикатите в правилна посока видя председателят на УС на БСК Сашо Дончев и отправи въпрос към Николай Ненков дали работодателите могат да разчитат на подкрепа за административна реформа и старт на е-правителство. В отговор, г-н Ненков заяви, че кризата сближава социалните партньори, като направи уточнението, че не трябва да се говори непременно за съкращения, а за преструктуриране на администрацията.
  „Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж", опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко „свещени" сектора. „Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?", попита реторично Владимир Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността. Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Г-н Каролев се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като „Булгаргаз", „НЕК", „БДЖ" и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти. Той призова да се определят приоритети за това къде да отиват парите от европейските фондове, като държавата се оттегли в максимална степен от изпълнението на проекти, за които частният бизнес има съответния капацитет.
  По повод планираното увеличение на минималната работна заплата Георги Ангелов отбеляза, че като част от общата финансова тежест за фирмите (нарастващи осигурителни вноски и минимални осигурителни прагове, административно разпростиране на КТД и др.) при ограничен фонд „работна заплата" ще доведе до съкращение на персонал и ще се отрази неблагоприятно на пазара на труда. 
  Според главния секретар на БТПП Васил Тодоров, обосновката на Бюджет `2012 провокира повече въпроси, отколкото да дава отговори. Като ключови проблеми той отбеляза намаленото финансиране за наука, в частност - за Българската академия на науките, недостатъчното проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. „Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот", обясни Васил Тодоров. Той се присъедини към общото мнение за липса на ефикасен програмен подход при бюджетирането. „Има 60 млн.лв. приходи от такси в Търговския регистър. 15 млн.лв. от тях са предвидени за реинвестиции. Какво се случва с останалите средства? Защо при този ресурс качеството на услугата не се подобрява, а тъкмо обратното - влошава се?", запита Васил Тодоров.
  На финала на срещата председателят на УС на БСК Сашо Дончев изрази удовлетвореност от постигнатото съвпадение на позициите по ключовите въпроси на бюджета и обобщи разговора, цитирайки бившия американски президент Роналд Рейгън: „Държавата не е решението - държавата е проблемът!". Г-н Дончев отправи покана към участниците за бъдещи подобни свободни разговори по ключови за развитието на икономиката и обществото теми.
  
  Линк
  
  

• Икономисти недоволни от Бюджет 2012

  
  
   
  
  
  В условия на криза ролята на бюджета нараства, защото той се превръща в най-мощния инструмент за стабилизация на икономиката. „За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите". Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, по време на открит разговор между икономисти по повод Бюджет 2012.
  Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме подобни действия, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, вкл. за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия", каза Данев.
  Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е „Как се харчи?". Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране. „От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече - появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението", подчерта Петър Ганев. Според него, липсата на перо „приватизация" в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предизвикателно предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
  „Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж", опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко „свещени" сектора. „Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?", попита реторично Каролев по повод дискутираното.
  Според главния секретар на БТПП Васил Тодоров, обосновката на Бюджет '2012 провокира повече въпроси, отколкото да дава отговори. Като ключови проблеми той отбеляза намаленото финансиране за наука, в частност - за Българската академия на науките, недостатъчното проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. „Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот", обясни Тодоров.
  
  Линк
  
  

• Икономисти: Бюджет 2012 е бюджет на статуквото, а не на реформите

  
  
   
  
  
  "От години дискусиите около бюджета на държавата се съсредоточават върху събираемостта и разходването на средствата, но това според мен е второстепенен въпрос. Ние, като граждани и данъкоплатци, бихме искали да видим какви цели има държавата, съответно - по какви политики и проекти възнамерява да работи и по какви критерии ще се измерва ефектът от изразходените по тези политики и проекти средства". С тези думи председателят на УС на БСК Сашо Дончев откри днешната дискусия по Бюджет`2011 с участието икономическите експерти Георги Ангелов, Петър Ганев, Кирил Ананиев, Владимир Каролев, зам.-председателя на КНСБ Николай Ненков, и главния секретар на БТПП Васил Тодоров. От страна на БСК в дискусията се включиха още изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и зам.-председателите Димитър Бранков и Камен Колев. Целта на дискусията бе да се подпомогне процесът по приемане на Закона за бюджета на Р България за 2012 г., като бъдат набелязани евентуалните слабости и потърсени съответните решения.
  Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че предложеният проект за държавен бюджет за следващата година не предвижда реформи и не създава условия за реформи, особено в публичната сфера – административна реформа, електронно правителство, активна научна и иновационна политика, реформа в образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и пр. 
  Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, в условия на криза ролята на бюджета нараства, защото той се превръща в най-мощния инструмент за стабилизация на икономиката. "За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, вкл. за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия", каза Божидар Данев. Той отбеляза част от ключовите позиции на БСК за необходимостта от приближаване на структурата на бюджета до тази на бюджетите на развитите страни, за реформи в посочените по-горе ключови обществено-икономически сфери, за стимулиране на инвестиционното потребление, за "осветляване" на бюджетите на отделните ведомства.
  Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е "Как се харчи?". Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране. "От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд. лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече – появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението", подчерта Петър Ганев. Според него, липсата на перо "приватизация" в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предизвикателно предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
  Представителят на Институт "Отворено общество" Георги Ангелов постави акцент върху влиянието на процесите в света и, в частност – в ЕС и в съседна Гърция, върху българската икономика. "Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна - контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план. Това е много важно от гледна точка на инвестиционния климат. Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система", каза Ангелов. Според него, положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Въпросът на бизнес средата е пряко свързан с административния капацитет, с качеството на администрацията и съдебната система, с качеството на другите обществени системи – образование, здравеопазване, наука и т.н., където не виждаме сериозни структурни реформи", подчерта Георги Ангелов. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. 
  "Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета, на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията. Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство", смята Георги Ангелов. Той припомни, че страните с най-консервативните бюджети първи излязоха от кризата, и спомена държави като Естония, Люксембург и Швеция като пример за печеливша бюджетна стратегия, която гради доверие у инвеститорите.
  "Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, вкл. за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи", подчерта и икономическият съветник на президента Първанов Кирил Ананиев. Той също сподели мнението, че в условия на криза бюджетът трябва да е консервативен, но също така, трябва да има ясен план за конкретни политики, насочени към дългосрочно икономическо развитие. "Важни са дългосрочните документи – Националната стратегическа референтна рамка, Националния план за развитие, Стратегията "България 2020", които поставят конкретни нива за ред показатели, в т.ч. за развойна дейност, наука, заетост, бедност, брой на висшистите, брой на напусналите средно образование и т.н. В Бюджет 2012 не е обърнато необходимото внимание на тези цели", категоричен бе Ананиев. 
  Според него, не трябва да се говори за "наливане на пари", а за процес, съпроводен с необходимите реформи в съответните ключови сфери. Кирил Ананиев допълни, че е необходим преглед на публичните разходи, оценка на тяхната ефективност и на тази база да се определи кои от тях са неефективни и кои движат икономиката напред. "От обсега на държавното финансиране трябва да отпаднат дейности, които отмират, и да освободят финансов ресурс за перспективни дейности. Необходими са съответните индикатори и постигане на конкретни цели, като трябва да се знае срещу всеки разход каква полза е постигната", смята Кирил Ананиев. Според него, други проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на Кирил Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж. 
  Според икономическия съветник на президента, необходимо е да се предвидят съответни данъчни и бюджетни стимули за МСП, мерки за намаляване на задлъжнялостта, вкл. междуфирмената задлъжнялост. Положителна оценка даде г-н Ананиев за възстановения фискален резерв в размер на 4.5 млрд.лв. "Като цяло, нещата са в правилната посока, трябва да се подобри частта по отношение на реформите, целите и политиките", е общата оценка, дадена от Кирил Ананиев. 
  Николай Ненков от КНСБ също се присъедини към общото мнение, че консерватизмът на бюджета е положително качество, в контекста на международната обстановка. Според него, обаче, големият въпрос е колко трябва да бъде консервативен бюджетът и къде трябва да се търси балансът. Зам.-председателят на КНСБ се обяви за повече средства за социалните системи, доходите, потреблението и пазара на труда, увеличение на минималната работна заплата, както и увеличение с по 10% на работните заплати и пенсиите. "С прекалена рестрикция няма да се случи нищо съществено", убеден е Николай Ненков. Той също изказа положително мнение за възстановяването на фискалния резерв, като подчерта, че трябва да се изясни кой е обективният санитарен минимум за резерва.
  Промяна в тона на синдикатите в правилна посока видя председателят на УС на БСК Сашо Дончев и отправи въпрос към Николай Ненков дали работодателите могат да разчитат на подкрепа за административна реформа и старт на е-правителство. В отговор, г-н Ненков заяви, че кризата сближава социалните партньори, като направи уточнението, че не трябва да се говори непременно за съкращения, а за преструктуриране на администрацията.
  "Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж", опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко "свещени" сектора. "Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?", попита реторично Владимир Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността. Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Каролев се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като "Булгаргаз", "НЕК", "БДЖ" и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти. Той призова да се определят приоритети за това къде да отиват парите от европейските фондове, като държавата се оттегли в максимална степен от изпълнението на проекти, за които частният бизнес има съответния капацитет.
  По повод планираното увеличение на минималната работна заплата Георги Ангелов отбеляза, че като част от общата финансова тежест за фирмите (нарастващи осигурителни вноски и минимални осигурителни прагове, административно разпростиране на КТД и др.) при ограничен фонд "работна заплата" ще доведе до съкращение на персонал и ще се отрази неблагоприятно на пазара на труда. Според главния секретар на БТПП Васил Тодоров, обосновката на Бюджет `2012 провокира повече въпроси, отколкото да дава отговори. Като ключови проблеми той отбеляза намаленото финансиране за наука, в частност – за Българската академия на науките, недостатъчното проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. "Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот", обясни Васил Тодоров. Той се присъедини към общото мнение за липса на ефикасен програмен подход при бюджетирането. "Има 60 млн.лв. приходи от такси в Търговския регистър. 15 млн.лв. от тях са предвидени за реинвестиции. Какво се случва с останалите средства? Защо при този ресурс качеството на услугата не се подобрява, а тъкмо обратното – влошава се?", запита Васил Тодоров.
  На финала на срещата председателят на УС на БСК Сашо Дончев изрази удовлетвореност от постигнатото съвпадение на позициите по ключовите въпроси на бюджета и обобщи разговора, цитирайки бившия американски президент Роналд Рейгън: "Държавата не е решението – държавата е проблемът!". Дончев отправи покана към участниците за бъдещи подобни свободни разговори по ключови за развитието на икономиката и обществото теми. /БГНЕС /
  
  Линк
  
  

• Икономисти за бюджет 2012

  
  
   
  
  
  По време на осъжданията на бюджет 2012 водещите икономисти на България се обединиха около мнението, че финансовата политика на страната е прекалено рестриктивна и по-скоро ще доведе до забавянето на икономическия растеж,  отколкото до нарастването му. Те разкритикуваха намалените средства за наука, както и липсата на яснота по отношение повишаването на социалните добавки и пенсиите. Ето какво казаха някои от икономистите:
  Божидар Данев,
  изпълнителен председател на БСК
   
  Това е бюджет на статуквото, не на реформите 
  За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, включително  за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия.
   
  Георги Ангелов,
  председател на Институт
  „Отворено общество”
   
  Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система
   
  Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план.  Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система. Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лв. от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията. 
   
  Кирил Ананиев, 
  икономически съветник 
  на президента Георги Първанов
   
  В бюджет 2012 не е обърнато внимание на научната дейност
   
  Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, включително  за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи. Важни са дългосрочните документи – Националната стратегическа референтна рамка, Националният план за развитие, Стратегията „България 2020”, които поставят конкретни нива за ред показатели, в това число за развойна дейност, наука, заетост, бедност, брой на висшистите, брой на напусналите средно образование и т.н. В бюджет 2012 не е обърнато необходимото внимание на тези цели.
   
  Владимир Каролев, 
  икономист
  Потреблението без инвестиционни цели не носи икономически растеж
   
  Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж. Необходими са спешни реформи в пенсионната система,  увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране.
   
  Васил Тодоров,
  главен секретар на БТПП
  Бюджет 2012 провокира повече въпроси, отколкото дава отговори 
  Обосновката на бюджет 2012 провокира повече въпроси, отколкото дава отговори. Основните проблеми са в намаленото финансиране за наука, в частност – за Българската академия на науките, недостатъчните проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот. Има 60 млн.лв. приходи от такси в Търговския регистър. 15 млн.лв. от тях са предвидени за реинвестиции. Какво се случва с останалите средства? 
   
  Николай Ненков,
  зам.-председател на КНСБ
  Трябват повече средства за социалните системи
   
  Трябват повече средства за социалните системи, доходите, потреблението и пазара на труда, увеличение на минималната работна заплата, както и увеличение с по 10% на работните заплати и пенсиите. С прекалена рестрикция няма да се случи нищо съществено. Трябва да се изясни кой е обективният санитарен минимум за резерва.
   
  Петър Ганев, 
  старши икономист от ИПИ
  Липсата на перо „приватизация” е притеснително
   
  От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече, появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението. Липсата на перо „приватизация” в проекта на бюджета е притеснително.
   
  
  Линк
  
  

• Икономисти Бюджет '2012 е бюджет на статуквото, а не на реформите

  
  
   
  
  
  „От години дискусиите около бюджета на държавата се съсредоточават върху събираемостта и разходването на средствата, но това според мен е второстепенен въпрос. Ние, като граждани и данъкоплатци, бихме искали да видим какви цели има държавата, съответно - по какви политики и проекти възнамерява да работи и по какви критерии ще се измерва ефектът от изразходените по тези политики и проекти средства".
  С тези думи председателят на УС на БСК Сашо Дончев откри днешната (3 ноември 2011 г.) дискусия по Бюджет'2011 с участието икономическите експерти Георги Ангелов, Петър Ганев, Кирил Ананиев, Владимир Каролев, зам.-председателя на КНСБ Николай Ненков, и главния секретар на БТПП Васил Тодоров. От страна на БСК в дискусията се включиха още изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и зам.-председателите Димитър Бранков и Камен Колев. Целта на дискусията бе да се подпомогне процесът по приемане на Закона за бюджета на Р България за 2012 г., като бъдат набелязани евентуалните слабости и потърсени съответните решения.
  Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че предложеният проект за държавен бюджет за следващата година не предвижда реформи и не създава условия за реформи, особено в публичната сфера - административна реформа, електронно правителство, активна научна и иновационна политика, реформа в образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и пр.
  Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, в условия на криза ролята на бюджета нараства, защото той се превръща в най-мощния инструмент за стабилизация на икономиката. „За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи, не виждаме ключови цели, мерки и индикатори за оценка на ефективността на публичните разходи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, вкл. за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия", каза Божидар Данев. Той отбеляза част от ключовите позиции на БСК за необходимостта от приближаване на структурата на бюджета до тази на бюджетите на развитите страни, за реформи в посочените по-горе ключови обществено-икономически сфери, за стимулиране на инвестиционното потребление, за „осветляване" на бюджетите на отделните ведомства.
  Подобна теза изказа и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото ключовият въпрос е „Как се харчи?". Той припомни, че програмното финансиране (и като понятие, и като регламент) отсъства от Закона за устройство на държавния бюджет, така че се налагат съответните законодателни промени, за да се осъвремени методиката на бюджетиране. „От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече - появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението", подчерта Петър Ганев. Според него, липсата на перо „приватизация" в проекта на бюджет е притеснително. Той отправи предизвикателно предложение към работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
  Представителят на Институт „Отворено общество" Георги Ангелов постави акцент върху влиянието на процесите в света и, в частност - в ЕС и в съседна Гърция, върху българската икономика. „Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна-контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план. Това е много важно от гледна точка на инвестиционния климат. Ако Гърция е зараза, ние трябва да имаме силна имунна система", каза Ангелов. Според него, положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Въпросът на бизнес средата е пряко свързан с административния капацитет, с качеството на администрацията и съдебната система, с качеството на другите обществени системи - образование, здравеопазване, наука и т.н., където не виждаме сериозни структурни реформи", подчерта Георги Ангелов. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. „Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията. Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство", смята Георги Ангелов. Той припомни, че страните с най-консервативните бюджети първи излязоха от кризата, и спомена държави като Естония, Люксембург и Швеция като пример за печеливша бюджетна стратегия, която гради доверие у инвеститорите.
  „Няма как състоянието на основните търговски партньори на страната ни да не се отрази и върху нашата икономика. Вече 4 години държавата съставя бюджет в условията на криза. ЕС активно работи за консолидиране на бюджетната политика, вкл. за намаляване на бюджетните дефицити и бюджетните разходи", подчерта и икономическият съветник на президента Първанов Кирил Ананиев. Той също сподели мнението, че в условия на криза бюджетът трябва да е консервативен, но също така, трябва да има ясен план за конкретни политики, насочени към дългосрочно икономическо развитие. „Важни са дългосрочните документи - Националната стратегическа референтна рамка, Националния план за развитие, Стратегията „България 2020", които поставят конкретни нива за ред показатели, в т.ч. за развойна дейност, наука, заетост, бедност, брой на висшистите, брой на напусналите средно образование и т.н. В Бюджет 2012 не е обърнато необходимото внимание на тези цели", категоричен бе г-н Ананиев.
  Според него, не трябва да се говори за „наливане на пари", а за процес, съпроводен с необходимите реформи в съответните ключови сфери. Кирил Ананиев допълни, че е необходим преглед на публичните разходи, оценка на тяхната ефективност и на тази база да се определи кои от тях са неефективни и кои движат икономиката напред. „От обсега на държавното финансиране трябва да отпаднат дейности, които отмират, и да освободят финансов ресурс за перспективни дейности. Необходими са съответните индикатори и постигане на конкретни цели, като трябва да се знае срещу всеки разход каква полза е постигната", смята Кирил Ананиев. Според него, други проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на г-н Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж.
  Според икономическия съветник на Президента, необходимо е да се предвидят съответни данъчни и бюджетни стимули за МСП, мерки за намаляване на задлъжнялостта, вкл. междуфирмената задлъжнялост. Положителна оценка даде г-н Ананиев за възстановения фискален резерв в размер на 4.5 млрд.лв. „Като цяло, нещата са в правилната посока, трябва да се подобри частта по отношение на реформите, целите и политиките", е общата оценка, дадена от Кирил Ананиев.
  Николай Ненков от КНСБ също се присъедини към общото мнение, че консерватизмът на бюджета е положително качество, в контекста на международната обстановка. Според него, обаче, големият въпрос е колко трябва да бъде консервативен бюджетът и къде трябва да се търси балансът. Зам.-председателят на КНСБ се обяви за повече средства за социалните системи, доходите, потреблението и пазара на труда, увеличение на минималната работна заплата, както и увеличение с по 10% на работните заплати и пенсиите. „С прекалена рестрикция няма да се случи нищо съществено", убеден е Николай Ненков. Той също изказа положително мнение за възстановяването на фискалния резерв, като подчерта, че трябва да се изясни кой е обективният санитарен минимум за резерва.
  Промяна в тона на синдикатите в правилна посока видя председателят на УС на БСК Сашо Дончев и отправи въпрос към Николай Ненков дали работодателите могат да разчитат на подкрепа за административна реформа и старт на е-правителство. В отговор, г-н Ненков заяви, че кризата сближава социалните партньори, като направи уточнението, че не трябва да се говори непременно за съкращения, а за преструктуриране на администрацията.
  „Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж", опонира Владимир Каролев на призива на синдикатите за мерки, насочени към увеличение на доходите и потреблението на населението. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко „свещени" сектора. „Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?", попита реторично Владимир Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността. Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Г-н Каролев се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като „Булгаргаз", „НЕК", „БДЖ" и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти. Той призова да се определят приоритети за това къде да отиват парите от европейските фондове, като държавата се оттегли в максимална степен от изпълнението на проекти, за които частният бизнес има съответния капацитет.
  По повод планираното увеличение на минималната работна заплата Георги Ангелов отбеляза, че като част от общата финансова тежест за фирмите (нарастващи осигурителни вноски и минимални осигурителни прагове, административно разпростиране на КТД и др.) при ограничен фонд „работна заплата" ще доведе до съкращение на персонал и ще се отрази неблагоприятно на пазара на труда.
  Според главния секретар на БТПП Васил Тодоров, обосновката на Бюджет '2012 провокира повече въпроси, отколкото да дава отговори. Като ключови проблеми той отбеляза намаленото финансиране за наука, в частност - за Българската академия на науките, недостатъчното проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. „Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот", обясни Васил Тодоров. Той се присъедини към общото мнение за липса на ефикасен програмен подход при бюджетирането. „Има 60 млн.лв. приходи от такси в Търговския регистър. 15 млн.лв. от тях са предвидени за реинвестиции. Какво се случва с останалите средства? Защо при този ресурс качеството на услугата не се подобрява, а тъкмо обратното - влошава се?", запита Васил Тодоров.
  На финала на срещата председателят на УС на БСК Сашо Дончев изрази удовлетвореност от постигнатото съвпадение на позициите по ключовите въпроси на бюджета и обобщи разговора, цитирайки бившия американски президент Роналд Рейгън: „Държавата не е решението - държавата е проблемът!". Г-н Дончев отправи покана към участниците за бъдещи подобни свободни разговори по ключови за развитието на икономиката и обществото теми.
  
  Линк