Квота за тристранката: поне 7% от работната сила

• Спорят кой да остане в тристранката

  
  
   
  
  
  Нов критерий в Кодекса на труда може да извади Българската търговско-промишлена палата (БТПП) от тристранката за следващите 4 г. Проблемът е, че само тази бизнес организация може да издава акредитиви за износители и транспортни документи, т.нар. АТА карнети. С поправките в кодекса обаче се забранява участие в тристранката на структури, на които държавата е делегирала със закон определени дейности.
  "Това е част от поръчковото законодателство у нас", коментира Цветан Симеонов, председател на БТПП. "Издаването на карнети АТА е на принципа на публично-частното партньорство, не е държавна дейност, а дейност на Международната търговска камара", уточни той.
  Ожесточените дебати за легитимността на синдикатите и работодателите продължават и по критерия за членска маса. Държавата е отстъпила от изискването всяка организация в тристранката да покрива 10% от всички заети по трудов договор, което е около 230 хиляди души. Числото обаче е непосилно високо и за профсъюзите, и за работодателите. Синдикатите искат твърдо число - между 50 000 и 100 000 работници. А работодателите - поне 150 хиляди заети в членуващите в съответната организация фирми. В момента национална представителност имат шест работодателски структури - БСК, БТПП, КРИБ, АИКБ, Възраждане и ССИ. Както и двата синдиката - КНСБ и "Подкрепа".
  
  Линк
  
  

• Квота за тристранката: поне 7% от работната сила

  
   
  
  За национално представителна работодателска организация вече ще се счита тази, която обединява браншови структури и предприятия, в които са наети поне 7% от осигурените на трудов договор у нас. Това гласи последният вариант на проекта за поправки в Кодекса на труда, предложен от правителството.
  Сега изискването е за най-малко 30 000 работници, или членство на 750 фирми с над 10 служители.
  Занапред организацията трябва да има структури в над 1/4 от отраслите, определени от националния класификатор на икономическите дейности, с не по-малко от 10% от осигурените по трудов договор във всеки отрасъл.
  Задължително е също да има местни органи в над 1/4 от общините.
  Друго условие е статутът на юридическо лице поне 3 г. преди кандидатстването за представителност.
  Вече няма да може да бъде национално представителна работодателска организация, която извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или друг нормативен акт.
  Фирмите могат да членуват в неограничен брой организации, но за целите на преброяването една фирма не може да се брои в две или повече организации. Ако предприятието по принцип членува пряко или чрез браншова организация в 2 или повече национални работодателски организации, при преброяването то трябва да упълномощи изрично една от националналните организации или браншовата, в която членува.
  Основната интрига в предстоящото преброяване е именно между шестте работодателски организации, тъй като се очаква броят на представените в Националния тристранен съвет да бъде редуциран. 
  При синдикатите отношенията са по-ясни, но критериите и за тях също се променят.
  За национално представителство на профсъюза вече ще се иска членска маса поне 7% от осигурените, наети по трудов договор в България. Изискват се също и структури в над 1/4 от отраслите по националния класификатор с членуващи не по-малко от 10% от наетите на трудов договор във всеки отрасъл, или най-малко 50 организации с поне 5-има членове от всеки отрасъл.
  За синдикатите също става задължително да имат местни органи в 1/4 от общините и национален ръководен орган. И при организациите на работниците двойното членство при преброяването е изключено.
  Ако бъдат одобрени окончателно днес, тези критерии ще бъдат базови за преброяването, което по закон трябва да стане до 13 юни 2012 г.
  Сега в тристранката влизат 6 работодателски организации - КРИБ, БСК, БТПП, АИКБ, ССИ и БСЧП "Възраждане". Национално представителните синдикати пък са КНСБ и КТ "Подкрепа".
  Участието в Националния тристранен съвет дава право на работодателските и синдикалните организации да преговарят с държавата по всички възлови въпроси на жизненото равнище, доходите и икономиката на държавата. При правителството на ГЕРБ тежестта на този орган нарасна и на нито едно важно решение от този спектър не се дава ход преди благословията на социалните партньори.
  ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА
  КОЙ КОЙ Е
  Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
  Създадена е през 2006 г. като обединение на Съюза на работодателите в България - СРБ (учреден през 2000 г. като организация на големите и средните български частни предприятия), и Българската международна стопанска асоциация - БИБА (основана през 1992 г. като организация на чуждестранните инвеститори у нас).
  Първият председател на КРИБ е Иво Прокопиев. След изтичането на мандата му през 2010 г. изпълнителният директор на "Софарма" Огнян Донев поема организацията. Негови заместници са Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Уни Кредит Булбанк", и Петко Димитров, управител на дружествата на "Прайсуотърхаус Купърс" в България. КРИБ е единствената организация с фиксиран мандат на председателя от 2+2 години без право на последващ.
  КРИБ произвежда три-четвърти от БВП на България, обединява над 10 500 компании, колективни и индивидуални членове, осигурява над три-четвърти от българския износ.
  По данни от последното преброяване през 2007 г. има 3278 членове с 351 965 заети, но сега твърди, че дава работа на над 700 хил. души. Има 66 регионални представителства в страната, обединява над 60 браншови организации във всички сектори.
  От самото си създаване КРИБ се бори за затягане на критериите за участие в Националния тристранен съвет, за да може само чистият бизнес да партнира на държавата и синдикатите по основните социални и финансови въпроси. Именно тя иска и членският внос да стане критерий за участие, за да не се допуска финансова зависимост от външни фактори. Настоява също всяка фирма да упълномощава само една браншова или национална работодателска организация да я представлява пред социалните партньори. (24 часа)
  Българска стопанска камара (БСК)
  Българската стопанска камара е наследник на БИСА - Българската индустриална стопанска асоциация, учредена на 25 април 1980 г. по инициатива на ЦК на БКП от представители на най-големите български държавни предприятия.
  Публична тайна е, че е създадена от Тодор Живков за Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП, който става и първи председател на БИСА. Предприятията са задължени да членуват в нея. Тогавашният Министерски съвет щедро финансира БИСА с постановления № 12 от 1982 г. и № 33 от 1984 г. Впоследствие тези средства не могат да бъдат открити.
  БИСА получава от държавата и сериозен сграден фонд.
  В началото на 90-те г. БИСА се преименува в БСК, а от 1993 г. неин шеф е Божидар Данев. Организацията активно участва в приватизацията и в привличането на чуждестранни инвестиции.
  На 16 февруари 2011 г. по негово предложение се разделя оперативното от политическото ръководство в камарата. Председател на УС на БСК става Сашо Дончев, президент на "Овергаз инк", дъщерно дружество на "Газпром", а Данев става изпълнителен председател.
  БСК твърди, че има над 100 браншови организации, регионални структури във всички областни градове, 160 общински. Те представят около 40 000 предприятия. По нейни данни покрива 70% от заетите.
  В БСК членуват някои технически университети, БАН, Централният кооперативен съюз. На последното преброяване през 2007 г. камарата е представила 1863 членове, без обаче да посочи общ брой на заетите в тези фирми. (24 часа)
  Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)
  АИКБ е създадена през 1996 г. като организация на бившите приватизационни фондове. Неин пръв шеф е Валентин Карабашев, вицепремиер и министър на търговията в правителството на Любен Беров. Той е един от авторите на Закона за приватизацията (заедно с Асен Мичковски и Илиян Шотлеков). След като оставя политиката, става един от основателите на приватизационен фонд "Златен лев", който се нарежда сред първите 11 по най-много събрани бонове. От започналата при управлението на Виденов масова приватизация "Златен лев" купува акции в 50 предприятия, предимно миноритарни дялове.
  След Карабашев шеф на АИКБ става Лидия Шулева като шеф на приватизационен фонд "Албена инвест холдинг". След избирането й за вицепремиер и министър на труда и социалната политика през 2001 г. на поста я сменя Калин Митрев от "Индустриален холдинг - България". Когато Митрев става представител на страната в Европейската банка за възстановяване и развитие през 2002 г., АИКБ се оглавява от Васил Велев, изп. директор на холдинг "Стара планина" - публично акционерно дружество, учредено през 1996 г. под името Централен приватизационен фонд, активен участник в масовата приватизация. Председател на съвета на директорите на фонда е Евгений Узунов (зам.-министър на транспорта по времето на Т. Живков, първи секретар на ДКМС през 1989 г., зам.-министър на финансите през 1991-92 г.и началник на ГУ "Митници", сега секретар на Висшия съвет на БСП по кадрова политика и финанси).
  АИКБ твърди, че обединява над 50 холдингови и инвестиционни дружества, 15 браншови камари, 1200 индустриални предприятия, осигуряващи работа на над 200 хил. души. Призната е за национално представителна работодателска организация през 2004 г., но има подозрения, че това е заслуга на Лидия Шулева. Преброяването през 2007 г. обаче затвърждава членството й. Тогава тя обявява 1194 членове, като 863 са с над 10 наети, а заетите в тях са общо 129 320.
  АИКБ поддържа добри връзки с БКС и е неин член.
  
  Българска търговско-промишлена палата (БТПП)
  Българската търговско-промишлена палата е създадена през 1895 г. и е най-старата палата на Балканския полуостров.
  През 1943 г. заедно с другите стопански камари преминава в правомощията на държавата, а после е закрита. През 1952 г. пак е възстановена под името Българската търговска палата. През 90 г. започва реформи, възстановява регионалните търговски палати. Дълги години я ръководи Божидар Божинов.
  Още с влизането на БТПП в Националния тристранен съвет започват обвиненията от другите работодателски организации, че тя изпълнява държавни функции. Многократно те се опитват да я отстранят заради това, че предоставя услуги срещу задължително членство. Един от най-сериозните конфликти създава фактът, че по закон БТТП е единствен издател на АТА карнета - международен унифициран митнически гаранционен документ за временен внос, износ и транзитно преминаване на стоки съгласно международната конвенция АТА, а също така и сертификатите за произход. 
  След влизането ни в ЕС страната е подложена на критика и ЕК твърди, че България има проблем със социалния диалог, щом признава БТПП за социален партньор. Затова и в новия проект за промени в Кодекса на труда правителството иска национално представителните организации да не извършват дейности, възложени им със закон. Критерият е неприемлив, подобно ограничение ще изключи прилагането на публично-частното партньорство с националните организации, казва обаче шефът на палатата Цветан Симеонов.
  През 2007 г. БТПП заявява 2662 членове с 582 615 заети, но при нея има фирми от други работодателски организации. Много компании признават, че членуват в БТПП заради сертификатите, които само тя издава, но не са я упълномощавали да ги представлява като работодател.
  
  
  БСЧП “Възраждане”
  Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане" е учреден на 12 декември 1989 г. от Добромир Гущеров, създател на застрахователно и презастрахователно дружество "Орел".
  Гущеров е завършил политикономия в УНСС (тогава ВИИ "Карл Маркс"). Заедно с Васил Божков през 1994 г. той създава Българската индустриална и търговска банка. В партньорство със Станка Шопова - бившия първи секретар на ЦК на ДКМС, през 1995 г. регистрира застрахователно и презастрахователно дружество "Орел" АД. През 1997 г. регистрира "Винпром-Чирпан" , участва в още десетки други печеливши фирми.
  През 2006 г. продава "Орел" на застрахователния гигант "Дженерале". Включва се в политиката като депутат от БСП. После заминава в Австрия.
  През март 2006 г. Гущеров предава ръководството на дотогавашния си заместник - бизнесмена Манол Велев, който обаче през юли е прострелян и до днес е в кома.
  През 2007 г. Гущеров се завръща като почетен председател на съюза. Заради тежкото състояние на Велев с промени в устава се създава съпредседателско място, поверено на Ваня Тодорова.
  БСЧП "Възраждане" при последното преброяване през 2007 г. бе със 752 членове с 52 062 заети. (24 часа)
  Съюз за стопанска инициатива (ССИ)
  Съюзът за стопанска инициатива е наследник на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, създаден през декември 1989 г. като първата неправителствена организация на частните предприятия в България. Негов основател е банкерът Валентин Моллов, основен акционер в Първа частна банка, председател на Г-13, административен директор на БИСА в продължение на 12 г.
  Твърди се, че зад него стои всъщност самият Луканов, който решава, че трябва да има и работодателска структура, представляваща малките, средните и микропредприятията. Идеята е всички граждански сдружения да се ползват в услуга на БКП, за да се усвояват потоците пари и офертите от западни фирми.
  Моллов ръководи ССИГ до 1994 г., когато го сменя Петьо Блъсков, тогава съсобственик на пресгрупа "168 часа". На петия си конгрес организацията решава да съдейства за ускоряване на малката приватизация, да компенсира загубите, понесени на частните фирми от югоембаргото.
  През юли 1997 г. ССИГ се оглавява от Данчо Джиков, шеф на застрахователна компания "Български имоти". Тогава се взема решение да бъде създадена Втора частна банка, като консорциум изкупи акциите на Първа при условие че тя престане на съществува.
  През 2001 г. организацията е преименувана на Съюз за стопанска инициатива и се оглавява от проф. Борислав Борисов, сега ректор на УНСС. По това време съучредителят на застрахователните дружества "Аполо и Болкан" и "Спартак", а днес представител на акционерите на застрахователна компания "Лев инс" Алексей Петров е изпълнителен директор на организацията, като дори я представлява в надзора на НОИ. През 2003 г. в ССИ се появява и бившият социален министър от правителството на Иван Костов Теодор Дечев.
  През 2010 г. проф. Борислав Борисов се кани да се оттегли от поста, но общото събрание се проваля заради ареста на Алексей Петров, обвинен по делото "Октопод". Оттогава организацията се представлява в публичното пространство от Теодор Дечев. След излизането си от ареста Алексей Петров продължава да участва в тристранката.
  През 2007 г. ССИ заявява 852 членове с 83 902 заети. По данни на НОИ има 852 фирми с над 10 служители и с общо 81 447 заети в тях. (24 часа)
  
  Линк