Цветан Симеонов, БТПП: Българската страна не бива да се отказва от партньорството си с Гърция

Водещ: Г-н Симеонов, какви решения очаква бизнесът от европейските институции за излизане от кризата? Какви са акцентите в декларацията, под която се обединиха търговско-промишлените палати на страните от Г-20, подкрепена и от Българската търговско-промишлена палата?

Цветан Симеонов: Това е доста обширен въпрос, но накратко какво очаква бизнесът от европейските институции? На първо място, две неща да бъдат съчетани. Това е, от една страна, ограничаване на публичните разходи, тяхното по-ефективно използване и, от друга страна, стабилизиране на банковата система с по-стриктни правила и по-строг контрол от централните банки.

Водещ: Виждат ли се стъпките към налагането на тези правила? Върви ли се по тези стъпки или повече са декларативни усилията на европейските лидери?

Цветан Симеонов: Като начало в първите стъпки след кризата, съвсем правилна е Вашата забележка, че повече се говореше отколкото се действа, но това не помогна за излизането на Европа от кризата. Напротив, в известна степен я задълбочи и доверието, като че ли малко спадна към Европа. Сега е време за действие. Затова заседанието, което мина в Кан, беше посветено на ясна политика. Естествено организациите на работодателите не могат да бъдат безчувствени и непричастни към това нещо. Ние отбелязахме, че важна стъпка в посоката за подобряване на икономическото състояние е по-нататъшното вдигане на търговските бариери. Какво имаме предвид – въпреки обявените четири свободи в Европа, все още има пречки, които съвсем не са малки, за движението на стоки. Това са т. нар. нетарифни бариери. Ние констатираме от всяка една страна дали стандартче, дали езикова бариера, но се поставят различни пречки за свободното движение на стоки. Същото е и за услугите – непреодолими или трудно преодолими бариери пред участието в обществени поръчки. В движението на капитали тук, като че ли в обратна посока трябва да се движат нещата, малко по-стриктни правила и по-добър надзор от централите банки. И накрая – за движението на хора – очевидно е, че въпреки формално обявеното членство на някои страни, визирам България, свободното движение на хора, като че ли още не е факт. Знаем, че доста страни поставиха допълнителни срокове като ограничение за движението на български, мисля и на румънски работници в рамите на единното европейско пространство.

Водещ: Чува ли се гласът на търговско-промишлените палати?

Цветан Симеонов: Мисля, че се чува и това е нещо важно, за което трябва и нашите политици да си дават сметка. Няма значение какво е наименованието на организацията. Няма значение какво е написано в определени документи. Важно е зад тези организации колко фирми стоят. По това трябва да се оценява тежестта на гласа на съответната организация. Първо, а Вие знаете, че Българската търговско-промишлена палата е получила доверието на повече от 50 000 български фирми. Получила е доверието на редица международни организации. Това ни дава възможност да бъдем чути не само в България, а и в чужбина. Като че ли за нашата страна това е характерно в двете посоки – по-добре се чува нашият глас и по-лесно се възприема в чужбина и обратното – гласът на чужденците, като че ли по-лесно се възприема от нашите управляващи.

Водещ: Горещата тема сега е Гърция. Гърция е в центъра на кризата. Може би има и други рискове, но поне общественото внимание в момента е концентрирано в съседката ни, а и Гърция е един от основните инвеститори в България. Много капитали минават през Гърция, за да влязат в България. Отразява ли се кризата на търговските отношения между двете страни?

Цветан Симеонов: Тя не само се отразява, но и ще се отразява в много продължителен период напред. За никого не е приятно да има съседи с трудности в икономиката. Още повече, че Гърция е в десетката на нашите, както инвеститори, така и експорт и импорт сделки. Без съмнение тези трудности в Гърция ще се отразят. Очаквали сме наистина, наблюдавайки развитието на икономиката на Гърция, да има затруднения, но това, което се случи и се случва доста надхвърли очакванията и на много анализатори. Но това е едно. Второто и по-важното е ние да не се отказваме от Гърция като партньор, да укрепим тези връзки и да подкрепим онези предприятия в Гърция, които ще се борят с кризата, които няма да бъдат стреснати от по-тежките финансови условия там. Втората посока е да приемем нормално, както и досега сме го правили – всички гръцки инвеститори, които ще предпочетат България като своя дестинация заради по-доброто й законодателство, заради по-стабилната й икономика, благодарения на разумната и консервативна политика във финансово отношение на България. Така трябва да се движим напред. Капиталите е нормално да се движат към по-благоприятни дестинации. Един ден ние сме уверени, че разбира се, с цената на много лишения, с цената на много жертви, както за гражданите в Гърция, така и за фирмите, имам предвид финансови ограничения, един ден Гърция отново ще стъпи на крака и тези, които са поддържали връзки с тази страна, ще бъдат в по-благоприятно отношение.

Водещ: Как изглежда от Ваша гледна точка икономическата политика на България в контекста на европейската ситуация, в съседство с Гърция?

Цветан Симеонов: Без да сме перфектни, ние очевидно се справяме далеч по-добре. Не случайно рейтингът на страната ни се вдига заради добрата макроикономическа и финансова политика. Редица предложения на бизнеса се възприемат. Не всичко обаче е перфектно. Има и още много неща, които трябва да се направят и които не струват толкова средства, колкото воля и желание на управляващите. Пак ще спомена двата важни недостатъка, за съжаление, на нашата икономическа среда. Единият е недостатъчно добре работещата съдебна система. За бизнеса, в известна степен, е ясно – използването на арбитража и то става. В последните години се утроиха делата, които се гледат в арбитража. Там те получават бързо и евтино правосъдие. В другата посока малко по-трудно ще се справи обществото, ако няма воля в управляващите. Говоря за администрацията, за административното обслужване, за електронното правителство. Огромни средства в използването на съвременните начини на управление, в това число включването на електронните средства за обмен на информация. Това би спестило огромни средства и е едно от най-важните средства за борба с корупцията.

Водещ: Вчера се състоя срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където участвахте и Вие. Какви са изводите ви? Може би най-коментираното предложение в медиите е това да бъдат глобявани и работниците, които работят без трудов договор.

Цветан Симеонов: Сама по себе си, никаква мярка колкото и да е строга няма да сработи, ако тя не се прилага. Затова нормално е първо да кажем, че това не е без съгласието на работодателските организации, защото трябва да има баланс – ако се наказва работодателят, трябва да се наказва и работникът. Разбира се, размерите на санкциите трябва да бъдат съобразени с икономическото положение на страната по трудовия договор. Те трябва да бъдат по-ниски за работника, но все пак никой не бива назначен, защото това се казва „договор”, против волята му и не изпълнява определени трудови функции против волята му, след като знае, че е без трудов договор. Самите работници и това прави чест на синдикат „Подкрепа”, те дадоха това предложение, санкцията да бъде свързана с осигурителните вноски, които би трябвало да внесе съответният работник. Това ще има и възпитателна роля, като се каже на тези, които не се съобразяват със законите в страната и отново им се напомни, че по този начин те не лъжат никого, а себе си, защото дните и годините, в които работят без договор липсват от тяхното осигурително досие и един ден ще се окаже, че ще получават или по-малка пенсия, или по-трудно ще стигнат до пенсия.

Водещ: Да, така е, но може би някои работници биха казали, че не са в ситуация да поставят условия на работодателите си. Донякъде така поставя отношенията пазарът на труда, но пък санкцията би била инструмент да поставят искането си. Смятате ли, че би могло да има такъв ефект, тоест работникът да каже „аз държа да имам договор, защото вече има санкции”?

Цветан Симеонов: Тук е моментът да кажем, бих желал да използвам форума на вашето радио, да пожелая на работниците в България, особено на тези, които са амбициозни, така да се квалифицират, така да се обучават, такива постижения да имат в своите лични качества, че те да диктуват условията. В доста професии, ще спомена добри юристи, ще спомена добри компютърни специалисти, ще спомена добри счетоводители, защо не и инженери, защо не и технически кадри, и със средно образование, когато са показали кадърност, знания и капацитет, много често всеки един опит да излязат от фирмата е последван от увеличаване на заплатата, от увеличаване на бонусите. Бих желал по този повод да кажа, че ще бъде добре българските работници да бъдат така квалифицирани, естествено то не зависи само от тях, а и от системата на обучение и квалификация в България, но все пак това трябва да бъде нашата цел. Така да бъдат квалифицирани и толкова полезни да бъдат за фирмата, че и да не си помисля някой да ги уволнява. А пък, когато подадат молба за назначаване, с удоволствие да ги приеме всеки. Да има конкуренция за техните възможности.

Линк