Ток за бизнеса директно от централите! Ако не – заводите спират (графика)

10+18 конкретни искания към правителството от работодателските организации, в които членуват фирмите с 82% от всички заети

Каквото зависи от българските работодатели за пълноценното приемане на България в Шенген, ще бъде направено, тъй като това е един от трите ни национални приоритета. Другите са присъединяването към еврозоната от началото на 2025 г. и подготовката за приемането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което трябва да стане до края на 2026 година.

Това увери в сряда Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Най-голямата работодателска организация поема ротационното председателство за тази година на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). В 4-те организации в нея - КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК, членуват фирми, които съставляват 82% от всички заети и

правят около 90% от БВП на страната

Бизнесът обаче има 10 искания за подобряване на бизнес средата и още 18 в сферите на енергетиката, зеления преход, пазара на труда и социалната политика. (виж инфографиката)

През 2024 г. асоциацията ще преговаря с правителството за въвеждането на принципа One in – two out. Според шефа на БТПП Цветан Симеонов това предполага, че когато държавата въвежда нова регулация, изискване или такса за бизнеса, трябва да премахва две съществуващи. “Ако спазва този принцип, България скоро ще стане по-привлекателна за чуждите инвестиции”, каза той.

Довършването на магистралите, по-доброто поддържане на пътищата и изобщо възстановяване на инвестициите в инфраструктурата са други искания наред с реално приемане на принципа “Замърсителят плаща” при определяне на таксата за битови отпадъци.

Приемането ни в ОИСР е важно за нас и неслучайно се борим за това от 6 години. Ще продължаваме да настояваме усилията в тази посока да продължат, защото членството предполага да имаме възможността за ценни реформи във всички сфери, каза Домусчиев. Приемането ни в т. нар. клуб на богатите държави в момента е в процедура на съгласуване между страните членки, като заедно с нас кандидати за влизане са и Румъния и Хърватия.

Според Домусчиев реформите в енергетиката трябва да продължат,

пазарът на ток напълно да се либерализира,

а енергийните помощи да се насочат по предназначение там, където наистина има нужда от тях (виж интервюто по-долу).

Не може аз за загряване на водата в басейна ми да плащам по-евтино тока, отколкото го купуват заводите на Васил Велев (председател на АИКБ - б.а.), каза Домусчиев.

Самият Велев заяви, че през 2024 г. бизнесът ще настоява да се финализират преговорите за

адекватен механизъм за определяне на минималната работна заплата

В момента има сфери на дейност, в които средната за бранша заплата е по-ниска от минималната, включително и в държавни и общински структури, обясни той.

И пресметна, че разликата между работещите и онези, които разчитат на бюджета, е далеч по-лоша от официално представяната. Според Велев няма друга такава държава в Европа, в която

на 100 работещи и следователно осигуряващи се, съществуват 119, които разчитат на бюджета.

Във второто той включва едновременно пенсионерите, които са 2,039 милиона, и онези 595 хиляди работещи, които получават заплатите си от бюджета.