Кабинетът изхвърля БТПП от тристранката

• Две бизнес структури може да отпаднат

  
  
   
  
  
  Бизнес организациите в НСТС имаха различни предложения какви да бъдат критериите за представителност. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България настояваха прагът да е 250 000 работници. От стопанската камара искаха вдигане на критериите до 150 000, а от Асоциацията на индустриалния капитал - на 100 000. В крайна сметка правителството прие последния вариант. Спрямо него на санитарният минимум със 100 000 членове или по-малко вероятно ще се окажат Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) и БСПЧ “Възраждане”.
  Според последното официално преброяване на работодателските структури от 2007 година, фирмите в ССИ осигуряваха хляб на малко повече от 83 000 работници, а “Възраждане” - на 52 000.
  Ако се окаже, че и сега тези организации не отговарят на завишените критерии, те ще трябва да отпаднат от Тристранния съвет.
  Също около новата граница за представителност през 2007 г. бе Асоциацията на индустриалния капитал - 129 000 наети. Много над прага са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. Над тази летва е и търговско-промишлената палата, но в нея членуват фирми, представлявани от другите две организации заради специфичните услуги, които БТПП предоставя със закон.
  
  Линк
  
  

• Съюзът на Трактора, “Възраждане” и БТПП може да изпаднат от тристранния съвет

  
  
  Съюзът за стопанска инициатива на Алексей Петров, БСЧП “Възраждане”, основано от Добромир Гущеров и сега начело с Манол Велев, Българската търговско-промишлена палата, може да изпаднат от Националния тристранен съвет. Това е най-вероятният сценарий за преброяването на работодателските и синдикалните организации през декември. Той следва от поправките в Кодекса на труда, одобрени вчера окончателно от правителството. С тях се въвеждат нови критерии за национална представителност.
  
  Първите две работодателски организации трудно ще покрият новото изискване за членска маса. За БТПП пък препъникамъкът ще е забраната на работодателите да извършват дейности, изрично възложени само на тях със закон или друг нормативен акт. Сега БТПП по закон издава АТА-карнетите - митнически документи за временен внос и износ, както и някои сертификати. Това бе дефинирано като проблем на социалния диалог у нас в специален доклад на Еврокомисията и стана повод за упреци, че организации без социален мандат седят на масата, на която държавата, бизнесът и синдикатите преговарят по жизнено важни социални и финансови проблеми.
  
  БТПП обвини правителството, че променя правилата, за да я лиши от национална представителност, и нанася удар на публично-частното партньорство. Затова във вторник вицепремиерът Симеон Дянков изиска писмено становище по въпроса от всички работодателски и синдикални организации.
  
  Това е проблем от години и не е редно документите, които само палатата издава, да й осигурят членство в тристранката, коментираха работодатели.
  
  "Софарма" например е член на БТПП, но не съм й давал мандат да ме представлява в тристранния диалог", категоричен е Огнян Донев, изпълнителен директор на фармацевтичната компания и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Тази позиция се споделяла от много други компании, които досега имали двойно членство в работодателски организации по чисто прагматични причини.
  
  Занапред за национално представителство на работодателска организация ще се искат 100 000 осигурени на трудов договор. Досега изискването бе за 50 000.
  
  "КРИБ предложи 250 хил., но в крайна сметка уважаваме решението на правителството, което е взело предвид и мнението на другите организации", коментира изпълнителният директор на най-голямата работодателска организация Евгений Иванов.
  
  "Същевременно като радетели на идеята в тристранката да останат само истинските, няма защо да се притесняваме, защото се въвеждат и нови, достатъчно строги критерии", каза още Иванов. Например работодателите вече трябва да бъдат представени в 1/4 от икономическите дейности с не по-малко от 5% от осигурените на трудов договор във всеки отрасъл. Това изискване щяло да се покрие само от най-големите.
  
  Според експерти по-малки организации като Съюза за стопанска инициатива, БСЧП "Възраждане", а дори и Асоциацията на индустриалния капитал в България трудно ще отговорят на това условие, освен ако не се обединят.
  
  "В сливането няма нищо лошо, ето Съюзът на работодателите и БИБА преди 5 г. го направиха, създавайки КРИБ, от което само печелят", каза Евгений Иванов.
  
  Министърът на труда Тотю Младенов преди време също обясни, че окрупняването на работодателски организации е европейска практика.
  
  Ново изискване за национална представителност на работодателските организации е да имат местни структури в 1/4 от общините.
  
  Важна промяна е и фактът, че занапред за нуждите на преброяването една фирма ще може да упълномощи само една национална организация, както и да даде пълномощно на една браншова. Двойното членство при установяване на националната представителност се изключва. Досега това беше възможно.
  
  След бурни дебати и промени до последно в крайна сметка летвата за представителство на синдикатите се вдигна от 30 000 на 75 000 членове, осигурени на трудов договор.
  
  Първоначалната идея бе летвата да се вдигне на 100 хил. и до последно бе сигурно, че ще мине. Това обаче щеше да спъне членството на "Подкрепа" в тристранката. Затова министърът на труда Тотю Младенов като бивш член на синдиката се опитал да обясни, че такъв критерий не отговаря на логиката на пазара на труда. Доводите му били, че по-малко работещи не може да правят по-голяма членска маса.
  
  Изненадващо лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев посети Министерския съвет за няколко минути и обмени мисли със Симеон Дянков на премиерския етаж. В крайна сметка 100-те хил. членове от Кодекса на труда бяха редуцирани до 75 хил.
  
  Друго изискване към синдикатите е да са представени в 1/4 от отраслите с 5% от работещите във всеки един от тях. Алтернативата е да имат най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка от всеки отрасъл. И за профсъюзите ще важи новото изискване да имат местни органи в над 1/4 от общините в страната, както и национален ръководен орган. При преброяването организациите на работниците и служителите също ще бъдат длъжни да се ориентират само към една конфедерация и съответно една национална организация.
  
  Процедурата по преброяване на работодателите и синдикатите ще стартира на 14 декември. За попълването на документите се дават 4 месеца, а същинското броене ще отнеме още 2. Така че към края на май - началото на юли 2012 г. ще са ясни новите социални партньори на правителството.
  
  
  Линк
  
  

• Изхвърлиха Трактора от тристранката

  
  
   
  Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), чийто изпълнителен директор е соченият за тартор на Октопода – Алексей Петров -Трактора, ще отпадне от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
  Това стана ясно вчера, след като правителството определи праг от 100 000 работници за участие в тристранката. Досега минималният брой наети бе 30 хил, пише "Монитор".
  През 2007 г. ССИ е заявил 852 членове с 83 902 заети. По данни на НОИ има 852 фирми с общо 81 447 заети в тях. Новата тристранка ще бъде формирана догодина. От нея ще отпадне и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане”. Остават обаче работодателските организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ и двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа”. Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда всички въпроси, свързани с условията на труд, пенсионната реформа и данъчната политика.
  
  Линк
  
  

• Съюзът на Трактора изпада от тристранката

  
  
   
  
  
  Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), чийто изпълнителен директор е соченият за тартор на Октопода – Алексей Петров-Трактора, ще отпадне от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това стана ясно вчера, след като правителството определи праг от 100 000 работници за участие в тристранката. Досега минималният брой наети бе 30 хил.
  През 2007 г. ССИ е заявил 852 членове с 83 902 заети. По данни на НОИ има 852 фирми с общо 81 447 заети в тях.
  Новата тристранка ще бъде формирана догодина. От нея ще отпадне и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане”.
  Остават обаче работодателските организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ и двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа”.
  Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда всички въпроси, свързани с условията на труд, пенсионната реформа и данъчната политика.
  
  Линк
  
  

• 100 000 наети е условието за участие в тристранката на бизнес организации

  
  
   
  
  
  Само работодателски организации, в които фирмите членки имат общо над 100 000 служители, наети на трудови договори, ще бъдат признавани за представителни през следващите 4 години. Структурите, които отговарят на критерия, ще могат да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
  Това предвиждат промени в Кодекса на труда, одобрени от правителството в сряда. Досега критерият за представителност на работодателски организации беше в тях да членуват фирми, в които са заети общо поне 30 000 работници.
  Допълнително условие е организациите да не изпълняват дейности, които са делегирани със закон. Такава в момента е Българската търговско-промишлена палата.
  “Не е ясно дали БТПП ще отпадне от тристранката. Трябва да се питат ористи”, каза социалният министър Тотю Младенов пред “Труд”.
  Според одобрените промени ще се завишат и критериите за представителност на синдикатите. За да получат мандат в тристранния съвет, те ще трябва да имат поне 75 000 членове. Досегашното изискване беше за минимум 50 000.
  В края на годината ще започне преброяване, което трябва да покаже колко от участващите в тристранката организации отговарят на новите критерии (виж долу каква бе картината през 2007 г.). Броенето ще приключи през юни и тогава ще има яснота колко от участващите в момента 6 бизнес организации ще останат в НСТС.
  Преди три дни КТ “Подкрепа” се обяви срещу вдигането на прага за необходимата членска маса, докато Конфедерацията на независимите синдикати в България настояваше за още по-голямо увеличение. Причината за разнобоя е, че членовете на КТ “Подкрепа” са по-малко. В сряда от “Подкрепа” казаха, че не се притесняват от праг 75 000 членове.
  
  Линк
  
  

• Кабинетът изхвърля БТПП от тристранката

  
  
  Една от най-старите и големи работодателски организации в България ще трябва да напусне социалния диалог, ако парламентът утвърди приетите вчера от правителството промени в Кодекса на труда с новите критерии за преброяване на социалните партньори. От изпълнението им ще зависи кои работодателски и синдикални организации ще могат да преговарят с правителството от средата на идната година.
  
  Един от критериите е, че организациите не могат да изпълняват дейности, вменени им със закон, а БТПП е оторизирана да издава някои документи за международна търговия. Така отпада възможността някои фирми да искат да ги представлява тази организация само заради услугата.
  
  Критериите стават по-строги, но не колкото бяха първоначалните идеи. От КРИБ настояваха всяка организация, и работодателска, и синдикална, да има минимум 250 000 членове, тъй като според тях трябва да има окрупняване. В крайна сметка приетото изискване е за 100 000 наети за бизнеса и 75 000 членове за профсъюзите. Досега изискването беше 50 000 и 30 000 души.
  
  Допълнително национално представените организации трябва да са представени в 1/4 от общините и в 1/4 от икономическите сектори. От двете синдикални организации - КТ "Подкрепа" и КНСБ, нямат притеснение от новите критерии. Още не се знае кои от шестте работодателски организации няма да се справят с тях, тъй като броенето започва тепърва, както и битката за гласа на различни фирми и браншови съюзи коя да ги представлява. Очаква се поне три бизнес организации да отпаднат. Освен БТПП другата, която вероятно няма да покрие новите критерии, е Съюзът за стопанска инициатива, зад който стои Алексей Петров. Вероятно и Асоциацията на индустриалния капитал в България ще има проблем.
  

  Дина Христова

  
  Линк