Как CBAM ще повлияе на спедициите, предлагащи митническо оформяне на вноса?

Kак да се избегнат ненужни разходи и забавяния на стоки на границите? Очаква ли се пренареждане на пазара и цялостната организация на доставките на стоки, обхванати от CBAM?

Списание ЛОГИСТИКА представя прогнози на експерти от различни сфери за въздействието на новото мито върху бизнеса.

Планетата е тласната към „ръба на пропастта“, твърди последният доклад на Световната метеорологична организация (World Meteorological Organization – WMO). Тя констатира „счупване на рекордите“ при нивата на парниковите газове, температурата на повърхността на Земята, топлината и окисляването на океаните, покачването на морското равнище, загубата на арктически лед. Анализ на WMO сочи още, че изминалата 2023-та е била най-горещата година в историята. Последното десетилетие (2013–2023) пък е най-топлото, откакто се води статистиката. Все пак има и добри новини – в същия доклад се отбелязва, че през 2023 г. капацитетът за производство на възобновяема енергия се е увеличил с 50 на сто в сравнение с 2022 г., като това е най-високият темп за последните две десетилетия.

Новото мито

Борбата с климатичните изменения е глобален проблем, който се нуждае от глобални решения. На 1 октомври 2023 г. влезе в сила CBAM – нов механизъм за облагане вноса на определени стоки в Европейския съюз. Най-общо казано, целта е да се „компенсират“ въглеродните емисии (СО2), излъчени по време на производството в трети страни. СВАМ е насочен към феномена „изтичане на въглерод“, свързван с риска бизнесът да измести своите производствени операции в страни с по-либерални механизми за контрол и таксуване на въглеродните емисии.
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) или CBAM се въвежда, за да се създадат равни условия на конкуренция между продуктите, произведени в ЕС, и съответните вносни стоки. Новото мито е важно за вносителите на т.нар. CBAM стоки и митническите им представители, тъй като изисква представянето на сертификати. Те могат да бъдат заявени само от „упълномощени“ (одобрени) декларатори. Контролът в това направление е част от концепцията за „зелени митници“, обяснява Момчил Антов, директор на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) и председател на Националната организация на митническите агенти (НОМА). Именно т.нар. зелени митници имат водеща роля за улесняване и наблюдение на международната търговия, отговаряща на стандартите за устойчивост.

Предизвикателствата

По своя замисъл CBAM не е насочен към транспортно-спедиторския бизнес, тъй като въвежда регулации и задължения по отношение на вносителите на определени стоки, включително към техните митнически представители. Голяма част от спедиторските компании у нас обаче предлагат услуга по митническо оформяне на вноса на своите клиенти и в тази връзка могат да бъдат въвлечени като „одобрени декларатори“ в този процес. „Имайки предвид, че ангажиментите по СВАМ за вносители, позиционирани извън ЕС, могат да бъдат изпълнявани у нас само от косвени митнически представители, то тази нова регулация автоматично става предизвикателство за тази част от спедиторските компании, които имат подобни клиенти. Всички останали вносители могат да изпълняват ангажиментите си по СВАМ сами или да договорят тяхното изпълнение със своите митнически представители (преки или косвени) или с трети лица“, посочва Антов.

Адаптация

Преходният период по СВАМ стартира на 1 октомври 2023 г., като се дава възможност на задължените лица да се адаптират и да разберат по-добре своите ангажименти. Той ще приключи на 1 януари 2025 г. и от този момент нататък при неспазване на регулациите ще бъдат налагани санкции. „С оглед на това е много важно както за вносителите на СВАМ стоки, така и на техните митнически представители (одобрени декларатори) да се създаде подходяща организация за събиране и обработка на необходимата информация относно количествата въглеродни емисии, излъчвани по време на производството на внасяните от тях стоки“, подчертава директорът на НСБС и председател на НОМА. Тази информация е от основно значение за правилното подаване на тримесечните доклади и свързаните с тях последващи разходи за купуване на СВАМ сертификати, които съответстват на количеството въглеродни емисии, натрупани във внасяните стоки.
Това е и основното предизвикателство пред спедиторските компании, опериращи и като митнически представители, тъй като трябва да се води ефективна комуникация с различни производствени инсталации в трети страни. „В същото време следва да се има предвид и фактът, че почти не съществуват механизми на национално или общоевропейско ниво, които да се използват за верификация на тази информация, а СВАМ деклараторите ще са пряко отговорни за нейната достоверност и пълнота с всички произтичащи от това последствия за тях“, обръща внимание Момчил Антов.

В детайли

Механизмът за коригиране на въглеродните емисии по границите функционира чрез налагане на такса върху вложеното въглеродно съдържание на определени вносни стоки, която е равна на таксата, наложена на националните стоки в рамките на Системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС. Беата Папазова, съветник Европейска интеграция и проекти в Българската търговско-промишлена палата (БТПП), уточнява, че новите правила първоначално ще засегнат стоки, внасяни от държави извън ЕС, които са особено въглеродно интензивни, а именно стоки като цимент, електроенергия, торове, алуминий, желязо, стомана и водород, както и желязо, стомана и алуминий.

Линк