На форум на “Соларната академия” на бизнеса му “просветна” чия отговорност са кадрите

Имаме самочувствието със „Соларната академия“, че правим нещо супер важно, защото всички знаем как соларните системи са бъдещето и всички ние, включително и аз съм си покрил покрива с панели. Ние се радваме на това какви добри граждани сме – как с тези системи пестим електроенергия и пазим природата. Но кой в България, ще ги развива в бъдеще?

С този въпрос, с нескрито притеснение, пиар специалистът Максим Бехар откри началото на един от най-важните форуми тази седмица – „ПРЕЗАРЕДИ КАРИЕРАТА СИ“ 2024 – кариерно изложение и форум за професионално развитие във ВЕИ индустрията.

То бе организирано от сдружение „Соларна академия България” и се проведе на 18 април в „Astoria Grand Hotel“ в София.

И без да дочака отговор, Максим Бехар се обърна към присъстващите в залата ученици от различни професионални гимназии, участващи в конкурса на „Соларната академия“ за изготвяне на макет на фотоволтаична електроцентрала, с думите:

„Кажете на своите приятели и гаджета още отсега да помислят за своята кариера!“

Инж. Веселин Тодоров – председател на сдружение „Соларна академия България“ го допълни с думите, че вероятно на този етап се смята, че единствената професия в тази сфера е извършващият монтажа на ВЕИ- панели.

„Но това далеч не е така – в сектора има и много други висококвалифицирани позиции“, подчерта инж. Тодоров.

Заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева обясни, че тъкмо в настоящия исторически етап се изгражда симбиозата между реалния бизнес, професионалното и висшето образование с участието и подкрепата на работодателските организации, синдикатите и браншовите организации.

Целта е образователните политики да се залагат на ниво „сектор“ и „бранш“ и това, което се произвежда като квалифицирани специалисти да бъде създадено с водещата роля на представителите на бизнеса.

Георгиева добави, че в тази връзка се създават секторни съвети, от които се очаква те да подготвят бета версия на новия списък на професиите. Тя припомни, че през март 2024 г. парламентът прие промяна в Закона за професионалното образование и обучение, от която именно се поставя началото на много сериозна реформа в сектора.

Първата стъпка в тази реформа е промяната в списъка на професиите. Ето защо Мариета Георгиева насърчи присъстващите да се поинтересуват какви идеи дават секторните съвети във връзка с новите професии.

Идеята е тази бета версия на новия списък да бъде обсъдена с колкото се може повече хора. След това, по силата на административната процедура, в началото на юни въпросният списък от професии и квалификации ще бъде публикуван за обществено обсъждане.

Мариета Георгиева сподели, че очакванията й са реформата да е с добър ефект за бизнеса, като училищата се превърнат в изпълнители на волята на бизнеса.

Заместник-министърът подчерта, че от бизнеса ще се очаква да е движещата сила. Накратко – вече училищата няма да предлагат наготово специалистите, от които се очаква, че бизнесът има нужда.

От своя страна Цветан Симеонов – преседателят на УС на Българската търговско-промишлена палата коментира, че БТПП са правили проучване, според което няма сектор в България, който да е доволен от кадрите, които са на негово разположение. Според него това може да се интерпретира по два начина – или предприемачите са твърде амбициозни, или наистина трябва да се вземат сериозни мерки.

Той уточни, че в България има няколко професионални гимназии и няколко висши училища, които предлагат специалности в областта на ВЕИ, но техните усилия не са достатъчни.

В същото време обърна внимание на заместник-министъра на образованието, че политическата обстановка е доста динамична и това буди притеснение. Той използва дадената му дума, за да сподели болката си и по проблеми, нямащи пряка връзка с образованието в професионалните училища, а с принципа – обучение за цял живот.

Симеонов не отрече, че има национална програма за енергийния преход, но подчерта, че са пропуснати години, в които е можело да се помисли за преквалификацията на служителите от „Мариците“, чието съкращаване тепърва предстои.

По думите му при решението на проблема сега се следва особен – потребителски подход – уволнените ще получат 20 или 33 заплати, а е щяло да бъде далеч по-добре, с усилията на МОН, съкратените да се преквалифицират и с труд да си изкарват прехраната.

„Липсата на кадри отваря пазара за навлизане на фирми с неквалифицирани кадри, което е много опасно за обществото и е вредно за целия сектор – първо, създава опасност за ползвателите, второ – губи се ефективност с аматьорски упражнения“, предупреди Цветан Симеонов.

Той поздрави „Соларната академия“ за активните й усилия, но отново използва случая да разкритикува държавата.

„Не може в една държава, в която има бюджети за милиарди, ние да разчитаме само на обществените организации да ни подготвят кадрите. Добре е да има фондове. Всички се борим за влизането в Шенген, но трябва да сме готови, че ще има сериозен отлив на кадри – те ще отиват там, където „Плана за възстановяване и устойчивост“ действа – където парите от него са в обращение, а не като тук, при нас, където забавянето не е с месеци, а с години“, продължи в критичен дух Цветан Симеонов.

Ректорът на УНСС – проф. Димитър Димитров – също не спести критики към системата на висшето образование в България, но преди това обърна внимание от нуждата да се говори повече за ВЕИ-инсталациите. Призна как под анонса на неговото участие във форума имало няколко коментара, в които го обвинявали, че е алчен професор, унищожаващ плодородни земеделски земи.

Проф. Димитров поясни, че е факт, че отскоро УНСС може да се похвали със собствена ВЕИ-инсталация, благодарение на която университетът е намалил сметките си за ток, но тя не заема плодородна земеделска земя, а две трети от нея са върху покрив на терена на паркинга на висшето учебно заведение.

След това той премина към критиките си към висшето образование. По думите му прекалената регулация в него не помага за осигуряването на кадри в области като зелен водород, използване на слънчевата енергия не само за фотоволтаици, но и за топлина. Той даде пример, как в УНСС предлагат специалности икономика на транспорта и на енергетиката, но поради многото ограничения студентите две години учат общи неща, през втората или третата година преминават през по-специализирани дисциплини, свързани с енергетиката, но не придобиват умения в сферата на соларите и панелите.

В същото време той обясни, че в УНСС имат форма за допълнително обучение на студентите, която се нарича – „Бизнес академия УНСС …“, след което следва името на съответната компания, с която си сътрудничат.

Следвайки този принцип, от УНСС биха могли да осъществят сътрудничество и със Соларната академия с цел студентите да получат специализирани знания от компании, които търсят точно определени специалисти. Според проф. Димитров именно по този начин може да се възстанови връзката между бизнеса и образованието. Иначе той призна, че трябва да се чака около година – да мине процедурата през министерството на образованието и през Националния център за информация и документация, за да може да започнат да се предлагат специалности като ВЕИ, изкуствен интелект, киберсигурност.

Част от „Слънчеви стратези“ от Професионалната гимназия по селско стопанство „Свети Георги Победоносец“ в Суворово.

Проф. Христо Василев от Техническия университет, който също участваше във форума, бе сякаш единственият, който нямаше никакви критики към никого.

Той обясни, че в техния университет функционира Национален център за иновации в областта на мегатрониката и чистите технологии, който има 16 лаборатории, в една от които се развиват и соларните технологии и фотоволтаиката.

В Техническия университет предстои да бъде изграден иновативен фотоволтаичен парк, в който ще се приложат нови технологии и ще се създаде възможност студентите да се запознаят с последните достижения в областта.

По думите на проф. Василев на покрива на 8 блок на Техническия университет се изгражда толкова иновативна централа с вертикални панели, че при нея дори няма толкова голяма необходимост от батерии по отношение на капацитет и номинална мощност. Освен това в техния център е изградена и батерия за съхранение на енергия на база оловни технологии.

Тук той използва случая да информира бъдещите електротехници, че макар и много специалисти да отписват оловните технологии, в Австралия говорят за ренесанс на оловните технологии, които са с по-добри показатели от литиевите технологии.

„България има традиции в тази област – има четири завода, два изследователски центъра към БАН, единият от които е Институтът по електрохимия“, уточни проф. Василев.

След това той се върна на темата с развитието на фотоволтаиката в Техническия университет и подчерта, че тя е важна, защото благодарение на нея не само ще се създадат нови работни места, но и ще се развива нова индустрия, при която енергията ще е на ниска цена и за бизнеса, и за домакинствата.

Проф. Василев поясни, че всяка седмица Техническият университет изготвя бюлетин за зелена енергия и зелени технологии, в която съобщава за най-важните иновации и проучвания по света в тази сфера. Освен това заедно с Аграрния университет в Пловдив те издават и бюлетин за агроволтаика, където разясняват как е възможно от земеделска земя да се произвежда и енергия, и богата земеделска продукция.

След това думата бе дадена на Илия Левков – председател на УС на Националната браншова организация за електрическа мобилност. Той също направи критично изказване – призна, че на неговата организация й отнело две години да убеди Националната агенция по професионално образование и обучение да въведе две специалности – монтьор и техник на електрически превозни средства.

Първоначално те ги предложили на университетите, където по думите на Левков ударили на много голям камък.

Единствено в Русенския университет и във Висшия транспортен университет започнали да предлагат двете специалности като бакалавърска и магистърска програма.

Друг лъч светлина била една професионална гимназия в Своге, където благодарение на директора й, интересът към двете специалности се увеличил и към момента има над 1000 ученика от 20 гимназии, които са придобили необходимите знания и умения.

„Има една отвратителна мантра – няма кадри, но всъщност те са ангажимент на работодателите. Кадрите се обучават в университетите, където получават базови познания, след това обаче уменията им идват от практиката, заради което тъкмо бизнесът има ангажимент да ги обучи. Ето защо е отговорност на бизнеса той да инвестира в кадрите, така, както го прави за услуги и роботи“, подчерта Левков.

По този повод думата взе заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева, за да съобщи, че представителите на нейната институция са направили всичко по силите си, затова да осигурят пари от държавния бюджет, така че от 1 април да бъдат поети осигурителните плащания, които работодателят дължи в дуалното обучение.

Тя посочи, че в МОН си дават сметка, че само за две години обучение в 11 и 12 учениците трудно ще се превърнат в реална производителна сила, както е навсякъде по света.

Ето защо по думите й работодателите в България инвестират много повече в учениците в сравнение с тези в Швейцария. Тя дори обърна внимание, че в чужбина не биха се заели с дуалното обучение, ако излизат на минус, а тук –въпреки липсата на печалба, нашите компании го правят.

Ето защо в момента се подготвят законодателни промени, с които да се овласти бизнесът и той да казва какво, как и колко да се учи, обяви Мариета Георгиева.

Недко Пашамов – експерт по соларни системи, завършил в Германия, и автор на книгата „Въведение във фотоволтаиката“ – пък обърна внимание, че в момента в неговата сфера има само една призната тук в България професия и това е тази на извършващите монтажни дейности на фотоволтаични системи. Според Пашамов това не е справедливо, тъй като има много специалисти, завършили в чужбина, с други добри квалификации в сектора.

Във връзка с този проблем Мариета Георгиева поясни, че следващият проект, който МОН ще изпълнява, е свързан с дуалното обучение във висшето образование. Предстои през юли в МОН да бъдат представени резултати от проучване как завършилите средно и висше образование се реализират на пазара на труда и на тази база ще се изгради и техният проект.

По този повод Цветан Симеонов от БТПП отбеляза, че той е останал разочарован от подобни инициативи на правителството – преди време им поискали списъци със специалистите, които бизнесът очаква. От БТПП им предоставили исканата информация, след което списъците им били върнати с възражения – те трябвало да напишат конкретната си мотивация защо точно тези специалисти им трябват и от кое точно висше училище ги искат.

Симеонов призна и за друг проблем – предвид желанието на бизнеса да внася работна ръка от трети страни, като Индия, например, той се оплака, че консулската ни служба в Делхи до края на ноември е със запълнени часове и няма да може да отдели нито минута за разчитащите на работни визи у нас индийски работници.

„На бизнесмените в България днес ни трябват работници“, подчерта Симеонов. След това той цитира проучване на Българската търговско-промишлена палата от 2023 г. според което 56% от запитаните български фирми имат нужда от специалисти, завършили машинно инженерство; 53% от анкетираните търсят специалисти с електротехника и електроника, 23% – завършили специалности в така наречената сфера – общо инженерство; около 20% – завършили „енергетика“.

Всички в залата се обединиха, че изкуственият интелект няма да може да предложи решение на проблемите на бизнеса, най-малкото няма как ИИ да инсталира фотоволтаична система.

Ето защо трябва да се инвестира в кариерното ориентиране на всеки млад човек и така участниците в конференцията сякаш повториха призива на Максим Бехар:

„Кажете на своите приятели и гаджета още отсега да помислят за своята кариера!“

След това последва най-вълнуващата част от форума – бяха раздадени наградите на победителите в конкурса за изготвяне на макет на фотоволтаична електроцентрала със система за съхранение на енергия (батерия) и елементи от екосистема.

Отбор „Млад електротехник“ от Националната професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“ в Разград (на снимката) стана големият победител в първото соларно състезание.

Гимназистите от отбора получиха като награда по един таблет, който да им помогне в обучението и да ги насърчи да продължат с подобни проекти.

Втора награда получи отборът „Механо“ от Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас.

Трета награда спечели отборът „Слънчеви стратези“ от Професионалната гимназия по селско стопанство „Свети Георги Победоносец“ в Суворово.

Накрая имаше и четвърта награда за отбора на Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Константин Фотинов“ в Бургас.

На инж. Веселин Тодоров сякаш не му бяха достатъчни четирите наградени отбора, защото смело си пожела в края на форума догодина да са 44 на брой.

Линк