Въвеждане на еврото – рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия

Във вторник се проведе конференцията „Въвеждане на еврото – рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия", организирана от Българската търговско-промишлена палата и Българо-Хърватски бизнес клуб.

От 2023 година Хърватия официално въведе еврото за разплащателно средство в страната. На конференцията беше обсъден опита на държавата и предизвикателствата, с които се е справила.

Би било погрешно да се каже, че Хърватия е била в по-уязвима позиция поради приемането на еврото, изтъкна Мислав Бъркич - главен съветник в Дирекцията за европейски въпроси на Национална банка на Хърватия.

„Индивидуалните и независимите оценки на Европейската централна банка и Евростат показват, че въздействието на приемането на еврото върху инфлацията е между 0.2 и 0.4 процентни пункта.Съответно, ако не бяхме приели еврото, инфлацията щеше да е 8 или 8.2, а не 8.4. Така че това беше много малък принос на еврото. Нашите оценки са подобни, но по-важни са на Евростат и ЕЦБ.За нас беше по-трудно да постигнем критерия с инфлацията, защото 2023 г., когато цените се покачват навсякъде и държавата приема еврото, това се отразява и на цените, особено на цените на услугите. Сигурен съм, че България ще бъде в по-благоприятна среда с по-ниска инфлация“, отбеляза Мислав Бъркич.

Той добави, че докладите на ЕЦБ сочат, че цените, които са се повишили най-много в Хърватия, са цените на услугите.

Горан Шараваня - гл. икономист в Хърватската търговска камара отчете, че страната е имала два основни проблема след въвеждането на единната европейска валута.

„Настройките на фискалната политика и нашият бюджетен дефицит, и динамиката на публичния дълг очевидно се насочиха в грешната посока. Присъединяването към Европейския съюз доведе до промяна в макроикономическата стабилност на страната, така че сега имаме повече или по-малко почти структурна повърхност в разплащателната сметка.Имаме позицията на бюджета в рамките на критериите от Маастрихт и намаляващ публичен дълг. Това се случи, защото имахме правилна координация между съответните министерства и Централната банка, и това е основното за преодоляване на нашите предизвикателства.Според мен това беше възможно, защото въпросът дали трябва да влезем като държава в еврозоната, в НАТО и в целия процес на евроатлантическа интеграция, никога не е стоял като въпрос. Въпреки че, когато става дума за приемане на еврото и какво ли още не, винаги е имало хора, които са били против него по различни причини“, обясни Горан Шараваня.

Той добави, че по-голямата част от хърватите са подкрепяли всички мерки - еврото, Шенген, Европейският съюз и НАТО. За да преодолеят инфлацията, Шараваня отбеляза, че Хърватия е въвела таван на цените на някои продукти, както и на горивата.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Полина Начева

Линк