Мисията (не)възможна: Бизнесът иска внос на работна ръка от чужбина

Сложен бюрократичен и скъп процес, с огромна регулаторна тежест. Така гледа бизнесът на настоящата нормативна уредба, която касае вноса на работна ръка от чужбина. Законите са няколко и въпреки че съвсем наскоро претърпяват реформа, бизнесът все още вижда дефицити.

бизнесът

Снимка: Envato Elements

От недостиг на работна ръка се оплакват поне 75 на сто от компаниите според различни проучвания като липсата в някои сектори е сериозна пречка. Предизвикателства има както от административен, така и от нормативен характер – забавяне на процеса по издаване на визи, изискването за представяне на значителен брой документи, наличие в законодателството на прекалено дълги срокове за обработката на тези документи от компетентните институции и издаване на съответното разрешение за пребиваване и работа и др.

Начин за решаване на тези проблеми има – с реформа в няколко законодателства, които касаят трудовата миграция и мобилност – Закона за чужденците в Република България, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилниците за тяхното прилагане. В края на април на първо и второ четене тези промени бяха приети от депутатите в 49-ия парламент, след като бяха разработени от Министерството на труда и социалната политика. През изминалата година бяха предприети и различни действия за оптимизиране и дигитализиране на процесите за издаване на разрешения за пребиваване като Министерството на електронното управление изгради Единна платформа, чието въвеждане в експлоатация започна в началото на април тази година. Тепърва ще се преминава към практическото й използване.

От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) казаха за Forbes, че въпреки направените досега усилия за облекчаване на достъпа до българския трудов пазар, бизнесът продължава да среща трудности както от административен, така и от нормативен характер.

“Индустриалните предприятия не могат да наемат повече от 35% чуждестранни работници. В земеделието и туризма няма такива ограничения, но административните процедури все още затрудняват наемането”, коментираха за Forbes Bulgaria от отдел “Икономически анализи и политика” към Българската търговско-промишлена палата.

Mоже ли вносът на работна ръка от чужбина да реши проблемите с пазара на труда у нас?

По данни на Националната статистическа служба през първото тримесечие на 2024 г. коефициентът на безработица в България отбелязва увеличение от 0.6 процентни пункта до 5%. От МТСП са категорични обаче, че нивото на безработицата е ниско и практически в страната не съществува проблем.

“Налице е недостатъчно предлагане на работна сила, особено с характеристики, търсени от работодателите. В тази връзка вносът на работна ръка от чужбина би имал по-скоро положително въздействие върху пазара на труда и ще допринесе за преодоляването на недостига”, коментират от МТСП.

Бизнесът също е категоричен, че вносът на работна ръка от чужбина всъщност по-скоро би решил проблема, отколкото да го задълбочи. Липсата на квалифицирана и мотивирана работна сила е сериозно предизвикателство за множество сектори в България.

“В сфери като строителството, селското стопанство и технологичната индустрия често има недостиг на кадри, което води до забавяне на проекти и пропуснати икономически възможности. Вносът на работна ръка от чужбина представлява решение на този дефицит. Чуждестранните работници запълват вакантните позиции, които местната работна сила не може или не желае да заеме. Това не само че не увеличава безработицата, но и спомага за растежа на бизнеса и създаването на нови работни места. Освен това, чуждестранните работници често внасят специфични умения и опит, които липсват на местния пазар. Тези умения повишават качеството на продукцията и услугите, което прави българските компании по-конкурентоспособни на международния пазар”, казаха за Forbes от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предлаганите условия на труд и заплащане на гражданите от трети страни не трябва да са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, категорични са обаче от Министерството на труда и социалната политика. Според бизнеса вносът на работна ръка от чужбина по никакъв начин не води до подбиване на заплатите, а напротив – при правилно регулиране и контрол, този процес може да доведе до повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд за всички работници.

Секторите, които най-много биха спечелили от улеснен внос на работници от чужбина са няколко – според данни от Агенцията по заетостта, най-много граждани на трети държави се наемат традиционно в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, преработващата промишленост, създаването и разпространението на информация и творчески продукти и др.

“По отношение на регистрираната сезонна заетост до 90 дни в периода 2017 – 2023 г. такава е регистрирана за повече от 42 хил. чужденци, които са работили основно в хотелиерството и ресторантьорството, селското, горското и рибно стопанство. За същия период 9381 чужденци са с регистрирана краткосрочна заетост до 90 дни за работа в строителството. Съпоставянето на броя на заетите лица от трети държави към общия брой на заетите лица в страната по сектори показва, че относителният им дял варира от 0.1% до 0.6%, т.е. е под 1%”, обобщават от Министерството на труда и социалната политика.

В областта на трудовата миграция България има подписани спогодби с няколко държави – Армения, Грузия и Молдова, но единствената действаща към момента е тази с Молдова. Останалите две са влезли в сила, но не се изпълняват поради предимно административни пречки, независещи от българска страна. Стартирани са преговорите за сключване на такива споразумения с Украйна като потенциал за преговори има още с Албания, Азербайджан, Киргизката република, Туркменистан и Узбекистан.

“Тези спогодби са особено подходящ инструмент, който да подпомогне преодоляването на проблемите на българския бизнес с недостига на работна сила, тъй като предвиждат облекчен достъп до българския пазар на труда за граждани на тези държави без разрешение за работа, а само с регистрация в Агенцията по заетостта, която е и компетентната българска институция за прилагането на спогодбите”, казват от МТСП.

Партньорството с Индия

Бизнесът предложи съвсем наскоро да се разгледа възможността за подобно партньорство и с Индия при проведена миналата седмица кръгла маса.

“Представители на строителния бизнес коментираха, че вносната работна ръка е по-дисциплинирана и по-производителна, като изтъкнаха Индия и Непал като основни източници на работна сила. Те подчертаха, че тези работници идват в България с единствената цел да работят. В допълнение, беше отбелязано, че бизнесът се нуждае от приблизително 150-200 хиляди работници, за да посрещне текущите нужди на индустрията и да поддържа темповете на растеж и развитие”, казват от БТПП.

Споразумение с Индия би включвало регламентиране на процесите по внос на работна ръка, установяване на ясни правила за наемане и условия на труд, както и механизми за защита на правата на работниците. Такова обаче все още не стои на масата, уточняват от МТСП.

“Освен Индия, България може да разгледа възможности за споразумения с държави като Виетнам, Филипините, Киргизстан, Пакистан, Бангладеш и Узбекистан. Тези държави имат значителен потенциал да предоставят квалифицирана работна ръка, която да помогне за запълване на недостига в ключови сектори на българската икономика. Виетнам и Филипините, например, имат добре развита система за подготовка на кадри в области като медицински грижи, IT и инженеринг, които могат да бъдат полезни за българския пазар на труда”, допълва Българската търговско-промишлена палата.

Линк