КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ДВОЙНИЯ ПРЕХОД НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ

• КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ДВОЙНИЯ ПРЕХОД НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ 12.07.2024 |

  
  

  На онлайн събитие на 8 юли 2024 г. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) представи постигнатото до момента в рамките на европейския проект TWINING – Supporting Just Twin Transition of European Industries, който цели насърчаване на сътрудничеството между организациите на работодателите и на работниците в областта на двойния преход към зелена и цифрова икономика.

  Работата по проекта стартира миналата година, а общата му продължителност е 20 месеца, а партньорите са от България, Белгия, Испания, Полша, Румъния, Словакия, Черна гора и Република Северна Македония. Координатор на проекта е Синдикатът в сектор металообработване в Хърватия.

  На онлайн събитието Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в БТПП, представи резултатите от проучване за двойния преход, проведено в рамките на проекта сред експерти в областта на зеления и цифровия преход. Според тях политическата стабилност е важно условие за реализиране на двойния преход, а индустрията се нуждае от повече информация и прозрачност, наред с целенасочена финансова политика и координирани действия на ниво държава и сектори. Експертите посочват като проблем и недостига на квалифицирани кадри и яснота за възвращаемостта на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Някои от експертите се опасяват от:

  • повишаване на разходите на услугите, които предлага конкретна компания;
  • повече административни тежести, свързани с подаване на отчети и бюрокрация, което ще намали времето за работа;
  • поскъпване на материалите;
  • повишаване на размера на необходимите инвестиции;
  • липса на обучени кадри за новите технологии.

  Притесненията на индустрията

  По проекта е направена и анкета сред представители на различни индустриални сектори, работодатели, работници от различни възрасти. 90% от тях посочват, че очакваните ползи от двойния преход са свързани с повишена конкурентоспособност. За 60% това е свързано с нови клиенти и пазари, 50% целят енергийна ефективност, а 30% – по-ниски разходи.

  

  Запитани за предизвикателствата, които виждат при двойния преход, респондентите посочват:

  • разнопосочната информация – 60%;
  • административните тежести – 60%;
  • липса на квалифицирани кадри за осъществяване на прехода – 60%;
  • честата смяна на правилата и изискванията – 40%;
  • по-големи разходи за иновации – 40%.

  Най-често предприетите стъпки за преминаване към двойния преход включват:

  • прилагане на принципите на енергийната ефективност – 70%;
  • прилагане на иновациите – 70%;
  • обучения за екипа за нови умения в съответствие с нововъведенията – 60%;
  • прилагане на нови технологии в производството – 40%.

  Според 16% от респондентите информация за зелената сделка има, но са необходими още обучения. 40% смятат, че е необходима по-широка информационна кампания. Никой от участниците в анкетата не посочва, че разполага с пълната информация по темата.

  МСП и хората – във фокуса на двойния преход

  През февруари т.г., отново в рамките на проекта, е проведена среща с Фокус група с участието на работодатели, работници и експерти от различни сектори. Сред основните препоръки е посочено, че малките и средните предприятията и човекът – служител, работник, ръководител, потребител, трябва да са във фокуса на всички действия по двойния преход, за да може той да бъде постигнат, каза Димитрова.

  Регионалното позициониране също има значение – както по отношение на природни ресурси, екосистеми и социални системи, така и за това в коя област, в кой регион работи една компания, тъй като нейните дейности по двойния преход ще се различават от тези за съседния. Финансовите ресурси са определени като ключови за осъществяване на 80% от мерките, които бизнесът и държавата са предприели за двойния преход.

  

  От голямо значение е и времевият фактор – за някои сектори той се случва доста бързо, например за ВЕИ, в други обаче – селското стопанство, се забавя, като има и сектори като ИКТ, в които трансформацията е постоянна.

  По време на семинара бяха представени и добри практики в двете области, обвързани от двойния преход.

  Необходимост от дигитални умения

  Направен бе преглед на проведеното по проекта национално проучване и анализ на потребностите от дигитални умения по икономическите дейности. Идентифицирани са 65 ключови професии/длъжности. Разработени, тествани и валидирани са 65 унифицирани профили за дигитални умения по ключови длъжности и/или професии, съгласно НКПД 2011, посочващи знанията, уменията и поведението, които работещият следва да притежава, за да изпълнява задълженията си в обхвата на професията и/или длъжността си в съответната икономическа дейност/поддейност по КИД 2008.

  Съставени и пилотно са тествани 16 програми за неформално обучение за развитие на специфичните дигитални умения, съгласно изискванията на конкретната длъжност/професия, извън базовите дигитални умения. Разработени са и са приети 16 секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения в секторите, обхванати от проекта на БТПП. Направени са 16 секторноориентирани методически указания за надграждане и развитие на специфичните дигитални умения. Разработени са 4 модела на социално партньорство и колективно договаряне в предприятията, адекватни на технологичните промени и дигиталната трансформация.

  Двойният преход в сферата на услугите

  Д-р Камелия Петкова, експерт от БТПП, направи представяне на резултатите от проект "Дигитална демокрация в действие", чиято цел е постигане на по-открито и по-отговорно управление на процеса на дигитална трансформация на услугите.

  В рамките на проекта са проведени три проучвания за нивото на дигитализацията в областта на общинските услуги, спорта и културата, проблемите и предизвикателствата пред процесите на ускоряване на дигитализацията в тези сфери. Анкетирани са 127 общински служители, 109 представители на бизнеса, 101 граждани, 87 представители на спортни федерации и клубове, 38 професионални държавни и частни организации, работещи в областта на културата, и 92 народни читалища.

  

  Въз основа на събраните данни са направени три задълбочени анализа на проблемите и възможностите за ускоряване процесите на дигитализацията в тези области, които са публикувани на интернет страница на БТПП.

  Зеленият преход и ВЕИ

  Д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение „Соларна Академия България", представи добри практики в сферата на зеления преход и възобновяемите енергийни източници. Той разясни, че заради спецификата си, сектор "Възобновяеми енергийни източници" (ВЕИ) е нов за образованието, както и за обществото.

  "Специалностите в сектор ВЕИ са абсолютно нови и следва да бъдат урегулирани за да се гарантира, че хората, които ще направят енергийния преход и зеления преход в България, ще имат образование на достатъчно добро ниво и ще бъдат квалифицирани така, че да извършат един устойчив преход в нашата държава. Отскоро "Възобновяеми енергийни източници" е пълна професия в България", каза той.

  Секторът търси стимули за въвеждане на дуалното обучение във ВЕИ. Има всеобща нагласа за обновяване на учебните програми, защита на някои професии и по-тясно сътрудничество с центровете за професионално обучение.

  Председателят на Соларна Академия България очерта и някои тенденции в сектора, които насочват не само към инвестиции във ВЕИ, но и комбинирането им със системи за съхранение. Той обърна внимание, че според Net Zero Act добиването на по-чиста енергия ще доведе до по-ниско въглеродни икономики и производства. По-замърсяващото производство ще бъде обложено с по-голям въглероден данък. Зеленият преход в транспорта, с изключение на тежкия транспорт, е добро решение за обществото. Електротранспортът намалява разходи, гориво, поддръжка и спестява много средства.

  За да се развива България като регионален енергиен хъб, е необходимо подсигуряване на връзките със съседните страни за пренос на енергия в посока и количество, когато и където е нужно. Трябва да се обърне специално внимание на връзките север - юг и изток - запад, коридори, които са ключови за преноса на балансираща енергия.

  Като добър напредък бе определен фактът, че се работи по Индустриална и енергийна стратегия на България, която цели рентабилна енергетика и конкурентна индустрия.

  
  Линк