100 хил. работници за преговори с държавата

Три работодателски организации и две синдикални ще преговарят с държавата - такава се очертава да бъде тристранката от средата на 2012 г. След неколкомесечни люти дебати правителството прие по-строги критерии за представителност на тези, с които ще преговаря в следващите години. Прекалено твърдите мерки в първоначалния вариант на промените в Кодекса на труда донякъде бяха туширани, така че да има възможно най-малко засегнати. Въпреки това най-вероятно три от работодателските организации няма да успеят да се класират отново в тристранката.

За да получи национална представителност, всяка работодателска организация ще трябва да покрие поне една четвърт от икономическите сектори и да има структури също най-малко в една четвърт от общините в страната. По-същественият критерий обаче ще е минималната численост на заетите във фирмите членове - 100 хиляди. Този показател е трикратно завишен - в момента се изискват най-малко 30 хиляди работещи. В резултат на това от тристранката най-вероятно ще отпаднат Съюзът за стопанска инициатива и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане". Първият съюз е оглавяван от разследвания за организирана престъпност Алексей Петров, а вторият беше основан от бизнесмена Добромир Гущеров. И двете организации претендират да са представители на дребния и средния бизнес в социалния диалог. Техните членове обаче ще трябва да се преориентират към останалите работодателски организации, ако искат някой да защитава интересите им в тристранката.

Друг критерий за представителност е на път да изключи една от най-старите бизнес структури в страната - БТПП. Членовете в тристранката не трябва да

изпълняват делегирани й от държавата дейности

със закон, гласи промяна в Кодекса на труда. От години БТПП не се приема еднозначно като типичен работодател заради привилегията само тя да извършва редица услуги, от които печели, като например издаването на външнотърговски документи за фирмите. От БТПП веднага реагираха, че издаването на тези документи е на принципа на публично-частното партньорство. "Изпълнението на дейности по публично-частното партньорство е постижение на бизнеса, което само повишава авторитета на бизнес организациите и по никакъв начин не ги поставя в зависимост", коментира Цветан Симеонов, шеф на палатата. Според него по-опасни са финансиранията от държавата под различна форма като например предоставяне на сгради и участия на държавни служители в органите на управление. Каква ще бъде съдбата на БТПП оттук нататък, ще имат думата юристите. Засега по новите критерии в социалния диалог остават Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Асоциацията на индустриалния капитал.

Драми при синдикатите (КНСБ и КТ "Подкрепа") не се очакват въпреки завишения и там критерий за членска маса. От 50 хиляди

на 75 хиляди се вдига необходимият брой на синдикалните членове

за да влезе профсъюзът в тристранката. В хода на броенето през следващите шест месеца обаче може да настъпят още изненади. Първо, не се знае кризата за последните три години с колко е стопила членовете и на синдикати, и на работодатели. Така структурите под минимума работещи може да се окажат повече. И още нещо - вече ще действа ново изискване срещу членството на една и съща фирма в две, та дори и три работодателски организации. От всяка фирма ще се изиска да упълномощи писмено коя браншова организация да я представлява на ниво преговори с държавата и синдикатите. С изключение на КРИБ останалите работодателски организации са силно против подобна бюрокрация. Ако за упълномощаването се изисква и нотариална заверка, това ще отнеме не само страшно много време, но и ще струва много пари.

Линк