Представителност на синдикати и работодатели в ЕС

Наскоро в публичното пространство бяха представени промени в Кодекса на труда, част от които целят да усъвършенстват критериите за представителност на синдикалните организации и организациите на работодателите. Предвид сериозното участие на синдикатите и работодателските организации в изработването на икономическите политики посредством тяхното представителство в т.нар. Тристранка и законовото изикване за консултиране с тях на редица правителствени политики и решения, въпросът за представителността на тези организации заслужава сериозно внимание.

След последните промени в Кодекса на труда, касаещи критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и организациите на работодателите, влезли в сила през 2007г., за представителна на национално равнище се приема онази синдикална организация, която:

1. има най-малко 50 000 членове

2. има най-малко пет организации с не по-малко от пет членове в повече от една трета в отраслите

3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган

4. има качество на юридическо лице най-малко две години преди подаване на искане за признаване на представителност.

За работодателските организации критериите са следните:

1. поне 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети на трудов договор и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация;

2. 30 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация;

3. организация на работодателите в повече от една пета от отраслите;

4. местни органи в повече от една пета от отраслите;

5. качество на юридическо лице най-малко две години преди подаване на иск за признаване на представителност.

Някои от новите предложения по отношение на критериите за работодателските организации:

1. 100 хиляди работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на една работодателска организация;

2. да има организации на работодатели в повече от една трета от отраслите с не по-малко от десет членове;

3. да има местни органи в повече от една втора от общините в страната и национален ръководен орган;

4. да се докаже, че за всяка от последните три финансови години размерът на приходите от членски внос е не по-малко от 500 000 лв.

За синдикалните организации, новите критерии са много по-малко на брой и по-лесно изпълними:

1. да имат не по-малко от 75,000 членове

2. представителство в ¼ от общините и ¼ от икономическите дейности

3. да членува в Международната конфедерация на профсъюзите;

4. да членува в Европейската конфедерация на профсъюзите.

След обсъждането на промените в Кодекса на труда, касаещи представителността на организациите на работниците и на работодателите, включен в дневния ред на заседанието на Тристранката (официално известен като Национален съвет за тристранно сътрудничество, НСТС) на 01.11.2011 г., последваха възражения от страна на Българска стопанска камара (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП). В официални становища до Симеон Дянков двете работодателски организации, към днешна дата представителни в НСТС, изразяват несъгласие относно предложените изменения в критериите за представителност.

Какви са техните основни мотиви:

- не са ясни причините за промяната на критериите за представителност, тъй като провежданият до този момент диалог между трите страни се оценява положително от партньорите;

- счита се за неприемлив начинът на представяне на предложените от правителството критерии, които не са били обсъдени преди това със социалните партньори;

- твърди се, че голяма част от предложенията са в противоречие с Конвенция 87 на Международната организация на труда.

Каква е ситуацията по отношение на установените критерии за представителност в някои други европейски страни?

В следващата таблица (Таблица 1) е представена информация за изискванията, там, където присъстват, за представителност на синдикалните организации на работниците в осемнадесет страни-членки на Европейския съюз. Разгледани са два сектора - публична администрация и образование.

Какво прави впечатление? Първо, в една трета от избраните страни няма установени критерии за представителност на организациите на работодатели и служители. Второ, там, където са налични такива критерии, те са идентични и за двата сектора (публична администрация и образование), какъвто е и случаят на България. Изключение правят три страни - Белгия, Италия и Полша. Страните, в които не са описани критерии за представителност са Германия, Дания, Литва, Португалия, Финландия и Швеция. Това означава, че всички създадени организации на работници и служители са част от трипартитната система.

Таблица 1: Критерии за представителност на синдикални организации в избрани страни на ЕС

В Таблица 2 са описани изискванията за представителност на организациите на работодателите в същите осемнадесет страни, в същите два сектора. Установени изисквания за представителност липсват в десет от страните, а в други две критерите са само за един от разгледаните сектори. Тези страни са Белгия, Германия, Дания, Естония, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Чехия и Швеция. Всяка страна самостоятелно решава дали да въведе допълнителни критерии за представителност, освен задължителните, заложени в устава на Международната организация на работодателите, ако иска да стане неин член, а именно: да е национална работодателска организация; да защитава принципите на свободното предприемачество; да бъде свободна и независима доброволна организация, която не подлежи на контрол или намеса от никакъв вид от страна на каквито е да било държавни органи или външни органи.

Таблица 2: Критерии за представителност на работодателски организации в избрани страни от ЕС

Кои представителни организации ще престанат да бъдат предтавителни, ако се приемат измененията в Кодекса на труда?

Един от критериите е, че организациите не могат да изпълняват дейности, вменени им със закон, а БТПП е оторизирана да издава някои документи за международна търговия. Така отпада възможността някои фирми да искат да тя ги представлява само заради услугата.

Двете националнопредставени синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа” покриват новите критерии - 75 000 членове за профсъюзите (досега бяха 50 000 членове) и представителство в ¼ от общините и ¼ от икономическите дейности. За работодателските организации, обаче, положението не е същото. Очаква се три от шестте да напуснат НСТС, тъй като не могат да изпълнят критериите - това са БТПП, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Съюза за стопанска инициатива.

Какво да се прави?

Изглежда най-добрият вариант за решаване на проблема е да се остави на самите организации от страна на работниците и служителите да решат помежду си кой да ги представлява. Ако не могат да се разберат, то това ще е в тяхна вреда, но пък имат голям стимул да го направят, защото така ще могат равноправно да участват в тристранния диалог.

По-важният проблем обаче изобщо не се обсъжда – прозрачността на тези организации. Ако се направи бърза проверка на техните интернет страници, то ще намерим всякаква информация за милиони проекти, които в момента осъществяват, но няма да намерим данни за финансите и членовете им. Пълното неуважение към обществото чрез липсата на елементарна прозрачност показва чисто и просто, че повечето от тези организации са обърнали погледа си към правителството, а не към членовете си и обикновените граждани, чиито интереси уж защитават.

И още нещо изключително важно – борбата за представителност всъщност се свежда до борба за участие в един съвет – Тристранката – който е консултативен, т.е. той може в определени случаи да оказва влияние върху решенията на правителството, но в крайна сметка последното носи отговорността и има последната дума. В тази връзка, всички усилия и игрички за представителност на синдикати и работодатели можеше да бъдат насочени към усилия за реформи – това щеше да е най-добрият критерий.

Линк