Диплома без покритие

Дипломата в България вече не гарантира добра работа. Защото бизнесът не вярва, че тя е доказателство за достатъчно знания и каквито и да било умения. В повечето случаи - с пълно право. Тази мрачна констатация важи както за висшето, така и за средното професионално образование.

Въпреки високата безработица всяко десето свободно работно място, обявено в бюрото по труда, остава незаето, сочи статистиката на Агенцията по заетостта. Причината: липса на кандидати с необходимата квалификация. Работодателските организации потвърждават тревожния дефицит на добре подготвени работници. Според проучване на Българската стопанска камара (БСК) през 2010 г. цели 42% от компаниите са търсили активно, но много трудно или изобщо не са намирали на пазара необходимите им изпълнителски кадри. Година по-късно не се забелязват промени в това отношение.

По данни на Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията почти всички випускници на професионални гимназии, назначени в металургията например, преминават през допълнително обучение по ключови знания и умения за практикуването на професията, за която имат диплома. Периодът на адаптация в производството на операторите на металургични съоръжения, заварчиците, кранистите, електрошлосерите и други работници е близо една година. За сравнение, в Европа той продължава средно около три месеца.

Корените на проблема

"Учебниците по специалните предмети в професионалните гимназии не са променяни от 1967 г. За каква актуалност на знанията може да става въпрос?!", риторично попита Диана Найденова от КНСБ на неотдавнашна дискусия за пазара на труда и конкурентоспособността на икономиката. Мая Виденова, мениджър "Развитие на човешките ресурси и наставничество" в "Овергаз", посочва като сериозен проблем неправилното разпределение между теория и практика в професионалното образование: "Учебните планове за профилираните гимназии отделят много време на общообразователните предмети за сметка на специалните. Така завършващите не натрупват необходимите знания, които да ги направят по-конкурентоспособни на трудовия пазар."

Картината става още по-ясна, когато към нея се добавят морално и физически остарялата материална база на повечето училища; застаряването, демотивацията и недостатъчно съвременната квалификация на самите преподаватели; формално провежданите стажове; старите методи на преподаване, които изначално убиват интереса на учениците към изучаваната професия.

Разбира се, за това не са изцяло виновни професионалните гимназии. Те нямат право да променят учебните програми без съгласието на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). А ако все пак решат да го поискат, често са принудени да се борят дълго с вятърни мелници. Плановете и програмите се пишат и утвърждават от МОМН въз основата на т.нар. държавни образователни изисквания (стандарти). "Самите изисквания се изготвят от Националната агенция за професионално образование и обучение, но се правят в кабинети, без реална и динамична връзка с потребностите на практиката", твърди Томчо Томов, мениджър "Човешки ресурси" на "ТеПроМетал" - представител на гръцката "Виохалко", която притежава 16 предприятия в България.

Въпреки че представлява работодателите, Томов намира вина и у тях: "Те не умеят да прогнозират в дългосрочен план потребностите си от нови кадри и умения. Освен това не инвестират в репутацията си като работодатели и не създават интерес за реализация на младите хора в индустрията."

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов включва в този списък и слабата заинтересуваност на голяма част от фирмите за решаването на проблема: "Успяхме да извоюваме правото на работодателите да участват в изпитните комисии за придобиване на сертификати за професионална квалификация. Но срещаме огромни трудности да намерим работодатели, които да отидат на тези изпити."

На по-високо ниво също има дефицити. Липсва система за прогнозиране на нуждите от хора с определена квалификация по икономически сектори и обвързване на тези прогнози с държавния план-прием в професионалното образование. Не се прави нищо за ранното кариерно ориентиране на учениците и насочването им към професии, за които има глад на пазара. Пета година се бави приемането на нов закон за професионалното образование и обучение.

Към всичко това трябва да се добави все по-задълбочаващата се тенденция на засилване на динамиката в промените и непредсказуемостта на външната среда. Да не говорим за лошия имидж на професионалното образование като цяло, който изпраща децата с най-висок потенциал най-вече в езиковите гимназии и хуманитарните специалности на висшите училища.

Решения на парче

Изправени пред заплахата да ограничат или дори спрат дейността си заради недостига на квалифицирани работници, много компании се опитват да решат проблема си със собствени сили. Част от фирмите, предимно тези с немски капитали, се опитват да въвеждат в нашата страна елементи от германската система за професионално образование.

Масова практика на големите компании в индустрията е да си партнират с конкретни професионални училища в тяхната сфера на дейност. Ценен опитът в това отношение имат "Стомана индъстри", "Стилмет", "Аурубис", Комбинатът за цветни метали в Пловдив, "Промет стил" в Бургас, "Алкомет" в Шумен. Най-често предприятията отпускат стипендии на отличници с потенциал в професионалните гимназии в тяхната сфера. Те подпомагат учебния процес, като даряват книги и компютри, спонсорират създаването на лаборатории и специализирани кабинети, предлагат пълноценни стажове в реална производствена среда. Организират се конкурси и олимпиади по специални предмети.

По инициатива на "Овергаз" например в 17 училища от 2000 г. до днес има разкрити паралелки "Газова техника". Оборудването на кабинетите, обучението на преподавателите, както и материално-техническата база са почти изцяло финансирани от компанията. Всяка от партньорските професионални гимназии има сключен договор с фирма от холдинга, за която и заедно с която подготвя кадрите. В училището се извършва теоретичната подготовка, а във фирмата - практическата.

По инициатива на "Овергаз" вече шест поредни години се провежда и Национален конкурс за най-добър млад газов техник. "Така даваме шанс на децата от тези паралелки да премерят сили с връстниците си от цялата страна, а най-добрите каним на стаж в "Овергаз", споделя Мая Виденова.

Камарата на строителите в България също прави конкурс - "Аз мога да строя", който се организира със съдействието на камарите на архитектите, на инженерите в инвестиционното проектиране и на инженерите по геодезия. Той дава възможност на участващите ученици не само да покажат знания и умения, но и реално да оценят своя образователен и професионален избор.

Осъзнали необходимостта да отговорят на изискванията на бизнеса, някои професионални училища полагат големи усилия да балансират между спуснатите от МОМН програми, наличната материална база и острата нужда от нововъведения, които да привличат учениците към класните стаи. Чудесна практика в това отношение са учебно-тренировъчните фирми най-вече в икономическите гимназии. Отдавнашни традиции в тази посока имат Търговско-банковата и в Националната финансово-стопанска гимназия в София.

Друг добър пример е Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия. Нейното ръководство активно търси връзки с частния бизнес и с радост се възползва от честите предложения за сътрудничество от различни компании. Гост-преподаватели са експерти от различни фирми и браншови организации - например Българската асоциация за изолации в строителството. "В момента имаме право да разработваме самостоятелно само програмите за задължително избираемите и свободно избираемите предмети. Има предложение в новия закон за училищното образование да се даде по-голяма свобода на училищата при съставянето на учебните планове и програми. Надявам се, че тази идея ще се реализира", казва директорката на гимназията инж. Доротея Дончева.

Ред в градинката

Още в Плана за действие за 2009 г. на Националната стратегия за продължаващо професионално обучение беше заложено създаването на национална система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определена квалификация. До днес такава няма. От пролетта на тази година социалното министерство прави втори опит в тази посока с 1 млн. лв. европейски пари.

Засега доста добре се развива друг европейски проект - този на БСК за създаване на компетентностни модели и професионални стандарти за ключовите длъжности в 20 водещи икономически сектора. Преди дни бяха открити първите регионални центрове за оценка на компетенциите в Стара Загора, Бургас, Плевен, Варна и Шумен. До края на 2013 г. ще бъдат разработени около 500 компетентностни профила на ключови за икономиката длъжности. Целта е държавните образователни изисквания да се разработват на базата на тези професионални стандарти, които ще бъдат достъпни онлайн чрез изгражданата от БСК информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предвижда се по-късно тази система да продължи да се развива, докато обхване всички професии от Националната класификация на професиите и длъжностите.

Освен това бизнесът иска нормативна уредба на публично-частното партньорство между него и образованието. В момента фирмите плащат данък в пълен размер върху средствата, които инвестират в образователната система. Смятат обаче за логично за тези пари да има данъчни облекчения. Предлага се също да се разпишат и различни стимули по подобие на предвидените в Закона за насърчаване на инвестициите. Паралелно с това стажовете трябва да бъдат нормативно регламентирани, а работодателите - мотивирани да разкриват работни места за стажанти и чираци.

В крайна сметка "бизнесът може да влияе върху подготовката на учениците и да партнира с образованието само ако вложените от него инвестиции се връщат с добавена стойност", подчертава Томчо Томов. А за постигане на по-висока възвращаемост е необходим синхрон в усилията на поне три страни - държава, работодатели и училища.

Линк