Дянков ще ореже още разходи

При първото съвместно обсъждане на проектобюджет'2012 в парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономическа политика и по здравеопазване министърът на финансите Симеон Дянков не можа да скрие уплахата си от падането поради кризата на правителствата в Гърция и Италия и от обявената същия ден от еврокомисаря по финансите Оли Рен прогноза за понижен ръст на БВП от 2,1%. Дянков обяви, че между първо и второ четене ще бъдат допълнително орязани някои разходи, като само предвидените за образование, здравеопазване и култура няма да бъдат редуцирани. Това обаче не е съвсем вярно, тъй като чувствителното намаляване на средствата за българските общини сериозно ще затрудни изпълнението и на всички техни дейности.

Бюджет 2012 г. може да стане още по-консервативен, т.е. да се намалят допълнително парите на някои от министерствата, потвърди пред Дарик радио намеренията на правителството и министърът на икономиката Трайчо Трайков. Според него случилото се през последните две години е доказателство, че изработването на консервативни бюджети е било правилен управленски ход, а ставащото през последните няколко месеца е надминало и най-песимистичните очаквания на кабинета. През следващата година страната ще разчита на износа, за да си гарантира финансова стабилност, но вероятно ръстът в експорта няма да е толкова голям, колкото тази година, обясни министърът. Той с основание допусна, че трудностите на Италия и Гърция може да имат негативно отражение върху износа, тъй като във всяка от страните продаваме стоки за над 1 млрд. евро, при получавани общо 15 млрд. евро от износ.

Няма обаче с какво да се компенсират събираните до 2008 г. приходи от ДДС и акцизи от вноса, който дотогава чувствително превишаваше износа. Постъпленията от тях са поне с 5-6 млрд.лв. по-малко. Кризата реално дойде в България в средата на 2009 г., заедно с правителството на ГЕРБ. И в резултат на погрешната му финансова политика на задържане на крупни суми, които в началото на 2010 г. те бяха близо 2 млрд.лв., неработещите или по-слабо функциониращите предприятия, особено за вътрешния пазар, сега се очертава търговски баланс между внос и износ. Поради това през 2012 г. за трета поредна година е предвидено да се съберат по-малко приходи, отколкото през 2008 г., разходите за пенсии и бюджетни заплати са оставени в същия размер, но другите - за сектор "Сигурност" и за администрацията, дори са увеличени. Дянков ще наложи в МС и той ще изпрати в парламента коригиран проектобюджет, в който ще са налице нови рестрикции. Това ще стане още до края на ноември, тъй като МФ е неспособно в сегашната икономическа ситуация да събере посочените 5-6 млрд. лв. Съмненията са дали не може или по-скоро не иска, тъй като контрабандата на цигари, горива и алкохолни напитки е в невиждани размери, а не се прави нищо за ограничаването й.

Със сигурност допълнителните рестрикции ще бъдат причина финансовият министър да каже по-късно през годината, че пари дори за минимално повишаване на пенсии и заплати в бюджетната сфера няма, тъй като не са предвидени в държавния бюджет. Българското правителство не може да проумее, че дори 10-процентно увеличение при тези плащания ще оживи вътрешното потребление, което за последните 2-3 години е спаднало с над 20%. Засега се дават само неясни обещания от социалния министър, на когото вече никой не вярва, че ако има средства, ще бъдат увеличени само пенсиите до 200 лв. От кога и с какви пари, щом такива не са заложени в бюджета - не става ясно. Министърът на финансите е признал в Тристранния съвет и пред трите комисии в НС, че приходната част е сметната на 1% растеж. Това е презастраховка от евентуалното й неизпълнение, скрит буфер на МФ и е напълно възможно той да е достатъчен и да не се орязват допълнително възлови бюджетни сектори. Следва да се потърсят резерви и да се подпомогне допълнително социалната и здравната ни система.

Разумно би било свръхотпимистичните очаквания за усвояването на европейските фондове - близо 4,5 млрд.лв., при около 1 млрд. лв. за тази година - да бъдат "свалени на земята" за да не се получат по-късно неприятни изненади.

Правителството говори за нови икономии за догодина, но няма идеи за истински реформи. Неоснователно с особен "имунитет" се ползват сектор "Сигурност" и МВР. И най-вероятно промените ще се изчерпат със закриването на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и преобразуването на още десетина агенции и комисии в дирекции към съответните министерства. Макар че някои от тях са доказали своята неефективност и в последните години са "набъбнали" от нови партийни назначения. Ако желае да направи структурни реформи, правителството трябва да съкрати щата на областните управи и да редуцира областите до 6, колкото са ни районите за планиране. Така през следващия програмен период 2014-2020 г. може да започнат да функционират и у нас, както в останалите страни от ЕС, регионални оперативни програми. Час по-скоро трябва да се въведе електронното правителство, в т.ч. и на електронната здравна карта, за което неотдавна премиерът и министри бяха в Естония да проучат нейния опит, но досега нищо не последва. Независимо че за последните 10 години за него са похарчени около 500 млн. лв.

Очаква се коригираният проектобюджет да продължи консервативната политика по управление на дълга. Въпреки че е крайно наложително кабинетът да спре да тегли заеми от вътрешния пазар и да не увеличава вътрешния държавен дълг, който ще се изплаща от следващите поколения. Не трябва да се изтласква и частният сектор от кредитния пазар. Банките у нас вместо да кредитират при благоприятни лихвени нива бизнеса, изкупуват държавни ценни книжа и стагнира икономиката още.

Правителството предвижда и през следващата година да емитира нови половин милиард вътрешни дългове на нетна основа и още 3,5 млрд. външни дългове. За изплащане на дълга по еврооблигациите на 5.01.2013 г. са ни необходими 1,6 млрд лв. Очевидно МФ е в паника от опасността за неизпълнение на приходната част и гледа да се презастрахова като емитира допълнителен вътрешен и външен дълг.

Не изключвам да се посегне и на фискалния резерв, който намаля с близо 4 млрд.лв. от оставените 8,2 млрд.лв. от кабинета "Станишев". В проектобюджета се предвижда фискалният резерв да е 4,5 млрд.лв. Първоначално на сайта на МФ бе обявено, че той ще е едва 3 млрд. лв., но бе коригиран след настояване на БТПП, БСК и КРИБ в Тристранния съвет. Предвид извънредната ситуация допускам, че фискалният резерв може да се сведе от МФ и под т.нар. санитарен минимум - например до 3,5 млрд.лв.

В бюджетите на ДОО и НЗОК за 2012 г. също са налице редица решения, които ще се отразят твърде негативно на българските пенсионери, майки с малки деца и на всички, ползващи здравни услуги. Предвидено е например максималният осигурителен доход да остане 2000 лв., като се игнорира разумното предложение той да е в размер на 10 минимални работни заплати - или 2700 лв., а от 1.05.2012 г. да се повиши на 2900 лв. Ако то бе прието, в НОИ щяха да постъпят още няколкостотин милиона лева. Но правителството на ГЕРБ очевидно повече е "загрижено" за комфорта на по-богатите прослойки.

Относителният дял на разходите за пенсии от БВП за 2012 г. е 8,9 на сто. Участието на държавата с трансфер във фонд "Пенсии" на ДОО възлиза на 2369,1 млн. лв. Парите за пенсии (без пощенската такса и ДДС) през 2012 г. са 7270,0 млн. лв. и нарастват със 172,6 млн. лв. спрямо т.г. Това се дължи не само на увеличените "вдовишки добавки" (около 96,0 млн. лв.), а и на по-високите новоотпуснати пенсии в сравнение с прекратените (около 66,6 млн. лв.), както и на увеличените разходи за пенсии по международни спогодби и във връзка с прилагането на европейски регламенти (около 10,0 млн. лв.). Една от най-важните причини за този огромен трансфер, с който по същество наполовина е национализиран пенсионният фонд е слабо работещата българска икономика и ниските доходи, които получават заетите, големият сив сектор и укриването на доходи, за които не се внасят осигуровки, ниският горен праг на осигуряване.

В областта на разходите на ДОО за 2012 г. са заложени следните политики: запазва се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст - 136,08 лв.; пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО; запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на 60 на сто от осигурителния доход преди загубата на работа; запазва се режимът на изплащане на болничните - първите три работни дни от осигурителя, след това от ДОО. Вдига се прагът на бедност на 250 лв., но от него нищо не произлиза.

Още повече са недомислията в проектобюджета на НЗОК. В частта за приходите разчетите са направени при здравноосигурителна вноска от 8%. Населението по статистика е 7,4 млн. души, но реално внасящите за здраве са около 6,3 млн., т.е. здравно неосигурените са около 1,1 милиона. Вноската от работодател (осигурител) и работник (осигурен) за 2012 г. е в съотношение 60:40. Предлаганият минимален размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2012 г. е 420 лв. За лицата до и след 18-годишна възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование осигурителната вноска е 4 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. На практика с парите на осигурените лица ще се лекуват и около 2 млн. неосигурени чрез предоставените трансфери на МЗ за заплащане на медицински дейности и изделия, лекарствени продукти, осигурявани от него през 2011 г. в размер на 100 млн.лв.

В частта на болнична помощ има увеличаване на разходите спрямо 2011 г. поради прехвърляне на финансови тегоби към НЗОК от здравното министерство за определени медицински дейности, свързани с лечение, диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания, както и болни на диализно лечение. Например около 57 000 хил. лв. са за пациенти на хемодиализно лечение, за диспансерно наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания са между 40 000 и 50 000 хил. лв. Увеличението на средствата за лекарства за домашно лечение се дължи на факта, че ще се заплащат лекарствена терапия на болни със злокачествени заболявания и диализно болни в размер на 38 000 хил. лв. над определените за 2011 г. средства, за която до този момент е плащало МЗ.

Продължава тенденцията на източване на НЗОК като плащани досега дейности от бюджета се прехвърлят на касата. Освен с директния трансфер към МЗ на 100 млн.лв. допълнително 95 млн.лв. от касата се отделят за лечение на онкоболни и за осъществяване на хемодиализа, които вече ще се поемат от НЗОК, а не от бюджета. Това "ограбване" на НЗОК се прави вече втора година и по този начин се лишават от средства малките и отдалечени от областния център общински болници, както и доболничната помощ. На съвместното заседание на бюджетната, икономическата и здравната комисия на НС здравният министър д-р Константинов прочувствено заяви, че парите от НЗОК не му трябват, но поиска 100-те милиона да се осигурят от бюджета. Финансовият министър обаче не се "трогна". Както е известно, за него бюджетът не е средство за политики, а лична цел.

Линк