Назад

Глобяват работещите без трудов договор


  • Глоба за работници без трудов договор


     
    Парламентът обяви поголовна война на сивата икономика. За работа без трудов договор вече ще се наказват не само работодателите, но и самите работници. Това гласят промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от депутатите.
    Глобата, която ще дължи съгрешилият работник, ще е равна на трикратния размер на социално осигурителните и здравните му вноски, изчислени на база минималния осигурителен праг за съответната професия. Парите от санкцията няма да се разпределят като допълнително стимулиране на служителите от инспекцията по труда. От ГЕРБ обясниха, че сумата ще се превежда за сметка на глобеното лице в Държавното обществено осигуряване и здравната каса.
    Глобата за работодателя за същото нарушение остава без промяна - между 1500 и 15 000 лева.
    “Скандално е, че работникът ще бъде глобяван. Всички ли контролни механизми на държавата са изчерпани, че се стига дотам”, разгневи се шефът на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев (от БСП).
    “Работникът също има задължения и той трябва да споделя вината”, опонира социалният министър Тотю Младенов. “В много случаи лицето отива при работодателя и сам предлага да работи без трудов договор - да не плаща данъци и осигуровки, за да вземе повече пари”, мотивира се и Светлана Ангелова от ГЕРБ, която е заместник-шеф на социалната комисия.
    Опозицията възрази остро и срещу новите критерии за представителност на работодателските организации. “Предлага се забрана за национално представена организация, която извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон. Това е конкретен удар срещу Българската търговско-промишлена палата”, заяви Драгомир Стойнев.
    “Да, завишаваме критериите за работодателите и синдикатите. В цяла Европа върви окрупняване на тези структури, като целта е да се установи по безспорен начин кой защитава интересите на различните съсловия”, отвърна Тотю Младенов. Министърът допълни, че никой не иска да елиминира БТПП, но те реално не участват в социалния диалог, нито при преговорите за колективните трудови договори.

    Линк

  • Започва тристранна среща на правителството, синдикатите и работодателите, председателствана от премиера Бойко Борисов


    София. В Министерски съвет започва тристранна среща на правителството, синдикатите и работодателите, председателствана от премиера Бойко Борисов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Ние поискахме – лично премиерът да се намеси и да положи всички усилия за възстановяване на един истински, социален диалог. Уважаваме неговите усилия и поканата да присъстваме днес, това каза Евгени Душков, председател на Националния стачен комитет към КТ „Подкрепа”, на влизане в МС. Ние очакваме това да бъде една среща в тристранен формат, а не – истински национален съвет, каза Душков. Позицията на КТ „Подкрепа” остава непроменена, заяви Душков.
    В сградата на Министерски съвет пристигат и представители на работодателските организации за участие в срещата под председателството на премиера. В Министерски съвет вече са Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, и Димитър Бранков, заместник-председател на БСК. Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви преди да влезе в сградата – поканени сме за разговори за пенсионната реформа и за социалния диалог. Огнян Донев, председател на КРИБ, също влезе в сградата на Министерски съвет.
    Пламен Димитров, президент на КНСБ, в момента дава изявление пред журналисти. До председателството на срещата от премиера се стигна, след като в неделя двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа” обявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото не са съгласни с председателя му – вицепремиера Симеон Дянков, който е „взривил” социалния диалог с предложенията си за пенсионна реформа.
    Красимира ГЕОРГИЕВА

    Линк

  • И работникът виновен, ако лъже за трудовия договор


    Работодателят и работникът, които лъжат контролните органи за сключен трудов договор, ще носят солидарна отговорност пред държавата. Това предвижат промените в Кодекса на труда, които парламентът прие на първо четене.

    Глобата за работодател, който наема служител на 4-часов трудов договор, а всъщност служителят му работи 8 часа, ще бъде от 1500 лв. до 15 000 лв. Работникът от своя страна също ще бъде наказван. Той ще плаща трикратния размер на осигурителните вноски за социалното и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен договор за съответната професия.

    Критики към закона имаха депутати от „Коалиция за България” и „Атака”. Според Драгомир Стойнев от левицата Конституционният съд трябва да тълкува предложенията за промени, защото те са противоконституционни.

    Павел Шопов от „Атака” застана на страната на левицата, като обясни, че за първи път в трудовото законодателство се вменява вина на работника.

    „Това говори за провал на правителството за търсенето на пари в сферата на общественото осигуряване”, посочи той.

    Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че парите, които ще се вземат от самия работник, ще отидат за негово добро.

    „Тази мярка има дисциплиниращ характер.  Когато стане време за пенсия, да не се чуди откъде да търси осигурителен стаж”, каза тя.

    Социалният министър Тотю Младенов, който беше в залата по време на дебатите, защити предлаганите промени и обясни, че държавата ще бъде абсолютно непримирима към всички, които са в сивата икономика.

    „Когато инспекторът по труда установи, че работник работи повече от 4 часа, а договорът е за 4 часа, ще се променя автоматично договорът на 8-часов. Защото това е масова практика”, коментира министърът.

    Според Тотю Младенов работникът и работодателят имат еднакви права по трудовото законодателство.

    „И работникът има задължения и той също трябва да споделя тази вина, макар и с по-малка глоба”, категоричен е министърът.

    Другата критика към проектозакона дойде от Румен Петков. Според него Българската търговско-промишлена палата се дискриминира, като съзнателно се изважда от тристранния диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

    „Вкарвате един критерий, насочен целево срещу БТПП. С него вие казвате, че тази организация е нежелана в диалога”, посочи той. Според Петков по този начин държавата казва на чуждите инвеститори, които членуват в БТПП, че нямат право да участват в диалога с правителството.

    „Айде, вън от България”, отбеляза Петков.

    Според депутата от левицата текстът в Кодекса на труда е писан, за да обслужи определени интереси и да смачка една организация.

    Социалният министър му отвърна, че никой не иска да елиминира БТПП, защото това е една от най-старите организации. Но направи уточнението, че те не участват в социалния диалог.

    Линк

  • Основният акцент в промените в Кодекса на труда е регламентирането на aгенциите за временна работа


    София. Основният акцент в промените в Кодекса на труда е регламентирането на aгенциите за временна работа и се надявам промените да бъдат приети. Това каза от парламентарната трибуна социалният министър Тотю Младенов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Това, което направихме ние, е че дадохме мандат на работодателите и синдикатите, които подписаха споразумение по отношение на надомната работа. Вече имаме почти 100% сближаване между позициите на синдикатите и работодателите по отношение на агенциите за временна работа. Регламентацията на агенциите за временна работа е важна, защото правим пазара по-гъвкав, регламентираме правата на работниците и им даваме по-голяма сигурност. Ще облекчим хората при намирането на работа”, каза той.

    „На базата на контрола на Главна инспекция по труда, сме се опитали да вкараме в Кодекса на труда промени, които ще засилят още контрола и ще бъдем абсолютно непримирими към тези, които са в сивата икономика. Трудовите правоотношения са между работодател и работник. Работникът също има задължения и трябва да споделя тази вина макар и в по-малка степен като размер на глоба”, каза министър Младенов.

    Завишени са критериите за представителност. Има 2 национално представителни организации на служителите и шест - на работодателите. Смятам, че няма нищо лошо да се завишат критериите. Няма никаква дискриминация, има критерии, които ще важат за всички. За критериите за представителност – в цял свят има социален диалог и той се състои между три страни. Представителите на работодателите и синдикатите са автономни структури и нямат нищо общо с държавата. Тяхната цел е да защитават интереси. Никой не иска да елиминира БТПП. Те не участват в диалога”, каза министър Младенов.
    Радостина ГЕОРГИЕВА

    Линк

  • Депутатите приеха на първо четене глобите за работници без трудов договор


    Не само работодателят, но и работникът да бъде глобяван, ако се труди без договор, прие на първо четене парламентарното мнозинство след гласуването на промени в Кодекса на труда. Глобата ще се определя от сумата на личните осигурителни здравни и пенсионни вноски, умножена по три.

    Основата, на която ще се изчисляват осигурителните и здравни вноски ще е минималният осигурителен доход за съответната дейност. Според гласуваните на първо четене промени платената глоба ще се разпределя между здравната каса и Националния осигурителен институт. От БСП се обявиха против промените, като посочиха, че с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията на труд поради високата безработица. От левицата дори допуснаха, че промените могат да бъдат обявени за противоконституционни. Управляващите пък контрираха с това, че промените са част от борбата със сивата икономика.

    Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.", каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя", каза той.

    От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник и те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение", категоричен е Младенов.

    Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет. Нови критерии за представителност на работодателските организации са две - да обединяват не по-малко от 100 хил. осигурени на трудов договор работници, представителства в поне една четвърт от общините и национален ръководен орган. Румен Петков от БСП разкритикува вторият критерий - забраната организацията да извършва дейности, които са й възложени със закон. Според него това ще извади от тристранката Българската търговско-промишлена палата, която сега издава митнически документи за временен внос и износ, както и някои сертификати.

    Линк

  • Депутатите приеха на първо четене глобите за работници без трудов договор


    Мнозинството в парламента прие на първо четене промените в Кодекса на труда. С тях се въвеждат глоби за служители и работници, които работят без трудови договори. Санкциите ще са трикратен размер на личните осигурителни вноски, които се плащат за задължителното социално и здравно осигуряване. БСП влязоха в спор с управляващите и казаха, че няма да подкрепят промените, защото с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията, при които работят заради липсата на работни места в момента. От ГЕРБ обясниха промените с борбата със сивата икономика.

    Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.“, каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя“, каза той.

    От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник. Те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение“, категоричен е Младенов.

    Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет.

    За работодателите изискването е в организациите си да имат поне 75 хил. служители, а синдикатите - най-малко 100 хиляди членове. БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговскопромишлена палата. И и допускат единствено близки до властта работодателски организации.

    Линк

  • Ще наказват и работниците, ако нямат договор


    Депутатите приеха на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в който се регламентират Агенциите за временна заетост.

    По време на обсъждането на промените, възникна спор между министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и депутати от БСП. Според Румен Петков, чуждестранните фирми няма да имат достъп до Тристранния съвет за национално сътрудничество да защитят своите интереси. „Ще влезете в историята като първото правителство, което целево обслужва една работодателска организация. Не обслужвайте тези интереси, обслужвайте интересите на инвеститорите”, призова Румен Петков. Според него, акцентът в този законопроект, е да бъде изолирана БТПП.

    Лек спор се заформи между еднопартииците Емилия Масларова и Румен Петков. „Не сте прав като коментирате само работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество”, каза Масларова към Петков. Тя защити своята дейност като бивш социален мистър. „Предишното правителство внесе законопроект за въвеждане на тази директива от ЕС, той бе приет от парламента. 46 закона сме синхронизирали в социалната област и трудовото право. Нека да надграждаме”, призова Масларова.

    Според зам.-председателя на „Атака” Павел Шопов, с промените в Кодекса на труда за пръв път се вменява вина на работник и служител. Това е безпрецедентно, каза Шопов. „През годините на социализма такова нещо е нямало, 22 години демокрация въпреки някои опити – такова нещо е нямало” коментира Шопов регламентирането на санкции към работник, който работи без осигуровки и без договор.

    Депутатът от ГЕРБ Светла Найденова оспори мнението на Шопов. Според нея, основният текст на промените в КТ е регламентиране на предприятията за временна заетост. Относно глобите за работниците, Найденова каза: „Тези пари ще отидат за самия работник, той ще бъде осигурен 3 месеца назад. Тази мярка има дисциплиниращ характер, процесът е двустранен.” На тези думи Шопов отговори: „Въпросът е да се стегне обръча, да се съберат вземанията, които не могат да се съберат. Депутатът от „Атака” припомни, че когато субектите в правото станат повече, по-трудно се търси вина.

    Според председателя на Социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев подобни закони могат да бъдат определени като противоконституционни.автор: Весела Веселинова


    Линк

  • Промените в Кодекса на труда минаха на първо четене


    Депутатите приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител на законопроекта е Министерски съвет.

    С промените се въвеждат глоби за служители и работници, които работят без трудови договори. Санкциите ще са трикратен размер на личните осигурителни вноски, които се плащат за задължителното социално и здравно осигуряване.

    БСП влязоха в спор с управляващите и казаха, че няма да подкрепят промените, защото с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията, при които работят заради липсата на работни места в момента. Павел Шопов от „Атака” посочи, че за първи път в законодателството на България се вменява вина на работника и служителя. От ГЕРБ обясниха промените с борбата със сивата икономика.

    Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.“, каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя“, каза той.

    От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник. Те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение“, категоричен е Младенов.
    Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет. За работодателите изискването е в организациите си да имат поне 75 хил. служители, а синдикатите – най-малко 100 хиляди членове. БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговскопромишлена палата. И и допускат единствено близки до властта работодателски организации.

    Законопроектът предвижда още предприятията, които осигуряват временна работа, да осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта. Във връзка с това, се предлагат разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, с които се уреждат реда, условията и изискванията към предприятията, които осигуряват временна работа, както и казусите за прекратяване на дейността. Подробно е регламентирана и процедурата по регистрацията, задълженията на Агенцията по заетостта, която води публичен регистър на предприятията, които осигуряват временна работа.

    Законопроектът въвежда и съответни санкции при извършване на дейност по осигуряване на временна работа без регистрация, както и реда за осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство от предприятията ползватели.

    На дискусията преди това депутатите коментираха, че има дискриминация спрямо БТПП. „Дискриминирате определена организация. Вкарвате излишен критерий, целево насочен към БТПП, да бъде извадена от НСТС организация, която по закон има определена функция“, заяви от парламентарната трибуна Румен Петков, депутат от Коалиция за България.

    „През последните 2 години имаме бум на чуждестранните инвестиции. С дискриминацията на БТПП, вие казвате на чуждестранните инвеститори – вие не сте желани в българската държава. Чрез тази стъпка, те няма да имат достъп до диалога. По този груб и вандалски начин - да бъдат ударени чуждестранните инвеститори. Ще влезете в историята като първото правителство, което целево обслужва една работодателска организация с твърде кратка история. Този текст е измислен, написан от някого, който има определен интерес”, заяви той.

    Линк

  • Глобяват и работниците без договор


    И работниците, освен работодателите, вече ще плащат глоби, ако работят без трудов договор.

    Това решиха депутатите, които приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, внесени от правителството. Според новите текстове ако служител работи без трудов договор, това ще му коства глоба в размер на осигурителните му вноски за три месеца.

    „Парите от глобата ще отиват отново за работника – с тях ще се плащат здравните и социалните му осигуровки”, обясни шефката на социалната комисия в парламента Светла Ангелова.

    Новата разпоредба срещна острите критики на левицата.

    „Скандално е, че узаконяваме работникът да бъде глобяван с основанието, че работи в сивата икономика”
    възмути се Драгомир Стойнев от БСП.  „Всички ли контролни механизми на държавата са изчерпани?”, попита още той. Стойнев беше категоричен, че работникът не е виновен, че работи без трудов договор. „Виновен е работодателят, а вие намалихте неговите глоби”, възмути се още социалистът.

    Социалният министър Тотю Младенов обаче контрира, че работникът освен права, има и задължения и носи взаимна отговорност с работодателя си.

    Той припомни, че глобите за работодателя не са малки – между 1500 и 15 000 лв.  Младенов обясни и че с промените в Кодекса се въвежда изискването инспектори да следят колко часа работят назначените на 4-часов работен ден.  „Ако се установи, че работят повече от 4 часа, договорът им автоматично ще става за 8-часов работен ден”, обясни той.

    Социалистите обвиниха мнозинството и че с промените изменят критериите за участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество с единствената цел да извадят от там БТПП. „Това е конкретен удар, целенасочен срещу БТПП и това тя да не е национално представителна.

    Искате в националното представителство да имат само приближени на правителството организации, обвини управляващите Драгомир Стойнев.

    Същите критики отправи и соцдепутатът Румен Петков. „Искате да обслужите една работодателска организация с твърде крехка организация”, обвини той ГЕРБ. Представителите на работниците и служителите и на работодателите са автономни структури. Автономни организации, имат свои структури и свои устави.  „БТПП е най-старата организация, има специфични дейности, но не участва в договарянето и колективните трудови договори”, каза Тотю Младенов и допълни, че предложението на работодателите.

    Линк

  • Приеха на първо четене глобите за работници без трудов договор


    Всички, които работят без сключен трудов договор, ще плащат глоби. Това гласят промени в Кодекса на труда, които парламентът прие на първо четене, предаде БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса.

    До момента санкция имаше само за работодателите, наели хора без договор, която е между 1500 и 15 000 лв.

    От левицата се обявиха против разпоредбата да се санкционира и работникът. Според Драгомир Стойнев, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика, подобни закони могат да бъдат обявени за противоконституционни.

    На противоположната позиция застанаха управляващите, които са вносители на промените. Светлана Ангелова от ГЕРБ отбеляза, че договарянето е двустранен процес и работникът има не само права, а и задължения. По думите й има случаи на работници, които сами предлагат да работят без договор, за да избегнат плащането на осигуровки. Ангелова добави, че парите от глобата на работника всъщност ще отива за самия него, за да се осигури три месеца назад.

    В проекта за промени се предлагат и нови критерии за работодателските и синдикалните организации за членство в тристранния съвет. Новото изискване за работодателите е в организациите си да имат поне 75 хиляди служители, а синдикатите - най-малко 100 хиляди членове.

    От БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговско-промишлена палата и допускат единствено близки до властта работодателски организации.


    Линк

  • Глобите за работещите без договор минаха на първо четене в парламента


    Глоба не само за работодателя, но и за работника, приел да се труди без договор, предвиждат промени в Кодекса на труда, които днес депутатите приеха на първо четене.

    Размерът й ще е сумата на личните осигурителни вноски за пенсия и здраве, умножена по три. Базата, върху която ще се изчисляват вноските ще е според минималния осигурителен доход за съответната дейност, гласят промените.

    Платената глоба ще се разпределя между фондовете на НОИ и здравната каса. 

    Според досегашното законодателство при работа без договор се наказваха само работодателите като размерът на глобите за тях остава непроменен - между 1500 и 15 хил. лв.

    От левицата се обявиха против разпоредбата да се санкционира и работникът. Защо да се наказва и той, още повече в условия на криза, когато понякога хората са принудени да приемат работа без трудов договор, заяви Драгомир Стойнев от Коалиция за България, който е и председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика. Той допусна, че има основание подобен закон да бъде обявен за противоконституционен.

    Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов обаче трябва да има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Той смята, че тези текстове ще помагат на хората, защото, когато работят в сивата икономика те са извън социалноосигурителна мрежа и нямат право на обезщетения. Светлана Ангелова от ГЕРБ пък изказа мнението, че има работници, които сами предлагат да работят без договор, а сумата от глобата всъщност ще отива за осигуровките на глобения за три месеца назад.

    Променени са и критериите за представителност на работодателите

    Част от одобрените днес промени в Кодекса на труда включват и нови критерии за представителност на работодателските организации. новите изисквания са две - да обединяват не по-малко от 100 хил. осигурени на трудов договор работници, представителства в поне една четвърт от общините и национален ръководен орган. Вторият критерий - забраната организацията да извършва дейности, които са й възложени със закон, предизвика възраженията на Румен Петков от БСП, според когото това ще извади от тристранката Българската търговско-промишлена палата. Сега БТПП по закон издава АТА-карнетите - митнически документи за временен внос и износ, както и някои сертификати.

    Линк

  • Депутатите приеха на първо четене глобите за работници без трудов договор


    Мнозинството в парламента прие на първо четене промените в Кодекса на труда. С тях се въвеждат глоби за служители и работници, които работят без трудови договори. Санкциите ще са трикратен размер на личните осигурителни вноски, които се плащат за задължителното социално и здравно осигуряване. БСП влязоха в спор с управляващите и казаха, че няма да подкрепят промените, защото с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията, при които работят заради липсата на работни места в момента. От ГЕРБ обясниха промените с борбата със сивата икономика.

    Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.", каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя", каза той.

    От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник. Те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение", категоричен е Младенов.

    Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет.

    За работодателите изискването е в организациите си да имат поне 75 хил. служители, а синдикатите - най-малко 100 хиляди членове. БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговскопромишлена палата. И и допускат единствено близки до властта работодателски организации.


    Линк

  • И работникът виновен, ако лъже за трудовия договор


    Работодателят и работникът, които лъжат контролните органи за сключен трудов договор, ще носят солидарна отговорност пред държавата. Това предвижат промените в Кодекса на труда, които парламентът прие на първо четене.

    Глобата за работодател, който наема служител на 4-часов трудов договор, а всъщност служителят му работи 8 часа, ще бъде от 1500 лв. до 15 000 лв. Работникът от своя страна също ще бъде наказван. Той ще плаща трикратния размер на осигурителните вноски за социалното и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен договор за съответната професия.

    Критики към закона имаха депутати от „Коалиция за България” и „Атака”. Според Драгомир Стойнев от левицата Конституционният съд трябва да тълкува предложенията за промени, защото те са противоконституционни.

    Колегата му Михаил Миков допълни аргументите му: „Ние не можем да приемем, че работникът е съвиновен, особено в условията на криза. Натискът върху работника от страна на работодателя е особено голям. Това е крайно дясно мислене и ние не можем да ги приемем”.

    Павел Шопов от „Атака” застана на страната на левицата, като обясни, че за първи път в трудовото законодателство се вменява вина на работника.

    „Това говори за провал на правителството за търсенето на пари в сферата на общественото осигуряване”, посочи той.

    Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че парите, които ще се вземат от самия работник, ще отидат за негово добро.

    „Тази мярка има дисциплиниращ характер.  Когато стане време за пенсия, да не се чуди откъде да търси осигурителен стаж”, каза тя.

    Социалният министър Тотю Младенов, който беше в залата по време на дебатите, защити предлаганите промени и обясни, че държавата ще бъде абсолютно непримирима към всички, които са в сивата икономика.

    „Когато инспекторът по труда установи, че работник работи повече от 4 часа, а договорът е за 4 часа, ще се променя автоматично договорът на 8-часов. Защото това е масова практика”, коментира министърът.

    Според Тотю Младенов работникът и работодателят имат еднакви права по трудовото законодателство.

    „И работникът има задължения и той също трябва да споделя тази вина, макар и с по-малка глоба”, категоричен е министърът.

    Другата критика към проектозакона дойде от Румен Петков. Според него Българската търговско-промишлена палата се дискриминира, като съзнателно се изважда от тристранния диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

    „Вкарвате един критерий, насочен целево срещу БТПП. С него вие казвате, че тази организация е нежелана в диалога”, посочи той. Според Петков по този начин държавата казва на чуждите инвеститори, които членуват в БТПП, че нямат право да участват в диалога с правителството.

    „По този вандалски начин да бъдат ударени чуждите фирми, които работят на територията на страната. Не тръгвайте в тази посока, ще създадете опасен прецедент. Ние бурно и по другарски им казваме: „Айде, вън от България”, отбеляза Петков.

    Според депутата от левицата текстът в Кодекса на труда е писан, за да обслужи определени интереси и да смачка една организация.

    Социалният министър му отвърна, че никой не иска да елиминира БТПП, защото това е една от най-старите организации. Но направи уточнението, че те не участват в социалния диалог.

    Линк

  • Глобяват работещите без трудов договор


    Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя, предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента, предаде БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

    Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Не може един работодател да плаща, а друг не, това не е лоялна конкуренция, посочи той.

    Според него с тези текстове се помага на хората, защото, когато работят в сивата икономика те са извън цялата социалноосигурителна мрежа, нямат никаква социална защита, нито право на обезщетения.

    В проекта се предлага и промяна на критериите за представителни организации на работниците и работодателите. Те са по-високи, по думите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов - да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, според социалния министър Тотю Младенов.

    Линк

  • И работникът виновен, ако лъже за трудовия договор


    Работодателят и работникът, които лъжат контролните органи за сключен трудов договор, ще носят солидарна отговорност пред държавата. Това предвижат промените в Кодекса на труда, които парламентът прие на първо четене.

    Глобата за работодател, който наема служител на 4-часов трудов договор, а всъщност служителят му работи 8 часа, ще бъде от 1500 лв. до 15 000 лв. Работникът от своя страна също ще бъде наказван. Той ще плаща трикратния размер на осигурителните вноски за социалното и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен договор за съответната професия.

    Критики към закона имаха депутати от „Коалиция за България” и „Атака”. Според Драгомир Стойнев от левицата Конституционният съд трябва да тълкува предложенията за промени, защото те са противоконституционни.

    Колегата му Михаил Миков допълни аргументите му: „Ние не можем да приемем, че работникът е съвиновен, особено в условията на криза. Натискът върху работника от страна на работодателя е особено голям. Това е крайно дясно мислене и ние не можем да ги приемем”.

    Павел Шопов от „Атака” застана на страната на левицата, като обясни, че за първи път в трудовото законодателство се вменява вина на работника.

    „Това говори за провал на правителството за търсенето на пари в сферата на общественото осигуряване”, посочи той.

    Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че парите, които ще се вземат от самия работник, ще отидат за негово добро.

    „Тази мярка има дисциплиниращ характер.  Когато стане време за пенсия, да не се чуди откъде да търси осигурителен стаж”, каза тя.

    Социалният министър Тотю Младенов, който беше в залата по време на дебатите, защити предлаганите промени и обясни, че държавата ще бъде абсолютно непримирима към всички, които са в сивата икономика.

    „Когато инспекторът по труда установи, че работник работи повече от 4 часа, а договорът е за 4 часа, ще се променя автоматично договорът на 8-часов. Защото това е масова практика”, коментира министърът.

    Според Тотю Младенов работникът и работодателят имат еднакви права по трудовото законодателство.

    „И работникът има задължения и той също трябва да споделя тази вина, макар и с по-малка глоба”, категоричен е министърът.

    Другата критика към проектозакона дойде от Румен Петков. Според него Българската търговско-промишлена палата се дискриминира, като съзнателно се изважда от тристранния диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

    „Вкарвате един критерий, насочен целево срещу БТПП. С него вие казвате, че тази организация е нежелана в диалога”, посочи той. Според Петков по този начин държавата казва на чуждите инвеститори, които членуват в БТПП, че нямат право да участват в диалога с правителството.

    „По този вандалски начин да бъдат ударени чуждите фирми, които работят на територията на страната. Не тръгвайте в тази посока, ще създадете опасен прецедент. Ние бурно и по другарски им казваме: „Айде, вън от България”, отбеляза Петков.

    Според депутата от левицата текстът в Кодекса на труда е писан, за да обслужи определени интереси и да смачка една организация.

    Социалният министър му отвърна, че никой не иска да елиминира БТПП, защото това е една от най-старите организации. Но направи уточнението, че те не участват в социалния диалог.

    Линк

  • Преговорите между синдикатите и Борисов започнаха


    В 11 ч. днес в Министерски съвет започва тристранна среща на правителството, синдикатите и работодателите, председателствана лично от премиера Бойко Борисов.

    До това се стигна, след като в неделя КНСБ и КТ „Подкрепа” обявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото не са съгласни с председателя му – вицепремиера Симеон Дянков, който е „взривил” социалния диалог с предложенията си за вдигане на пенсионната възраст и отпадането на класа за прослужено време.

    Борисов заяви, че въпреки, че застава зад исканите от Дянков промени, той е избързал да ги съобщи. Самият финансов министър обаче не се съгласи с тази критика и коментира, че не само не е избързал, а дори се е забавил с промените.

    Въпреки съгласието на премиера да оглави преговорите, се оказа, че на практика това не е истинско заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество "Поканени сме на тристранна среща, която беше уговорена вчера. Днес Тристранен съвет няма, не може и да има, по простата причина, че в закона има предварителни срокове, не е спазен законът. Дори и при извънредните заседания три дни по-рано трябва да се определи дневният ред, да бъдат пратени поканите, няма как от вчера до днес да има дори и извънредно заседание", заяви на влизане президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде "Фокус".

    "Искаме премиерът да председателства НСТС, макар и временно. Не е логично - той през цялото време да председателства НСТС, но временно, докато стабилизираме нещата и ако можем - да върнем доверието. Основната тема на тристранната среща е как да укрепим, организираме и развием социалния диалог и да начертаем експертни работни групи и решения, които да обсъждат горещи теми", добави той и уточни, че от КНСБ имат предложения за промяна в Кодекса на труда.

    "Ние поискахме лично премиерът да се намеси и да положи всички усилия за възстановяване на един истински, социален диалог. Уважаваме неговите усилия и поканата да присъстваме днес", каза на свой ред Евгени Душков, председател на Националния стачен комитет към КТ „Подкрепа”, който увери, че позицията им срещу исканите реформи остава непроменена.

    В Министерски съвет дойдоха и представители на работодателските организации - председателят на КРИБ Огнян Донев, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал, Димитър Бранков, заместник-председател на БСК, и Цветан Симеонов от БТПП.

    Линк

  • И работниците без договор ще плащат глоби


    И работниците, освен работодателите, вече ще плащат глоби, ако работят без трудов договор.

    Това решиха депутатите, които приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, внесени от правителството. Според новите текстове ако служител работи без трудов договор, това ще му коства глоба в размер на осигурителните му вноски за три месеца.

    „Парите от глобата ще отиват отново за работника – с тях ще се плащат здравните и социалните му осигуровки”, обясни шефката на социалната комисия в парламента Светла Ангелова.

    Новата разпоредба срещна острите критики на левицата.

    „Скандално е, че узаконяваме работникът да бъде глобяван с основанието, че работи в сивата икономика” възмути се Драгомир Стойнев от БСП.  „Всички ли контролни механизми на държавата са изчерпани?”, попита още той. Стойнев беше категоричен, че работникът не е виновен, че работи без трудов договор. „Виновен е работодателят, а вие намалихте неговите глоби”, възмути се още социалистът.

    Социалният министър Тотю Младенов обаче контрира, че работникът освен права, има и задължения и носи взаимна отговорност с работодателя си.

    Той припомни, че глобите за работодателя не са малки – между 1500 и 15 000 лв.  Младенов обясни и че с промените в Кодекса се въвежда изискването инспектори да следят колко часа работят назначените на 4-часов работен ден.  „Ако се установи, че работят повече от 4 часа, договорът им автоматично ще става за 8-часов работен ден”, обясни той.

    Социалистите обвиниха мнозинството и че с промените изменят критериите за участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество с единствената цел да извадят от там БТПП. „Това е конкретен удар, целенасочен срещу БТПП и това тя да не е национално представителна.

    Искате в националното представителство да имат само приближени на правителството организации обвини управляващите Драгомир Стойнев.

    Същите критики отправи и соцдепутатът Румен Петков. „Искате да обслужите една работодателска организация с твърде крехка организация”, обвини той ГЕРБ. Представителите на работниците и служителите и на работодателите са автономни структури. Автономни организации, имат свои структури и свои устави.  „БТПП е най-старата организация, има специфични дейности, но не участва в договарянето и колективните трудови договори”, каза Тотю Младенов и допълни, че предложението на работодателите.

    Линк

  • Работещите без трудов договор ще си делят глобата с работодателя


    Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя, предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента, предаде БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

    Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Не може един работодател да плаща, а друг не, това не е лоялна конкуренция, посочи той.

    Според него с тези текстове се помага на хората, защото, когато работят в сивата икономика те са извън цялата социалноосигурителна мрежа, нямат никаква социална защита, нито право на обезщетения.

    В проекта се предлага и промяна на критериите за представителни организации на работниците и работодателите. Те са по-високи, по думите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов - да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, според социалния министър Тотю Младенов.



    Линк

  • Депутатите приеха на първо четене глобите за работници без трудов договор


    Мнозинството в парламента прие на първо четене промените в Кодекса на труда. С тях се въвеждат глоби за служители и работници, които работят без трудови договори. Санкциите ще са трикратен размер на личните осигурителни вноски, които се плащат за задължителното социално и здравно осигуряване. БСП влязоха в спор с управляващите и казаха, че няма да подкрепят промените, защото с тези глоби ще бъдат ощетени нискоквалифицираните работници и много хора ще продължат да крият условията, при които работят заради липсата на работни места в момента. От ГЕРБ обясниха промените с борбата със сивата икономика.

    Драгомир Стойнев от БСП попита социалния министър Тотю Младенов всички ли контролни механизми са изчерпани, за да се стигне до работника, който трябва да бъде глобяван. „Къде са контролните функции на държавата. Вие много лесно намалихте глобата на работодателя. Вие направихте праг от 1500 до 15 000 лв.", каза Стойнев. Той допълни, че загубените работни места са над 350 000 и заетите са намалели с 262 000 души през 2011 спрямо 2009 година. „И този човек, работникът, който е готов на всичко за да оцелее по време на криза и е готов да работи без трудов договор отиваме и го наказваме него, а не работодателя", каза той.

    От своя страна социалният министър Тотю Младенов обясни, че трудовите отношения са между работодател и работник. Те имат еднакви права и задължения по трудовото законодателство. „И когато се установи, че даден работодател е наел работник или служител без трудов договор, той носи санкция и тя неслучайно е толкова голяма от 1500 до 15 000 лв. Работникът също има задължение", категоричен е Младенов.

    Другият спорен текст, който раздели мнозинството и опозицията, са новите критерии за работодателските и синдикални организации за членство в тристранния съвет.

    За работодателите изискването е в организациите си да имат поне 75 хил. служители, а синдикатите - най-малко 100 хиляди членове. БСП обявиха, че така управляващите елиминират Българската търговскопромишлена палата. И и допускат единствено близки до властта работодателски организации.

    Линк

  • Глоба и за работещите без трудов договор


    Глоба и за работещите, които нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя, предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

    Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    От левицата се обявиха против разпоредбата да се санкционира и работникът. Защо да се наказва и той, още повече в условия на криза, когато понякога хората  са принудени да приемат работа без трудов договор, заяви Драгомир Стойнев /Коалиция за България/, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика.Той смята, че подобни закони могат да бъдат обявени дори за противоконституционни.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Не може един работодател да плаща, а друг не, това не е лоялна конкуренция, посочи той. Според него с тези текстове се помага на хората,  защото, когато  работят в сивата икономика те са извън цялата социалноосигурителна мрежа, нямат никаква социална защита, нито право на обезщетения.

    Светлана Ангелова от ГЕРБ отбеляза, че договарянето е двустранен процес и  работникът има не само права,  а и задължения. Има случаи на работници, които сами предлагат да работят без договор, за да избегнат плащането на осигуровки, каза тя. Ангелова добави, че парите от глобата на работника всъщност ще отива за самия него, за да се осигури три месеца назад.

    В проекта се предлага и промяна на критериите за представителни организации на работниците и работодателите.  Те са по-високи, по думите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов - да обединява браншови или отраслови
    структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица,  да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, според социалния министър Тотю Младенов.


    Линк

  • Работещите без трудов договор ще си делят глобата с работодателя


    Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя, предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента, предаде БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

    Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Не може един работодател да плаща, а друг не, това не е лоялна конкуренция, посочи той.

    Според него с тези текстове се помага на хората, защото, когато работят в сивата икономика те са извън цялата социалноосигурителна мрежа, нямат никаква социална защита, нито право на обезщетения.

    В проекта се предлага и промяна на критериите за представителни организации на работниците и работодателите. Те са по-високи, по думите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов - да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, според социалния министър Тотю Младенов.

    Линк

  • Работниците без трудов договор също ще бъдат санкционирани


    Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента, информира БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителнивноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията. Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    Парламентът гласува промените, с които се дава право на трудовите инспектори да преобразуват договорите за намалено работно време в такива за пълен ден. Тази възможност ще бъде налице, ако се установи, че служителят се труди повече от разрешените четири часа, каквато е масовата практика, информира БНР.

    Депутатите от БСП и "Атака" разкритикуваха промяната с мотива, че ще има неравнопоставеност между работниците от държавния и частния сектор. Драгомир Стойнев от БСП коментира: Всички ли контролни механизми са изчерпани, за да стигнем до работника, който трябва да бъде глобяван, господин министър. Вие много лесно намалихте глобата на работодателите.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Той посочи: Не може един работодател да плаща, а друг не. Това не е лоялна конкуренция.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на
    нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, коментира министър Тотю Младенов.

    Линк

  • Глобяват работещите без трудов договор


    Глоба и за работещите, който нямат сключен трудов договор, а не само за работодателя, предвиждат промени в Кодекса на труда, приети на първо четене от парламента, предаде БТА.

    Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за съответната дейност, е записано в проектоизмененията.

    Платената глоба ще се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса.

    Предвидената и в момента санкция за работодателите, наели хора без договор, е между 1500 и 15 000 лв.

    Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че ще има непримиримост към всички, които не плащат данъци и осигуровки. Не може един работодател да плаща, а друг не, това не е лоялна конкуренция, посочи той.

    Според него с тези текстове се помага на хората, защото, когато работят в сивата икономика те са извън цялата социалноосигурителна мрежа, нямат никаква социална защита, нито право на обезщетения.

    В проекта се предлага и промяна на критериите за представителни организации на работниците и работодателите. Те са по-високи, по думите на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов - да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

    Записано е и изискване да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Срещу това възрази Румен Петков от левицата, който видя в тази разпоредба целева атака срещу БТПП.

    С промените се регламентира наемането на хората на временна работа и агенциите за временна работа. Това е и основният акцент в измененията, според социалния министър Тотю Младенов./ Expert.bg

    Линк

Назад