Марияна Кукушева: България не потребява чуждо зърно, България е производител на зърно

• Марияна Кукушева: България не потребява чуждо зърно, България е производител на зърно

  
  
  Председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България – Марияна Кукушева в интервю за Агенция „Фокус” .
  
  Фокус: Г-жо Кукушева, във връзка с протеста на зърнопроизводителите търсим другата гледна точка – на потребителите на тяхната продукция. След като се говори толкова много за европейски субсидии и национални доплащания, с какво качество е българското зърно?
  Марияна Кукушева: Ние не сме преки потребители на зърното, ние употребяваме суровина, произведена от зърно, но сме пряко заинтересувани и от качеството на реколтата в България, и от нейното количество. Мнението на моите колеги от федерацията е, че зърнопроизводителите са изключително сериозен бранш, който в продължение на 20 години развива, култивира и селектира български сортове пшеница. Тази година резултатите са, че 80% от засетите площи са със селектирани български сортове пшеница. Освен това реколтата е добра като количество и изключително добра като качество. Това е нещо, което трябва да бъде признато на зърнопроизводителите. Възприемаме повода за тяхната стачка в момента като икономическа реакция на сериозен бранш от икономиката на страната – основна икономическа единица, защото селското стопанство е приоритетно в развитието на икономиката на България. Като такива – те имат право и им прави чест, че изразяват мнение по законно установения за това начин. Друг е въпросът, до колко е възможно да бъдат уважени техните искания. Това ние няма как да коментираме. В същото време трябва да признаем, че Министерството на земеделието и храните в лицето на неговото ръководство съблюдава и се опитва да развива успоредно със зърнопроизводството и останалите браншове в сектора Селско стопанство. И ако в останалите браншове са насочени нови и по-големи средства за следващата година, в това няма нищо лошо. Въпросът е в това, че с развитието на един икономически бранш са необходими все повече средства, за да може този бранш да бъде конкурентноспособен. От една страна трябва да разбираме и да уважаваме достойнството на зърно производителите, които застават с лицата си, за да изразят своите искания. Редно е да няма реплики и дуплики в медиите, а да има разбиране и конструктивен диалог. За българския бизнес нищо не по-важно, освен ясни правила, прогнозируемост и изяснен контрол. Ако един бизнес се развива с тези три показателя, той задължително ще бъде успешен. Когато бизнесът е успешен, най-големият печеливш от това не са собствениците на бизнеса – успешният бизнес води до успешен бюджет на държавата и до успешно покачване на доходите на населението. Не коментирам дали протестът правилен или неправилен, защото такъв въпрос не съществува.
  Фокус: Ползвате ли Вие суровини от вносно зърно?
  Марияна Кукушева: България не потребява чуждо зърно, България е производител на зърно – не от световен мащаб, но достатъчно едър производител. Две трети от реколтата на зърно България изнася, т.е. – реализира извън своя вътрешен пазар. В този смисъл българското зърно е конкурентноспособно като качества и неговата цена се определя от борсата, защото това е борсова суровина. Тази година сме изключително доволни от качеството на българското зърно, защото то е добито преди всичко от селектирани български сортове. Това е важно, защото, когато говорим в приятелски кръгове, за оня вкус на някогашните български изделия или за традиционния вкус на българските ястия, хлябове и сладкиши – е редно да си припомним, че суровината е била специфична и произвеждана в определения регион, в който ние попадаме. Тази година отново на българския пазар има зърно с онези качества, които помним от преди 20 години назад. Затова трябва да благодарим за упоритите действия и мероприятия, произведени от зърнопроизводителите.
  Фокус: На какво се дължи това?
  Марияна Кукушева: Европейските субсидии и общата селскостопанска политика на ЕС е насочена към първите, които са на нивата, и първите, които създават онези суровини, които преработвателната промишленост, вече преработвайки ги, създава едни продукти, които пряко застават на нашата трапеза. С оглед на това - всичко, каквото Европа предоставя на селскостопанските производители, е въпрос точно на общата селскостопанска политика. И когато на България и на българските производители се полагат определен вид европейски средства, те задължително трябва да ги получат. Доколкото знам, тук няма конфликт по този въпрос. Конфликтът е в това доколко са възможни покачванията на националните доплащания. Това не е тема, която аз или който и да е друг мой колега би могъл да коментира, защото националните доплащания зависят от възможностите на националния бюджет. С оглед на това ясно и категорично мога да заявя, че в развита Европа потребителите ползват и потребяват основно храни, стоки, суровини, произведени в техните региони с идеята да могат да направят по-конкурентноспособна и по-развита своята икономика. Докато този процес в България не се характеризира нито със същите темпове, нито със същото разбиране. Каква икономика развива България в момента, в който едва 30% от стоките в хипермаркетите – хранителни и нехранителни такива, са произведени в България? Когато ние потребяваме чужди стоки, произведени извън България, ние пряко даваме парите си и стимулираме чужди икономики. Когато стимулираме чужди икономики, ние не стимулираме и не покачваме вътрешния си държавен бюджет.
  Фокус: Вие казвате, че сте много доволна тази година от качеството на зърното. Значи ли това, че ядем и качествен хляб?
  Мариана Кукушева: Ние ядем качествен хляб и в същото време българският хляб е най-евтиният хранителен продукт в целия ЕС. Доставната цена на българския хляб е четвърт евро – хляб, който е произведен, нарязан, пакетиран и транспортиран до рампата на търговския обект и е с грамаж в периметъра - 650-730 грама. Такъв продукт в Европа на такава цена не съществува. През миналата седмица заедно с още няколко колеги от други браншови организации в сектор храни подписахме харта за обмяна на кадри и стажанти с ЕК. Бяхме във Франция в областта Ванде. Колегите хлебари във Франция бяха изключително учудени - при положение, че цената на суровината е същата и че нашите енергийни и транспортни разходи са същите, как може да продължаваме да съществуваме икономически при такава цена на продукта, който ние произвеждаме. Но ние сме принудени, защото хляб трябва да има на всяка българска трапеза и защото сме подложени на натиска на търговците и търговските вериги, които обаче не продават хляба на доставната цена, а го продават с 50% увеличение. Това е положението. Крайно време е никой да не злоупотребява повече с темата качество на българския хляб, защото хлябът и отношението към хляба е част от нашата народностна култура, включително от нашия морал. Отношението към хлябът е мерна единица за човешкия морал.
  Фокус: Вие казахте, че България е износител на зърно - не е вносител. Дали вие използвате изцяло българско зърно?
  Мариана Кукушева: Да – изцяло. Браншът хлебопроизводство и сладкарство ползва изцяло, говоря в рамките на 90-92%, българска суровина, с изключение на някои твърди пшеници, които просто не се отглеждат в тази част на Европа - но те са много малък процент и се ползват за производство на специални изделия в много малък процент. Ние не сме страната, която нито подкрепя, нито отхвърля протеста на земеделците. На нас лично ни харесва достойнството и начинът, по който един бранш застава и отстоява своите искания. Нормално е да има един вечен антагонизъм между бизнеса и финансите, защото в период на рецесия, в какъвто сме в момента, в същото време е нормално един финансов министър да казва: „Това, което искате, не е възможно”. Нашата идея и апел е да спрем обидните думи един към друг. Това са двете страни на една монета – от едната страна е държавата, от другата страна е бизнесът. Това е като въпроса за това кое е първо – яйцето или кокошката. Просто двете страни трябва да се държат партньорски и уважително, независимо от това доколко са възможни и реално постижими исканията на двете страни.
  Красимира ГЕОРГИЕВА
  
  Линк