Цветан Симеонов, председател на БТПП: Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е много сериозен

• Цветан Симеонов, председател на БТПП: Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е един много сериозен

  
  
   
  
  За предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” председателят на БТПП Цветан Симеонов анализира горещите теми от последните дни. Той смята, че промени в пенсионната система са необходими, но те трябва да се извършат след по-задълбочено и продължително изследване. Г-н Симеонов подкрепя мнението, че е твърде либерален режимът за присъждане на категории инвалидност в България. Що се отнася до недостатъците в икономиката ни, председателят на Търговско-промишлената палата счита, че много повече материали се харчат в България за единица продукция и много повече енергия отива за произвеждане на единица продукт.
  ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА МИХАЙЛОВ 
  - Г-н Симеонов, протестите срещу реформите, предвидени от правителството, основно са насочени срещу пенсионната реформа. Какво е вашето становище по този въпрос? 
  - Нашето окончателно становище ще се формира, след като получим отговорите на болшинството от фирмите, които сме запитали по конкретните предложения на правителството. За нас една част от тези предложения не са изненада, защото самите ние сме ги отчитали като недостатък на сега съществуващата система. Ще спомена някои от тях – това е, че една част от служителите, работниците се пенсионират твърде рано, че една голяма част от получаващите обезщетения и пенсии за инвалидност не са всъщност в такава степен или въобще се отклоняват от изискванията за това. Има и проблем с размера на осигурителните вноски, защото той не е съобразен с това, че определени категории работници, заради по-ранното си пенсиониране, би следвало да внасят по-големи вноски, за да има някакво съответствие между внесените през периода на работа на трудов ангажимент на съответния работник или служител с времето, през което се очаква да бъде получавана съответната пенсия. Очевидно е, че в европейски мащаб, пък и в България, въпреки кризата, последните няколко години има промяна и в очакванията за продължителност, говорим статистически, на живота в нашата страна, което също не е на състоянието, когато сегашната пенсионна система е била формирана. В този смисъл има неща, които наистина се нуждаят от осъвременяване и увеличаване на пенсионната възраст е само едно от нещата, които би следвало да се разгледат. Ние бихме желали пенсионната реформа да бъде обект на едно по-продължително изследване и проучване в България, макар че сме притиснати очевидно от времето и от резките промени в събираемостта, резки промени в това, какви средства се набират въобще в НОИ. Един от другите недостатъци, които сме забелязвали и изтъквали многократно е, че има неравнопоставеност между държавните служители и тези в частния сектор, защото в частния сектор се осигуряват по един начин, а в държавния сектор заплатите са заплати, а вноските не се правят от самите работници и служители. Когато това е било въведено, следвало се логиката, че парите веднъж да се събират от служителите след като им са дадени като заплати пак от бюджета, фактически извършват едно движение, което е мъртво движение без никакъв ефект. Но ако се подхожда по този начин, значи ние априори приемаме, че НОИ и пенсионната система в България вечно ще бъдат дотирани и финансирани от държавния бюджет, респективно от данъците, които се набират от данъкоплатците. А целта на една такава реформа не е това. Целта е да имаме пенсионна система с трите стълба. Считаме, че за да се насърчи спестовното у българските работници и служители, трябва да се помисли и по трите стълба. По първия да могат и държавните служители да си внасят, защото с разликата в задълженията на работещите в частния сектор и на работещите в публичния сектор се създава нелоялна конкуренция в условията на пазарна икономика между работодателите – в единия случай държавата, а в другия случай частния сектор. Естественото, че вноските в частния сектор не са за пренебрегване като размер. Нормалното би било при еднакви условия да се осигуряват работниците и служителите в частния и държавния сектор. Всички мерки, предложени от правителството, имат своята логика. Въпрос вече на оценка и на възможности от кога да започнат да бъдат прилагани, защото и синдикатите по огромната част от мерките нямат нищо против. Всъщност големият спор е за това – от кога да бъдат прилагани тези мерки и по какъв начин. 
  А каква е същината на техния спор сега? 
  Проблемът в случая е наличието на споразумение, сключено през миналата година, направихме го в Гранитната зала при тържествена обстановка с участието на премиера и само година след това има промяна в позициите. Това естествено е изненада и то неприятна за синдикатите. Без съмнение това би могло да стане по един по-редовен и по-постъпателен начин, а не изненадващо. 
  - Искате да кажете, че и вие сте подписал това споразумение през миналата година? 
  - Това споразумение беше подписано от всички работодателски и синдикални организации и представителите на държавата при участието на премиера. 
  - Вие споделяте ли ускоряването на тази реформа? 
  Обстановката сега е страшно динамична. И ударите срещу икономиката, срещу бюджета следват едни след други. Без съмнение обстановката, която е сега, не е същата, която беше миналата година. Има някаква логика, но е нормално да става по пътя на разговорите първо в Тристранния съвет и след това в държавните институции. Известно притеснение внася и това, че между двете четения на закона за бюджета се случва това нещо, след като има изрична разпоредба в законите, че всички нормативни актове в България, които имат социално измерение или социално значение, би следвало да минат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не е обвързано нито правителството, нито Народното събрание със заключенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество, той е консултативен орган. Там е само място за даване на мненията на съответните организации. Въпреки всичко минаването през тази фаза е нормално, да не говорим за това, че към самия Национален съвет за тристранно сътрудничество също има процедури. Първо, разглеждане в съответна комисия и след това влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че има доста причини, които синдикатите биха могли да изтъкнат и да издигнат като знаме за сегашните протести. 
  - Вие споменахте за един от най-големите проблеми, може би, в пенсионната система. Става въпрос за т.нар. инвалидни пенсии. Бихте ли казали по-конкретно за какво става въпрос? 
  - Това е нещо, което отдавна се забелязва в обществото и статистиката отчита, че имаме твърде голяма инвалидност в сравнение с други страни от нашата категория. Това се знае от всички, но мерките засега като че ли не са достатъчни. Съществува в обществото едно не съвсем неоснователно подозрение, че е твърде либерален режима за присъждане на категории инвалидност. По този начин мнозина получават нещо, което не следва да получават. БТПП винаги е била за това най-уязвимите части от обществото, именно хората с определена степен на нетрудоспособност, да имат гражданското съдействие на обществото изразено във финансови средства и грижи за тях, но когато се прекалява с това нещо, нормално е да бъдем недоволни. Затова една от мерките дали ще сработи или не, която се предлага от правителството, е да се обединят дейностите по категоризирането на инвалидите – освидетелстването и работата на НОИ. Смятаме, че все пак там, когато бъдат в една система, ще има един по-стриктен контрол. Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е един много сериозен въпрос, който по никакъв начин не бива да се отминава. Всички органи, които имат причастност към това нещо, започвайки от Министерството на труда, бюрата по труда и другите компетентни органи, всички те трябва да бъдат двойно по-активни в тези условия, защото има и друг аспект – избягването на внасянето на осигурителните вноски. Тези, които се освобождават неправомерно от тези неща, се намират в едни по-благоприятни условия от редовните фирми, от тези, които стриктно и точно внасят осигуровките и при тези условия, не стига че не работят в съответствие със закона, но отгоре на всичко и поставят в по-затруднено положение редовните фирми. Затова считаме, че там също трябва да се положат усилия за събирането. 
  - Синдикатите твърдят дори че евентуално криминализиране на неплащането на осигуровки е щяло да доведе до набирането на достатъчно средства така, че реформата да бъде извършена по план, а не сега. 
  - Това е очакване на синдикатите. Според мен изключително важен е контролът по стриктното изпълнение на законодателството. В този момент на разположение на контролните органи има не по-малко сигурно средство – със същата сила може да се търси наказателна отговорност и към този момент, защото всеки един работодател знае, че преди да разпише документите за изплащане на работните заплати, всеки един работодател пуска писмена декларация до компетентния орган, че всички осигурителни вноски, дължими към бюджета, са внесени. Това е официален документ, който отива при съответния държавен орган. Това с чиста съвест може да се квалифицира по наказателния кодекс като измама. Независимо още колко текста ще сложим в наказателния кодекс, ако контролните органи в България продължават да не работят стриктно и да не търсят педантично изпълнение на своите задължения, няма значение колко наказателни текстове ще има, те и в бъдеще няма да работят. Не може да се постигнат резултати на 100 %, но трябва да се сведе броят на нередовните до един поносим за обществото брой. 
  - Очертахме един контекст, в който се намираме: бюджетът между първо и второ четене, протести, предлагани реформи от страна на правителството и от друга страна рецесията в Европа. Как реагира бизнесът на тези неща? 
  - Българският бизнес има един начин за спасение и това е да се съобразява с модерните изисквания на управление на предприятието, да воюва с нашите недостатъци в икономиката – много повече материали се харчат при нас за единица продукция и много повече енергия в България отива за произвеждане на единица продукт. 
  - Г-н Симеонов как бихте описали проектобюджета за 2012 г. с няколко думи? 
  - Предимството на новия бюджет е това, че макар и с десетки от процента, той е с по-малка преразпределителна роля. Това е в насоката, в която ние сме оторизирани от нашето общо събрание още през 2009 г. – да следим и да даваме нашите становища по отношение на формирането и изпълнението на националния бюджет. Без съмнение бюджетът има консервативен характер. Много фактори има, които биха могли да окажат лоша услуга на бюджета, т.е. има опасности, които съществуват за това, да не се съберат очакваните средства, но според нас има доста резерви, които или не са отчетени в бюджета или съзнателно са пропуснати. Нека да има такива, ние ги разглеждаме като буфери в бюджета, все пак да ги има, отколкото след известно време да се окаже, че утвърдените от НС рамка и бюджет не са годни да изпълнят своето предназначение и да се налага актуализация. По-добре да бъдат предвидени резерви и известни буфери, за да може икономиката да се движи нормално. Остават важните задачи – да се съхрани нивото на данъчно облагане, защото това е един от малкото, но добри сигнали към инвеститорите, било то чуждестранни или български.
  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов, председател на БТПП: Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е много сериозен

  
  
   
  
  За предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” председателят на БТПП Цветан Симеонов анализира горещите теми от последните дни. Той смята, че промени в пенсионната система са необходими, но те трябва да се извършат след по-задълбочено и продължително изследване. Г-н Симеонов подкрепя мнението, че е твърде либерален режимът за присъждане на категории инвалидност в България. Що се отнася до недостатъците в икономиката ни, председателят на Търговско-промишлената палата счита, че много повече материали се харчат в България за единица продукция и много повече енергия отива за произвеждане на единица продукт.
  ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА МИХАЙЛОВ
   
  - Г-н Симеонов, протестите срещу реформите, предвидени от правителството, основно са насочени срещу пенсионната реформа. Какво е вашето становище по този въпрос?
  - Нашето окончателно становище ще се формира, след като получим отговорите на болшинството от фирмите, които сме запитали по конкретните предложения на правителството. За нас една част от тези предложения не са изненада, защото самите ние сме ги отчитали като недостатък на сега съществуващата система. Ще спомена някои от тях – това е, че една част от служителите и работниците се пенсионират твърде рано, че една голяма част от получаващите обезщетения и пенсии за инвалидност не са всъщност в такава степен или въобще се отклоняват от изискванията за това. Има и проблем с размера на осигурителните вноски, защото той не е съобразен с това, че определени категории работници, заради по-ранното си пенсиониране, би следвало да внасят по-големи вноски, за да има някакво съответствие между внесените през периода на работа на трудов ангажимент на съответния работник или служител с времето, през което се очаква да бъде получавана съответната пенсия. Очевидно е, че в европейски мащаб, пък и в България, въпреки кризата, последните няколко години има промяна и в очакванията за продължителност, говорим статистически, на живота в нашата страна, което също не е на състоянието, когато сегашната пенсионна система е била формирана. В този смисъл има неща, които наистина се нуждаят от осъвременяване и увеличаването на пенсионната възраст е само едно от нещата, които би следвало да се разгледат. Ние бихме желали пенсионната реформа да бъде обект на едно по-продължително изследване и проучване в България, макар че сме притиснати очевидно от времето и от резките промени в събираемостта, резки промени в това, какви средства се набират въобще в НОИ. Един от другите недостатъци, които сме забелязвали и изтъквали многократно, е, че има неравнопоставеност между държавните служители и тези в частния сектор, защото в частния сектор се осигуряват по един начин, а в държавния сектор заплатите са заплати, а вноските не се правят от самите работници и служители. Когато това е било въведено, следвала се е логиката, че парите веднъж да се събират от служителите, след като им са дадени като заплати пак от бюджета, фактически извършват едно движение, което е мъртво движение без никакъв ефект. Но ако се подхожда по този начин, значи ние априори приемаме, че НОИ и пенсионната система в България вечно ще бъдат дотирани и финансирани от държавния бюджет, респективно от данъците, които се набират от данъкоплатците. А целта на една такава реформа не е това. Целта е да имаме пенсионна система с трите стълба. Считаме, че за да се насърчи спестовното у българските работници и служители, трябва да се помисли и по трите стълба. По първия да могат и държавните служители да си внасят, защото с разликата в задълженията на работещите в частния сектор и на работещите в публичния сектор се създава нелоялна конкуренция в условията на пазарна икономика между работодателите – в единия случай държавата, а в другия случай частния сектор. Естествено, че вноските в частния сектор не са за пренебрегване като размер. Нормално би било при еднакви условия да се осигуряват работниците и служителите в частния и държавния сектор. Всички мерки, предложени от правителството, имат своята логика. Въпрос вече на оценка и на възможности е откога да започнат да бъдат прилагани, защото и синдикатите по огромната част от мерките нямат нищо против. Всъщност големият спор е за това – откога да бъдат прилагани тези мерки и по какъв начин.
  - А каква е същината на техния спор сега?
  - Проблемът в случая е наличието на споразумение, сключено през миналата година, направихме го в Гранитната зала при тържествена обстановка, с участието на премиера и само година след това има промяна в позициите. Това естествено е изненада, и то неприятна, за синдикатите. Без съмнение това би могло да стане по един по-редовен и по-постъпателен начин, а не изненадващо.
  - Искате да кажете, че и вие сте подписали това споразумение през миналата година?
  - Това споразумение беше подписано от всички работодателски и синдикални организации и представителите на държавата при участието на премиера.
  - Вие споделяте ли ускоряването на тази реформа?
  - Обстановката сега е страшно динамична. И ударите срещу икономиката, срещу бюджета следват едни след други. Без съмнение обстановката, която е сега, не е същата, която беше миналата година. Има някаква логика, но е нормално да става по пътя на разговорите първо в Тристранния съвет и след това в държавните институции. Известно притеснение внася и това, че между двете четения на закона за бюджета се случва това нещо, след като има изрична разпоредба в законите, че всички нормативни актове в България, които имат социално измерение или социално значение, би следвало да минат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не е обвързано нито правителството, нито Народното събрание със заключенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество, той е консултативен орган. Там е само място за даване на мненията на съответните организации. Въпреки всичко минаването през тази фаза е нормално, да не говорим за това, че към самия Национален съвет за тристранно сътрудничество също има процедури. Първо, разглеждане в съответната комисия и след това влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че има доста причини, които синдикатите биха могли да изтъкнат и да издигнат като знаме за сегашните протести.
  - Вие споменахте за един от най-големите проблеми може би в пенсионната система. Става въпрос за т.нар. инвалидни пенсии. Бихте ли казали по-конкретно за какво става въпрос?
  - Това е нещо, което отдавна се забелязва в обществото и статистиката отчита, че имаме твърде голяма инвалидност в сравнение с други страни от нашата категория. Това се знае от всички, но мерките засега като че ли не са достатъчни. Съществува в обществото едно не съвсем неоснователно подозрение, че е твърде либерален режимът за присъждане на категории инвалидност. По този начин мнозина получават нещо, което не следва да получават. БТПП винаги е била за това най-уязвимите части от обществото, именно хората с определена степен на нетрудоспособност, да имат гражданското съдействие на обществото, изразено във финансови средства и грижи за тях, но когато се прекалява с това нещо, нормално е да бъдем недоволни. Затова една от мерките - дали ще сработи или не, която се предлага от правителството, е да се обединят дейностите по категоризирането на инвалидите – освидетелстването и работата на НОИ. Смятаме, че все пак там, когато бъдат в една система, ще има един по-стриктен контрол. Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е един много сериозен въпрос, който по никакъв начин не бива да се отминава. Всички органи, които имат причастност към това нещо, започвайки от Министерството на труда, бюрата по труда и другите компетентни органи, всички те трябва да бъдат двойно по-активни в тези условия, защото има и друг аспект – избягването на внасянето на осигурителните вноски. Тези, които се освобождават неправомерно от тези неща, се намират в едни по-благоприятни условия от редовните фирми, от тези, които стриктно и точно внасят осигуровките, и при тези условия, не стига, че не работят в съответствие със закона, но отгоре на всичко и поставят в по-затруднено положение редовните фирми. Затова считаме, че там също трябва да се положат усилия за събирането.
  - Синдикатите твърдят дори, че евентуално криминализиране на неплащането на осигуровки е щяло да доведе до набирането на достатъчно средства, така че реформата да бъде извършена по план, а не сега.
  - Това е очакване на синдикатите. Според мен изключително важен е контролът по стриктното изпълнение на законодателството. В този момент на разположение на контролните органи има не по-малко сигурно средство – със същата сила може да се търси наказателна отговорност и към този момент, защото всеки един работодател знае, че преди да разпише документите за изплащане на работните заплати, всеки един работодател пуска писмена декларация до компетентния орган, че всички осигурителни вноски, дължими към бюджета, са внесени. Това е официален документ, който отива при съответния държавен орган. Това с чиста съвест може да се квалифицира по наказателния кодекс като измама. Независимо още колко текста ще сложим в наказателния кодекс, ако контролните органи в България продължават да не работят стриктно и да не търсят педантично изпълнение на своите задължения, няма значение колко наказателни текстове ще има, те и в бъдеще няма да работят. Не може да се постигнат резултати на 100%, но трябва да се сведе броят на нередовните до един поносим за обществото брой.
  - Очертахме един контекст, в който се намираме: бюджетът между първо и второ четене, протести, предлагани реформи от страна на правителството и, от друга страна, рецесията в Европа. Как реагира бизнесът на тези неща?
  - Българският бизнес има един начин за спасение и това е да се съобразява с модерните изисквания на управление на предприятието, да воюва с нашите недостатъци в икономиката – много повече материали се харчат при нас за единица продукция и много повече енергия в България отива за произвеждане на единица продукт.
  - Г-н Симеонов, как бихте описали проектобюджета за 2012 г. с няколко думи?
  - Предимството на новия бюджет е това, че макар и с десетки от процента, той е с по-малка преразпределителна роля. Това е в насоката, в която ние сме оторизирани от нашето общо събрание още през 2009 г. – да следим и да даваме нашите становища по отношение на формирането и изпълнението на националния бюджет. Без съмнение бюджетът има консервативен характер. Много фактори има, които биха могли да окажат лоша услуга на бюджета, тоест има опасности, които съществуват, за това да не се съберат очакваните средства, но според нас има доста резерви, които или не са отчетени в бюджета, или съзнателно са пропуснати. Нека да има такива, ние ги разглеждаме като буфери в бюджета, все пак да ги има, отколкото след известно време да се окаже, че утвърдените от НС рамка и бюджет не са годни да изпълнят своето предназначение и да се налага актуализация. По-добре да бъдат предвидени резерви и известни буфери, за да може икономиката да се движи нормално. Остават важните задачи – да се съхрани нивото на данъчно облагане, защото това е един от малкото, но добри сигнали към инвеститорите - било то чуждестранни или български.
  
  Линк
  
  

• Цветан Симеонов, председател на БТПП: Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е много сериозен

  
  
  За предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” председателят на БТПП Цветан Симеонов анализира горещите теми от последните дни. Той смята, че промени в пенсионната система са необходими, но те трябва да се извършат след по-задълбочено и продължително изследване. Г-н Симеонов подкрепя мнението, че е твърде либерален режимът за присъждане на категории инвалидност в България. Що се отнася до недостатъците в икономиката ни, председателят на Търговско-промишлената палата счита, че много повече материали се харчат в България за единица продукция и много повече енергия отива за произвеждане на единица продукт.
  ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА МИХАЙЛОВ
  - Г-н Симеонов, протестите срещу реформите, предвидени от правителството, основно са насочени срещу пенсионната реформа. Какво е вашето становище по този въпрос?
  - Нашето окончателно становище ще се формира, след като получим отговорите на болшинството от фирмите, които сме запитали по конкретните предложения на правителството. За нас една част от тези предложения не са изненада, защото самите ние сме ги отчитали като недостатък на сега съществуващата система. Ще спомена някои от тях – това е, че една част от служителите и работниците се пенсионират твърде рано, че една голяма част от получаващите обезщетения и пенсии за инвалидност не са всъщност в такава степен или въобще се отклоняват от изискванията за това. Има и проблем с размера на осигурителните вноски, защото той не е съобразен с това, че определени категории работници, заради по-ранното си пенсиониране, би следвало да внасят по-големи вноски, за да има някакво съответствие между внесените през периода на работа на трудов ангажимент на съответния работник или служител с времето, през което се очаква да бъде получавана съответната пенсия. Очевидно е, че в европейски мащаб, пък и в България, въпреки кризата, последните няколко години има промяна и в очакванията за продължителност, говорим статистически, на живота в нашата страна, което също не е на състоянието, когато сегашната пенсионна система е била формирана. В този смисъл има неща, които наистина се нуждаят от осъвременяване и увеличаването на пенсионната възраст е само едно от нещата, които би следвало да се разгледат. Ние бихме желали пенсионната реформа да бъде обект на едно по-продължително изследване и проучване в България, макар че сме притиснати очевидно от времето и от резките промени в събираемостта, резки промени в това, какви средства се набират въобще в НОИ. Един от другите недостатъци, които сме забелязвали и изтъквали многократно, е, че има неравнопоставеност между държавните служители и тези в частния сектор, защото в частния сектор се осигуряват по един начин, а в държавния сектор заплатите са заплати, а вноските не се правят от самите работници и служители. Когато това е било въведено, следвала се е логиката, че парите веднъж да се събират от служителите, след като им са дадени като заплати пак от бюджета, фактически извършват едно движение, което е мъртво движение без никакъв ефект. Но ако се подхожда по този начин, значи ние априори приемаме, че НОИ и пенсионната система в България вечно ще бъдат дотирани и финансирани от държавния бюджет, респективно от данъците, които се набират от данъкоплатците. А целта на една такава реформа не е това. Целта е да имаме пенсионна система с трите стълба. Считаме, че за да се насърчи спестовното у българските работници и служители, трябва да се помисли и по трите стълба. По първия да могат и държавните служители да си внасят, защото с разликата в задълженията на работещите в частния сектор и на работещите в публичния сектор се създава нелоялна конкуренция в условията на пазарна икономика между работодателите – в единия случай държавата, а в другия случай частния сектор. Естествено, че вноските в частния сектор не са за пренебрегване като размер. Нормално би било при еднакви условия да се осигуряват работниците и служителите в частния и държавния сектор. Всички мерки, предложени от правителството, имат своята логика. Въпрос вече на оценка и на възможности е откога да започнат да бъдат прилагани, защото и синдикатите по огромната част от мерките нямат нищо против. Всъщност големият спор е за това – откога да бъдат прилагани тези мерки и по какъв начин.
  
  - А каква е същината на техния спор сега?
  - Проблемът в случая е наличието на споразумение, сключено през миналата година, направихме го в Гранитната зала при тържествена обстановка, с участието на премиера и само година след това има промяна в позициите. Това естествено е изненада, и то неприятна, за синдикатите. Без съмнение това би могло да стане по един по-редовен и по-постъпателен начин, а не изненадващо.
  - Искате да кажете, че и вие сте подписали това споразумение през миналата година?
  - Това споразумение беше подписано от всички работодателски и синдикални организации и представителите на държавата при участието на премиера.
  
  - Вие споделяте ли ускоряването на тази реформа?
  
  - Обстановката сега е страшно динамична. И ударите срещу икономиката, срещу бюджета следват едни след други. Без съмнение обстановката, която е сега, не е същата, която беше миналата година. Има някаква логика, но е нормално да става по пътя на разговорите първо в Тристранния съвет и след това в държавните институции. Известно притеснение внася и това, че между двете четения на закона за бюджета се случва това нещо, след като има изрична разпоредба в законите, че всички нормативни актове в България, които имат социално измерение или социално значение, би следвало да минат през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не е обвързано нито правителството, нито Народното събрание със заключенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество, той е консултативен орган. Там е само място за даване на мненията на съответните организации. Въпреки всичко минаването през тази фаза е нормално, да не говорим за това, че към самия Национален съвет за тристранно сътрудничество също има процедури. Първо, разглеждане в съответната комисия и след това влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така че има доста причини, които синдикатите биха могли да изтъкнат и да издигнат като знаме за сегашните протести.
  - Вие споменахте за един от най-големите проблеми може би в пенсионната система. Става въпрос за т.нар. инвалидни пенсии. Бихте ли казали по-конкретно за какво става въпрос?
  
  - Това е нещо, което отдавна се забелязва в обществото и статистиката отчита, че имаме твърде голяма инвалидност в сравнение с други страни от нашата категория. Това се знае от всички, но мерките засега като че ли не са достатъчни. Съществува в обществото едно не съвсем неоснователно подозрение, че е твърде либерален режимът за присъждане на категории инвалидност. По този начин мнозина получават нещо, което не следва да получават. БТПП винаги е била за това най-уязвимите части от обществото, именно хората с определена степен на нетрудоспособност, да имат гражданското съдействие на обществото, изразено във финансови средства и грижи за тях, но когато се прекалява с това нещо, нормално е да бъдем недоволни. Затова една от мерките - дали ще сработи или не, която се предлага от правителството, е да се обединят дейностите по категоризирането на инвалидите – освидетелстването и работата на НОИ. Смятаме, че все пак там, когато бъдат в една система, ще има един по-стриктен контрол. Въпросът за контрола на набирането на средства в пенсионната система е един много сериозен въпрос, който по никакъв начин не бива да се отминава. Всички органи, които имат причастност към това нещо, започвайки от Министерството на труда, бюрата по труда и другите компетентни органи, всички те трябва да бъдат двойно по-активни в тези условия, защото има и друг аспект – избягването на внасянето на осигурителните вноски. Тези, които се освобождават неправомерно от тези неща, се намират в едни по-благоприятни условия от редовните фирми, от тези, които стриктно и точно внасят осигуровките, и при тези условия, не стига, че не работят в съответствие със закона, но отгоре на всичко и поставят в по-затруднено положение редовните фирми. Затова считаме, че там също трябва да се положат усилия за събирането.
  
  - Синдикатите твърдят дори, че евентуално криминализиране на неплащането на осигуровки е щяло да доведе до набирането на достатъчно средства, така че реформата да бъде извършена по план, а не сега.
  - Това е очакване на синдикатите. Според мен изключително важен е контролът по стриктното изпълнение на законодателството. В този момент на разположение на контролните органи има не по-малко сигурно средство – със същата сила може да се търси наказателна отговорност и към този момент, защото всеки един работодател знае, че преди да разпише документите за изплащане на работните заплати, всеки един работодател пуска писмена декларация до компетентния орган, че всички осигурителни вноски, дължими към бюджета, са внесени. Това е официален документ, който отива при съответния държавен орган. Това с чиста съвест може да се квалифицира по наказателния кодекс като измама. Независимо още колко текста ще сложим в наказателния кодекс, ако контролните органи в България продължават да не работят стриктно и да не търсят педантично изпълнение на своите задължения, няма значение колко наказателни текстове ще има, те и в бъдеще няма да работят. Не може да се постигнат резултати на 100%, но трябва да се сведе броят на нередовните до един поносим за обществото брой.
  - Очертахме един контекст, в който се намираме: бюджетът между първо и второ четене, протести, предлагани реформи от страна на правителството и, от друга страна, рецесията в Европа. Как реагира бизнесът на тези неща?
  - Българският бизнес има един начин за спасение и това е да се съобразява с модерните изисквания на управление на предприятието, да воюва с нашите недостатъци в икономиката – много повече материали се харчат при нас за единица продукция и много повече енергия в България отива за произвеждане на единица продукт.
  
  - Г-н Симеонов, как бихте описали проектобюджета за 2012 г. с няколко думи?
  - Предимството на новия бюджет е това, че макар и с десетки от процента, той е с по-малка преразпределителна роля. Това е в насоката, в която ние сме оторизирани от нашето общо събрание още през 2009 г. – да следим и да даваме нашите становища по отношение на формирането и изпълнението на националния бюджет. Без съмнение бюджетът има консервативен характер. Много фактори има, които биха могли да окажат лоша услуга на бюджета, тоест има опасности, които съществуват, за това да не се съберат очакваните средства, но според нас има доста резерви, които или не са отчетени в бюджета, или съзнателно са пропуснати. Нека да има такива, ние ги разглеждаме като буфери в бюджета, все пак да ги има, отколкото след известно време да се окаже, че утвърдените от НС рамка и бюджет не са годни да изпълнят своето предназначение и да се налага актуализация. По-добре да бъдат предвидени резерви и известни буфери, за да може икономиката да се движи нормално. Остават важните задачи – да се съхрани нивото на данъчно облагане, защото това е един от малкото, но добри сигнали към инвеститорите - било то чуждестранни или български.
  
  
  Линк