Тодор Табаков, член на ИС към БТПП в предаването „Евранет“, БНР-Хоризонт:

• Тодор Табаков, член на ИС към БТПП в предаването „Евранет“, БНР-Хоризонт:

  Еврокомисията иска нова стойност на ДДС, важно е да се подчертае, че не става дума за нова система. Става дума за една по-сериозна реформа на общностната система на данъка върху добавената стойност. Нова система щеше да има, ако беше отстъпено пред натиска на големите експортно ориентирани европейски икономики за преминаване към облагане на мястото на произход. Във вижданията на Еврокомисията за по-радикални  и амбициозни реформи на системата на ДДС обаче продължава да се държи на принципа на страната на местоназначение на стоката – става въпрос за усъвършенстване на сега съществуващата система.
  
  Бизнесът в БГ, специално МСП ще приветстват предприетите мерки за намаляване на административната тежест за предприятията и развитието на трансграничната търговия. Въвеждането на метода на единното гише, стандартизирането на декларациите по данъка за добавената стойност, предоставянето на лесен достъп до данните на всички национални системи посредством един централен уеб портал – това да все мерки, които само ще бъдат приветствани от бизнеса.
  
  Втората част от мерките, свързани с разширяване на данъчната база и с разглеждане на намалените  ставки на ДДС в определени държави, които прилагат тези намалени ставки от създаването на техните национални системи на ДДС, е един много по-сложен въпрос. Не очаквам тук да имаме толкова бързи мерки на наднационално ниво, както във връзка с първата група от въпроси. Това ще бъде обект на един много сериозен анализ и в рамките на този анализ България също трябва да защити националните си приоритети.
  
  На какво трябва да настоява България, когато се стигне до този разгорещен дебат?
  
  Когато се стигне до този България трябва да има възможността суверенно да определи дали тези доставки на услуги, които в момента се ползват от редуцираната ставка на ДДС ще продължат да се използват и за в бъдеще. И това не би трябвало да бъде обект на диктат, поне до толкова до колкото развитите европейски икономики, които ползват диференцирани ставки във вътрешните си законодателства не отстъпят от техните позиции и не се въведе принципът за единна ставка на ДДС.Това винаги е било въпрос на национално законодателство, при който ограничението на данъчния суверенитет не търпи намеса.
  
  Третата група въпроси естествено са и винаги са били „обичайните заподозрени“ в рамките на всяко едно обсъждане на ДДС мерките за борба с данъчните измами. В България позицията на прозрачния бизнес винаги е била такава – борбата трябва да се води с всички законови мерки, но тя не трябва винаги да рефлектира върху коректните данъкоплатци. Не трябва коректните данъкоплатци да плащат сметката на онези, които извършват данъчни измами.
  
  И един изключително важен втори въпрос – когато говорим за отклонение от данък върху добавената стойност трябва да се имат предвид практиките на всички членки на ЕС, особено на европейските общности по отношение на прилагането на системата на ДДС в рамките на ЕС, защото ми се струва, че в много от случаите данъчната администрация на България гледа много, много агресивно на определени ДДС случаи, при които в действителност няма никаква измама, няма отклонение от облагане, няма липса на доставката или реалност на доставката, както се изразяват органите на администрацията. Това е изключително важно, защото именно в това се състои борбата с данъчните измами, специално що се отнася до ДДС. Винаги всички схеми на отклонение от ДДС са свързани с участието на лица от изпълнителната власт и от съответните органи на приходната администрация при извършването на тези измами. Т.е. тук много важен е критерият за отграничаване на действителните данъчни измами от случаите, в които имаме действителни сделки, които поради агресивния подход на данъчната администрация се считат за данъчни измами, а те не са такива.
  
  Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.