Кой ще говори от името на бизнеса през 2012 г.

В средата на идната година, когато ще приключи преброяването на членската маса на работодателските организации в България, Националният съвет за тристранно сътрудничество вероятно ще изглежда по различен начин. Очаква се завишените критерии за национална представителност на организациите, които бяха приети наскоро с промени в Кодекса на труда, да редуцират броя на участниците от страна на работодателите в тристранката, като под въпрос са три от шестте организации в него.

Освен това новите правила ще доведат до друга важна промяна – всеки един работодател вече ще може да бъде представляван само от една национално представителна организация. Така ще се сложи край на дублирането на членове, което беше и основната причина в малка България да има толкова много представителни организации.

Макар че предизвикаха недоволство от страна на засегнатите организации, както и коментари, че те се правят в пряка полза на една от тях и ощетяват плурализма в социалния диалог, промените все пак ще внесат повече ред в него и може би ще доведат до окрупняване на организациите – нещо, което е тенденция в Европа и е в полза на бизнеса, твърди социалният министър Тотю Младенов. Промените обаче ще станат факт, само ако новият Кодекс на труда бъде утвърден от парламента и след ветото, което президентът Георги Първанов вече наложи.

Неудобна ситуация

Дебатът за членовете в тристранния съвет се изостри през пролетта на тази година, когато на масата за преговори се завърна Алексей Петров – шумно и показно арестуван месеци преди това като "главата" на престъпната група "Октопод". След като беше освободен от ареста обаче, пред него нямаше пречка отново да заеме мястото си в тристранката като изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива – една от шестте национално представителни работодателски организации (виж графиката).

Тази "неудобна" ситуация неофициално даде старт на предварителните разговори за промените в посока ограничаване на броя на представителните работодателски организации в България. Сега те са шест на брой, а сборът на тяхната членска маса нахвърля неколкократно реалния брой на фирмите в България, както и размера на БВП на страната.

Бариера

Причината за големия им брой е, че фирмите имат свобода на сдружаване и могат да членуват в колкото решат организации. Проблемът е в отчитането на тези членове. По закон всяка браншова организация трябва да посочи коя работодателска организация избира да я представлява в тристранката. Такова изискване обаче нямаше за отделните фирми. Така, ако една компания членува самостоятелно в една организация, а нейният браншови съюз от своя страна членува в друга, то тази компания се брои два пъти в актива на две различни организации.

С промените сега компаниите отново могат да членуват в няколко организации, но вече е въведено изискването да посочват коя от тях да ги представлява официално. Това изискване вероятно ще намали броя на членовете на някои организации. В същото време новите правила изискват и над три пъти повече членове от досегашните, за да бъде представителна една организация - минимум 100 хиляди работници на трудов договор вместо досегашните 30 хиляди.

Печеливши и губещи

Очакванията са тези промени да засегнат основно две организации, които сега участват в тристранния съвет - Съюзът за стопанска инициатива, оглавяван от Алексей Петров, и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане", създаден от бившия депутат от БСП Добромир Гущеров. По последни данни техните членове имат под 100 000 служители. Освен тях, ако Кодексът на труда бъде обнародван в новия си вид, от тристранния съвет ще отпадне и Българската търговско-промишлена палата.

Причината е, че промените въвеждат изискване национално представителните организации да не извършват дейности, възложени им специално със закон. БТПП обаче със закон издава временни документи за внос и износ – т.нар. АТА карнети, както и някои сертификати, което я поставя в двойствена роля.

Трите организации, които се очаква да покрият безпроблемно изискванията, са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Реакциите

Тъй като именно КРИБ бе основният поддръжник на промените, това даде повод на засегнатите организации и на политическата опозиция на управляващите да обвинят кабинета, че ограничава правото на сдружаване на фирмите и изключва от диалога организациите на малкия и средния бизнес в полза на тези на едрия бизнес.

От КРИБ обаче смятат, че новите правила не ограничават правото за сдружаване, а само премахват възможността някои работодателски организации да водят фиктивна членска маса. "Спокойно у нас могат да останат по-малко работодателски организации, тенденцията в ЕС е към окрупняването им", заяви от своя страна и социалният министър Тотю Младенов.

Противоречиви са реакциите и на външните наблюдатели. Според бившия социален министър в кабинета "Костов" Иван Нейков държавата не бива да налага подобни ограничения. "Въпросът за броя, вида и членската маса на организациите трябва да се реши от тях самите, а не с намеса на държавата.

Просто не е редно. Утре кабинетът по същия начин може да реши да казва на партиите как да броят членовете си", смята той. На друго мнение обаче е бившия зам.-министър на труда и социалната политика от НДСВ Валери Апостолов. По думите му броят на работодателските организации е твърде голям и е редно те да се окрупнят. "Също така БТПП изпълнява и някои държавни функции и аз не смятам, че мястото й е в съвета", казва той.

Пилците се броят през юни

Ако промените в Кодекса на труда бъдат приети и след ветото на президента, окрупняването наистина остава единствен вариант за по-малките организации да останат в тристранния съвет, ако успеят да намерят общ език и да се обединят. Дали това ще се наложи и за кого, реално ще се разбере през юни 2012, когато ще приключи новото преброяване на членовете и структурите на организациите. Тогава ще стане ясно и кои са новите социални партньори на правителството.

Мнения

Иван Нейков, министър на труда и социалната политика в кабинета "Костов": Правителството се бърка където не му е работа

Управляващите не трябва да се намесват в отношенията между работодателските организации и да решава коя е такава и коя не е. Това е недопустимо. Не може една организация като БТПП, която е на над 100 години и е призната от Международната организация на работодателските организации, да бъде изключена от диалога.

Разбира се, че не е и добре да има и твърде много работодателски организации. Ние сме уникален пример - във всички развити страни синдикатите са многобройните, а ние имаме само два синдиката и шест работодателски организации. Но и никъде по света това не се регулира с намеса от държавата. Самите организации трябва да се разберат помежду си. Защото по същия начин утре държавата може да реши да казва на партиите как да броят членовете си.

Валери Апостолов, зам.-министър на труда и социалната политика в кабинета "Сакскобургготски": В България има твърде много работодателски организации

Ако трябва да споделя моята лично гражданска позиция, то тя е, че в България има твърде много работодателски организации и мисля, че е добре броят им да бъде намален или те да бъдат подтикнати да се обединяват. Това е в полза и на диалога, и за самите организации.

Въпреки многото гласове, които се вдигнаха в защита на БТПП, истината е, че тази организация изпълнява и някои държавнически функции - издаването на карнети, на сертификати. И от гледна точка на тази двойствена позиция мястото й не е точно на масата за тристранни преговори. Това наистина е било забелязвано и от Брюксел – получавали сме не критики, но забележки и препоръки за някои промени.

Защо е важна тристранката

Националният съвет за тристранно сътрудничество е създаден през 1993 година, копирайки европейския модел. В него трите страни – държава, синдикати и работодателски организации, преговарят по всички ключови социално-икономически въпроси: доходи и жизнен стандарт, социално осигуряване, трудово законодателство, социални последици от преструктуриране и приватизация, бюджетна политика.

Макар че решенията на съвета не са задължителни, партньорите практически могат да влияят върху законодателния процес - да намаляват или вдигат данъци, да променят условията на пазара на труда, да спират или инициират реформи.

Освен това национално представителните организации имат свои представители и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт, участват и в Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса.

Всичко това им дава индиректна власт върху политическите процеси.

Вето

Президентът Георги Първанов във вторник обяви, че налага вето върху промените в Кодекса на труда. Това се случи непосредствено след неговата среща с представители на работодателски организации, сред които Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара.С тревога констатирам, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на българската държава. Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации. Те не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на конституцията, пише в мотивите за решението му.

Нито мотивите към законопроекта, нито обсъжданията в Народното събрание доказват обективна потребност от изменение на съществуващите досега критерии, които са получили твърда подкрепа и от международната общност в лицето на Международната организация на труда и Международната организация на работодателите, твърди Първанов.

Линк