Има ли българска позиция по фискалния пакт и каква е тя?

Българският министър-председател Борисов редовно присъства на Европейския съвет, но дали разбира, какво се случва на тях е трудно да се разбере от изявленията му в медиите. Така стана и на последния съвет на 9 декември, когато бяха очертани параметрите на бъдещия фискален пакт между 26 страни в ЕС (без Великобритания, която наложи вето), които през март ще сключат междуправителствени споразумения. При връщането си от Брюксел Бойко Борисов обяви, че България приема Решенията на Европейския съвет, заедно с други 25 страни от ЕС.

Няколко дни по-късно, след изявлението на финансовия министър

излиза, че сме се присъединили към фискалния пакт, но не съвсем

тъй като само две седмици вицепремиерът на практика денонсира неговото съгласие. Един от мотивите на финансовия министър Симеон Дянков да откаже приноса е, че МВФ не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза".

Основната причина, поради която България няма да се включи във финансирането на фонда, обаче е финансовата дисциплина, а не липсата на финансов ресурс. Важен мотив на финансовия министър Симеон Дянков да откаже приноса е, „че МВФ не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза". Според него причината, поради която нашата страна няма да се включи във финансирането на фонда е финансовата дисциплина. Дянков твърди, че не е редно финансово дисциплинирани страни като България да подпомагат недисциплинирани.

Премиерът ни и да иска не може да ни обясни защо постави България в изключително конфузно положение. Оказва се, че той е присъствал на Европейски съвет, на който не е разбрал какво е станало, независимо че гордо обяви, че сме се присъединили към финансовия пакт. Понастоящем силна тревога поражда липсата на каквато и да било ясна позиция от страна на българското правителство по основните предложения включени в бъдещето междуправителствено споразумение. Правителството следва ясно да заяви какви са тактическите и стратегически цели на страната, при присъединяването й към бъдещия пакт независимо, че мерките които се предлагат, не решават сегашната криза, а имат по-скоро имат средносрочен и дългосрочен характер и те не успяха да успокоят пазарите.

Необходимо е да имаме позиция и относно предлаганата в по-дългосрочен план по-добра координация в бюджетната им политика, в т.ч. и единна данъчна основа и хармонизация на данъчните ставки. Правителството на България следва да отстоява преди всичко националните ни интереси, но то засега не го прави, неясно защо.

България ще е единствената страна, която няма да участва с определената й квота от 2,1 млрд.евро в набирането на средствата за увеличаване на капацитета на МВФ. Страните от еврозоната потвърдиха намерението си да осигурят 150 милиарда евро от общо 200 млрд. допълнителни ресурси на МВФ под формата на двустранни заеми. Останалите 50 млрд. следва да бъдат предоставени от страните извън еврозоната. Размерът на сумите е определен на квотен принцип, като най-голям ще е приносът на Германия (41,5 млрд евро), Франция (31,4 млрд. евро), а сравнително по-малката, но силно развита Холандия - 13,86 млрд.евро.

Дори страните в най-тежка дългова криза като Италия ще отдели крупната сума от 23,5 млрд евро, а Испания - 14,9 млрд.евро и т.н. На 19 декември финансовите министри от ЕС са провели конферентен телефонен разговор, от който е станало ясно, че Чехия, Дания, Полша и Швеция, които не са членове на еврозоната, също са изразили желание да дадат финансов принос. Сумите са: Чехия (3.3 млрд. евро), Дания (5.3 млрд.), Полша (6.3 млрд.) и Швеция (6.8 млрд. евро). Обединеното кралство обяви официално, че ще определи размера на вноската си в началото на следващата година, в рамките на Г20.

Според The Wall Street Journal британският принос възлиза на близо 31 милиарда евро. Независимо, че Великобритания, наложи вето на пакта е на път да преосмисли позицията си и ще прецизира приноса си.

Този факт не е случаен, тъй като неотдавна 20 водещи британски бизнесмени в открито писмо призовават премиера Дейвид Камерън: „Жизнено важно за британските икономически интереси е еврото да оцелее и поради това трябва да сторим всичко възможно да гарантираме необходимите стъпки за неговата стабилност". Писмото бе публикувано във вестник „Дейли Телеграф. Те" настояват Великобритания да помогне за спасяването на еврото, като се мотивират, че във външната търговия на Англия вече 50-процентен дял заема търговията с ЕС, а над 3 милиона английски работници са зависими от британския износ за страните от еврозоната.

Защо нашата страна следва да участва в набирането на ресурса на МВФ и е разумно да преосмисли позицията си?

Необходимо е да се има предвид, че около 90% от българския валутен резерв е в държавни облигации на страни от еврозоната. На практика България с отделения финансов ресурс от около 2 млрд.евро, с който попълва част от квотата си в МВФ я насочва за спасяване на финансовата система на държавите, в чиито облигации държи резерва си. България на практика нямаше да натовари държавния си бюджет, тъй като следваше само да осигури държавни гаранции в полза на Фонда за посочената сума, които щяха да се активират при първо поискване.

С това бюджета нямаше да се ощети, тъй като те се предоставят с пари които не се изваждат от държавния бюджет. Става дума за гаранции, които ще останат ликвидни и нискорискови активи на страната, а България дължи солидарност на европейските данъкоплатци, които вече пета година отделят значителни ресурси от своя бюджет, който за съжаление не можем да оползотворим засега.

При увеличение на квотата си в МВФ България ще участва в Европейския стабилизационен механизъм - именно с това увеличение. Не трябва да се игнорира от българското правителство възможността България в недалечна перспектива да се окаже зависима отново от средствата на МВФ, а и на Европейския стабилизационен механизъм. Това е така, поради обстоятелството, че се очертава изключително тежка финансова 2012 г., а също предстои погасяване на 05.01.2013 г. на 1,6 млрд.лв. по падежа на еврооблигациите, емитирани през 2004 г.

Налице крайна необходимост от национална стратегия за участието на България във фискалния пакт на страните от ЕС, която да се изготви от правителството, като се поканят и водещи експерти по финанси и макроикономика. Те следва да формират и цялостна позиция на България по въпроса за дълговата криза в Еврозоната, които в най-скоро време да се внесат в парламента и да се обсъдят и допълнят с предложенията на всички парламентарно представени партии.

За изготвянето й не трябва да се губи време и още до края на януари 2012 г. е крайно наложително

парламентът и правителството ясно и категорично да заявят своята позиция по следните въпроси:

- по предложението на Европейската комисия, огласено лично от президента Барозу за въвеждане на единни еврооблигации;

- относно създаването на независима Европейска рейтингова агенция, която да е обективна и да елиминира рейтингите на трите големи агенции за кредитен рейтинг Мудис, S&P и Фитч Тя следва да предотврати спекулациите при определянето им и огромното им влияние, което имат върху финансовите пазари;

- по предложението относно въвеждането на данък върху финансовите транзакции, който би могъл да генерира допълнителни приходи за бюджета на ЕС. По този начин известен дял от разходите и тежестта на кризата ще бъде поет от инвестиционните и търговски банки. Част от тях бяха спасени през 2009 г. с пари на европейските данъкоплатци.

Необходимо е да се има предвид, че договорът относно фискалния пакт, който през март ще подпишат страните от ЕС частично ще реши въпроса за установяване на нов финансов ред в ЕС Той се основава на строга финансова дисциплина, но тя ще се отнася не само за Гърция, Италия и Испания, а за всички държави в ЕС, в т.ч. и за Германия.

В тази връзка следва да се посочи изявлението на Радослав Шикорски, министър на външните работи на Полша, направено неотдавна пред Германското общество за външни отношения. В него той призовава в прав текст Германия да признае, че не е „невинна жертва на чуждото разточителство", че тя също е нарушавала Пакта за стабилност и растеж, а банките й „безразсъдно са купували рискови облигации", че заемната цена на Германия никога нямаше да е толкова ниска, ако инвеститорите не се опитваха да се отърват от облигациите на застрашените страни, че германската икономика също ще пострада, ако съседите й страдат, че въпреки страха от инфлацията разбира, че опасността от колапс е много по-голяма и в крайна сметка: „Заради размера и историята си вие имате специална отговорност да запазите мира и демокрацията на континента."

Вероятно договорът, който се изготвя понастоящем и трябва да се подпише през март на 2012 г. между страните от еврозоната, все още не е известен напълно на българските политици и финансисти и българската позиция следва да е гъвкава и в зависимост от неговите параметри, които в най-скоро време се очаква да станат известни.

Договорът, който през март ще бъде подписан вероятно ще бъде последван и от други подобни договори относно фискална консолидация и хармонизация на фискалните системи на страните членки и то още в близко бъдеще, а българската позиция следва да бъде консултирана и с представителите на бизнеса.

Линк